Осма група — Каменовъглени бои

Каменовъглените бои се получават при дестилирането на каменовъгленото масло.

Съставът им е въглерод, водород, а понякога азот и сяра. Понеже са безтелесни и в този им вид не могат да се употребяват като бои за целите на бояджийството, печатарството, текстилната индустрия и пр., каменовъглените бои трябва да се свържат с някакво тяло.
За целта се взема някоя минерална боя, като оловен окис, баритна бяла, глина, глинен хидрат и танин. Получава се телесна боя, която е много по-трайна от каменовъгления пигмент-оцветител.

Каменовъглените бои, които понякога се наричат със старото им название «анилинови» бои, се произвеждат понастоящем в много голямо количество. Към тях се наброяват хиляди най-различни цветове.
Притежават много голяма интензивност, която действува на окото понякога неприятно. Много от тях не са изследвани засега достатъчно за трайност към спирт, вода, масла, светлина и пр. Ето защо намират много широко приложение в бояджийството, тъкачеството, печатарството, книжната индустрия и пр.
Много малка част от тях са годни за целите на живописта. Като маслени бои поемат много масло и имат лазурен характер.
От каменовъглените бои най-широко приложение при направата на разните видове бои за художнически цели намира изкуственият (ализариновият) краплак, който ведно с истинската хелиочервена боя разгледахме по-подробно в групата на червените бои.
Засега освен тези две каменовъглени бои намират за същите цели приложение индантрената жълта и тиониндигото, които също така разгледахме при съответните групи.

Понеже каменовъглените бои са много интензивни и с малко пигмент-оцветител може да се оцветят големи количества тяло на боята, те служат, както казахме и по-горе, за направата на евтините бояджийски бои, които се продават най-често на пазара за декоративни цели.
Тъй като на българския художник по липса на доброкачествен материал може да се случи да си послужи с такива бои на прах, препоръчваме му преди употреба да ги подложи на онези проби, които разгледахме досега.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,