Марко Хаджиколев – Едно дълго и жадувано завръщане

(По повод ретроспективната изложба на художника МАРКО ХАДЖИКОЛЕВ в Дружеството на Пловдивските художници гр. Пловдив – 2002, месец юни)

Има една древна история. Някога в Китай се разхождали трима мъдреци и разглеждали различни произведения на изкуството. Когато стигнали до статуята на Буда се спрели и дълго, дълго я съзерцавали мълчаливо. В един момент от гърдите на единия се изтръгнала продължителна въздишка. Най-младият учудено го погледнал поради лаконичността на възхищението му. Тогава старият мъдрец казал: “Думите бяха малко в повече, а мълчанието е недостатъчно”. Тази легенда точно показва какво би трябвало да бъде отношението към изкуството. Основното му предназначение е да провокира, да бъде храна за душата. Със своите обеми, форми, пластични решения, съчетания на тонове, баланс, хармония на багрите, противопоставяне на топло и студено, бяло и черно, умело използване на светлината и др., изкуството основно трябва да въздействува, а не да разказва.

Когато посети дадена изложба и види колко професионално и талантливо са създадени картините или скулптурите, непреднамереният зрител изпитва респект и уважение пред човешките възможности, но това само не е достатъчно. Само професионализмът, сръчността и умението са недостатъчни, за да изпълнят духовната празнота. Голямото, значимото изкуство, започва оттук нагоре. Само когато авторът като гръмоотвод е трансформирал своите мъки и радости, своите страдания и трепети в произведението, само тогава то се превръща в огън, който стопля сърцата и не вълнува само сетивата, а храни душата.

Изложбата на художника Марко Хаджиколев не е една от многото. Тя не е поредната рутинна експозиция.Тя е една изповед. Плод на един 80 годишен човешки живот, преминал през различните превратности пред които ни изправя съдбата.

Роден на 20.08.1924 г. в Александропулис – Гърция, в семейството на крайно бедни хора. От 4 годишен живее в Пловдив – един от вечните и световни градове. Завършва Художествена Академия през  1957 г. при един от най-големите в българската пластическа култура – проф. Илия Бешков. Срещата със скулптура Александър Гигов, който е задържан в лагера “Белене” през  1960 г. се оказва съдбовна за Марко. Научавайки от своя приятел, че името му е в списък на обречени, поради различните политически възгледи, които изповядва, Марко заминава за Виена и се записва студент в Академията на изкуството.

С безспорния си талант спечелва стипендия, която му позволява да следва в Академията и да се установи във Виена. Там и остава – 42 години.

Две хиляди и втора година е паметна за автора- той прави първата си и единствена, самостоятелна изложба в България и то ретроспективна. Естествено избира Пловдив – градът, който не спира да обича през целия си живот. Марко Хаджиколев твори основно в областта на рисунката, живопис работи рядко, има опити и в плаката.

Използва широк регистър от техники – перо, молив, въглен, креда, флумастер, туш лави, пастел, четка, смесена техника, акрил, акварел, по- рядко масло или темпера. Тематичният спектър на творчеството му се отличава с голямо разнообразие и вариативност изразени в цикли: “Лагерите на тоталитаризма”, “Еротика”, “Младостта на Стария град”, “Кубистични портрети и фигурални композиции”, “Човешки характери”, “Човешки състояния”, “Настроения и размисли”, “Човешкото тяло” с особени предпочитания към женското и др.

Работите на Марко Хаджиколев се характеризират с изключителна изразителност, въздействие, силна кондензираност на идейно и емоционално съдържание. Те притежават пластически, композиционни и технически достойнства. Автора се радва на завидна зрителна памет и натурна наблюдателност. Рисунката, която е основно изразно средство в пластическото му творчество е самостоятелна, жива, динамична. Художника рисува от натура и по въображение. Независимо дали майсторски използва линеарната трактовка, изразителността на петното, мащабността на четката, щриха, лаконичността на контура с флумастер, прецизното щудиране, рисунките му са носители на експресивна сила, интимни откровения, философски размисли и обобщения. В създаването на образи и идеи посредством бялото и черното, тяхното различно съпоставяне, балансиране или степенуване, намирането на точния ракурс, постигане на кубистичен ефект чрез въздействието на конструкцията на формите, пластичната изобретателност, детайлната изработка, акцентирането, невероятното въздействие, въпреки привидно по-ограничените средства на рисунката , проличава школата на големия майстор на рисунката Илия Бешков. Но в никакъв случай не става реч за епигонство. Напротив – Марко Хаджиколев е съумял да се развие като самобитен творец и избягвайки от занаятчийското отношение към рисунката, чрез търсенията, мъките, радостите, лутанията си, бесовете и изкушенията през всичките тези години да достигне до по-голяма чувствителност на духа и да го претвори в творчеството си.

Димитър Инджов

 

Тагове: