Гасена вар (калциев хидроокис)

Добиване.
Гасената вар се получава от негасената (калциев окис), като се полее последната с вода, при което се развива температура и се чува силен шум. Понеже доброкачествеността на гасената вар е напълно зависима от качеството на негасената вар, ще разгледаме в подробности добиването, свойствата и пр. на последната.

Добиване на негасената вар.
Тя се добива от варовития камък при силно нагряване с дървени въглища в специално приготвени за целта пещи.

Свойства.
Най-доброкачествена е варта, която е добита от варовици и е печена с дървени въглища. Ако при производството са употребени каменни въглища, което нещо се среща в днешно време доста често, то гасената вар изменя отчасти характера си; образува се серниста киселина и такава вар след изгасяването си има гипсов характер. Такава вар е неподходяща за направата на хоросан, който ще послужи за основа на мокро фреско, защото при засъхването си хоросанът не отделя калциев карбонат. Последният има свойството да се втвърдява на въздуха и образува тънка корица, чрез която боите се свързват при мокрото фреско с основата.
Ето защо фрески, правени с вар, която е печена с каменни въглища, много лесно изветряват на въздуха или се измиват в късо време от дъждовната вода.
Понякога варовикът, от който се добива негасената вар, съдържа магнезий. От такава негасена вар се получава така наречената «постна» гасена вар за разлика от онази, която не съдържа магнезий и се нарича «блажна» гасена вар.
Във връзка с тези две разновидности на варта съществува спор между специалистите по мокро фреско. Поставя се за разрешение въпросът: коя от двата вида гасена вар е по-удобна за направата на хоросан за мокро фреско? Основавайки се на изследванията си, проф. д-р Кайм заключава, че постната вар не отделя достатъчно количество калциев карбонат, който да свърже при мокрото фреско чрез корицата си боите с основата. Проф. Айбнер е на обратното мнение. Той твърди, че магнезиевата вар дава по-трайни и здрави мазилки. Тя отделя по-бавно, обаче достатъчно количество калциев карбонат, който в допир с въздуха дава на повърхността на мазилката много здрава корица.
Последната предпазва боите от по-нататъшни атмосферни влияния, вследствие на което фрески, правени върху хоросан от магнезиева вар, са много по-трайни от тези върху мазилка, направена с блажна вар.
Спорът на тези двама учени се потвърждава и опровергава от мазилки, правени в миналото. Има мазилки, които са правени с едната вар и са се запазили отлично, а има и такива, правени от другата вар, които също така са се запазили отлично. От това вадим заключението, че за трайността на мазилките и картините върху нея все пак си остава като най-важно нещо:

1.Как е приготвена гасената вар.
2.Как са направени хоросанът и мазилката.
3.Как е извършена самата живопис.

Ето защо ще се спрем подробно върху добиването и съхраняването на гасената вар (калциев хидроокис). Много важно условие при гасенето на негасената вар е тя да се гаси с достатъчно количество вода. В дървеното корито, в което ще гасим варта, преди да я пуснем да изтече в изкопаната за целта в земята яма, трябва да я разбъркаме така, че да представлява еднородна, средно течаща каша. Всички неразтворени части трябва да се отстранят със специална за целта лопата. Тези твърди части в гасената вар в никой случай не трябва да се счукват на дребно. Ако попаднат в състава на мазилката, при мокро фреско те причиняват изветряване на боите или напукване на самата мазилка.

Съхраняване.
Изтеклата в ямата гасена вар трябва да се покрие с пясък и земя, след като е постояла малко на въздуха и е хванала кора. Тази й покривка я предпазва от изпарения през лятото и от замръзване през зимата. Ето защо тя трябва да е дебела най-малко 1 м. Докато варта отлежава в ямата, трябва отвреме-навреме при специално оставени отверстия от единия край да се пуска по малко вода.

Свойства.
Отлежалата гасена вар с течение на времето утайва всички неразтворени при гасенето й малки твърди частички. От средно гъста каша с течение на времето вследствие изпаряването на част от водата й тя става гъста и блажна. В нея настъпват физически промени, които я правят много по-доброкачествена от гасената вар, която не е отлежала никак или за съвсем късо време. Въпреки че химическият състав на отлежала и неотлежала гасена вар е един и същ, опитът показва, че отлежалата е много по-доброкачествена. Ето защо гасената вар, която ще употребим за направата на мазилки за мокро фреско или друга някоя живописна техника, трябва да е отлежала най-малко две години.

Употребление.
Извадената от ямата гасена вар, преди да влезе в употребление, трябва да се почисти от:
1. Кората, която се е образувала на повърхността й.
2. От всички неразтворени частички чрез пресяване през дребно сито, като се внимава твърдите части да не се разтрият с останалата смес — те се отстраняват предпазливо.

Опити.
1. Ако искаме да проверим дали негасената вар съдържа гипс, правим следния опит: възваряваме на огъня смес от една об. част гасена вар и десет обемни части вода и прибавяме бариев хлорид. На дъното на стъкленицата не трябва да се образува бяла утайка.
2. Чистата негасена вар се разтваря с шум от солната киселина, а тази, която има гипс, не шуми. Ако има глина, тя въобще не се разтваря от киселината.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , ,