Глина

Бяла глина — Bolus alba; — Kaolin — Китайска глина; Порцеланова земя и др.

По състав всички са в главната си част алуминиеви силикати. Намират се широко разпространени в природата.
От порцелановата земя, която има в молекулата си вода, а в състава си примеси от пясък и калциев карбонат, се правят порцеланови изделия.

Бялата глина, най-доброто качество на която се нарича каолин, се продава във вид на бял или бледожълт прах, дребни и по-едри парчета.
Тя е по-тлъста от гипса и кредата, обаче е по-слабо покривна от тях, поради което служи по-рядко като пълнител при направата на смеси за грундиране.
Чистата бяла глина не се променя от топлината. Устойчива е към основите и киселините.

Употребление.
Преди употреба каолинът на парчета трябва да се стрие на дребен прах. Ако каолинът не е доброкачествен, може да причини олющвания в грунда.
Освен това според изследванията на М. Дьорнер с течение на времето бялата глина изветрява. Ето защо тя трябва да се употреби като пълнител само при направата на грунд, върху който ще се правят декоративни или живописни творби с временна стойност.
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: ,