Восъци

Восъците са близки по състав с блажните масла. Те са твърди или полутвърди масла.

Пчелен восък — Воск — Bienenwachs

Пчелният восък е един от най-старите материали, с който са си служили художниците в живописта.
Гърците и римляните познавали неговите свойства и ги използували най-рационално при енкаустичната, темпeрната техника и в бояджийството.
В зависимост от това, дали е наскоро добит или по-стар, восъкът има светложълт или жълтозеленикав цвят.
За целите на живописта служи избеленият и очистен пчелен восък. Избeлването се извършва чрез разтапяне в емайлирани съдове, изливане в разтвор от вода и стипца и оставяне продължително време на слънце.
Избеленият пчелен восък се продава във вид на кръгли бели питки, които поради крехкостта си се чупят много лесно на дребни парчета.
Понякога той бива имитирай с парафин. Примеси от последния се разпознават при дъвчене по специфичния им вкус.
Пчелният восък се разтапя при 60°. Ако разтапянето му стане в железен съд, той добива подобно на блажните масла жълтокафен цвят.
Поставен в гореща водна баня, пчелният восък се разтваря лесно в терпентиново масло, блажни масла и бензин.
Пчелният восък не пожълтява. С течение на времето той става по-светъл; устойчив е на влага и атмосферни влияния.
Восъкът придава матовина, пастозност, въздушност и светлина на боите, поради което намира доста широко приложение в живописта и приложните изкуства.
Той се прибавя в 2% към някои от маслените бои, за да не се втвърдят в тубите. За тази цел пчелният восък трябва да се разреди в терпентиново масло в пропориця 1:3.
Ако е разтворен в горещи блажни масла и в това си състояние се прибавя към маслените бои, не дава добри, а отрицателни резултати — лошо съхнене на боите, потъмняване и напукване.
Ако към маслото, с което ще разтриваме боите, прибавим по-голямо от 2% количество восък, разреден в терпентиново масло, също така не се получават добри резултати. Най-добри резултати восъкът дава като прибавка към терпентино-смолестите фирниси или като съставна част на темперните емулсии.
Той придава матовина, а така също и лъскавина на картината, ако тя се разтрие с вълнен парцал. Чрез нагорещяване върху стена се получава силен блясък. Восъкът се употребява и при изпъването на платна и картини върху стена.

Пунически восък

Пуническият восък, за който ни говори римският летописец Плиний, не е нищо друго освен пчелен восък, който е бил обваряван в морска вода с прибавки от сода.
Според Айбнер той е имал бял цвят и по-висока точка на топенето (100°). Не е имал свойството да емулгира. За да получи белия си цвят, той е бил поставян на слънце.
Според Витрувий намазаните с цинобър стени в Помпей са били покривани с тънки разтвори от восък, а след това, за да се получи лъскавина, са били разтривани с вълнени парцали.
При изследванията си Релман и Айбнер обаче са намерили на много малко места употребата на восъка по този начин (М. Дьорнер).

Карнаубски и китайски восък

Карнаубският восък се получава от бразилската палма, а китайският има животински произход. И двата вида восъци не могат да заместят пчелния.

Японски восък

Той е растителен талк, който и при нормална температура е леплив.
Употребява се за съжаление като прибавка към фабричните маслени бои вместо пчелния восък и е причината някои художници да се изказват отрицателно за употребата въобще на восъците.

Парафин

Парафинът се получава от нефта и каменните въглища. Има полупрозрачен кристалинен строеж.
Парафинът не се разтваря в основи и в голяма част от киселините. Най-доброкачественият парафин е твърд и има бял цвят.
Парафинът се разтваря в терпентиново масло, бензол, бензин и в нагорещени блажни масла.
Не притежава гъвкавостта на пчелния восък, а така също и неговото оптично въздействие.

Церезин

Церезинът се получава от озокерита. Нарича се още и земен или минерален восък.
Най-доброкачественият цезерин е бял и почти некристалинен. Има близки физически свойства с пчелния восък.
Употребява се за направа на матови фирниси, Церезинът не е така гъвкав, както пчелният восък.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,