Гипсов грунд

Най-подходящият грунд на картон е гипсовият. С този грунд си служим въобще върху твърдите основи, като дървени дъски, шперплат, целотекс и др.
Твърдостта на основата позволява изглаждането на грунда с цикла или ножче за рисуване.
По същите съображения върху тези основи може да се направи много дебел, плътен и бял грунд, който е отлична основа за картини.

Материали.
За направата на гипсовия грунд са необходими следните материали:
1) непечен гипс;
2) доброкачествен цинквайс;
3) туткален разтвор в пропорция 80—100 г туткал, разтворен в 1000 г вода; :
4) жълтък от яйце;
5) някои от водни изолатори – разтвори на туткал или казеин във вода. или смолести изолатори – терпентино-смолест, алкохолно-мастиков, алкохолно-шеллаков фирнис;
6) цикла (сепийна кост или изкуствен бимсщайн);
7) гъба;
8) широка плоска четка.

СЪСТАВ НА СМЕСТА ЗА ГИПСОВ ГРУНД

1 об. ч. естествен гипс;
1 об. ч. цинквайс;
1 об. ч. туткален разтвор и
1 жълтък — объркан в 1 кг студена туткалена смес (по М. Дьорнер).

Отначало разбъркваме в сухо състояние гипса с цинковата бяла, а след това прибавяме една част от туткалената вода.
Образува се след продължително бъркане гъста смес, към която прибавяме остатъка от туткалената вода и разбъркваме по-рядката смес дотогава, докато се образува равномерна течност, в която не плават малки буци от неразтворените в нея пълнители.
За по-сигурно прецеждаме сместа за грундиране през гъста телена мрежа или тънка платнена материя. Сместа за грундиране трябва да е толкова рядка, че да тече свободно от четката.
Ако не е достатъчно рядка, може да й се прибави малка част от туткаления разтвор.

Описание на отделните етапи при направата на гипсовия грунд

Първи етап — туткалосване.

Намазваме картона с туткален разтвор. Не е безразлично как ще се направи това намазване. Четката трябва да е полупълна с туткален разтвор.
При всяко потапяне в сместа тя трябва да се изстисква добре от стените на съда. Намазването се извършва в хоризонтални тънки ивици, без много повтаряне и силно налягане на четката. Туткаленият разтвор трябва да покрива картона във вид на много тънка и равномерна корица.
Оставяме картона да съхне при умерена температура няколко часа. Съхненето не трябва да става близо до огън; картонът да не е изложен на слънце или въздушно течение. През цялото време основата трябва да лежи хоризонтално. След засъхването туткаленото намазване не трябва да лъщи.

Втори етап — намазване на отделните пластове от сместа.

Първият пласт от сместа се нанася върху картона чрез натупкване. За целта четката не трябва да съдържа много от сместа за грундиране. Тя се изстисква много силно от ръба на съда. При натупкване четката се държи перпендикулярно към картона, който е поставен в хоризонтално положение.
Първият пласт трябва да е полусух и да се разстила толкова леко и равномерно върху основата, че да прилича по-скоро на тънък пласт от мъгла, отколкото на плътно намазване. Тези изисквания за първия пласт са доста съществени, защото останалите намазвания се задържат много добре върху него.
След засъхването на първия пласт, за което са нужни 1—2 ч., намазваме с полупълна четка втория пласт. И той трябва да се разстеле върху основата много тънко и равномерно. Четката се държи свободно и леко. Под космите й трябва да чувствуваме малките грапавини, образували се при натупкването на първия пласт.
Трябва да се помни, че при всяко ново потапяне на четката в сместа за грундиране трябва много добре да я изстискаме от ръба на съда.
След изсъхването на втория пласт, за което са нужни 1—2 часа, намазваме третия пласт, обаче в обратна посока на второто намазване. Така например, ако вторият пласт е бил нанесен по дължината на картона, третият ще се нанесе по широчината.
Следващите пластове се нанасят по същия начин: в различна посока, след изсъхването на всеки пласт в промеждутък от 1—2 часа в тънки и равномерни слоеве и т. н.

Обикновено днешният художник се задоволява с 2—3 намазвания. Старите майстори нанасяли по 10 и повече пластове. Някои съвременни художници се задоволяват само с намазването на един, но много дебел пласт. Това нещо е много погрешно. Такива пластове се напукват бързо. Понеже са неравномерни, боите върху тях не стоят добре.
Някои художници, за да получат много гладки грундове, изстъргват през един отделните пластове. При такова стъргане, което е доста целесъобразно, трябва да се помни следното: долният пласт трябва да е засъхнал много добре; в такъв случай се изчаква при съхненето му 3—4 •»гаса. Това нещо се прави с оглед да не се напука онзи пласт, който ще стържем, вследствие на бързото изпаряване на водата му.

Трети етап — циклене на гипсовия грунд.

Цикленето (стъргането) на гипсовия грунд се налага по следните причини:
1. При мазането на грунда с четката, колкото и да се внимава и въпреки че пластовете са нанесени един върху друг кръстообразно, все пак се образуват известни неравности. Вследствие на различното свиване и разпускане в отделните части на грунда, които не са еднакво дебели, могат да се появят напуквания на такъв грунд или отделянето му от основата.
2. Върху неравни пластове от грунда боите не стоят оптически така красиво, както върху равномерни пластове. Те се попиват при различните дебелини различно и с течение на времето се получава известно разкъсване в картината.

Направа.
Цикленето (стъргането) на грунда се извършва по следния начин:
Натапя се гъба във вода. Изстисква се добре от нея и в полусухо състояние се движи върху основата, без да се трие с нея много на едно и също място и без да се натиска силно. Намокрянето на грунда с гъбата трябва да е равномерно навсякъде.
Изчакваме известно време грундът да поеме изцяло водата и в полусухо състояние започваме да го стържем с цикла или ножче за рисуване. Излишните пластове се отнемат в скоро време. Често пъти е достатъчно само едно минаване с циклата върху повърхността на основата. При цикленето трябва да се има пред вид следното:
1. Да не стържем грунда в много мокро състояние, защото може да се откърти от основата.
2. Да не натискаме много силно, защото може да нараним грунда или да предизвикаме олющвания.
3. Да не заглаждаме прекалено гипсовия грунд, защото върху много гладка основа боите се напукват.

Равномерността на грунда и постигнатият резултат чрез цикленото се контролират по следния начин:
Посипваме върху грунда прах от дребно счукан въглен за рисуване и след това го отстраняваме чрез изчукване посредством леки удари с дланта от страна на рамката. Прахолинките от въглена не трябва да се задържат на никое място — грундът трябва да остане абсолютно бял.
Сухо изглаждане на грунда, или шлифоване. Чрез шлифоването на гипсовия грунд в сухо състояние се постигат почти същите резултати, както при цикленето. То се извършва посредством сепийна кост, изкуствен бимсщайн или стъклена хартия. При изглаждането на гипсовия грунд с тези материали трябва да се внимава да не се получи лъскавина. Последната се отбягва лесно, като при шлифоването правим кръгообразни движения или чрез леко измокряне с вода.
И при сухото изглаждане трябва да се внимава да не се нарани грундът чрез силно и неравномерно натискане или да се получи неприятното и доста опасно за задържането на боите върху основата преизглаждане.

Четвърти етап — заздравяване (щавене) на туткала, в гипсовия грунд.

По-практично е да не се прибягва до щавенето на всеки отделен пласт от грунда. Най-целесъобразно е да се напръска грундът след цикленето или шлифоването с 4 % формалинов разтвор. При пръскането било с устна машинка за фиксиране, било с пистолет трябва да се предпазваме от пренамокряне на грунда изцяло или на отделни места. Заздравителят трябва да се разпръсне върху основата като равномерна лека мъгла. През цялото време на щавенето картонът трябва да е в хоризонтално положение.
Ако при щавенето ще си послужим със стипца, тя трябва да се постави в туткаления разтвор при накисването на туткала във водата и да се обварява заедно с него. В противен случай се получават мехурчета в грунда.

Пети етап — изолиране на гипсовия грунд.

Изолирането на гипсовия грунд се извършва по съображения, разгледани в статията “Изолиране на грундовете” (за препоръчване са както водните, така също и смолестите изолатори). При полумасления воден изолатор пропорцията е следната:
1/3 об. ч. от сместа, която сме употребили за направата на гипсовия грунд,
1 об. ч. туткален разтвор в пропорция 80—100 г туткал в 1000 г вода,
1 об. ч. доброкачествен безир или ленено масло, към който сме прибавили 2% сикатив или 10% терпентино-смолест фирнис.
Начините на употребление са същите, както е посочено при отделните изолатори на същото място.

Матово и дълбочинно въздействие на боите.
Изолирането на гипсовия грунд се намира в зависимост от матовото и дълбочинно въздействие на боите.
Матовото въздействие на боите се получава върху неизолиран гипсов грунд. Понеже основата е доста постна, боите засъхват върху нея с известна матовина. Тя се дължи на това, че светлината не прониква в боята, а се отразява от нейната повърхност в нашите очи. Щом като грундът е равен навсякъде еднакво, матовината на боите е равномерна и много приятна.
Тя се постига в този й вид при техниката а ла прима, т. е. когато картината е направена в един сеанс и боите са се свързали мокро в мокро една с друга. Матовото въздействие на боите зависи също така и от разредителите, които сме употребили при разреждането на боите. Както ще видим по-нататък, за целта се вземат специални матови фирниси, в състава на които има восък. Същите фирниси ни служат и за фирнисиране на вече готовите и добре засъхнали маслени картини. Чрез тях оптичното матово въздействие на боите се запазва напълно.
Матовото въздействие на боите не трябва да се смесва с посивяването на боите, което действува много неприятно на очите. При него боите се видоизменят напълно и пречат при работата на художника. Причините за посивяването на боите са най-различни. То може да се получи и при гипсовия грунд, ако вземем някой блажен разредител или пък работим върху първия пласт от боите веднага на другия ден със силно разредени с ленено масло бои. Начините за отстраняване на посивяването ще разгледаме подробно по-нататък в нашето изложение.
Дълбочинното въздействие на боите се получава, като фирнисираме матовата или посивялата картина с някой фирнис, които ще образува прозрачна корица върху тях. Светлината прониква в тялото на пластовете от боите и се отразява от тяхната вътрешност. Боите изглеждат по-сочни и по-бляскави.
Дълбочинното въздействие се получава и без тези фирниси, ако работим върху изолиран гипсов грунд. При техника а ла прима боите запазват своята свежест, прозрачност и бляскавост за дълги години, без да има нужда от каквото и да е фирнисиране на картината. Ако при изолиран грунд разреждаме боите с терпентино-смолест фирнис, получава се по-голямо дълбочинно въздействие на боите.

Други изолатори

В някои технически ръководства се препоръчват много други изолатори извън разгледаните от нас. Приписват се несъществуващи качества на цапоновия, ацетоновия и целулоидния лак, на фирниси от сандарак, колофон, колодиум и др.
Без да влизаме в ненужен спор, ще се задоволим, присъединявайки се към мнението на М. Дьорнер, да кажем следното за тези лакове и фирниси. Отношението на целулоидния и ацетоновия лак към маслената боя още не е установено с положителност; фирнисите от колофон и сандарак, освен че са много нетрайни (изветряват с течение на времето), имат и недостатъка да отблъскват някои от маслените бои (оловната бяла например се олющва от основата).Цапоновият лак е относително рядък, за да може да послужи като изолатор. Фирнисът от колодиум съхне толкова бързо, че с него почти не може да се работи; освен това той е избухлив, запалва се лесно и може да причини пожар.
Забележка. При всички гореизброени случаи трябва да се отбягват алкохолно-шеллаковите и алкохолно-мастиковите фирниси било като разредители на боите, било пък като фирниси на готовите картини, защото предизвикват напукване на боите.
От казаното дотук, следва, че изолирането на гипсовия грунд е въпрос, който ще се разреши свободно от всеки художник в зависимост от крайния резултат, който той възнамерява да постигне в картината си.

Шести етап — изолиране на задната страна на картоните.

Изолирането на основите от обратната им страна се налага било за да не се дава възможност на влагата да прониква в структурата им и да предизвиква хигроскопичните движения на свиване и разпускане, било като контрасила на лицевия грунд, така че картоните да не могат да се извиват.
За реализиране на горното си служим с някои полублажни или смолести изолатори, чрез които се постига първата задача — ограничаването на хигроскопичността, или пък с маслен грунд, чрез който се постигат и двете цели.
Така приготвеният гипсов грунд върху картони е много устойчив. Той е непромокаем и неразтворим от водата.
Сместа, която остава като излишна след направата на грунда (втори етап), може да се запази за известно време, без да се развали. Ако е замръзнала, поставяме я във водна баня, след което, като й се премахне тънката корица, й се долива малко вода като заместител на онази, която евентуално се е изпарила по време на престояването й до новото й употребление.
Четката, с която сме грундирали, трябва веднага да се измие със сапун и вода. След измиването оправяме всички косми, които стърчат, чрез притискане с пръстите, като преди това сме изстискали всичката вода от четката. Последната оставяме да съхне в хоризонтално положение. Тези грижи около четката не са излишни. С добре пазена четка можем да си служим дълги години, ако тя е била от доброкачествен материал.

Гипсов грунд върху дървени дъски, шперплат, целотекс и други твърди основи

Всичко казано за грундирането на картоните важи и за тези основи. За грундирането на дървените дъски ще кажем още и следното:
1. Фугите на дъските трябва да се облепят откъм лицевата страна с тесни ивици от много тънка платнена материя.
2. Грундът трябва да се нанесе непременно в 7—10 пласта (втори етап), защото, ако е по-тънък, с течение на времето годишните кръгове на някои дъски (бор, ела и др.) проникват над грунда и се отпечатват на повърхността му.
3. При третия етап на работа цикленето или сухото шлифоване трябва да се извърши по продължението на годишните кръгове, а не по широчината им, защото при натискането с циклата или бимсщайна годишните кръгове се отпечатват на повърхността на грунда.
4. За да се намали извиването на дъските, понякога към сместа за грундиране, с която ще направим първите два-три пласта (втори етап), се прибавят дребно начукани кълчища или пък цялата основа се облепва с платно.
5. Най-често обаче както дъските, така и шперплатите, целотексът и др., за да не се извиват, се грундират от задната им страна с маслен или гипсов грунд, много добре изолиран чрез смолест изолатор. Ако тези основи (най-често поради небрежност на художника) се извият, изправянето им трябва да стане много внимателно. То се извършва чрез постепенното поставяне на тежести откъм обратната им страна. Преди това намокряме леко грунда от лицевата му страна.
Ако изправянето се извърши наведнъж, с поставяне на голяма тежест, основата и грундът се напукват. При трудни случаи на огъване понякога трябва да се прибягва до помощта на опитен дърводелец.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , , ,