Втора група — ЖЪЛТИ БОИ

В тази група като най-трайни, годни за направа на бои и най-много приложими в живописта и приложните изкуства спадат следните бои: светлите, жълтите, златните и тъмните охри, естествената сиенска земя, жълтите и оранжеви кадмии, индийската жълта и неаполитанската жълта.
Останалите жълти бои, като хромовите жълти, цинковата, баритната и стронциевата жълта, брилянтната жълта, заместителите на индийската жълта, кобалтовата жълта, гумигута и др., притежават недостатъци, поради което могат да се употребят само за нетрайни декоративни работи и в бояджийството.

Жълти охри — Желтие охри — Gelber ocker — Yellow ochre — Ochre jaune — Lichter ocker — Gold Oker — Terre d`Italie и пр,

Всички тези бои имат земен произход. Намират се навсякъде в природата, обаче най-доброкачествените се добиват в Италия и Франция.
Жълтите охри са едни от най-старите в живописта. Трайността им е изпитана от вековете. Били са употребявани още от човека на каменния период, в Египет, Азия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. и до наши дни.
Не трябва обаче да забравяме, че тази си трайност те дължат на водните техники, в които са били употребявани от първобитния човек и в древността. Като маслени бои те имат някои недостатъци, които ще разгледаме по-долу.

Като естествени продукти печените охри не са така чисти, както се вярва от някои художници.
В състава им има често долнокачествени примеси — кал и хуми. Яркият цвят на някои от жълтите охри се дължи именно на тези чужди примеси. Ако такива охри се промият с вода, яркият им цвят изчезва. С това се намалява и хубавият цвят на такива жълти охри. Измиването им обаче е дотолкова необходимо, доколкото чрез него прахът на боята се освобождава от вредни железни сулфати.

Добиване.
Печените охри се добиват чрез разчукване, дребно смилане и утаяване във вода.
За да се получи фин прах, те се утаяват по следния начин: грубите смилания се забъркват в съдове с много вода и се оставят да се утаят първоначално най-грубите частици, след това по-малко грубите и най-после при последното разбъркване в други съдове — най-фините прахолинки.
Всички стари майстори са приготовлявали по този начин праховете си от жълта охра, поради което са получавали много фини бои.

Вид и свойства на жълтите охри.

Цветът на охрите зависи от състава им. Те биват от светли до тъмнокафени.
В търговията различаваме светли, жълти, златни, жълтооранжеви, златисти и пр.; сивите и зелените охри са много долнокачествени.
Жълтите охри не се разтварят в алкохол и основи, а отчасти в киселини, като оставят на дъното на разтвора гъсти утайки от бялата глина.
При това им разтваряне в киселините не трябва да се образува шум, който е признак, че съдържат вар.
Жълтите охри в зависимост от състава им са лазурни, полупокривни или покривни. Съхнат средно или бавно.
Трайни са към светлината; поемат средно или голямо количество от свързвателите при различните живописни техники.
При направата на маслени бои поемат 60 % масло. Някои от жълтите охри, като маслени и фрескови бои, имат лошото свойства да изветряват, вследствие на което в маслени картини причиняват разрушение на фирнисите, а във фресковата живопис пречат да се образува корица от калциев карбонат, поради което се измиват от дъжда или се обърсват лесно при триене с ръка. Онези от жълтите охри, които са замърсени с органични битуминозни вещества, са разтворими в маслата, поради което предизвикват силно потъмняване на тоновете в картината. Понеже жълтите охри са много евтини, намират широко приложение в приложните изкуства.

Разпознаване.
Най-лесният начин за разпознаването на жълтите охри е подлагането им на проба чрез нагорещяване.
Те стават различно червени и запазват този си цвят и в студено състояние. Ако им действуваме с основи или спирт, те не трябва да оцветяват течността.
Оцветяването е признак, че са подправени с анилинови бои.

Тъй като при някои маслени картини на стари майстори се забелязва силно изветряване на охрата и разрушение на фирнисите, вследствие на което боите се избърсват, съвременната наука е потърсила да създаде жълти охри по изкуствен начин. В последно време се фабрикуват марсовите жълти.


Марсови жълти — Jaune de Mers — Marsgelb — Brun de Mars

Марсовите жълти имат в състава си глина, гипс, цинков окис и креда, но могат да се състоят и от основен железен окис.
При първия си състав се наричат марсови жълти.

Добиване.
Марсовите жълти се добиват от железния сулфат, като му се действува с варно мляко. Получава се отначало зеленикава утайка, която, като се изложи на действието на въздуха, става жълта.

Свойства.
Марсовите жълти са по-лазурни от естествените охри. Те са трайни към светлината, маслата и в смеси с останалите бои.
Могат да се употребяват във всички живописни техники. Като маслени бои марсовите жълти поемат 50 — 60% масло и съхнат бавно.

Употребление.
Понеже производството им е по-сложно, отколкото това на естествените печени охри, те са по-скъпи.
Ето защо по-широка употреба намират в живописта, отколкото в приложните изкуства.


Естествена сиенска земя — Натуральная сиенская земля — Terre de Sienne naturelle — Terra di Siena natur — Raw Sienna

Естествената сиенска земя е също така охрена боя на прах, в състава й обаче има кремъчна силициева киселина.
Най-хубавите залежи се намират край италианския град Сиена, откъдето носи и имeто си.
Естествената сиенска земя има хубав светлокафеникав тон. Тя може да послужи за направа на всички видове бои освен на маслени, понеже поема много голямо количество масло (около 200—250 %), поради което предизвиква силни пожълтявания в маслените картини.


Кадмиеви жълти и оранжи — Jaune de cadmium — Eitron — Clair — Мogen — Fonce — Orang — Kadmiumgelb — Kadmium Yellow — Pale deep — Aurora Yellow

При проучването на кадмиевите жълти отначало се е предполагало, че молекулата на жълтия кадмий се състои от една част сяра и една част кадмий, а молекулата на оранжевия кадмий — от една част кадмий и пет части сяра.
При по-нататъшните изследвания на кадмиите се е дошло до заключението, че както при жълтите, така и при оранжевите кадмий частите на кадмия и сярата са еднакви. Различните оттенъци от лимонен кадмий до оранж се дължат на големината на зърното им.
С изменение на плътността на техните вещества се изменя така също и тяхното свойство да пречупват и поглъщат лъчите, които след отражението в нашето око предизвикват идеята за този или онзи цвят на жълтите кадмий. По този начин се получават различните оттенъци на кадмиите — лимонен, жълт, тъмен, оранж и пр.

Кадмиите се получават по два начина — сух и мокър.
По-доброкачествени са кадмиите, получени по мокър начин.
Добиването им по мокър начин е следното: действува се на кадмиеви соли със сероводород.
Колкото действието на последния е по-дълготрайно, толкова и цветът на боята става по-тъмен — до оранжев и червен.

Вид и свойства на различните видове кадмий.

Цветът на кадмиите е различен — лимоненожълт, жълт, тъмножълт, оранжев, тъмнооранжев. Трайността им е различна.
Всички изследователи на кадмиите са дошли до следното заключение: колкото кадмият е по-светложълт, толкова той е по-нетраен към светлината и, обратно, колкото е по-тъмен, толкова и трайността му към светлината е по-голяма.
От казаното следва, че лимоненожълтите кадмий като нетрайни не трябва да служат за направата на каквито и да са бои за художнически цели.
Тъмно-жълтите и оранжевите кадмий притежават голяма трайност към светлината. Според немските учени последните са също така трайни и в смеси с останалите бои освен с медните зелени, с които дават черни съединения.
Това обаче се оборва от Лапарет, Рерберг и др., които твърдят, че кадмиите са нетрайни и в смеси със слоновокостната черна, охрите, ултрамарина и виолетовия кобалт. Според Релман последното се случва с онези кадмиеви бои, които са «разхубавени» при фабрикацията им със серноарсениковото съединение аурипигмент, което придава на боите и отровен характер.
Ето защо преди направата на пастелни, темперни, маслени и пр. бои жълтите и оранжевите кадмий трябва да се измият много добре с вода.
Светлите кадмий имат лазурен, а тъмните и оранжевите — покривен характер.

Разпознаване.
Кадмиите се разтварят в гореща солна киселина, образуват безцветна течност и издават мирис на сероводород.
Те са трайни към основите. Ако основи с такъв разтвор пожълтеят, това сочи, че боята е подправена с хромова жълта, а ако станат жълточервени — с цинкова жълта. При леко нагряване кадмиите стават червеникави, при изстиване получават първоначалния си цвят.

Употребление.
При направата на пастелни, темперни, маслени и др. видове бои за художнически цели се вземат тъмните и оранжевите кадмий; при декоративни нетрайни работи могат да се употребяват и светложълтите или лимоненожълтите кадмий.
Кадмиите поемат като маслена боя около 40% масло. Съхнат бавно, поради което към свързвателя на боята се поставя 10% дамарен или мастиков фирнис. Тъй като маслената кадмиева боя се втвърдява след известно време в тубата, прибавя се към свързвателя й 2 % восък.
Освен в маслената техника кадмиите намират широко приложение и при направата на бои за темпера, пастел, акварел и пр. За мокро фреско и минерална живопис обаче те трябва да се изпробват за трайност към варта.


Индийска жълта — Индийская желтая — Jaune Indien, Indischegelb — Indien Yellow

Индийската жълта е била неизвестна в Европа до 1820 г. Тя е сол на eвксантиновата киселина и магнезия. По произход е растителна боя.

Добиване.
Суровият продукт на индийската жълта се получава в Източна Индия. Той се нарича монгир-пиури.
В търговията се продава във вид на кръгли парчета, които на повърхността си са зеленикави, а при счупване — жълтооранжеви.
Издават мирис на пикоч. Сведенията за добиването на монгир-пиура в Индия са различни. Дьорнер, Ердман и др. твърдят, че той се получава от сгъстена и изсушена пикоч на крави и слонове, които се хранят за целта с листата на растението Mangostana magnifera, а Стенхус смята, че това е продукт, добит от смесването на растителен сок с магнезий. Първото твърдение е по за вярване по следните съображения — напоследък привържениците на будизма са против храненето на кравите и слоновете с листата на мангановото дърво, понеже скъсявало живота им. Вследствие на това на европейския пазар е изчезнал за продан суровият продукт монгир-шура, от който се добива по фабричен начин истинската индийска жълта боя на прах.

Вид и свойства на индийската жълта.
Индийската жълта има златистожълт цвят. Тя е лазурна и трайна в смеси с други бои и към светлината. Нетрайна е към водата и варта, от която се разяжда. Дава незаменими огнени тонове в маслената, темперната, пастелната и други видове техники. Индийската жълта спада към бавно съхнещите бои.

Разпознаване.
Ако се свари индийската жълта във вода, а след това към течността се прибави солна киселина, жълтият цвят на разтвора изчезва веднага. По този начин се разпознава най-ефикасно истинската индийска жълта от нейните заместители и фалшификати.
Друг начин за разпознаване е чрез нагряване. Като всички оргаични бои при висока температура индийската жълта изгаря, като оставя бяла пепел, която в солна киселина трябва да се разтвори напълно. В противен случай боята е подправена.

Употребление.
Индийската жълта боя на прах се употребява за направата на пастелни, темперни и маслени бои. Като маслена боя поема сто процента масло. Понеже съхне бавно, към свързвателя на боите се поставят 10 % дамарен или мастиков терпентинов фирнис. В акварелната техника поради разтворимостта й във водата индийската жълта се употребява по-малко, а в мокрото фреско и минералната живопис тя не може да се употребява, защото е нетрайна. Индийската жълта бива често фалшифицирана, поради което не се ползува с добро име всред художниците.


Неаполитанска жълта — Неаполитанская желтая — Jaune de Naples — Nеареlgelb — Naples Yellow

Неаполитанската жълта е била известна в Италия още през V в. Наричали са я «giallolino». Добивана е била в околността на Везувий, поради което е имала вулканичен произход. Тогавашният й състав днес не е известен.
От Италия неаполитанската жълта се е разпространила в цяла останала Европа.
Химическият състав на неаполитанската жълта е бил проучен за първи път от Брунер, който е предложил и начина на добиването й.
По неговия метод боята се добива от някои фабрики и в днешно време. Съставът на неаполитанската жълта, добита по способа на Брунер, е смес от безводни антимоно-оловни соли, при които количеството на оловото е различно.
Освен Брунеровия начин в днешно време съществуват най-различни методи за добиването на неаполитанска жълта, при които даже и съставът й се мени; вземат се нови елементи, като бисмут, цинк и пр. Така например на пазара в Англия има 3 вида неаполитанска жълта:
1. Смеси на цинкови бели с кадмиева жълта
2. Антимоно-оловни соли
3. Разновидности на светлата охра.

Льофранковата неаполитанска жълта е смес от антимоно-оловни соли и гипс.
Всички бои обаче, които не са чисти антимоно-оловни съединения, трябва да се считат за подправена неаполитанска жълта.

Вид и свойства на неаполитанската жълта.
В търговията се различават светли, жълти и оранжеви неаполитански жълти. Последните обаче са най-често «разхубавени» с каменовъглени бои, хромова червена или оловен миниум, поради което не трябва да се употребяват. Тя се продава във вид на тежък прах. Неаполитанската жълта е плътна и много покривна боя, съхне бързо. Като всички серни бои и тя е много отровна. Не се изменя на светлина и при нагряване. Трайна е към основите и киселините. Неаполитанската жълта е много по-трайно химическо съединение от оловната бяла. Някои твърдят, че неаполитанската жълта не би трябвало да се съединява с охри и други бои, които имат в състава си желязо. Това обаче е неоснователно. Напротив, с всички трайни бои неаполитанската жълта образува трайни съединения.
Смеси с медни бои трябва да се отбягват, защото медните зелени и сини като нетрайни бои дават с неаполитанската жълта нетрайни съединения, Твърдението, че неаполитанската жълта не бива да се смесва с оловната бяла, е още по-безсмислено. Като оловни съединения двете бои са много сродни. Доказателства за трайни смеси от тези две бои намираме най-убедително в картините на Рубенс, който си е служел с тези смеси при поставяне на светлините в частите на месото.

Разпознаване.
Неаполитанската жълта не се изменя от основите, киселините и при нагряване. Ако настъпят промени, те се дължат на примеси от охри, хромови жълти и пр.

Употребление.
Неапoлитанската жълта намира най-широко приложение при направата на бои за всички живописни техники.. Като маслена боя поема 15% масло. Разтрива се много бързо и леко. Може да се разтрие с шпахтел върху самата палитра. Някои твърдят, че от металната шпахтел неаполитанската жълта позеленява — опитите на автора обаче показват, че това е неоснователно. Неаполитанската жълта е една от боите, които поради положителните си качества трябва да се употребяват много повече в живописта. Подправките й, за които говорихме по-горе, могат да се употребяват само за нетрайни декоративни работи,


Кобалтова жълта – Auerolin – Kobaltgelb

Кобалтовата жълта е лазурна боя със силно жълт цвят, който напомня цвета на индийската жълта.
Тя е открита от Фишер и въведена през 1851 г. от химика Сентевър.
Главните й съставни части са азотно-калиеви и азотно-кобалтови соли.
Трайността на кобалтовата жълта (ауеролина) е изяснена много-малко. Едни я считат за нетрайна към светлината, други се съмняват в качествата й поради сложния й химически състав, който предизвиква различни нюанси на боята. Английският химик Чьорч я намира за трайна към светлината, нетрайна обаче към водата. Дьорнер я намира много скъпа и съвършено излишна боя.


Кралска жълта — Realgar – Operment

Кралската жълта има ярък златистожълт цвят.
Състои се от съединенията на сярата с арсена (арсенов сулфид). Много отровна боя.
Избелява на светлината и почернява в смеси с оловните и медните бои. Като подправка на кадмиевите жълти тази боя е допринесла много за дискредитирането им.


Баритна жълта – Баритовая желтая — Jaune d`outremer — Gelber ultramarin — Permanent gelb — Yellow ultramarin

Тя е сол на хромовата киселина и бария.
Има светложълт цвят. Разтваря се лесно в разредена солна киселина, вследствие на което става жълточервена.
Ако се нагрее, става червеникава, като изстине става отново чисто жълта. Баритната жълта е слабо отровна.
Тази боя е сравнително трайна. Може да се употреби при направа на акварелни, темперни и маслени бои, но не и на бои за мокро фреско. Според Киплик тя не трябва да се смесва с оловната и цинковата бяла, неаполитанската бяла, ултрамарина и кобалтите.


Брилянтова жълта — Желтая брилянтовая — Brilliantgelb – Jaune brilante

Брилянтовата жълта е смес на кадмиева жълта с оловна или цинкова бяла.
Трайността й зависи от доброкачествеността на съставните й материали, които трябва да образуват трайни смеси.
Такива бои се наричат в Англия неаполитански жълти. Според Дьорнер тя е излишна боя.


Хромова жълта — Хромовая желтая — Chrom Yellow — Chromgelb — Jaune de Chrome

Хромовата жълта е неутрална хромовооловна сол.
Добива се по следния начин: смесват се разтвори от оловна захар с оцетна киселина и топла хромокалиева и двухромокалиева сол — получената жълта утайка е хромовата жълта.
Цветът на боята зависи не само от гъстотата на смесваните разтвори, но и от много други подробности при производството.

Вид, свойства, качества и недостатъци.
Хромовата жълта се продава във вид на средно тежък прах, който има най-различни цветове; от много светли лимоненожълти до тъмножълти и оранжеви. Светлите тонове са много нетрайни към светлината. Всички хромови жълти са покривни: съхнат добре и имат голяма интензивност.
В гасена вар хромовите жълти стават оранжеви. Ето защо не трябва да се употребяват в стенописи. Студената солна киселина разтваря хромовите жълти във вид на оцветена течност.

Разпознаване.
Ако нагреем хромовите жълти, те стават червенокафени, като изстинат, стават замърсено жълти.
Разтворени със студена солна киселина се оцветяват в жълто.

Употребление.
От хромовите жълти могат да се употребят в темперната и маслената техника само тъмните бои.
При направата на маслени бои се взема за свързвател около 25 % маково масло, в което се поставят 2 % восък, който предпазва боята от втвърдяване в тубата. Светлите хромови жълти получават в смеси с масло замърсен, зеленокафеникав оттенък.
В смеси с пруска синя от хромовите жълти се фабрикуват копринена зелена, зелен цинобър и хромовожълто-зелена. Те са доста нетрайни бои, но по-трайни от самите хромови жълти, от които са получени.


Цинкова жълта — Цинковая желтая — Jaune de zinc – Zinkgelb – Zink yellow

Цинковата жълта е хромово-цинкова сол (цинков хромат).Тя е слабо отровна боя. Има светъл лимоненожълт цвят.
Съхне добре и е слабо покривна боя. С маслата позеленява. Нетрайна към водата; разтвори с нея се оцветяват жълто. Цинковата жълта има особеното свойство, ако се употреби в мокро фреско, да се движи към онези места, които са останали по-дълго време мокри. Ако маслената картина, правена с цинкова жълта, се постави на влажно място, цинковата жълта изветрява и покрива съответните места във вид на жълта мъгла.

Разпознаване.
Цинковата жълта се разтваря лесно в разредена солна киселина и става червенокафена. Ако я нагреем силно, става замърсено кафена.

Употребление.
Употребява се за направа на маслени бои въпреки отрицателните й свойства. Поема 40 % масло.
В смеси с тъмни бои цинковата жълта дава хубави нюанси, употребена обаче в светли места, позеленява. Цинковата жълта не трябва да се смесва с оловната и цинкова бяла, с ултрамарина, кобалтовите сини и неаполитанската жълта (според Киплик).


Стронциева жълта — Стронциановая желтая — Jaune de Strontiane — Strontiumgelb — Strontium yellow

Стронциевата жълта е хромостронцева сол (стронциев хромат).
Слабо покривна и неинтензивна; разтворима отчасти във вода. Слабо отровна.
Позеленява в смеси с масла, поради което се употребява само в тъмнозелени места.

Разпознаване.
Ако се нагрее, стронциевата жълта става жълтозелена, като изстине, става отново жълта, чрез което се отличава от цинковата жълта.


Антимонена жълта — Сурьмянная желтая — Antimongelb — Jaune d`antimoine
Антимонена жълта е само название. Съставът на боята е, както на неаполитанската жълта. Тази боя под названието «Jaun d`antimoine» е пусната на пазара от фирмата Льофранк.


Оловна жълта — Массикот (желтий сурик) – Massicot – Kings Yellow

Оловната жълта е оловен окис. Има жълтооранжев цвят и аморфна структура. Може да се получи при силното нагряване на оловната бяла. Тя е нетрайна боя, служи само при направата на безири, където ускорява съхненето на маслата.


Минерална жълта — Минералния жeлтая — Jaune mineral — Mineralischer turpeth

Минералната жълта има лимоненожълт цвят. Тя е сярно-живачно съединение. Чернее на светлината и се разлага в смеси с органичните бои.


Гумигу — Гумми гут — Gomme Gutte — Gambge-gutti — Gummigutt

Гумигутът има прозрачно жълт цвят. Състои се от сока на растението «Cambogia gutta», което расте на о-в Цейлон; този сок е оцветяващото вещество, а свързвател е растителното лепило камеди.
В търговията се срещат гумигути в смеси с различна трайност към светлината и свързвателите. За съжаление гумигутът се употребява много в акварела, обаче е нетраен към светлината. Избелява за много късо време. Тази боя е също така много нетрайна и като маслена боя. Това й отрицателно свойство се вижда от опитите, направени с нея от английския художник Райнолдс, който е направил на времето проби от смеси на гумигут с различни свързватели. Докато с масло пробата е изгубила съвсем цвета си, в смеси със смоли и восъци се е запазила добре. Според Чьорч трайността на гумигута се увеличава в смеси с кадмиевата жълта и баритната жълта.
Гумигутът се е употребявал от художниците през средните векове даже и като маслена боя, но е изгубил цвета си:

Разпознаване.
Не се разтваря от разредени киселини, а в присъствие на амоняк става червен.


Жълти лакове

Жълтите лакове се добиват от сока на плодове или други растителни продукти с цел да заместят на пазара индийската жълта. За съжаление обаче те са много нетрайни към светлината.
Под имената: Gelbe Lacke, Brown pink, Italian pink, Yellow Madder, Jaune de Gode, Stil de Grain, Laque de Gaude и др., те нанасят редица повреди в акварелни картини, където много бързо избеляват, или в маслени картини, при които силно покафеняват от маслата. Особено синьо-зелените тонове в листовината на дърветата в пейзажи на някои холандски майстори се дължат на тези жълти растителни лакове, които са изгубили цвета си.

Разпознаване.
Жълтите лакове се разпознават по следния начин: сварява се смес от лакова боя и вода, към която се прибавя солна киселина. Разтворът остава непроменен по цвят, а разтворът с индийската жълта губи веднага цвета си.

Употребление.
Жълтите лакове дават свежи, прозрачни тонове, особено в листовината на дърветата, трева и пр. Този им подкупващ цвят подвежда неориентирани художници към употребата им.

Картини от нашия художник Щъркелов, правени през 1920—1926 г., са абсолютно избелели, защото, както казахме по-горе, жълтите лакове, с които е работил този художник, са много нетрайни към светлината, а в акварела, където пластовете на боите са много тънки, жълтите лакове се разрушават най-бързо.
Старите майстори са употребявали жълтите лакове най-често в смеси с терпентино-смолести (дамарени или мастикови) фирниси, които са били нанасяни лазурно върху бяла подготовка. Тъй като най-често такива тонове лежат между два фирниса, поставени отдолу и отгоре, някои от тях са се запазили добре. Употребени обаче от същите майстори като маслени бои, жълтите лакове са станали кафени.


Каменовъглени (анилинови) жълти
Каменовъглените жълти, като: нафтолната жълта, ацовата (диацовата) жълта, индантрената жълта, се въведоха с цел да заменят индийската жълта. Първите две обаче са много нетрайни към светлината. Само за няколко дни стават кафени. М. Дьорнер препоръчва като трайна индантрената жълта. В смеси с кадмиевата жълта тя дава тонове, подобни на индийската. И за нея обаче трябва да се изчакат по-подробни проучвания.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,