Гипс

Калциевите сулфати се намират в природата като анхидрит (Са SО4), който не съдържа в молекулата си вода, и като гипс (СаSО4 . 2Н2О), в молекулата на който има вода.
Като се нагорещи естественият гипс, в зависимост от температурата се получават различни степени на така наречения гипс за скулптори.
Като пълнител най-често се взема непеченият или естествен гипс. Някои художници употребяват и печения гипс, като го смесват с вода и след втвърдяването му го смилат на прах.

Непечен гипс — Leichspat — Analin — Lenzin

Естественият или непечен гипс служи не само като пълнител, но и като свързвател.
Подобно на гасената вар и той може да се употреби при направата на специални гипсови мазилки върху стена, В този случай той играе ролята на свързвател.
Като пълнител естественият гипс служи най-често при направата на смеси за грундиране на твърди основи — дъски, шперплат, целотекс и картони.

Свойства.
Абсолютно чист непечен  гипс може да се добие по химически начин. В този случай той се нарича Calcium Sulfuricum
Непеченият гипс се разтваря без шум в разредена солна киселина. При силно нагряване остава бял. Не е отровен. В смеси с лепила има слаба покривност.

Печен гипс — Calcium Sulfuricum ustum  2СаSО4 + Н2О

Печеният гипс има в молекулата си много по-малко вода от естествения или непечения гипс.
Ето защо, като се постави печен гипс във вода, той поема в молекулата си отново вода, развива температура и увеличава обема си.
Това му свойство го прави годен при направата на отливъци в скулптурата.

Старите наши майстори са употребявали печения гипс по следния начин: смесвали са го с много вода и разбърквали дотогава, докато се умъртви напълно.
След това отливали водата и утаената гипсова каша разстилали на тънък пласт върху бяла хартия. След изсушаване на слънце или до печка стривали гипса на дребен прах.
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: ,