Духът изразен чрез материята

Пловдивската галерия “Ромфея” приюти новата съвместна изложба на карловските скулптори Николина Канарова и Недко Кръстев. Предлагаме ви словото на изкуствоведа Димитър Инджов, с която бе открита експозицията. В началото на ноември творбите ще бъдат показани и в Карлово.

 

Днес пред прага на 21 век, когато рухват морални ценностни системи от цели поколения, когато духовното, вечното, божественото бива изтласкано в някой непотребен ъгъл на съвременния живот, когато прагматизмът, сребролюбието, духовната нищета модните и модерни актуални прояви, скрити зад маската на артистичността или „новото послание на новия век” вземат връх, когато се опитват да ни полират и уеднаквят съзнанието и вкусовете – да творим истински, стойностно изкуство, е най-малкото непрактично. Рискуваш да те определят за динозавър и да те отритнат.

Именно за това творчеството на Нина Канарова и Недко Кръстев ме кара да сведа глава в знак на уважение и да им благодаря за смелостта и дързостта, за истината и посланието.

Това са двама художници, за които спокойно мога да кажа, че са творци. Тяхното изкуство отдавна е надхвърлило регионалното и национално значение. Те, с тяхното творчество, са част от голямото семейство на значимите европейски и световни художници.

И двамата завършват скулптура в Художествената академия в София. И двамата са влюбени в своята професия и се отдават искрено и почтено… Занаята са го овладели до съвършенство. До такава степен, че го забравят и спират да мислят за особеностите на самото скулптиране. И именно така достигат до онова, друго ниво на прозрение, когато си задават истински важните, общочовешки въпроса Когато са успели да освободят съзнанието си, да отворят душите си и да засилят сетивата, за да могат да уловят невидимото за обикновения човек, за да проникнат дълбоко в Природата и нейните велики истини. Те успяват да претворят натурата с едно от най-неблагоприятните и трудоемки изкуства – най-конкретното – скулптурата. Със скулптурата те не копират природата и нейните проявления. Те изразяват чрез материята духът. Материята е нищо – само средство, а духът е всичко.

И двамата автори, за разлика от много свои колеги, не претрупват с отделни детайли своите работи, а декоративните украси са им чужди. Те нямат нужда да конкретизират идеята си с подсилващи елементи, които говорят само за творческата немощ на автора, а напротив – стремят се да обобщават, да изчистват, да се докоснат до всемирния космос, до великите, на пръв поглед прости неща от живота.

И двамата художници изразяват своите идеи само и единствено със средствата, присъщи на скулптурата – обеми, планове, светлини. Разчитат на хармонията от сенки и светлини, правилния подбор и третиране на материала и усвояването, според спецификата му.

И двамата автори не разчитат на случайните попадения. Те имат ясна идея за това какво чувстват, какво са разбрали и какво искат да изразят, затова при тях се наблюдава и хармония между форма и съдържание.

Често пъти една и съща идея в различни работи се третира различно с едничката цел да бъде претворена по-правилно, по-обобщено, по-истински.

Те подбират между различните естествени елементи, организират ги относно естествената същност на натурата и нещата им имат своя архитектура и свое различно и самостоятелно звучене. С чиста съвест при техните скулптури можем да говорим за балансиране между пластика и натура, между пластика и внушение. Нина Канарова е творец със самобитен, личен почерк. Предпочита да работи с камък – зелен туф, жълт варовик, червен риолит, бял варовик. Темите, които я вълнуват са свързани с любовта, мълчанието и мъдростта, спокойствието, вътрешния покой, красота и др.

Тя не търси точността на анатомичната конструктивност, а успява да изрази вътрешното състояние на образа. Творбите й са наситени с пластична сила, с емоционалност, подтикват към самовглъбяване и самоанализиране.

Тя е с висока пластическа култура. Понякога използва щрихи за да предаде жизнения потенциал на формата. Наблюдава се склонност към символично обобщение. Търси категорична простота и обемност чрез едрите, масивни форми, тяхната чистота и обобщение следва традицията на древното египетско и индийско изкуство, като го доразвива и обогатява с познанието, мъдростта и чувствата на творец от настоящето.

Недко Кръстев по значимост, мащабност на тематиката, насока на послание е близък до творчеството на съпругата си, но носи своя специфика, свои изразни средства, друга сила на внушение. Неговите творби са също силно авторски и самобитни. Предпочита камък – червен пясъчник, базалт, андезит, мумелкалк и дърво. Наблюдавайки неговите произведения веднага усещаме присъствието на Природата. Виждаме дарбата, с няколко удара на длетото, да събуди енергията и животът стаен в камъка. Майсторът съумява максимално да използува естествеността на материала, да разкрие изображението, природната сила и мъдрост заключена в самия камък.Художествената си емоционална сила в работите на Недко Кръстев са ехо на неговото пластично чувство.

По своето композиционно решение и стилна ритмичност на обобщените и максимално опростени форми, неговото творчество също продължава традициите на египетското и китайското древно изкуство, като го обогатява с един нов заряд и съвременен поглед. Понякога използува пластичните и естетични стойности на огрубената масивна форма с нейната експресивна сила на внушение и присъствие за монументалност, понякога се увлича от чисто импресионистични търсения. В едрите масивни форми витае духът на класиката. Творецът успява да съчетае експресивната сила на формата с естествената природна простота и чистота.

Колкото до рисунките – и двамата художници не изневеряват на разбиранията си за стойностното изкуство. Канарова залага изцяло на достойнствата на акварелното тониране на картона /в случая на плата/, а Недко при очертаването на контура използва и пастел. Рисунъкът и при двамата е максимално изчистен, обобщен. Линиите са положени плавно и ненатрапчиво. Темите са същите – вечните.

Колоритът е много майсторски дозиран. Независимо дали темата е пъстроцветна или монохромна, цветовете са правилно организирани и чудесно кореспондират с изчистените линии, обобщените форми и внушения. Авторството и стилът и на двамата автори трудно могат да не се познаят.

Едно истински творческо семейство, със собствено присъствие в значимата българска пластическа култура, което спокойно може да бъде охарактеризирано с древната китайска мъдрост от времето на Конфуций и Дао – „Думите са в повече, а мълчанието е недостатъчно”.

Димитър ИНДЖОВ

 

 

 

 

 

Тагове: ,