Блажни масла – маслени свързватели

Маслените свързватели намират много широко приложение при направата на маслени и темперни бои и по-малко при останалите видове бои.
Под форма на фирниси, сикативи, лакове, разтвори на восъци в терпентиновото масло те служат и като прибавки към свързвателите на боите, а така също и като техни разредители при употребата им в картината.
В зависимост от техния състав, произход, свойства, външен вид и пр. маслените свързватели се делят на блажни и етерични масла, балсами, смоли, талкове и восъци.

Блажни масла — Обща характеристика

Блажните масла са растителни мазнини. Към тях спадат лененото, маковото, ореховото, слънчогледовото, конопеното и др. масла.
Като намажем с тях бял лист хартия, оставят петно, което не се изгубва.
По това си свойство те се различават от етеричните масла, които изветряват и не остават никаква следа върху хартията.
Съставът на блажните масла е въглерод, кислород и водород. Те са глицериди, т. е. съединения на растителни киселини с глицерин.
При известни условия блажните масла могат да освободят глицерина си и да се осапунят. Ето защо те се наричат още и осапуняващи се масла.
Киселините, които влизат в състава на блажните масла, биват два вида: течни и твърди. Течните киселини са в по-голямо количество от твърдите.
Съставът им е различен. Докато течните киселини се състоят главно от линолова и линоленова киселина, твърдите киселини съдържат палмитинова и стеаринова киселина.

В зависимост от течните и твърдите съставни части на блажните масла са свойствата им да съхнат бързо, по-бавно или никак. Ето защо различаваме следните видове блажни масла: бързо съхнещи, бавно съхнещи и неизсъхващи.
Към бързо съхнещите масла спадат лененото, ореховото, маковото, конопеното, китайското дървено масло и банкуловото масло.
Бавно съхнещи блажни масла са: слънчогледовото, соеното, памучното, боровото и рициновото, а лешниковото масло, бадемовото масло и зехтинът са неизсъхващи масла.
Изсъхващите блажни масла имат свойството да се втвърдяват при по-късо или по-дълго съприкосновение с въздуха, а неизсъхващите остават течни.
Ето защо само първите са годни за целите на живописта и бояджийството. Изсъхването на маслата не е още достатъчно обяснено от науката. С този въпрос са се занимавали редица учени, като: холандския химик Мулдер, немските учени Вегер, Хепте, Фарион, японеца Хацура и др.
Предполага се, че течните киселини, които се намират в изсъхващите блажни масла, са онези вещества, които, като влязат в съприкосновение с въздуха, предизвикват втвърдяването. Понеже тези киселини са в по-голямо количество в тях, затова и те изсъхват, а при неизсъхващите преобладават твърдите киселини, поради което не изсъхват.
От казаното следва, че изсъхването на маслата представлява от себе си сложен химически процес. Той няма нищо общо със съхненето на водните или алкохолните свързватели, при които изсъхването се дължи на изпаряването на спирта или водата.
Втвърдяването на съхнещите блажни масла зависи от редица условия. Така например топлината, светлината и сухият въздух ускоряват този процес, а студът, влагата и тъмнината го забавят. Колко е голямо значението на тези фактори, се вижда от опитите на Вегер.
Масло, което изсъхва при нормална температура за 5—7 дни, при увеличение на температурата на 50 градуса изсъхва за 12 часа, при 95 градуса за 1 час, а при 120 градуса за 30 минути. Като се прибави към същото масло манганов сикатив, съхненето му се ускорява значително.
При обикновена температура то изсъхва за 14 часа, при 95 градуса за 30—40 минути, а при 120 градуса за 15—20 минути.

Светлината играе също така голяма роля при съхненето на маслата. В този случай особено енергично действуват преките слънчеви лъчи, понеже към тяхното действие се прибавя и топлината им. Масло, изложено на слънце, съхне два до три пъти по-бързо, отколкото ако съхне в стая на разсеяна светлина.
Особено активни са ултравиолетовите слънчеви лъчи. Те действуват като сикативи-катализатори.

Бързината на изсъхването зависи много от чистотата на маслото. Ако при добиването му не се отстранят водата, слизестите вещества и люспите, маслото ще съхне много по-бавно.
Други примеси към маслата, поставени с цел да ги фалшифицират, също така забавят тяхното съхнене.
Съхненето на маслата може да се ускори или забави от присъствието на боите. Умбрата например действува ускорително на съхненето, а цинобърът — закъснително.
Върху оловна плоча маслата съхнат също така по-бързо, отколкото върху желязна или друга някоя метална основа; върху желязна основа по-бързо, отколкото върху дървените основи и пр.
Ако намажем върху стъклена плоча тънък маслен пласт, той изсъхва бързо и образува гладка кожичка. Ако обаче пластът е дебел, съхненето се забавя; освен това се образува, особено при ленено масло, набръчкана кожичка.

Както споменахме по-горе, процесът на втвърдяването на маслата при тяхното съхнене не е още достатъчно уяснен. Трудността при разрешението на този въпрос се явява от обстоятелството, че изсъхващите масла не са химически индивидуалности, а са смес от такива.
Установено е само, че без присъствието на кислород маслата не съхнат, че те увеличават с 15% обема си при съхненето и че най-голямото им тегло съвпада с момента, когато те са поели най-голямо количество кислород.
Под действието на кислорода се образуват някои летливи материи, като вода, въглеокис, оцетна киселина и пр.; под негово действие обаче се образуват и някои твърди части, които не излетяват и остават в блажното масло.
Този двоен процес продължава до пълното окисляване на маслото. Дотогава то увеличава обема си, а след това започва да го намалява вследствие на загубата на гореказаните вещества.
При намаляването на обема се явява свиване, което предизвиква набръчквания в кожичката, а даже и напуквания в маслените пластове.

Втвърденото блажно масло се обръща в така наречената линоксинна кожичка. Тя за дълго време обхваща прахолинките от боите на прах.
С течение на времето обаче линоксинната кожичка намалява обема си — от гъвкава и еластична тя става чуплива, вследствие на което и боите в стари картини се напукват.
Ето защо при направата на картини трябва да се отбягва употребата на сикативи с цел да се ускори съхненето ка маслата.
Не трябва да се забравя, че в боята ще настъпи онзи момент, когато за съхненето на маслото ще се изисква забавяне, което придава на линоксинната кожичка известна еластичност.
Успоредно с oгъването на линоксинната кожичка на блажните масла върви и покафеняването им, вследствие на което картините добиват старинен галериен тон.
При добро гледане на картините (в сухи и с умерена светлина стаи) този процес на разрушение може да настъпи след по-дълго време.

С течение на времето съхнещите блажни масла пожълтяват. Пожълтяването започва ведно с настъпване процеса на съхненето. Отначало обаче е незабележимо.
Впоследствие то се засилва и видоизменя до голяма степен вида на студените тонове. Тъмнината, влагата, оловната бяла засилват пожълтяването на блажните масла.
Причините не са изяснени от научна гледна точка.
Тъй като пожълтяването на маслата се разпростира само върху повърхността им, направени са опити за отстраняването му, обаче без резултат, защото в маслото се съдържат материи, които продължават да го предизвикват.
Ето защо поставянето на картините за известно време на слънце или покриването им с бяла попивателна хартия, напоена с кислородна вода, трябва да се считат като временни средства срещу пожълтяването.
Пожълтяването на боите може да настъпи и при картини, които са правени с нож в техниката а ла прима. То се дължи на отделянето на маслото от боята, което се предизвиква при налягането с ножа.

Старите майстори са познавали лошото действие, което упражнява пожълтялото масло върху студените тонове ст картината. Ето защо Ван Дайк е правел според записките на приятеля му д-р Майерне и в маслените си картини сините части в дрехи, пердета и пр. с темперна боя, която жълтее много по-малко.
Гъстотата на съхнещите блажни масла се намира в зависимост зт температурата. При по-висока температура маслата са по-течни, отколкото при по-ниска температура. Ето защо зимно време е за препоръчване към маслото, с което ще се разрежда боята, ако се работи навън пейзаж, да се постави по-голяма доза терпентиново масло.
Съхнещите блажни масла се смесват с водата, но не се разтварят в нея; като по-леки те плават над водата. Благодарение на свойствата им да се смесват с водата се получават емулсиите за темперните бои.
Маслата биват често подправяни. Фалшификатите от тях се разпознават много мъчно. Най-често за чистотата им се съди по скоростта на съхненето им, цвета и мириса. Тюленова мас, рибни мазнини и пр. се разпознават най-лесно чрез помирисване на самите масла. Смолести прибавки се разпознават по виолетовия цвят.
Съхнещите блажни масла служат за направа на маслени бои, емулсии и разредители на маслените бои.
Избелване на блажните масла

Избелването на блажните масла се прави от търговците и фабрикантите с цел да им се придаде по-красив вид чрез премахване на жълтия или кълтокафения им цвят.
За съжаление резултатът от избелването е много краткотраен. Щом избеленото блажно масло влезе в съприкосновение с въздуха, то отново пожълтява.
Ето защо, ако сме работили картината си с разредител, в който е имало избелено блажно масло, или сме си послужили с такова масло при направата на маслените бои, след известно време поради бързото пожълтяване на избелялото масло настъпват непредвидени промени в картината.
Начините за избелване на маслата са най-различни. Прибягва се до така нареченото «бяло обваряване», което става при краткотрайното въздействие на невисока температура или чрез загряване над обезмаслени животински въглища.
Най-прозрачни и безцветни са маслата, които са обварени в смес с флоридска земя. При употреба обаче и едните, и другите стават силно жълти.
Ако художникът желае сам да си избели маслото, може да стори това по следния начин: напълва догоре безцветен стъклен съд с блажно масло, запушва го добре със запушалка и го оставя на слънце в продължение на няколко седмици. Мартенското слънце избелва най-бързо блажните масла.
Някои художници не пълнят стъклото догоре, а само наполовина. Така маслото наистина се избелва по-бързо, обаче то става и разтегливо поради съприкосновението му с въздуха,който го окислява само отчасти. В някои случаи такова масло се вкисва.
Сгъстяване на блажните масла чрез поставяне на слънце

Сгъстените на слънце блажни масла се получават по следния начин: поставя се в стъклена вана или друг някой широк плосък съд блажно масло, което се разстила на дебелина най-много до 1/2 см. За да не падат прахолинки и други нечистотии в маслото, съдът се покрива със стъклена плоча, на която отдолу са прикрепени коркови тапи.
Разстоянието, което се образува между стъклената плоча и съда, трябва да е достатъчно голямо, за да може въздухът да има свободен достъп до маслото.
Така приготвен, съдът се поставя на слънце. От време на време блажното масло се разбърква с лъжица с цел да се предотврати образуването на кожичка и да се даде достъп на въздуха до всички части на блажното масло.
В зависимост от силата и температурата на слънцето блажното масло се сгъстява в по-къс или по-продължителен срок до гъстотата на мед за ядене, след което се прибира в тъмно стъкло.Мартенското слънце сгъстява най-бързо маслото.
Този начин на сгъстяване на блажните масла е много стар. Бил е практикуван от почти всички стари майстори. Намира широко приложение в картините на Рубенс.
Старите майстори са сгъстявали маслата в оловни съдове.

Сгъстеното на слънце блажно масло има следните предимства:
1. Съхне по-бързо от несгъстените блажни масла.
2. Придава на щриха емайлен характер.
3. Не се напуква, понеже е много еластично.
4. Позволява като никой друг материал най-фини нюанси на тоновете.
5. В смеси с мастиков или дамарен терпентинен фирнис придава на картината приятен гланц, поради което за дълго време не е необходимо фирнисиране на картината.
6. Действува подобно на сикатив ускорително на засъхването на другите масла.
Очистване на маслата

Маслата често съдържат вода, твърди растителни люспици и др. неразтворими частици, които забавят съхненето им и засилват по всяка вероятност пожълтяването им.
Такива масла освен това са разтегливи и лепливи. За да станат по-чисти и по-редки, те се очистват от тези съставни части. Начините за очистване на блажните масла са следните:
1. Маслото се прецежда през дребно счукани дървени въглища. По този начин Дюрер е приготовлявал маслата си.
2. В маслото се прибавя парче гасена вар, която поглъща водата му.
3. Маслото се разбърква добре с прясно паднал, чист, рохкав сняг и се оставя да замръзне няколко дни. След това се внася в незатоплена стая, където се размразява бавно. Този начин има недостатъка, че в маслото при размразяването остава вода от стопения сняг. Освен това почистването може да се извърши само зимно време, и то само с достатъчно чист сняг.
4. Маслото се оставя на спокойствие продължително време. Люспиците и другите твърди частички се утаяват от само себе си. На дъното се образува мътилка. Масло, което е стояло две години на спокойствие, се е самопречистило достатъчно.
5. Най-добрият начин за очистване на блажни масла е чрез изкуствена баритна бяла. За целта последната се нагрява леко на огън, за да се изпари влагата, а след това се изсипва в стъкления съд, разклаща се силно и се оставя на спокойствие. Това се повтаря няколко пъти. Баритната бяла като тежка материя повлича със себе си всички чужди на молекулата на маслото частички. Баритната бяла е индиферентно тяло. Тя няма никакво влияние върху блажното масло.
Понякога частички от баритната бяла остават да плават в маслото. Те не пречат. Ако обаче желаем да ги утаим, в маслото се насипва малко количество терпентиново масло или бензин. Същото нещо се постига, като маслото се нагрее леко на огън. Ако художникът няма под ръка изкуствена баритна бяла, вместо нея той може да си послужи с добре промит и изсушен дребен пясък, прах от стъкло или креда.
Не е за препоръчване очистването на маслата с вода, спирт, сол и пр., защото, особено при прясно масло се образува емулсия или пък в маслото остават чужди вещества.
Очистване на блажните масла от киселини

При частично окисляване на маслата се образуват понякога свободни киселини, които причиняват гранясване. Маслото става разтегливо и мирише на кисело.
Такива масла предизвикват бързо втвърдяване на боите в тубите, ако с тях сме направили маслени бои.
За да се очистят от свободните киселини, към маслата се прибавят дребно счукана гасена вар, креда или оловна бяла на прах, които се разклащат силно и се оставят да се утаят в стъклото.
Понякога пресните гранясали масла се съединяват с гасената вар или оловната бяла. Образува се сива мътилка, която мъчно се премахва. Прибавки от бензин в такива случаи не винаги помагат. Ето защо с такива масла можем да си послужим само при направата на емулсии за темпера.
Съхраняване на блажните масла

Блажните масла трябва да се съхраняват в добре запушени, напълнени догоре съдове, на хладно и тъмно място.
В противен случай с течение на времето те стават гъсти, разтегливи, могат да гранясат и пр. Ако се отсипе от маслото за употреба, за да се изравни нивото му със запушалката, се прибавят дребни камъчета, стъклени перли и пр.
При разтриване на бои с недобре съхранявано масло се получават бои, които се теглят на конци. Ето защо с развалено старо масло не трябва да се приготовляват маслени бои.
За да се отстрани този недостатък, към маслото може .да се прибави малко яйчена или казеинова емулсия, глинен хидрат или пък 2% восък, разреден с терпентин 1:3. И тези материали обаче не винаги помагат, а още по-малко, ако се плюе с плюнка, както това се практикува от някои бояджии.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , ,