Мастикова смола (сакъз или дъвка) Resina Mastix

Добиване.
Мастиковата смола се добива от храстовидното дърво Pistacia Lenticus, което расте в южните части на остров Хиос, по други средиземноморски острови, Североафриканския бряг, Афганистан, Белуджистан, Индия и пр. Най-доброкачествена е хиоската мастикова смола. Смолата изтича понякога сама през особени каналчета и се втвърдява на повърхността на дървото във вид на сълзообразни зърна. За да се получи по-голямо производство, местното население прави в основите на клоните специални нарези от средата на юни до края на август. Една част от смолата капе върху специално поставени отдолу каменни плочи, а друга се втвърдява направо на дървото във вид на зърна след 2—3 седмично престояване на въздух. Втвърдената на дървото смола е по-доброкачествена от тази, която е покапала върху плочите.

Свойства.
Доброкачествената хиоска мастикова смола е едро-зърнеста. Зърната й достигат 2—3 мм в диаметър. Те изглеждат отвън прашни. Имат жълт цвят и са лесно чупливи; при чупене имат силен блясък. Ако поставим хиоската смола в устата, дъвче се лесно и образува със слюнката разтеглив сакъз. С това си свойство тя се отличава от всички останали мастикови смоли и от колофона. Хиоската мастикова смола се разтваря 70 % в бензин; другите мастикови смоли — само 12 %, а в терпентин — 95—98%.

Опити.
Понеже хиоската дъвка бива имитирана често, като се добива по изкуствен начин, при които й се добавят долнокачествени примеси от други мастикови смоли или колофон, трябва да се внимава много. Най-лесният начин за разпознаване е чрез дъвчене. Само хиоската мастикова смола образува в устата силно разтеглива дъвка. Останалите стават на песъчлива каша, която не може да се разтяга, а колофонът остава на пясък в устата.
Друг начин за разпознаване на доброкачествената хиоска мастикова смола е следният: тя се разтваря в оцетна киселина и към този разтвор се прибавя сярна киселина. При чиста дъвка не става никаква промяна. Ако разтворът почервенее, това показва, че хиоската смола е подправена с колофон.

Употребление.
Дъвката служи за направата на фирниси, получени от разтварянето й в терпентин или алкохол. В първия случай се получават смолести терпентинени фирниси, а във втория случай — спиртни. Разтворена с бензин или етер, дава хубави фиксативи за пастел, въглен и пр. За направата на фирнисите и фиксативите трябва да се взима само хиоска мастикова смола, защото направените с другите мастикови смоли фирниси и фиксативи пожълтяват на въздуха в скоро време.

Начин на съхраняване.
Както мастиковата смола, така и нейните фирниси трябва да се съхраняват на тъмно място, далеч от огън, в добре запушени съдове. Фирнисът освен това трябва да има винаги изравнено ниво с дъното на запушалката. Повишаване на нивото след отливане на фирниса се постига, като се поставят в него стъклени или порцеланови зърна, дребни речни камъчета и пр.
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: ,