За употребата на пчелния восък в живописта

Опитът на художниците от 4000 години насам е показал, че пчелният восък притежава редица свойства, които го правят много ценен материал за живописта. Някои от тези му свойства са следните: ако се нанесе върху плоскост във вид на тънък пласт, образува прозрачна, здрава и много еластична корица, която не се променя в продължение на стотици години. Това се дължи на обстоятелството, че пчелният восък е много устойчив към влагата, светлината, газовете и основите, намиращи се във въздуха. При смесване на пчелния восък с лепила от животински и растителен произход и с етерични масла, смоли, балсами и масла той образува много здрави съединения, а при преработките му със сода, поташ или амоняк се осапунява. В този вид пчелният восък се смесва лесно с водата и образува смеси, наречени емулсии, с които художникът може да постигне в картините си редица положителни резултати. Бои, които имат в състава си восък, се отличават от бои, направени с масла, със своята въздушност, мекота и свежест. Ако такива бои се разтрият с мек вълнен парцал, картината придобива много приятен матов гланц, а ако картината се полира с горещ металически предмет, образува се на повърхността й висок гланц. С восъчните бои могат да се покрият както големи плоскости, така също и да се постигнат най-големи детайли в картината.
Тези положителни свойства на пчелния восък са били открити от художниците постепенно и въведени в живописта след дългогодишни, наблюдения и опити. Това се вижда, като се проследят начините на употреба на пчелния восък от най-дълбоката древност до наши дни.

Пчелният восък е бил употребяван по топъл и студен начин. Топлият начин е характерен за античната живопис, а студеният—за средновековната. В днешно време пчелният восък се употребява за живописни цели и по двата начина.
Най-старите паметници, в които е бил употребяван пчелният восък по топъл начин, се намират в Египет. Учените Маккей, Спарел, Деви, Петри, Лукас и други датират някои от тях от преди 2000 години пр. н. е. Причината, за да се употреби пчелният восък, е била следната:
Стените на старите египетски паметници, главно храмове и гробници, а също така и саркофази, сандъци, надгробни урни, вази и др., са били изписани с различни по съдържание картини с помощта на постни бои, свързвателите на които са били приготвяни с туткалени разтвори или пък растителни гуми във вода. Наблюденията на художниците са им показвали, че такива бои се разрушават в определен срок от време, понеже не са трайни към влагата и атмосферните влияния. Ето защо древните египетски художници били принудени да търсят такъв материал, чрез който да се гарантира трайност на произведението. След дълъг опит такъв материал се оказал пчелният восък и те започнали отначало плахо, а после съвсем сигурно да нанасят върху картините си, направени с постни бои, тънки пластове от пчелен восък.
За начините, по които е бил употребяван пчелният восък през тази далечна епоха, съществуват различни мнения. По този въпрос ние мислим следното: за да се получи тънка, прозрачна и гъвкава корица от пчелния восък при картини, изписани върху стена, восъкът е бил нанасян в горещо състояние чрез разтриване със затоплени в кипяща вода каменни инструменти, а при саркофази, урни, вази и др. тънките пластове восък са били нанасяни било като тези предмети са били нагрявани с вода или дървени въглища, или пък когато са били малки, чрез потапяне в стопен восък. Наши опити показват, че това е било възможно.
Химическите и физическите анализи, направени на употребения по горния начин пчелен восък, са показали, че той не е променил състава си и физическия си строеж, въпреки че са се изминали повече от 4000 години. Освен това е установено и следното: пчелният восък е запазил прозрачността си и цвета си. И на онези места от същите картини, които не са били покрити с пчелен восък, постната боя се е видоизменила или пък се е олющила и паднала.
Четейки тези редове, мнозина може би ще се запитат защо е било необходимо на египетския художник да полага такива големи грижи за запазване на своите картини. Според нас причината за тази тяхна загриженост се крие преди всичко в религиозното вярване на египтяните, че душата на човека след смъртта му се завръща отново на земята и се поселва в мумията му. За да живее по-нататък, душата трябвало да познае мястото, дето е било погребано тялото, и да си послужи както с храната, която е била оставяна в урните и вазите на гробниците в естествен вид, така също и с тази, която е била изписвана по стените, саркофазите, урните и др.
Начинът на нанасянето на пчелния восък във вид на тънък пласт с течение на времето се видоизменя. Доказано е, че към 600 г. пр. н. е., художниците започват да работят вече с восъчни бои. За да могат да нанесат тези бои в топло състояние върху стени или отделни предмети,, те започнали да усъвършенствуват инструментите си. Такива инструменти, направени от бронз, са намерени неотдавна в една гробница във. Франция. Използувайки ги при направата на една восъчна картина,, немският учен Бергер е доказал нагледно, че с такива инструменти са си служили древните художници.
Начинът на работа с тези инструменти е бил следният: боите на прах са били разтривани с течен восък в хаванче. За целта хаванчето е било нагрявано на огън. Восъкът е бил разтапян отделно, а боите, готови вече, са били изливани в мидени черупки или бронзови чинийки. За да не застиват боите, е горял постоянно огън от дървени въглища. Лъжицата е служила за нанасяне на боите върху площта на картината, която също така е била затопляна независимо от това, дали е била изрисувана върху каменна или глинена плоча, върху дъска или платно. Останалите инструменти са служили за направата на линии, орнаменти или други детайли.
Този начин на работа с восъчни бои е бил много бавен и свързан с големи технически трудности. Въпреки това той е бил въведен в практиката за дълго време. С него са си служили както великите гръцки художници от разцвета на елинската култура, така също и онези, които са работили в пределите на някогашната Римска империя. Произведенията на тези художници не отстъпват в редица случаи на тези, които са били създадени в Европа по-късно през Ренесанса, по времето на барока и рококо и през най-ново време. Имената на Диоскорид, Зевксис, Паразий, Тимант, Апелес и др. с право се поставят от днешните историци редом до тези на Леонардо да Винчи, Рафаел, Рембранд и др.
За съжаление живописните произведения от тези епохи са били унищожени от пожари, при грабежи на варварите по време на преселението на народите. Най-много са били унищожени през средновековието във Византия от фанатици -християни по време на иконоборството. Ето защо ние съдим за великите постижения на античните гръцки художници по копията на техните картини, които са били направени по стените на италианските градове Херкулан и Помпей (затрупани при изригването на вулкана Везувий през 93 г. на н. е. и разкрити през последните 150 години). Авторите на тези копия са били гърци, които са работили като роби в Италия.
Развоят на топлия начин на живописване с восъчни бои може да се проследи нагледно по репродукциите на антични картини. Най-старата от тях е портрет на египтянка, починала около 200 г. пр. н. е. Той е намерен неотдавна в една гробница в град Фаюми в Египет със саркофага, дето е лежала мумията на покойната. Портретът е бил нарисуван върху дъска, която е била напоена с восък, а боите са били восъчни. Картината се е запазила благодарение на восъка много добре, въпреки че са изминали повече от 2000 години.
Други две картини, от които едната представлява Клеопатра в момента, когато поставя върху гърдите си отровната змия да я ухапе, а другата — прочутата в древността Кортонска муза, ни дават възможност .да съдим за високото ниво, на което се е намирала тогавашната живопис, и за големите изразни възможности, които дава восъкът на художника.
Разгледаните начини за употребата на пчелния восък от художниците на древния Египет и Елада започнали да не задоволяват новите изисквания към IV — III в. пр. н. е. Ето защо художниците с нови разбирания започнали след дълго търсене да употребяват пчелния восък по съвсем нов начин. Според римския учен Плиний този начин се е състоял в следното: восъкът е бил обваряван три пъти в разтвор от сода (нитриум, или наричана още калцинирана сода), в морска вода и след това бил оставян няколко месеца на слънце, което го е правело абсолютно бял.
Добитият по този начин пчелен восък се наричал в древността «пунически», или «елзодорски». Той е имал свойството да се разтваря във вода и да се нанася смесен с боя на прах в студено състояние. Освен това пуническият восък е имал и свойството да се разтапя при много по-висока температура (около 100°С), отколкото обикновеният пчелен восък (65°С).
Както едното, така и другото свойство на пуническия восък са дали съвсем нови възможности за употребата му не само от художниците, но и от скулпторите. Така например скулпторите са го употребявали поради неговия бял цвят и прозрачност за намазване на мраморни статуи на богове и герои, на политически лица и др.
Изложени на обществени места, тези статуи са устоявали както на лъчите на слънцето през горещите летни дни, така и на резки промени през зимата, на газовете и киселините, намиращи се във въздуха, и т. н.
Доколко пуническият восък е предпазвал мрамора от разрушаване от влагата, личи много ясно от статуята на бога Хермес. Тази статуя бе изровена неотдавна изпод земята. Въпреки че тя е била изложена на действието на влагата и солите, намиращи се в почвата, в продължение на десетки столетия тя се е запазила в отлично състояние благодарение на пуническия восък, с който е била намазана на времето от прочутия в древността гръцки скулптор Праксител-
Освен за лакиране на мраморни статуи пуническият восък намирал най-широко приложение и при направата на стенни картини и боядисвания на вътрешни стени в древните дворци, храмове, гробници и т. н. Това се вижда най-добре в помпеанските домове и вили на патриции, в множество фрески, изровени изпод лавата на Везувий през миналото столетие. Това се потвърждава и от стенописната украса на един от най-добре запазените паметници на древността не само у нас, но и в целия свят — на разкритата през 1944 г. антична гробница край гр. Казанлък. Всеки, който е посетил тази гробница, е констатирал, че боите на украсата са се съхранили отлично до наши дни, въпреки че гробницата е стояла във влага в продължение на повече от 2000 години. Според наши изследвания тези бои са били преработени с пунически восък, разредени с вода и нанесени върху стената по студен начин.
Студеният начин за употреба на восъка в живописта се е усъвършенствувал с течение на времето. През средновековието той добива широко приложение както в нашата живопис от Второто българско царство, така също и във Византия, Русия и други страни. Понеже е притежавал редица преимущества, той е заместил напълно старите начини на работа. Причините, които са предизвикали усъвършенствуването на студения начин от нашите художници, са били следните: те открили, че пуническият восък има свойство да се свързва много здраво с яйцето, с туткала, смолите и другите материали, като образува смеси, които в днешно време се наричат емулсии. Ето защо понякога студеният начин на работа с пчелния восък се нарича емулсионен.
Емулсионният начин е давал както на нашите художници, така и на останалите художници от средновековието следните възможности за работа: улеснявал е до голяма степен тяхната работа, понеже боите на прах са се смесвали с течния восък много бързо, лесно и трайно. Освен това восъчната емулсия е могла да се запази в студено състояние за много дълго време. С нея те са изписвали както широки плоскости, така и най-дребни детайли; с нея те създавали чрез фино нюансиране оттенъци, илюзия на триразмерна и реалистична форма, получавали сложни хармонии от създаващи мистично настроение във вътрешността на църквите живописни или декоративни тонове и т. н. Когато работодателите изисквали от нашите художници картините им да блестят, те са задоволявали това тяхно искане, като са ги полирали чрез триене с меки вълнени парцали.
В България има много религиозни картини, направени с восъчни емулсии. На първо място това са прочутите в цял свят стенописи, които са били изписани през 1259 година в старата църквичка на село Бояна. Въпреки че са се изминали 700 години от изписването на тези стенописи, те ни учудват с голямата свежест на боите и със здравата спойка на същите с мазилката.
Освен за стенни картини емулсионният начин на употреба на пчелния восък е бил прилаган у нас и при направата на многобройни икони, рисувани върху дърво. Този начин се е запазил у нас дълго време както у майсторите на самоковската, така и у тревненската, разложката и други наши живописни школи.
През последните сто години пчелният восък започва да намира приложение и в светската живопис. Голям дял за това имат немските учени Е. Бергер и Шмид.
Най-често пчелният восък служи в съвременната живопис при направата на маслени бои за художнически цели. Освен това той е много ценен материал при консервацията и реставрацията на стари картини.
В заключение нека споменем още и следното: освен за лакиране или направа на картини восъкът е намирал в древността много широко приложение още и в следните случаи:
1. За направата на калъпи при изливането на статуи от бронз. Този начин на работа се е запазил до наши дни.
2. Пуническият восък е служил за боядисване на кораби и за импрегниране на техните дъна срещу разрушителното действие на морската вода.
3. За направата на помади, с които жените на древността са мазали клепките си, или пък за добиване на лепила, с които същите са си служили при направата на перуки или плитки на косите.
4. За заливане на очите, устата, ушите и носните дупки при балсамиране на трупове.
5. За оцветяване  на  издълбани  в  камък  йероглифи  с различни бои. Този начин се е употребявал и от нашите художници през средновековието при украсата на амвони и тронове в църквите, на гравюри …върху емайли и т. н.
7. За направата на магични фигури и заклинателни знаци.
8. За плочки, върху които са се водили търговски сметки.
9. За слепване на ножове и бръсначи към дръжките им от дърво; за слепване на похлупците на урните и т. н.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , , , ,