Как могат да се съхраняват кавалетните картини за по-дълго време

Вземайки под внимание обстоятелството, че кавалетните картини се съхраняват най-трудно ст всички останали живописни произведения поради сложния им състав, съвременната наука за художническите материали и начините за тяхната правилна употреба, както и науката за консервирането и реставрирането на кавалетните картини посочват редица начини за съхраняването им за по-дълго време. Понеже някои от тези начини сме разгледали на друго място, тук ще разгледаме сама онези от тях, които се намират в непосредствена връзка с хигроскопичността, еластичността и сцеплението на материалите, влезли в състава на кавалетните картини под най-различна форма.
Общо правило е, че за да се осигури по-дълъг живот на кавалетните картини, трябва както от художника, така също и от работещите в музеи и картинни галерии да се предвидят, забавят или отстранят причините, които предизвикват по-бързото или по-бавното разрушение. Освен това тези причини имат субективен и обективен характер. В това можем да се убедим от следните примери.
Взета сама за себе си, хигроскопичността на материалите, които се употребяват за направата на кавалетните картини, произтича от СВОЙСТВОТО им да се свиват и разпущат при най-малки промени в температурата и влажността. Като вземем пред вид, че тези постоянни движения се повтарят милиони пъти през живота на една картина, става много ясно, че хигроскопичността трябва да се предвиди както от художника, така и от лицата, които се явяват нейни собственици. В противен случай лошите последици от нея за трайността на картината няма да могат да се отбягват.

1. По-важните мерки, които трябва да вземе художникът при направата на кавалетните картини, съобразявайки се с последиците от хигроскопичността, са следните:
а. Ако за основа на картината се употреби платно, то трябва да се изпъне върху широка и достатъчно дебела подрамка. Самата подрамка трябва да е направена от много сухо дърво; да има клинове, привързани към нея, за да не изпаднат, и да е отрязана под наклон откъм страната, намираща се под платното. От своя страна платното трябва да е изтъкано от еднородни нишки: при ленено платно основата и вътъкът да бъдат от лен, при конопено платно — само от коноп и т. н. Освен това нишките трябва да са получени от дълги влакна, за да се избягнат възли; да са добре изпредени, за да нямат мъх, и да са много добре изсушени преди изтъкаването на платното.
б. Изпъването на платното художникът трябва да направи по такъв начин, че вътъчните и основните нишки да се пресичат точно под прав ъгъл, защото само така ще се получат устойчиви точки по повърхността на картината, които ще се дължат на взаимно унищожаващи се механични сили, действуващи по дължината на нишките в хоризонтално и вертикално направление.
Във връзка с напъването на платното е и начинът, по който ще се забият гвоздейчетата. Ако те се поставят по-гъсто, естествено е, че ще обхванат и задържат в изпънато състояние повече вътъчни и основни нишки, отколкото ако се забият на голямо разстояние едно от друго.
в. Грундирането на платната е също така от голямо значение. Така например ще е много неправилно, ако художникът постави в грунда такива материали, за които се знае с положителност, че засилват хигроскопичността на платното. Опитът е показал, че такива материали са пчелният мед, глицеринът, сапунът и други. За съжаление тези материали изобилствуват във фабрично приготвените платна.
2. Като втора причина за бързото разрушаване на кавалетните картини се счита еластичността на материалите, т. е. свойството им да имат известен коефициент на издръжливост при движенията, предизвикани от хигроскопичността. Ето защо една от главните грижи на художника при направата на кавалетни картини е да насочи вниманието си към засилване на еластичността на някои от материалите. Това може да се постигне по следните начини:
а. Да се поставя в туткалените разтвори, които ще служат при грундирането на платната, по един жълтък от яйце на един килограм туткален разтвор или 1—2 % селитрена (азотна) киселина, която да се неутрализира със съответна основа. Самите туткалени лепила трябва да са прясно приготвени, правилно пропорционирани и изсъхнали при нормални условия, далеч от огън, слънце, въздушни течения и т. н.
б. Художникът трябва да си служи само с прясно приготвени фабрични бои от една и съща фабрика. При разреждането им да си служи по възможност със сгъстени на слънце или озонирани по фабричен начин ленени и орехови масла, за които се знае, че са много еластични. Освен това разредителят на боите при направата на даден пласт в картината трябва да е по състав един и същ.
в. При фирнисирането (лакирането) на кавалетните картини художникът не трябва да употребява маслено-копалови и алкохолно-смолести :лакове, които поради обстоятелството, че образуват много твърда кора след засъхването си, имат по-друг коефициент на свиване и разпускане от коефициента на маслените бои.
Като пряка последица от пропуските, направени по отношение на засилването на еластичността в маслените картини, се явяват след изтичане на известен период от време и в зависимост от условията, при които се е намирала картината, незабележими, едва забележими или силно изразени напуквания. Едни от тях засягат едновременно грунда, пласта от боите и крайния фирнис на картините, други — само боите и крайния фирнис, а трети — само крайния фирнис. За картините те са едни от най-неопровержимите доказателства за автентичността и възрастта им, защото са неповторими като линиите на палеца на ръката при отпечатъци. Друга характерна особеност за пукнатините е, че се различават рязко от онези напуквания, които се причиняват при механични повреди.
3. Животът на картините зависи и от сцеплението, т. е. от свойството на свързвателите и разредителите да създават връзка между органичните и неорганичните съставни части на грундовете, пласта от боите и крайните фирниси било чрез прилепването им едни към други, или пък чрез проникването им едни в други. Слабата кохезионна и адхезионна връзка на материалите в картината се изразява в избърсване на грундове и бои и крайни фирниси след време или пък отлепване на едни пластове от други пластове в картината, поради което се явяват подкожушванията и олющванията. Едни от тях засягат пукнатините, грунда, боите и фррниса, други само грунда и боите, трети само отделни пластове от бои, а четвърти — пластове от бои и фирниси. Тези повреди могат да се забавят за дълги години, ако художникът направи следното:
а. Преди да рисува върху фабрично приготвено платно, да отстрани талка, който се поставя при фабрикацията му с цел да се ускори съхненето и да се отбегне залепването на платното, когато се увива на руло.
Ако фабричното платно е маслено, художникът трябва да измие с разреден амоняк повърхността на платното, за да създаде пори, през които да проникват частици от боята, която ще се сложи отгоре. Ако картината е изградена в многослойна маслена техника със засъхнали промеждутъчни пластове, художникът трябва да изчаква доброто им изсъхване, от една страна, и, от друга, след като са засъхнали, да ги намазва било с промеждутъчни фирниси, било с терпентиново масло или пък смеси от терпентиново масло и алкохол, за да създаде здрава връзка между отделните пластове.
в. Понеже някои фабрики приготовляват маслените бои с прибавки от свинска мас, животинска лой, парафин или мъчно съхнещи рибени и други масла от растителен произход, художникът трябва да избягва употребата на такива бои, защото причиняват много тежки повреди в картините. Същото нещо може да се каже и за онези случаи, когато постните и полумаслените грундове се изолирват прекомерно.
г. При употребата на бои, които имат слабо повърхностно напрежение, винаги трябва да се поставят малки количества от други бои, които са по-телесни от тях. Такива бои са краплаците, кобалтовите сини, и хромоксидните зелени огнени. При изграждането на картините художникът трябва да спазва осветеното от няколкостолетната традиция, в маслената живопис правило — по-блажни пластове бои лежат винаги върху по-постни.
д. Поради стремежа си да постигне по-голяма пастозност в картините чрез употребата на бои, които имат свойството да поглъщат при фабрикацията си малки количества свързватели, художникът трябва да знае кога и как да ги употреби, за да не предизвика напуквания и олющвания.
е. При полагането на крайните фирниси  върху кавалетните картини трябва да се изчаква достатъчно време, за да изсъхнат напълно пластовете от боите,                                                                                           4. Най-често заболяванията на картините се дължат на причини, които не зависят от художника. Така например, ако дадена картина е окачена дълго време в тъмна и влажна стая, няма да е виновен художникът,  а собственикът й,  ако след време тя заболее от синя болест, която се изразява във вид на потъмняване на фирниса. По същите причини употребеният в картината ултрамарин може да заболее от ултрамаринена  болест,  която се изразява под форма на избърсването му, вследствие на изветряване.За заболяването на картините от мухъл и плесен също така най-често са виновни собствениците на картините, които са допуснали да се явят тези болести, които са създали благоприятни условия за развиването им чрез съответна температура и влага. Авторите на кавалетните картини не могат да бъдат обвинени и в следните случаи за преждевременни напуквания, подкожушвания и олющвания в картините им:                                                                                       а. Ако собственикът на картината я окачи в частния си дом над камина, до печка и прозорец или пък ако картината се намира под попадението на преки слънчеви лъчи.
б. Ако проветряването на помещението, където е окачена кавалетната картина, се извършва неправилно — в много горещи, много студени или много влажни дни. Естествено е, че резките промени ще допринесат за бързото разрушаване на картината.
в. Ако кавалетните картини се почистват от собственика с мокър парцал от предната и задната им страна, за да се премахне прахът. Наблюдавали сме обаче и случаи, при които престарателни домакини са; употребявали за същата цел четки за дъски вместо парцал.
г. Ако домакинът на някое наше учреждение напише върху задната страна на платното с твърд молив инвентарния номер на картината, или пък забие пръстите си в платното при пренасянето от една стая в друга, получават се най-тежки повреди.
За да се избягнат тези и други «малки повреди» с тежки обаче последици за картините, художникът трябва да дава при продажбата на картините си съответни указания на собствениците за правилното съхраняване на картината.
За съжаление констатирали сме редица случаи,  когато кавалетните картини се повреждат и по следните причини: при небрежно подхвърляне по време на подготовката или след закриване на обща художествена изложба; по време на опаковка и транспорт на подвижни изложби в страната и в чужбина; при окачването на големи картини под наклон, за да се направят по-добре видими за зрителя. В такива случаи се забравя, че при наклона платното на голямата картина увисва от собствената си тежест и причинява в къс срок някои от повредите, за които говорихме по-горе.
Мерките, които се вземат за съхранението на картините в изложбените зали и хранилищата в съветските музеи и картинни галерии, са следните:
а. Всички платна, с които са драпирани стените на изложбените зали, подрамките и рамките на картините, са намазани с противопожарна течност.
б. За отоплението в залите и хранилищата независимо от това, дали е водно или парно централно, дали е печка или камина, е предвидено кога да започне през годината, как да се усилва или намалява постепенно, за да се поддържа в изложбените зали и хранилищата през цялата година еднаква температура от плюс 12СС до плюс 18°С. Внезапни прекъсвания на отоплението или внезапни прекомерни затопляния, които биха предизвикали рязка промяна над и под тези норми, се преследват в СССР углавно.
в. Влагата в изложбените зали и в хранилищата се измерва с помощта на психометъра «Август». Относителната влажност се колебае между 60—70 %. За да се поддържа тази норма на влагата, съветският законодател е предвидил най-различни мерки. Тя се поддържа било чрез изпаряване на вода при недостатък на влага, или пък чрез отнемане на свръхвлага чрез вентилатор. Във водата, която ще се изпарява, се поставят съответни количества калиев перманганат, за да се унищожат спорите на плесените.
Грижите за съхраняването на картините в съветските музеи и картинни галерии чрез съответно проветряване и очистване на въздуха от прах, сажди, сероводород, амоняк, сернист газ и други са също така големи. Ще споменем само някои от тях. Така например не се допуска при проветряването пресни въздушни струи да попадат направо върху кавалетната картина. Също така е недопустимо по-голямо колебание на температурата и влагата по време на проветряването от 2° над и под определените норми. Определено е точно през кои дни, как и колко да се проветрява, за да се избягнат резки промени. За почистването на въздуха от прах, плесен и газове на вентилаторите се поставят специални филтри.
Всяка картинна галерия и всеки музей в СССР са изработили вътрешни инструкции, в които е определено как да се извършват следните видове процедури:
а. Окачване на картините в хранилищата и в изложбените зали. В хранилището то става по следния начин: картините се поставят перпендикулярно върху подвижни дървени решетъчни стени с помощта на дървени куки, обвити с кадифе. Като изключение се допуска временно съхраняване на кавалетните картини върху дървени скари и полици. Определя се обаче до най-малка подробност как да стане това съхраняване, без да се повредят картините при изваждането им за проучване или реставриране.
б. Забранено е да има картини в изложбените зали и хранилищата, на които подрамките да не са от суха дървесна материя, да не са достатъчно здрави и дебели, да нямат клинове, чрез които да се доизпъва платното, когато се набръчка, и т. н.
в. Забранява се също така съединяването на картината с подрамката чрез набиване на гвоздеи. За целта се употребяват леко подвижни дървени куки. Забранено е също така и набиването на куки върху подрамката за окачване на картината върху стената.
г. Категорично се забранява употребата на вода при почистването на картините независимо от това, дали имат ясно изразени или незабележими пукнатини.
д. Забранява се окачването на кавалетни картини до радиатори, печки и прозорци; писане на инвентарни номера с молив или подпечатване на картините от задната стена на платното им.
Същите грижи се полагат и при транспорта и опаковката на картини, което става само с разрешение на Министерството на културата на СССР.

Някои от по-важните методи на работа, прилагани при реставрирането на кавалетните картини в съветските картинни галерии и музеи, са следните:
а. Не се правят запълвания на пукнатините в кавалетните картини, както това е правено доскоро.
б. Подкожушванията в пластовете на кавалетните картини, както и залепването на отлепили се пластове бои се привеждат в изправност с помощта на водни и безводни лепила. Напоследък започват да намират приложение за тази цел изкуствените смоли.
в. Дълбоките олющвания на пластовете от боите и грунда се попълват също така с най-различни смеси. В състава на едните се употребяват водни лепила, а в състава на другите — безводни лепила, приготвени от бързо изпаряващи се етерични масла и естествени или изкуствени смоли. Почистването на кавалетните картини от прах, пушек, надживописвания, остарели лакове и фирниси се извършва с такива реактиви, за които е установено, че няма да повредят боите в картините. Същото нещо се отнася и за лекуването на картините от заболяванията, за които говорихме по-горе.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , , , ,