Архитектура и стенна живопис

Лутанията на архитектурата в последните сто години започнаха с настъпването на нашия век лека-полека да се уясняват. След дългогодишно безплодно имитиране на отдавна умрели стилове за пръв път от времето на барока и рококо тя търси да намери израз на искането на своето време и чрез собствени сили и средства за стил да стане отново водач в пластичните изкуства. Оплодена от опитите на художниците конструктивисти, архитектурата върви по свой собствен път. Обстоятелството, че и най-големите привърженици на «чистата и абсолютна плоскост» отстъпват от принципите си и започват да въвеждат не само стенната, но и подвижната (кавалетната) картина като неизбежен елемент за голата стена, няма защо да ни учудва. В повечето случаи виждаме чувството на съвременния архитект за нов обем, пространственост, органична връзка и абсолютно равновесие между хоризонтал и вертикал да се съгласува с чувството на съвременния скулптор и живописец. Придобивките на конструктивистите и кубистите се използуват въз връзка с една нова сюжетност. Става умело свързване на чисто реалистични образи с дадени конструктивни закони и синтезирано уравновесено съотношение на формата и боята. В последните години виждаме както в Европа, така и в Америка и особено в Мексико да си пробива път нашироко монументалната стенна живопис.
В миналото и в България е била много развита стенната живопис. Виждаме я не само по стените на църквите, традиция, която се е запазила и до днес, а и в частните къщи в замогващите се градове. Сега у нас се строят редица обществени монументални сгради, а и частният дом става все по-обширен и удобен за живеене. Време е нашият съвременен архитект да се занимае с тези факти и да помисли върху обстоятелството, че произведението му ще добие по-голямо съвършенство, ако в работата си привлече като помощници днешните наши живописци, декоратори и скулптори, тъй както това е ставало в миналото.

Преди да изложим накратко съществените технически характерности на разните видове стенна живопис, нужно е да се спрем и изтъкнем особеностите, които произлизат от органичната връзка, съществуваща между архитектурата и стенната живопис. Монументалният живописец не трябва да изхожда от техниката и същността на кавалетната картина, която е резултат на други негови потреби. Докато тя е само цел при творчеството на кавалетния художник, с монументалната картина не е така. Колоритът, формите и композицията на последната се намират в пълна зависимост от обстановката. Те трябва да варират и контрастират с формите и боите на заобикалящата ги архитектура, вследствие на което се получава една нова законност за общото. Стенната картина като част от стената трябва да остане в плоскостта й. Във всички времена, когато са имали силно чувство за стил, е бил спазван този принцип. Много погрешно е да бъде търсена, както по времето на барока, дълбочинна пространственост, чрез която се получава дупка в стената. Стенната картина в противовес на кавалетната може да мине без даден фон и рамка. Главните изразни средства, с които тя трябва да си служи, са: контурът и плоскостното полагане на боята. Импресионистичният и чисто живописният мироглед тук не са уместни. Силното моделиране на формите разрушава плоскостта на стената. Локалният тон, който е носител на останалите бои, засилва плоскостния характер. Същото нещо се постига и със силно подчертан контур. Художественото въздействие може да бъде постигнато само по първия начин, обаче е много трудно. Ето защо напоследък се появи и раздвиженият контур (даден живописно). Архитектурата изисква едри плоскости и форми. Стилът на стенната картина трябва да бъде повече линеарен, опростен, а техниката — по-колоритна. Технически пастозен характер е също допустим, стига художникът да познава добре възможностите на материала и занаятчийските правила, придобити чрез дългия опит на вековете.

Монументалната техника бива няколко вида: фреско буоно, фреско секо, енкаустика, сграфито, пастелна, минерална, маслена живопис и др.

Фреско буоно (мокро или добро фреско)
При фреско буоно живописването става върху мократа мазилка. Корицата от кристализиран калциев карбонат, която се отделя от повърхността на мазилката, свързва боите с основата, от една страна, и, от друга, ги прави много устойчиви към въздействието на водата и другите атмосферни влияния. Чрез специално подготвяне на грунда (основата) отделянето на кристализирал калциев карбонат, както и възможностите за по-продължително работене могат да бъдат значително увеличени. Това обстоятелство е много важно, защото в противен случай ще могат да се завършват много малко парчета изцяло. Вследствие на калциевата корица картини, правени в тая техника, са много годни за външни стени. Мократа техника по характер е водна. Получените тонове са леки, прозрачни, въздушни и много светли (вследствие на дебелата светла основа). Тази техника е една от най-солидните. Тъй като резултатът от работата се вижда едва след доброто изсъхване на мазилката, вследствие на което някои от боите се изменят по сила на тона, а с това се нарушава общата хармония, повечето от художниците, които са свикнали чрез маслената боя да виждат резултата веднага и чрез напластяване на нови тонове да довършват картината си, отбягват да я практикуват. Мократа техника изисква: упражнено око, сръчна ръка, ясна концепция за картината и много добро познаване на материалите и чисто занаятчийските правила за правилното им употребление. Неспазването на последното условие е най-често причина за нетрайността на стенните картини, правени в тази техника,
Мокрото фреско е било прилагано още в най-старо време. Стенописи в микенските дворци и храмове са се запазили много добре в продължение на повече от 3000 години. Пластовете фрески от XIII в. в Боянската църква са също в отлично състояние. В епохата на Ренесанса тя добива много широко употребление. Най-големите тогавашни майстори са практикували почти само нея при правене на монументалните си картини в обществени сгради, църкви и частни дворци, домове и вили. Авторът на «Сикстинския таван» — Микеланджело — е казал за нея: «Мократа фрескова техника е живопис за мъже, а маслената кавалетна — за жени.»

Фреско секо (сухо фреско), или темперна техника
Мократа мазилка и при тази техника може да бъде взета за основа на живописта, стига само емулсията (течността, в състава на която влизат свързани по физически или химически начин маслени или водни частички, фирниси, лепила, с които ще работи художникът) да отговаря на това условие. Има такива емулсии, които дават много добри съединения с корицата от калциев карбонат. Има случаи, когато картини, започнати в мокра техника непосредствено докато са мокри и след доброто им изсъхване, да се завършват в тази техника. Добър пример за такава техника са фреските на земенската църква «Св. Ив. Богослов». Запазили са се в отлично състояние, макар че църквата е била от столетия с разрушен покрив.
Стари, добре изсъхнали мазилки служат най-често за основа. Предварително условие е трайността на такива мазилки да бъде изпитана чрез почукване с дървен чук. Премахването на корицата от кристализирал калциев карбонат посредством телена четка е също едно важно условие. В противен случай боите не се задържат добре на повърхността. Подготвянето на мазилката става по няколко начина: чрез вода, варна бадана, в която можем да поставим и разредено бито мляко, чрез сапунена вода и т. н. В първия случай трябва да се вземат бои, които се употребяват в мокра техника, а във втория случай броят на последните може да бъде по-голям.
Като основа на фреско секо може да служат и гипсови, и бетонни мазилки. Гипсовите мазилки трябва да бъдат много добре изсъхнали и изолирани със съответните средства, защото в противен случай мазилката ще се разтвори от емулсиите. Есенцово-фирнисни бои в духа на венецианската школа дават много добри резултати. Боите са много светли, леки и въздушни. Бетонът като основа не е така сигурен. Въпреки подготовките, които стават чрез разредени киселини и водни измивания, могат да се явят и след дълги години силикатни стенни рози, които ще разрушат картината.
В зависимост от състава на разните видове емулсии и специални заздравявания тази техника може да послужи както за външни, така и за вътрешни стени. Тоновете не са така леки и прозрачни, както при фреско буоно. По характер тя е гвашова техника. В България повечето от църковните стнописи са работени в тази техника. Египетските релефни картини са правени с трагантова темпера. Повечето от тях са се запазили поразително добре.

Енкаустика
При, тази техника важно условие е стената да е много добре изсъхнала. Подготовката на мазилката става по специален за целта начин. Боите се нанасят чрез нагорещени четки и други инструменти. В състава им има восък. Получават се фини тонове, които по сила могат да съперничат с тоновете от мокрото фреско. Чрез триене и специално полиране можем да получим различни степени на блясък. Тази техника е била прилагана в по-късния Египет, Гърция, Рим и старохристиянското изкуство. В днешно време намира отново голямо приложение.

Сграфито
Чрез нанасяне една върху друга на две различни по цвят мазилки и чрез издраскване на горната в щрихова техника се получава живопис с графичен характер. Старите италиански майстори я наричат сграфито. Освен два тона могат да се вземат един до друг и един над друг и повече тонове. В такъв случай се получава по-богата по колорит живопис. Може да бъде употребена както на външни, така и на вътрешни стени. Старите майстори в Италия са прилагали тази техника при картини на външни фасади. В днешно време тя намира също така широко приложение в Германия, СССР и Америка.

Стенна живопис с туткалена боя
Тази техника може да се употреби при по-груби и евтини декоративни съоръжения, които не са предназначени да траят дълго време. За основа служи мазилка, която е боядисана с бяла варна бадана и след това осапунена. Боите се разтриват във вода, след което се смесват с добре пропорционирана туткалена вода с основна смес, която се състои от рядка туткалена вода и каолин. Многото туткал е причина за бързо напукване на пластовете. Многото сапун пречи за доброто свързване с грунда. Тази техника не е много годна за художествени творби.

Пастел
Професор Освалд въведе пастела като материална монументална живопис. Тъй като пастелът по същество на материала си е свързан непременно с фиксиране или намазване с парафин, от което се получават тежки и понякога силно замърсени тонове, не е за препоръчване за целите на нашия архитект и художник, освен ако се потърсят начини за усъвършенствуване на тази техника с оглед на приложението й за стенопис.

Стенна живопис с маслена боя
Тази техника се въведе в една епоха, когато художниците бяха изгубили всякаква връзка със старата монументална техника. С маслени бои в туби или разтрити от художника може да се работи както на самата стена, след като бъде приготвена нарочно, така и върху материи като ленено платно, шперплат, дебели дъски и картони, които се залепват или зазиждат върху нея. Оптически маслената боя.не се свързва с постния характер на заобикалящите я стени, понеже вследствие на оксидиране на маслата боите й потъмняват. От това разликата в двете повърхности още повече се засилва. Картини, правени направо на стената по времето на Ренесанса, не са се задържали до днес.

Стенна живопис с минерални бои
Тази техника беше изнамерена от двама немци — Фукс и Шлотхауер, и въведена под името стереохромия. Професор А. В. Кайм я усъвършенствува. За основа на тази живопис служи мазилка, в състава на която има цимент. Вземат се специални бои, в състава на които има магнезий и цинков окис. Разтриването им става с дестилирана вода. Нанасят се лазурно, мокро в мокро. След като изсъхнат добре, картините се фиксират с калиево-амонячно водно стъкло.    (става дума за калиево-амониев силикат). Образува се кремъчна корица, която е неразтворима във вода, поради което тази техника се употребява и за външни стени. Липсват обаче дългогодишни опити, чрез които тя да може да се затвърди съвсем положително в съвременната, монументална живопис.

По-голямата част от тези видове техники са били практикувани в миналото и у нас от нашите зографи. Последните са познавали много добре основните занаятчийски правила и сръчности, вследствие на което много от работите им са се запазили в отлично състояние, въпреки че са изминали стотици години от направата им и че някои от църквите са стояли с години наред без покрив. През турското робство занаятът в изкуството ни от ден в ден е западнал. С течение на времето много от техническите придобивки на нашите майстори от миналото се забравят в резултат на изоставянето на монументално-декоративния стил и поради безотговорното отношение към проблемите на стенната живопис, допринасящо за голямата нетрайност на произведенията. В днешно време в това отношение сме най-зле. От една страна, сладникавият натурализъм, който дойде от чужбина, унищожи своеобразния и подхождащ много добре към плоскостта на стената стил на нашите стари църковни стенописи, от друга страна, вследствие неподготвеността на хората, които се занимават с църковна живопис, последната се е обърнала в просто бояджийство, чиито произведения не могат да изтраят даже десетина години. У нас днес най-често се практикува живопис с маслена или туткалена боя. Както видяхме по-горе, тези две техники не са в състояние да дадат трайни и подхождащи за стената резултати. А сухото фрееко, което се практикува от време на време, все още не е на висотата си, защото нашият художник често няма никаква връзка с техническите познания на своя занаят, който би трябвало да легне в основата на изкуството му.
Виждайки този упадък и съзнавайки значението, което има стенната живопис в днешния развой на пластичните изкуства, Държавната художествена академия откри преди години под ръководството на професор Д. Узунов ателие по стенопис. От него са излезли подготвени стенописци, които могат да изпълняват възложените им от нашите архитекти задачи.
Трябва обаче само да се съжалява, че стенната живопис не е станала все още неразделна част от нашето градоустройствено и жилищно строителство.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , ,