Грундиране на хартия за рисуване – общи положения

В статията “Хартии за рисуване” видяхме на какви условия трябва да отговаря доброкачествената хартия.
Като основа доброкачествените хартии са сами по себе си достатъчно бели и плътни и сравнително доста устойчиви към действието на светлината, за да имат нужда от други намазвания, които ще им подобрят качеството в казания по-горе от нас смисъл. Ето защо доброкачествените бели хартии могат да се употребят често пъти направо откъм грапавата им страна за скици и етюди, които ще правим с акварел,гваш или темперна боя.

Доброкачествените цветни хартии също така могат да се употребят негрундирани при работене отгоре им с гвашови, пастелни и темперни бои.
Локалният тон на хартията се използува обикновено от художниците. Чрез леки преливания на прозрачни и полупрозрачни тонове и полутонове основата дава възможности да се получат много хубави промеждутъчни тонове, които стават главни носители на хармонията в картината.
Качествата на белите доброкачествени хартии обаче не са достатъчни, когато ще искаме да ги употребим направо като негрундирани основи за маслени картини.
Маслото от боите и разредителите на боите проникват в структурата им и ги правят с течение на времето чупливи. В тези случаи белите хартии трябва непременно да се грундират.
Има някои художници, които без каквато и да е убедителна мотивировка отричат употребата на белите хартии като основа за солидни маслени картини.
Те забравят или може би не знаят, че мнозина стари и нови майстори са си служели с белите хартии като основи на завършени свои произведения; между многото достатъчно е да споменем имената на Ханс Холбайн-Млади, Рембранд, Тиеполо, Делакроа, Ханс Тома и Лембах.
Голяма част от картините на тези майстори,които са били правени върху хартии, са се запазили много по-добре от творбите им, направени върху основа от дъска или друг някой материал.
Тайната на трайността на такива картини лежи до голяма степен в доброкачествеността на употребените бели хартии и в умелото им изпъване върху други някои по-твърди основи (дъска, картон).
Хартията има приятни пори, върху които маслената боя стои оптически отлично. Тя позволява бърза работа, лек и приятен щрих.
Като работим с маслените бои на тънки пластове, могат да се получат много свежи и трайни тонове. Пастозните пластове от маслени бои обаче покриват порите на хартията и самите тонове губят от своята жизненост.
Освен това дебели пластове от маслена боя вследствие на несръчно полагане на боите могат да се напукат при свиване на хартията на руло. Ето защо пастозните бои трябва да се отбягват.

Грундът, който ще положим върху хартиите, трябва да е сам по себе си прозрачен, за да позволи да прозърта през него белият или друг цвят на хартията.
На тези условия отговарят най-много водните и смолестите изолатори и прибавките, разгледани от нас в съответния раздел .
Само при пастелния грунд върху хартия си служим с други материали. Не е излишно да повторим и тук, че както изолаторите, така и прибавките трябва да се нанесат бързо и леко, без повтаряне и на много тънък пласт върху хартията.
Само така основният цвят на хартията ще може да храни със своята белота картината отдолу.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , ,