Балсами

Балсамите са особени сокове, изтичащи от растенията. За разлика от гумите са неразтворими във водата. Те съдържат етерични масла и смоли.
Като стоят кратко време на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Последните в скоро време изветряват и стават на люспи.
Балсамите носят още и названието терпентини. Различаваме два вида балсами или терпентини: благородни и обикновени.
Към благородните балсами спадат венецианският, страсбургският и канадският терпентин, а към обикновените — копайва балсамът, боровите терпентини и елемовият балсам.
Едните се различават от другите по следните свойства: докато благородните балсами имат приятен мирис и придават на боите емайлност и възможност за голяма нюансировка, обикновените миришат неприятно и не могат да служат за целите на живописта.
Благородните терпентини се разтварят лесно в терпентиново масло, етер, бензин и петрол. В спирт и амоняк не стават мътни. Разтопени в блажни масла, се съединяват с тях, при изстиване обаче отново се отделят. Те съдържат 20—30% етерично масло.
Обикновените балсами стават мътни в разтвори със спирт или амоняк. Имат мътен жълтеникав или отиващ към черно цвят. Служат за добиването на долнокачествени терпентинени масла. Получените от балсамите смоли, като колофон и др., са много долнокачествени.
При направата на боите могат да се употребят, и то в много малки количества, само благородните балсами. Същите намират приложение най-много като съставни части на разредителите за маслени бои или на някои от темперните емулсии.

Венециански терпентин — Венецианский терпентин — Venezianer terpentin   —   Terebentina larisina

Венецианският терпентин се добива от листопадния бор. За целта дънерите на бора се нараняват със специални ножчета.
В получените улеообразни отвори се поставят тенекийки, които отвеждат балсама в поставени отдолу съдове.
Най-доброкачествен венециански терпентин се добива в Триентинската област в Италия, в Южна Франция, Северна Испания, Гърция и Русия.
В търговията често се среща замърсен с дървени люспици, мравки и др. нечистотии.
Ако е чист, венецианският терпентин има жълт до тъмнокафен цвят; бива прозрачен или много малко замътен; полутечен, до много гъст и разтеглив.
Гъстотата му зависи от количеството на етеричното масло, което cе съдържа в него, а бистротата му е в зависимост от това, дали има, или няма в него кристали от абатинова (абиетинова) киселина.
Венецианският терпентин мирише сравнително приятно. Разтваря се във всякаква пропорция в терпентиново масло, а също така и в блажни масла. Разтварянето му се ускорява във водна баня.
Венецианскияг терпентин се разтваря, без да потъмнее, в 80% алкохол и в амоняк в пропорция; 5 об. ч. амоняк, 1 об. ч. венециански терпентин.
Нечистият венециански терпентин може да се очисти от корички, мравки и др. замърсявания било като се постави на слънце, било като се разреди с терпентиново масло и се прецеди през цедилка, направена от няколко пласта тюл, марля или друга рядка материя.
Венецианският терпентин се разтваря също така в етер и бензин. Не жълтее. Той придава на боити емайлен характер и много приятен гланц. Позволява фини преливания в нюансите и тънък точен щрих. Всички тези негови свойства го правят материал, много годен за живописта.
В смеси със сгъстено на слънцето ленено масло и терпентиново-смолести фирниси тези му качества се засилват още повече. В този си вид той е бил употребяван от Тициан, Рубенс и други стари майстори. Трябва обаче да се помни от всеки художник, че при направата на разредителите венецианският терпентин не трябва да е доминиращата съставна част, защото, взет в големи количества, съхне бавно и придава неприятен кожен вид на боите.
При тъмни бои освен това се получават неприятен гланц и посинявания. Венецианският терпентин не може да послужи като краен фирнис при фирнисиране на завършените картини, защото е неиздръжлив на атмосферни влияния; смолите, които се съдържат в него, са лесно чупливи.
Ван Дайк е употребявал венецианския терпентин, разреден с терпентиново масло, като промеждутъчен фирнис. Гореказаните му свойства позволяват мекота в преливанията при направата на ретуши или други някои допълнителни поправки.
Ако днешният художник желае да го употреби за същата цел, той трябва да го разреди с терпентиново масло толкова, че да получи лекота при работата и мекота в преливанията.
Пропорция не може да се даде, защото гъстотата на различните видове венециански терпентин е различна. При направата на емулсии, ако влезе в голямо количество като съставна част, причинява слепване на четката.
Венецианският терпентин е много подходящ в така наречената смесена техника, при която се нанасят лазури, направени със смес от него и сгъстено на слънце масло.

Начини за разпознаване.
Ако разтворим 5 об. ч. амоняк в 1 об. ч. венециански терпентин и разтворът cтане мътен, това показва, че е подправен с изкуствено получен венециански терпентин.

Страсбургски терпентин

Страсбургският терпентин се получава от белия бор, който расте в Алпите, на о-в Хиос и други места. Той е прозрачен и жълтее слабо.
Има всички положителни и много ценни за живописеца свойства на венецианския терпентин, поради което намира широко приложение.
Бил е употребяван от немските художници на Рейнската школа и старите фламандски майстори като съставна част от разредителите на боите.

Канадски балсам — Канадский бальзам — Kanada-Balsam

Канадският балсам е близък по състав на страсбургския терпентин.
Той е почти безцветен, прозрачен и чист. Като засъхне, не дава кристали и не чернее, поради което служи като лепило в оптиката за слепване на лещи.
Може да намери приложение като прибавка при направата на бои и като съставна част на разредителите на боите.

Изкуствени терпентини

Изкуствените терпентини се добиват при дестилирането на долнокачествени смоли. Служат за подправка на благородните балсами.

Обикновени терпентини

Те се добиват от боровете, чамовете и хвойните. Имат неприятен мирис. Служат за добиване на долнокачествени терпентинови масла и нетрайната мека смола колофон, за която ще говорим по-подробно впоследствие.

Копайва балсам — Копайски бальзам— Kopaivabalsam

Копайва балсамът се получава от южноамериканското растение от рода на Copaifera. Състои се от етерично масло и мека смола.
При различни балсами тези му съставни части са в различно съотношение, поради което едни от тях са по-светли, а други по-гъсти и по-тъмни.
Най-доброкачествен копайва балсам е пара. Той се състои от 90% етерично масло.
По-долнокачествени са маракайбо и ангостура, а най-долнокачествени са гюрон и сегура балсам.
Последните не бива да се употребяват нито в живописта, нито при реставрирането, защото съдържат много голямо (40—50%) количество нетрайна мека смола.
Пара балсамът е светложълт, с приятен .мирис на овощия.
Мнението на различни учени за употребата на копайва балсама при направата на маслени бои е различно.
Докато едни (Бергер, Киплик) са на мнение, че той може да се употреби, и то в значително количество, други (Дьорнер) го приемат с уговорката, че бои, направени с него, могат да се употребят само при техниката а ла прима.
Тъй като копайва балсамът притежава свойството да разяжда долни слоеве от боя и в такива слоеве от разядена боя горните потъват, вследствие на което пожълтяват и почерняват, а след време дори се и напукват, ние се присъединяваме към мнението на М. Дьорнер, а именно, че копайва балсамът може да се употреби само като съставна част на бои, с които ще се работи а ла прима, без много повтаряния.
При тази техника неговите лоши качества няма да могат да се проявят, а само положителните — да изпъне кожичката на лененото масло и да не й позволи да се набръчка. По-добре е обаче да се употреби като съставна част на разредителите на боите.
Копайва балсамът е отличен като чистител и регенератор при реставрирането. Той има свойството да възстановява стара чуплива линоксинна кожичка на лененото масло.
Изпъва я, ако е набръчкана, и я поддържа в това състояние. От него също така се избистрят потъмнели стари картини.
Особено добре действува копайва балсамът на стари, изгубили молекулярната си връзка и адхезионните си свойства терпентино-смолести фирниси.
Освен това копайва балсамът поради свойството си да разяжда е много ценен при премахването на стари нечистотии върху картината.
Ето защо той. се употребява при регенерационния метод на Петенкофер, за който ще говорим по-подробно впоследствие.
Копайва балсамът влиза като съставна част на немските фабрични бои Мусини, Фидлер и Беренд.

Елеми балсам — Елеми бальзам — Elemibalsam

Елеми балсамът има светложълт и жълтомлечен цвят. Употребява се при реставрирането, понеже и той подобно на копайва балсама има свойството да разяжда.
Не трябва да се употребява при направа на разредители на маслени бои, защото смолата му лесно изветрява и боите, направени с него, се покриват с кристали.
Същото нещо важи и за смолата Елеми.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , ,