Безир

Безирът е фирнис, добит от блажните масла. Най-доброкачествен е този, който е получен от ленено масло. Безирът се получава от маслата чрез обваряване в присъствие на кобалтови, манганови, оловни и др. съединения, които му придават качеството да засъхва много по-бързо от маслата.
Понеже при добиването на безира се образуват отровни пари, не е за препоръчване собственоръчното му приготовление.

Свойства.
Безирът има по-светъл или по-тъмен цвят в зависимост от температурата, при която е бил обварен. Ако е доброкачествен, засъхва за 8—15 ч, без да образува неравномерна и лепкава корица. Засъхналият пласт е прозрачен и еластичен.
Безирите биват често фалшифицирани било при самото им добиване, като са били употребени долнокачествени блажни масла, които колкото и да са обварявани, не дават задоволителни за целите на грундирането резултати, било след тяхната направа.

Опит.
За да се убедим в доброкачествеността на безира, постъпваме по следния начин: разтриваме 1 г безир върху стъкло с площ 1 кв. м и го оставяме да изсъхне.Разтриването на пласта трябва да стане равномерно навсякъде. То става с пръст. Съхненето на безира върху стъклото се извършва при умерена температура (15°С), а не до печка или на слънце. Доброкачественият безир изсъхва за 8—15 часа или най-много за 24 часа. Ако в този срок пластът не е изсъхнал, а след изсъхването си е лепкав, с неравномерна корица и пр., това показва, че безирът е подправен с долнокачествени масла. При дращене с нож корицата се огъва и издава ясен звук.

Употребление.
Доброкачественият безир е най-употребяемият растителен свързвател при направата на смесите за грундиране. Долнокачественият обаче причинява силни пожълтявания на грунда. В такъв случай за предпочитане пред него е ленено масло с 2% сикатив.
Безирът се съхранява като лененото масло.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: ,