Бързо съхнещи блажни масла

Освен лененото масло други бързо съхнещи блажни масла са:

Орехово масло — Ореховое масло — Walnusskernol

Ореховото масло се добива чрез изстискване на ядките на ореха, които за целта се накисват във вода, а след това се обелват от люспиците им.
Ядките на ореха съдържат 65% блажно масло, което на български се нарича шарлаган. Ореховото масло е светло и без вкус, ако е прясно добито по студен начин от добре изсушени орехи. Добитото от пресни орехи и по топъл начин мирише тежко и има жълтозеленикав цвят.
Ореховото масло става гъсто при 13°С, а се втвърдява при —30°С. То съдържа в малки количества твърдите миристинова и лауринова киселина и течните 6% олеинова, 80% линоленова киселина. Съхне по-бавно от лененото масло — при нормални условия за около 5—6 дни.
То лесно гранясва. Има течен характер и служи за работи,в които ще има да се предават с голяма точност тънки и дребни подробности. Ето защо е било употребявано от Дюрер за направата на космите в брадите и мустаците на портретираните от него хора.
Ореховото масло изсъхва в цялото си тяло, ако е нанесено на тънки пластове. И то като лененото не предизвиква напуквания, ако се употреби правилно. Ореховото масло не образува нагъвания на корицата, поради което е по-надеждно от лененото масло.
Ван Дайк е употребявал ореховото масло за разтриване на бялата боя, а Леонардо да Винчи, който описва подробно в своя «Трактат за живописта» начина за добиването му, препоръчва сгъстеното на слънце орехово масло.

Маково масло — Макoвoе масло —  Mohnol

Маковото масло се добива от семената на мака.
Качеството му зависи най-много от това, дали маслото е добито по студен начин и от семената на белия мак, или по топъл начин и от семената на някои другояче оцветени макове. Добитото от белия мак масло е почти безцветно и има приятен мирис.
Маковото масло се избелва на слънце по-бързо от лененото. Но и при него това няма значение, защото, като стои на въздуха, става отново жълто. Ето защо, за да не настъпят нежелани промени в картината, по-добре е да се работи с неизбелено маково масло.
Маковото масло бива често подправяно с неизсъхващи масла, които го правят лепливо. То е въведено в живописта през VII в. от холандските художници.

По химически състав маковото масло се различава значително от лененото масло. То съдържа около 5% твърди киселини, от които в най-голямо количество лауриновата киселина.
Понеже съдържа голямо количество, (около 30%) олеинова киселина, маковото масло съхне по-бавно от лененото. Според Айбнер то съдържа около 60% линолова киселина, никакви обаче други течни киселини. Маковото масло съхне за 6—8 дни. Линоксинната му кожичка не е така еластична, както на лененото масло.
Мнозина учени са против употребата на маковото масло в живописта. Проф. Айбнер го отрича изцяло, а проф.Таубер пише в «Technische Mitteiluhgen fur Malerei 1910—1919», че на него се дължат до голяма степен повредите в картините на половината от художниците на XIX в.
Други учени обаче, като Маке, Дьорнер, Киплик и др., са на мнение, че то може да се употреби, стига да се използуват рационално неговите предимства и да се знае как да се отбягват недостатъците му.
Предимствата на маковото пред лененото масло се състоят в следното: то е по-светло и по-малко жълтее. Освен това не образува дебела линоксинна кожица. Придава на боите пастозен характер.
Недостатъците му са, че съхне лошо и че ако се употреби в многослойна живопис, вследствие на бавното и лошо съхнене във вътрешността на пластовете предизвиква напукване.

Понеже маковото масло съхне по-бавно от лененото и хваща по-мъчно кора, с него може да се работи по-продължително време мокро в мокро. То обаче е най-подходящо за прима живопис.
В днешно време маковото масло се употребява за направа на белите бои. Докато при кремзервайса, на който придава пастозност, то дава хубави резултати, при цинковата бяла не трябва да си служим само с него, а със смес от ленено и маково масло.
В противен случай Цинковата бяла съхне лошо и много бавно, вследствие на което може да причини напуквания в картината.
Маковото масло гранясва по-бързо от лененото. За очистването му от свободни киселини, които причиняват този процес, си служим, както при лененото масло, с оловна бяла, пясък или калцинирана сода, който не съдържа вода.
Ако маковото масло стои дълго време в недобре напълнено стъкло, става лепливо. Разтрита с него боя се тегли на конци. За изправяне на този му дефект си служим с прибавяне на яйчени емулсии, глинен хидрат или восък, обаче не винаги с успех.
Безири, направени от маково масло, са по-долнокачествени от тези, направени от ленено масло. Те съхнат по-бавно и остават лепливи. Сгъстеното на слънце маково масло е също така по-долнокачествено от лененото, сгъстено на слънце.
Маховото масло се изпарява много лесно на слънце. Ето защо картини, правени с него, според проф. Айбнер, ако се сушат на слънце, получават много лесно напуквания.

Маковото масло не трябва да се употребява при грундирането. Бавното му съхнене с цинковата бяла и литопона предизвиква напуквания в още прясна картина.
За съжаление фабрикантите на платна, за да избягнат жълтеенето на платната поради употребата на лененото масло, го използуват често при направата на платната.
Тъй като в търговията художникът много мъчно може да контролира кога е направено платното, за да бъде достатъчно изсъхнало, а вследствие на това и да бъде годно за употреба, най-добре е художникът да не купува готовите грундирани платна.
Като разредител маковото масло също така трябва да се употребява много икономично. Опитите да се отстранят недостатъците му чрез смес и с дамаров или мастиков терпентинов фирнис не са дали необходимите резултати.

Конопено масло — Hanfol

Конопеното масло е много блажно. Студено добитото е безцветно, а добитото по топъл начин — зеленикаво.
Съхне по-бавно от маковото масло (8—9 дни). За целите на съвременната живопис не е годно, защото има много блажен характер, неприятен блясък и гладкост.
Конопеното масло гранясва най-бързо от всички блажни масла. Опити на проф. М. Дьорнер показват, че конопеното масло не жълтее, ако с него е разтрита оловна бяла.
То може да се употреби само в смеси с другите блажни масла.

Китайско дървено масло — Chinesisches Holzol

Въпреки че китайското дървено масло има някои добри свойства, като цялостното му изсъхване, то не може да се употреби, защото образува непрозрачна линоксидна кожичка.

Банкулово орехово масло — Bankulnussol

Това масло се препоръчва много горeщо от някои художници-практици, а от други се отрича изцяло.
Ако е добито по студен начин, то е светло и съхне бързо. Добитото по топъл начин е много гъсто и кафено.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , ,