Основи за рисуване

ВИДОВЕ ОСНОВИ

При направата на декоративни и живописни картини, проекти за картини, скици и пр. художниците си служат с най-различни материи, които чрез особено приготвяне образуват ръбести или сферични плоскости, наречени основи. Те се приготовляват най-често по фабричен начин. В зависимост от материалите, които се вземат при приготвянето им, различаваме: растителни, животински, метални и минерални основи. Към растителните, които намират най-широко приложение в приложните и изящните изкуства, спадат: хартиите, книжният пергамент, картоните, линолеумът, дъските, шперплатът, целотексът и разните видове платна. От животински произход са: коженият пергамент, слоновата кост и др. Металните основи се добиват от ковките и разтегливи метали: желязо, цинк, мед, сребро, злато и др., а към минералните основи се числят: плочи от литографски камък, русенски или врачански варовик, плочи от разни минерали, каменни и тухлени стени и пр.

ОБЩИ СВОЙСТВА НА ОСНОВИТЕ

Всички основи са хигроскопични (растителните — най-много, а минералните — най-малко). Те поемат влагата от въздуха във влажно време и при сухо я изпускат, поради което се получава едно постоянно движение в частичките на материала, от който е направена основата. Тя се свива и разпуска. Последното обстоятелство е много важно за трайността на картината. Пластът, който се образува върху основата от грунда и боите, не е така хигроскопичен като основата, нито толкова еластичен. Най-често той не може да следва постоянното свиване и разпускане на основата извън определени граници, поради което с течение на времето в него се явяват напуквания. Последните настъпват по-рано или по-късно в зависимост от следните обстоятелства: доколко и как е отстранена хигроскопичността на основата; как е направен грундът върху основата; каква е връзката между грунда и основата, грунда и пласта от боите и пр. Хигроскопичността на основите е създавала открай време големи грижи на художниците. С течение на времето практиката им е показвала най-различни начини за ограничаването й. За съжаление техниката още не е намерила начин за пълното й отстраняване. Ето защо не е излишно да наблегнем на обстоятелството, че всеки художник, ако иска да гарантира трайност на художествената си творба, трябва да има пред вид начините на ограничаване на хигроскопичността. За по-голяма прегледност тези начини ще разгледаме на съответните места впоследствие.
Растителните и животинските основи са леко сгъваеми и по-лесни за транспортиране от металните и минералните, поради което се предпочитат при направата на кавалетни (подвижни) картини. Каменните и тухлените стени са най-годни за монументална (стенна) живопис.
По-голямата част от основите се приготовляват от фабрикантите с оглед да задоволят на пазара колкото се може повече нужди, поради което качеството им не е достатъчно за изискванията на художника — приложник или живописец. Ето защо при подробното разглеждане на основите ще изтъкнем не само качествата и недостатъците им, но и начините да се направят по-годни при употребата им в художествените творби. Нека наблегнем, че както едното, така и другото са неща важни не само за трайността на художествените произведения, но и за улесняването на художника да постигне при работата си своите цели по най-лесен и рационален начин.

I. РАСТИТЕЛНИ ОСНОВИ

ХАРТИИ

Добиване. Хартията се добива от каша, която се получава от ленени или памучни парцали, дървесина, туткалена вода или казеинов разтвор. Кашата се пресува в различни дебелини, големини и грапавини между валцове. Получават се хартиени листа или хартия на рула.
В зависимост от това, дали хартията е добита от парцали или от дървесина, различаваме парцалена хартия и дървесинена. За целите на живописта най-подходящи са парцалените хартии.
Много важно условие при добиване на хартиите е лепилото да проникне равномерно навсякъде и да слепи добре отделните части на материята, от която е направена хартията. Освен това кашата не трябва да съдържа мазнини, глина и други примеси. При продаването на хартията за художествени цели би трябвало да се обозначи, както при печатарската хартия, нейният състав: дървесинена, полудървесинена, свободна от дървесина и пр. Без да се държи сметка за разликата в състава на хартията, в търговията често цената на рисувателните листа се унифицира за сметка на художника.
Качества и недостатъци. Доброкачествената хартия трябва да отговаря на следните условия: да е непроменлива към светлината и да не е чуплива; при изгаряне да не дава повече от 2 % пепел. При измокряне да поема равномерно вода. Поставена срещу светлина, в състава на хартията трябва да се виждат водни линии. Ако хартията ще служи за работа с акварел, гваш, темпера или, маслени бои, трябва да бъде грапава. При работа с молив или креда за предпочитане е гладката страна.
Непроменливостта на хартията е много важно качество, ако върху нея ще се работи с акварел или темперни бои. Обикновено при тези две живописни техники пластът от боята не е достатъчно дебел, за да предотврати проникването на слънчевите лъчи до основата. Ако хартията е недоброкачествена, в скоро време пожълтява. Чрез това тоновете, които лежат върху нея, се видоизменят, а оттук — и целият вид на картината.
Грапавината на хартията е също така важно условие при работене с акварелни, гвашови, пастелни, темперни или маслени бои. Оптичното въздействие на боята върху грапавата хартия е много по-красиво, отколкото върху гладка хартия. От малките изпъкналости и вдлъбнатини се образуват едва доловими светлини и сенки, които придават на тоновете свежест, рехавост и живост. Освен това върху грапавата основа всички бои се задържат по-добре. Върху гладка основа тоновете лесно се замърсяват и умъртвяват, а пластовете от боите се олющват и падат вследствие слабата спойка между основата и боите.
Белината на хартиите играе също така много важна роля при акварелната и темперната техника. Колкото хартията е по-плътна, което е белег за добра пресуваност, и колкото тя е по-бяла, толкова и картините са по-свежи, защото чрез белината й се получава светлина отдолу.
Други качества на хартиите са тяхната лекота и лесносгъваемост.
Парцалените хартии отговарят най-много на гореизброените изисквания. Дървесинените са много чувствителни към светлината — пожълтяват много скоро. Освен това те са чупливи и се размекват и разтягат неравномерно от водата.

ОПИТНИ МЕТОДИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНОСТТА НА ХАРТИИТЕ

1. Ако желаем да проверим дали хартията съдържа глина или други долнокачествени примеси, подлагаме я на проба чрез изгаряне. Повече от 2 % пепел сочи, че хартията е подправена.
2. Гъвкавостта на хартията се изпитва чрез огъване на някой от ъглите. Долнокачествените хартии се пречупват и не се изправят впоследствие, а доброкачествените при сгъването си оказват известна съпротива. Те остават сгънати за късо време.
3. Трайността на хартията към светлината можем да проверим по следния начин. Поставя се парче хартия до половина между листата .на затворена книга и се оставя на светлина 15—20 дни. По степента на пожълтяването на онези части от парчето хартия, които са останали навън от затворената книга, съдим за трайността на хартията към светлината.
4. Чрез намазване на хартията с вода се убеждаваме дали тя съдържа мазнини. При блажна хартия водата не се всмуква и остава продължително време във вид на капки.

НАЧИН ЗА ПОДОБРЕНИЕ НА ХАРТИИТЕ

Ако някоя хартия поглъща мкого жадно водата или пък боите се разтичат по нея, това показва, че при фабрикуването й лепилото не е проникнало равномерно навсякъде или пък че тя не е била пресувана достатъчно. Такава хартия може да се подобри, като се намаже с разтвор от желатин в следната пропорция: 3 г желатин, разтворени в 100 г хладка вода. След засъхване на желатиновото намазване хартията трябва да се фиксира с 4 % формалинов разтвор. Формалинът заздравява (ощавя) желатина, поради което той не се измива, ако работим върху хартията с акварелни или темперни бои.
4 % формалинов разтвор може да се получи направо от аптеките, като се изисква специално в тази му пропорция. Художникът може обаче да си го приготви сам, като полученият от аптеката формалин, който е най-често 35—40%, се разреди с 10—12 части обикновена вода.
Блажните хартии се подобряват, като се измиват със силно разреден амоняк.
Погрешно употребление. Ако върху някоя хартия, макар и най-доброкачествена, е направена картина с акварелни, гвашови, темперни или маслени бои, тя не бива да се увива на руло, защото пастозните пластове се олющват много лесно, а лазурните тонове вследствие на чупките стават много неравномерни, поради което се изменя и целият вид на картината.
Най-доброкачествени хартии се приготовляват от следните фабрики: Цандер, Ватман, Фабрионо, Кертридж, Шолер (с марка чук) и др. По-голямата част от тях се продават на метър или рула и големи листа (100/70). Някои от тях имат неравномерни краища и поставени към светлината, показват водни линии.
Българските хартии са дървесинени или полудървесинени, лесно чупливи, блажни и нетрайни към светлината. За целите на художниците те са годни само за скици или етюди. Трябва да се употребяват само дебели, бели и грапави листа.
Приложение. Хартията намира голямо приложение при рисуването и при всички живописни техники. За да се избегне хигроскопичността й, прибягва се до изпъване. Най-често тя се употребява в оня вид, в който се продава на пазара. При по-специални живописни техники обаче трябва непременно да се грундира.

Книжен пергамент

Открит е от Пурмаред през 1846 г. Добива се по фабричен начин, като се натопи памучна хартия в концентрирана сярна киселина. След това хартията се измива продължително време във вода. Отначало памукът на хартията се превръща в амилоид, а впоследствие в хидроцелулоза.
Свойства. Книжният пергамент е прозрачен, лек, лесносгъваем, силно хигроскопичен, чуплив и много лесно се къса; нетраен към светлината.
Най-доброкачествен е дебелият книжен пергамент, който се продава на рула.
Ако се намокри, книжният пергамент се разтяга силно. При изпъване образува бръчки, а при изпъване с вода се напуква много лесно.
Употребление. Книжният пергамент не може да замести напълно кожения. В приложните изкуства се употребява за направата на лампени чадъри. За целта трябва да се вземат дебели и добре пресовани листа. Върху него може да се работи с темпера и маслени бои, но не и с акварел, от който се набира. Ако темперната боя остава на капки, това показва, че в пергамента има мазнина. Такъв книжен пергамент трябва да се изтрие леко с разреден амоняк.
Най-широко употребление книжният пергамент намира при прекопирването. Понякога се употребява и за рисунки с молив и креда.

Кожен пергамент

Добиване. Както показва името му, коженият пергамент има животински произход. Той се добива от кожите на млади животни (агнета, телета и др.) които се щавят по особен начин. Коженият пергамент е известен още в древността; у нас той е служел за направата на молитвеници, евангелия, грамоти и пр.
Свойства. Коженият пергамент е бял, плътен, здрав и силно разтеглив. Поставен във вода, не се превръща на каша, както книжният. При изпъване не се набръчква. Като недостатък се счита неговата блажност.С течение на времето изгубва белия си цвят и придобива приятна сивожълта матовина.
Начин на подобрение. Ако коженият пергамент е блажен, трябва да се изтрие силно с разреден амоняк.
Употребление. Коженият пергамент намира широко приложение в приложните изкуства при направата на изящни подвързии за книги, написване на адреси до високопоставени личности, за лампени чадъри и пр. Върху него може да се работи с акварел, темперна и маслена боя.Пластовете от боите при последните две техники трябва да се нанасят постепенно, леко и полупокривно. Дебели, наведнаж нанесени пластове от темперни бои се напукват лесно.

Картон

Добиване.

Картоните се добиват подобно на хартиите от каша, която се състои от ленени или памучни парцали, дървесина, слама и някакво лепило (туткал, казеин, растителни лепила). По-дебелите картони се състоят от по няколко пласта. В зависимост от материала, който е употребен при направата на картоните, различаваме парцалени и дървесинни картони. Най-доброкачествени са онези картони, които са направени само от парцали.

Свойства.

Доброкачествените картони са твърди, гъвкави и нечупливи. Лепилото им е добре проникнало навсякъде; те са добре пресувани. При нарязване с нож нарязването поради плътността им става много трудно, а самият нарез е остър, бляскав и без шупли. Парцалените картони не се прояждат от червеи. Маслата не проникват дълбоко в структурата им, поради което те с течение на времето остават гъвкави — обстоятелство, което ги прави много годни като основи за картини.
Недостатъците на картоните са: чувствителност към светлината, от действието на която се изменят силно; те са много хигроскопични; долнокачествените картони се огъват даже и тогава, когато сме взели всички мерки за тяхното подобрение (изпъване на рамка, грундиране от двете страни и пр.).
Дървесинените картони, които са много по-долнокачествени от парцалените, се разпознават по лесната им чупливост; нарезът им е матов и много шуплест. Отделните пластове се различават по дебелината им, а наличието на сламени влакна понякога се вижда много ясно. Пластовете на такива долнокачествени картони лесно се разлепват при намокряне с туткалена вода. Освен това те поемат много жадно последната, набъбват и се огъват вълнообразно.

НАЧИНИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНИТЕ КАРТОНИ

При свиване на някой от ъглите на картона той не трябва да се чупи. Доброкачествените само се огъват и след известно време отново се изправят. При олющване не трябва да се цепят на дълги ленти. Погледнати откъм дебелината им, не трябва да се различават отделни пластове.
Българските картони са направени най-често от дървени отпадъци или слама, поради което са долнокачествени. По-рано на пазара имаше доброкачествени ленени картони, които се внасяха от чужбина.

Употребление. Картоните служат като основа на картини за всички живописни техники. Широко приложение намират в театралната декорация и при направата на подвързии.

Линолеум

Линолеумът се добива от коркови отпадъци, които са слепени със силно сгъстени долнокачествени масла. Той е сравнително малко хигроскопичен. Може да се употреби като основа само ако е дебел, и то за малки картини. Големите парчета са много тежки и се огъват вълнообразно. Поради масления си характер линолеумът е годен само за маслен грунд. Картини, направени върху него, силно пожълтяват, а ако боите, с които е направена картината, са били силно разредени, в скоро време се напукват.
Линолеумът по гореизтъкнатите причини не може да замести нито картоните, нито дъските, шперплатите и платната, поради което не е за препоръчване като основа на живописни художествени творби.

Дъски

Добиване.

Дъските се изрязват от дънерите и по-дебелите клони на широколистните и иглолистните дървета. За да могат да служат за целите на художника, дъските трябва да са избичени от много сухи дървета. Суровото дърво съдържа вода, която се изпарява при съхнене. Ето защо дъски, направени от такива дървета, се изкривяват.
Има разни методи за сушенето на дърветата и на самите дъски. Най-често сушенето става чрез въздуха. Дърветата се изсичат, обелват и остават да съхнат. За иглолистните са необходими най-малко 20 месеца, а за дъбовите — три години. При някои съвременни методи за сушене на дърветата се прибягва до въздействието иа силно нагорещени пари. Ако процесът на сушенето е продължавал повече време, получават се много добри резултати. Най-често обаче това се прави в продължение само на няколко дни,, вследствие на което дъските от така бързо изсушени дървета се изкривяват много скоро.
Много важно условие при направата на основи за картини е твърдостта на дървото, от което са направени дъските, а също така и тяхната еднородност. Най-твърди дървета са: абаносът, махагонът, дъбът, яворът, брястът и орехът. По-меки са: чамът, смърчът, сребристият бор, елхата, дивият кестен, брезата и др. Най-меки са: тополата, върбата и липата. Яворът е здрав, обаче се напуква лесно. Липата, яворът, елхата и брезата имат равномерна структура, а борът, чамът и букът — сбита структура.
При направата на основи от по-големи формати дъските трябва да бъдат от еднороден материал, В противен случай хигроскопичността се увеличава.
Дъските, които ще служат за направата на основа за кавалетни картини, не трябва да имат улеи или чепове, защото чеповете могат да изпаднат впоследствие и на тяхно място да останат дупки в картината. Ето защо трябва да се избягват дъски, рязани от клони на иглолистни дървета.
Свойства. Дъските са хигроскопични; те се свиват и разпускат по посока на годишните кръгове на дървото, т. е. по широчината си.
Дъски, рязани от стари дървета, са по-доброкачествени в сравнение с избичените от млади дървета. Дъски от широколистни дървета трябва да имат по възможност по-широки годишни кръгове, а тези от иглолистни дървета — по-тесни. Дъски,рязани през есента, са по-плътни от дъските, бичени през пролетта.
Много важно нещо е как са били складирани дъските. Тези, които имат синьозелени или кафени бразди, са се «задушили» при неправилното им складиране. Такива дъски не трябва да служат за направа на основи. Също така трябва да се отбягват дъски, които са били в съприкосновение с морска вода, защото от практика се знае, че върху тях грундът не се задържа дълго време.

Начин за подобрение.

Ако художникът е принуден да употреби дъски с чепове и улеи, той трябва най-напред да ги отстрани чрез изчукване. Местата им се почистват с ацетон, а след това се намазват с разтвор от шеллак и спирт, в пропорция 1 об. ч. шеллак — 6 об. ч. спирт. След това празните места и браздите се изпълват със смес от дървени стърготини и туткалена вода, която има следната пропопрция: 120 г туткал, разтворен в 1 кг вода (хладка).
Употребление.
Дъските са много подходящи основи за картини, които са направени от бои на тънки пластове и имат повече рисунъчен характер, отколкото живописен. Ето защо намират голямо приложение при направата на икони. Ако е необходимо да се направи по-голяма плоскост, отделните дъски се сглобяват помежду си на чеп и улей. За да се задържи по-добре грундът, дъските не трябва да се заглаждат много. Дебелината на самите дъски трябва да е най-малко 4 см при по-малки формати, а при по-големи — 7—10 см.
Трайността на,дървения материал в България може да се подреди в следната низходяща линия: дъб, орех, бряст, бор, ясен, бук, върба, липа и топола.

Шперплат (шперхолц)

Добиване:

Шперплатът е .сравнително нов продукт в дървообработващата индустрия. Той се прави от няколко пласта фурнир, които се слепнат един върху друг с различна посока на годишните им кръгове, По този начин свиването и разпускането, които са в различна посока при отделните пластове, се уравновесяват взаимно и шперплатът не се извива. Тънките шперплатени листове обаче се измятат. Ето защо при картини от по-голям формат трябва да се вземат листове с дебелина от 1 до 3 см.
Понеже на нашия пазар не се намират достатъчно дебели шперплати, за препоръчване е художникът да си ги направи сам в дебелина, която ще му е нужна за неговата цел. Вземат се два по-тънки шперплата от едно и също дърво; те трябва да имат една и съща дебелина. Слепват се помежду си с трети лист шперплат, който е толкова дебел, колкото сборът от дебелините на външните два листа. Слепването става с гъст туткален или казеинов разтвор. Добитият по този начин дебел шперплат се поставя под тежест за няколко дни.
Външните два листа са винаги от по-твърдо дърво, отколкото вътрешният. Така например, ако външните листове са от дъб, вътрешният може да бъде от липа или топола.
Самите фурнирии листове трябва да се подберат доста грижливо. За направата на доброкачествен шперхолц е необходимо следното изискване: фурнирът да е обелен по посока на годишните кръгове. В противен случай той се стреми да се върне в първоначалното си положение, вследствие на което се отлепва,

Подобрение на шперплата.
Ако фурнирните листове, от които е направен шперплатът, имат пукнатини, те се попълват със смес от терпентино-смолест фирнис, който ще разгледаме по-нататък, и креда или непечен гипс. Сместа се обърква на каша, която се нанася с шпахтел върху пукнатините; след изсъхване мястото се почиства с цикла. Много погрешно е, ако сместа за попълване на пукнатините се направи от дървени стърготини и туткален разтвор, защото в такъв случай пукнатините, вместо да се попълнят, стават вследствие на туткала по-широки и по-дълбоки.

Свойства.
Дебелите шперплатени листове се извиват по-малко в сравнение с дъските от същата дебелина. Той е по-лек от дъските, по-евтин и се реже много лесно в най-различни формати.

Употребление.
Шперплатът е много добра основа за картини от по-малък формат. Ако е направен от дърво със светла дървесина (липа), може да се употреби за скици направо, без да се грундира.

Целотекс (инсулайт)

По външен вид и направа целотексът стои много близо до дървесинените картони. И той е направен от дървени стърготини, които се объркват на каша с някое лепило (туткал, казеин и др.). след което се пресува в най-различни дебелини. Целотексът е по-дебел от картоните и ако е добре пресуван, е много твърд и по-малко хигроскопичен. За да се ограничи действието на белтъчните вещества в стърготините, от които е направен целотексът, последните се подлагат на продължителното действие на силно нагорещени пари. Тези пари неутрализират белтъка, вследствие на което стърготините образуват мъртва маса, която не се свива и разпуска, в резултат на което хигроскопичността се намалява до минимум.

Свойства.
Ако целотексът е направен от добре изсушени дървени стърготини, ако има в състава си достатъчно лепило, което е проникнало добре навсякъде, и е добре пресуван, той е отличен материал за основи на картини. По-слабо пресуваният бял целотекс трябва да се пази от натиск с твърд предмет, защото лесно се наранява. Той е годен само за декоративни цели.
Един от най-доброкачествените е шведският целотекс. Ако се вземе от него парче, по-тънко от дъска, то е по-здраво, по-малко хигроскопично, а даже и по-твърдо от дъската. За предпочитане е онова качество от шведския целотекс, който има сиворозов цвят и от едната страна има структурата на платно, а от другата е гланциран и гладък. Дебели ната му е от 1 до 3 сантиметра.

Платна

Добиване.
Платната се правят по фабричен начин чрез изтъкаване на станове. Но има и такива, които се тъкат на домашни станове. Последните са по-груби от фабричните, обаче това понякога не намалява с нищо тяхното качество. Някои художници даже ги предпочитат поради по-грубата им структура.

В зависимост от вида на нишките, които са употребени при направата на платното, различаваме ленени, конопени, памучни, ютени, копринени и пр. платна. Материалът, от който е направено платното, не е винаги еднороден. Така например за нишки в основата понякога се вземат ленени конци, а за вътък — памучни конци. Такива платна се наричат смесени. За основа на картини могат да служат само еднородните платна, защото те се изпъват равномерно на всички страни; по-малко хигроскопични са и грундът, който е направен върху тях, се задържа много по-добре и много по-дълго време, без да се напуква.
В зависимост от начина на тъкане различаваме кръстообразно тъкани платна и кипорни. При първите конците от вътъка и основата на платното се преплитат едно с друго във вид на кръст, а при вторите — чрез прескачане в диагонал се образува зигзагообразна или подобна на рибена кост тъкан. Кръстообразно тъканите платна са по-здрави от кипорните, поради което намират по-широко приложение като основи за картини.
Платната могат да се добият в много по-големи дължини и широчини, отколкото всички останали растителни, животински и метални основи. Те са много леки, поради което се транспортират най-лесно. Платната се режат лесно с ножици, във формат, какъвто желае художникът.

Доброкачествените платна трябва да отговарят на следните условия:
1. Да са изтъкани от дълги нишки. Колкото по-дълги са нишките, толкова и възлите в платното са по-малко. Ето защо платна, направени от лен и коноп, които дават по-дълги конци, а поради това и най-малко възли, са по-доброкачествени от ютените.
2. Да са направени от добре изпреден конец; конецът трябва да е равномерен, гладък и без мъх, тъй като мъхът запълва порите и разваля правилната структура на платното. Освен това върху мъхесто платно грундът се напуква много лесно.
3. Да са с кръстообразна тъкан.
4. Конецът им да не е бил потопен в някакво долнокачествено масло с цел да се направи по-гладък.
5. В структурата им да не е влязла глина, кола или друг някой долнокачествен материал, който се поставя от фабрикантите с цел да се придаде на платното по-голяма плътност.
6. Да са направени от материал, който е най-малко хигроскопичен.
Понеже ленът и конопът са сравнително по-малко хигроскопични от памука и ютата (зеблото), те служат за направата на картини от голям формат, а памукът и ютата — за картини до 1 кв. метър. Ютата пожълтява силно от влагата и въздуха, ето защо ютените платна трябва да се употребяват само за груби, декоративни работи или скици и етюди. Доброкачествеността на ютеното платно (зебло) се познава по лъскавината. Колкото е по-лъскава тъканта, толкова и зеблото е по-доброкачествено.
7. Да се изпъват равномерно на всички страни. На това условие отговарят платната, направени от еднороден материал в основата и вътька. Смесените платна имат различна изпъваемост вследствие на различната разтегливост на материалите, от които са направени. Освен това хигроскопичността при тях е по-голяма.

Опитни методи за разпознаване качеството на платната

1. Ако желаем да проверим дали платното е от еднороден материал, прибягваме до проба чрез разкъсване. Ако основният конец в краищата си се увива, а вътъчният конец остава прав, това показва, че правият е от памук, а другите — от лен или коноп, или обратно.
2. Ленено платно може да се различи от памучно най-добре чрез потапяне на парчета от тях в натриева основа. Лененото платно става след потапянето тъмнокафяво, а памучното — светложълто.
3. Дали конецът на платното е бил поставен в тюленова мас или друго някое долнокачествено масло, се разпознава по това, че платното поема мъчно туткалената вода, с която го намазваме преди грундирането му. Върху мазно платно грундът получава жълти петна.
4. Смесените платна се познават най-ясно при изпъване. Квадратчетата от структурата на платното стават неправилни.
5. Мъхът в конеца на платното се разпознава, като държим платното към светлина. При долнокачествени платна мъхът изпълва порите на платното.При ленените платна структурата е по-мъхеста, отколкото при памучните. Доброкачествените платна обаче имат доста правилен конец, незапушени пори и правилна структура.
6. При намазване с вода еднородните платна я поемат равномерно, а при разнородните се образуват петна, които изсъхват в различно време. ;

Начин за подобрение на платната

За да се отстранят колата, глината и другите долнокачествени прибавки към платната, преди употребата им за основа те трябва да се изперат добре с хладка вода и сапун, а след това да се измият добре с вода.
Освен това платната, които съдържат долнокачествени масла, след изпъването им върху рамката и преди грундирането трябва да се изтрият силно с разреден амоняк. Изтриването продължава дотогава, докато платното започне да поема водата равномерно и нормално.
На българския пазар рядко се продават платна без мъх и възли, с правилна тъкан и от еднороден материал. Нашите фабрики сега, когато са национализирани, трябва да се загрижат да доставят на художниците подходящ за целите им материал. Засега повечето от платната са удобни само за груби декоративни работи (Авторът има пред вид нашето производство по време на излизането на първото издание 1948 — 1950.)
На чуждия пазар отделните качества платна имат различни имена. В зависимост от качеството им е и цената. В чужбина най-доброкачествените платна имат следните названия: римско, зърнесто, корабно, гобленово, домашно или селско платно.

Римското платно е еднородна ленена тъкан с много правилна и приятна структура. Както основните му, така и вътъчните му нишки са направени от двойни или тройни нишки. В зависимост от това различаваме по-дебели платна — за портрети, композиции и пр., и по-тънки — за пейзажи, скици и етюди.

Зърнестото платно е плътна тъкан, конецът на която е двоен или троен било във вътъка, било в основата. То има, както показва самото му название, много приятна зърнеста структура. При него също така различаваме по-тежки качества за живописни цели и по-леки — за декоративни цели.

Гобленовото платно има правилна и плътна тъкан, на която било вътъчните, било основните нишки (конци) образуват подчертани редици вследствие на това, че едните или другите са направени от двойни, или тройни нишки. Ето защо при основа на картина гобленовото платно трябва да се постави така, че двойната нишка да се намира в хоризонтална посока на картината. В противен случай ръбовете, образувани от нишките, прозъртат и през най-дебелия грунд и образуват хвърлени сенки или светлини, чрез които съвсем изменят вида на маслената картина. Ако гобленовото платно ще послужи за направата на имитации-гоблени, които се рисуват обикновено с темперни бои и други някои декоративни работи, не е необходимо да се спазва горното правило.

Домашното или селско ленено платно бива белено и сурово. Нишките му са малко неравномерни и имат дребни възли. Тези малки дефекти придават на грунда, който ще се направи върху такова платно, известна приятност, поради което много художници го предпочитат пред фабричните ленени платна.

Корабното платно е еднородна, плътна и едрозърнеста тъкан, която се прави от ленени, конопени или памучни конци. В зависимост от това, дали е взет единият или другият материал, различаваме: по-тежки конопени корабни платна, равномерно и правилно тъкани, ленени или памучни, които имат много приятна, правилна структура.
Към доброкачествените платна спадат и следните ленени, конопени, памучни или копринени материи: батистата, платното за носни кърпи и мъжки ризи, хасета и пр., които могат.да служат като основи обаче само за картини от малък формат. Изпънати върху дъска, служат като основа за картини с фин рисунъчен характер.

Долнокачествени платна са: кълчищеното платно, разните видове зебла, шивашката канаваца, памучно-лененото платно, цвилихтът и дрилихтът (когато са от разнороден материал) и др. Могат да се употребяват само за декоративни цели.

II. ЖИВОТИНСКИ ОСНОВИ

СЛОНОВА КОСТ

Както показва самото й име, слоновата кост е основа от животински произход. Добива се от зъбите на слоновете. В търговията се продава във вид на тънки пластинки. Слоновата кост служи главно за основа на миниатюри. Понеже е чувствителна към действието на въздуха и светлината, от които с течение на времето пожълтява, преди употребата й като основа трябва да се постави между бяла попивателна хартия, която е измокрена с кислородна вода. От действието на последната слоновата кост избелява.
Слоновата кост е много чувствителна към мазнини. Ето защо при работа върху нея не трябва да се докосва с пръсти. Страната, върху която ще се рисува миниатюрата, преди започване на работата се почиства с бензин. Ако рисунката ще се прекопирва, трябва да се употреби постна копирна хартия.
Към животинските основи спада и коженият пергамент.

III. МЕТАЛНИ ОСНОВИ

Металните основи се добиват от разтегливите ковки метали желязо, мед, цинк, алуминий, сребро, злато и пр. В зависимост от метала, от който са направени, различаваме неблагородни основи и благородни. Първите оксидират на въздуха, а вторите не оксидират. Ръждата, която се образува с течение на времето върху неблагородните основи, трябва да се махне непременно преди употребата на металния лист като основа за картина. Почистването трябва да стане чрез изтриване с газ и стъклена хартия за метал. При почистването на алуминия се прибягва в някои случаи към електричество.
Неблагородните основи се продават във вид на различно дебели и различно големи листа, а благородните — на тънки, варачни листа. Първите служат за основа на картини и декоративни работи, вторите намират по-широко употребление в декоративните изкуства и иконопиството.

IV. МИНЕРАЛНИ ОСНОВИ

КАМЕННИ ОСНОВИ

Каменните основи се добиват във вид на плочи: от литографски камък, мрамор, русенски и врачански варовик и др. В зависимост от твърдостта на камъка те се режат със специални триони или се изсичат с длето. Като основа са много устойчиви, понеже са най-малко хигроскопични. Годни са за всички живописни техники. Намират широко приложение при енкаустиката, където не се развалят от действието на топлината. Понеже каменните основи са тежки, намират по-широко приложение за неподвижните картини (те се вграждат във вид на облицовки върху стена), отколкото за кавалетните картини.

Каменните основи изветряват повече или по-малко с течение на времето. Ето защо те трябва да се консервират. Начинът за консервирането им ще разгледаме по-нататък в нашето изложение.
Каменните основи са едни от най-старите основи в живописта и приложните изкуства. С тях са си служили както човекът от каменната епоха, така и художниците на древния Египет и Гърция. Известни са също картини върху каменни основи от Тициан, Ленбах, Бьоклин и др. по-нови художници.

СТЕНИ

Стените са служили за основи на картини още от най-старо време. Те се правят от кирпич, тухли, камък, цимент и хоросан. Здравината на стените зависи от дебелината им, от доброкачествеността на кирпичите, тухлите, камъните, цимента и пр.
В зависимост от строителния материал, който преобладава в дадена стена, различаваме: дървени, кирпичени, тухлени, каменни и циментови (бетонени) стени. У нас дървените и кирпичените стени могат да послужат много рядко като основа за картини. Ето защо в настоящата глава ще разгледаме само тухлените и каменните стени.

ТУХЛЕНИ СТЕНИ

Често пъти художникът ще бъде принуден да работи върху направена вече стена, в други случаи той може да получи поръчката си за стенопис ведно със започване на строежа на дадена обществена или частна постройка. Както в единия, така и в другия случай не е безразлично състоянието или самата направа на стената. При готовите вече стени той ще има да се справи с някои дадености в стената, а при онези, които тепърва ще се направят, той трябва да знае какво да изисква от майсторите, предприемача и архитекта — ръководител на постройката, за да може новонаправената стена да послужи най-добре като основа за неговата стенопис. В зависимост от тези две положения ще разгледаме поотделно старите (готовите) и новите тухлени стени.

СТАРИ СТЕНИ

Първото нещо, с което има да се справи художникът стенописец при готовите вече стени, е да прегледа, има ли в стената влага, дали е заболяла от стенна болест и дали става задушаване и изпотяване на стените вследствие на лоша вентилация. Той не трябва да започва своята художествена творба, преди да отстрани причините на тези болести в стената, защото никоя живопис не е в състояние да се задържи за дълго време върху влажна, заболяла от стенна болест или задушена стена.

Влагата в стената се констатира по следния начин: Прикрепва се към стената с кабарчета тънък желатинов лист и се оставя да стои 24 часа, Ако има влага, ъглите на желатина, които са оставени свободни, се увиват, а целият желатин набъбва. Такава влага, която най-често се дължи на някоя спукана водосточна тръба или ако е на таван, на счупени керемиди, се отстраянав лесно. Повредите се изправят, а стената се изсушава с печки за кокс, които се нагорещяват силно в продължение на няколко дни, поставени наблизо до самата стена. Хоросанената мазилка на такива места трябва да се отстрани предварително, защото по този начин се улеснява сушенето. Ако влагата обаче е стара, което се разпознава по тъмния цвят на тухлите, по мухъла и лишеите и пр., и може да се констатира било само с око, било пьк с поставяне на дланта върху стената, трябва да се вземат много сериозни мерки за отстраняването й. Сушенето с коксови печки може да продължи с месеци, а даже и година. Ако то не даде никакви резултати, тогава се прибягва до сушене чрез оловни плочи, които се вграждат в стената, както питите в пчелните кошери. Ако след опитването на едното и другото средство не се добие желаният резултат, добросъвестният художник е длъжен да се откаже от по-нататъшното изпълнение на поръчката си, защото, пак ще повторим, върху влага, която е постоянна и която иде отдолу, в стенната картина не може да се задържи и най-солидно направената живопис.
Стенната болест (стенни рози, силикатни рози и пр.) се разпознава много лесно. С просто око се забелязва, че на стената са се образували леки, подобни на памучни парцалчета кристалчета или прашни петна, които имат най-различна форма. При бърсане с пръст тези образувания се полепват лесно по ръката. Ако натиснем по-силно, мазилката започва да се рони.
Стенната болест е за стената това, което са туберкулозните бацили за белите дробове на човека. Борбата с нея е много трудна. Ако не се вземат срещу нея своевременно мерки, тя се разширява и унищожава всичко, каквото срещне на пътя си. Понякога прониква даже и през каменни облицовки от базалт или гранит, като ги разяжда и превръща на дребна пепел.
Стенната болест се дължи най-често на тухли, които, преди да се вградят в стената, са лежали върху пепел, влажна земя и пр., или пък на въглищата, с които са били печени тухлите. Ако са били каменни въглища, те съдържат сяра. Ето защо трябва да се предпочитат тухли, печени с дървени въглища. Че това са действителните най-главни причини, се убеждаваме от състава на стенните рози, които причиняват болестта. Той е: гипс, серни съединения с вар (калциеви сулфиди), магнезий, натрий и пр. в различно съотношение едно към друго.
Понякога отстраняването на стенната болест може да се постигне, като се намаже болното място с гореща разредена солна киселина. След това то се полива с много вода, за да могат да се измият гипсът, новообразуваните соли и пр., които се разтварят във водата в голяма пропорция (1:400 за гипса). Най-често обаче заболялото място трябва да се изчука силно, а на мястото му стената да се изгради съвсем наново.
Изпотяванията вследствие на задушаване се дължат на лоша вентилация. Това най-често може да се констатира при високи тавани, в горната част на стените или по кубетата на черкви или други обществени постройки, където става спарване на въздуха от стичането на много хора. Художникът е длъжен в такъв случай на първо място да се погрижи за прокарването на добра вентилация било чрез специални електрически вентилатори, било чрез отваряне на отвори на места, които не се забелязват отдолу и няма да пречат на вида на картината. Ако върху стената ще се рисува картина в техниката на мокрото фреско, а върху нея има вече стара мазилка, тя трябва да се отстрани изцяло, въпреки че е съвършено здрава. След това стенописецът е длъжен да направи следното:
1. Да отстрани всички тъмновиолетови тухли. Те не поемат водата, с която ще мокрим стената при направата на мазилката за мокро фреско.
2. Да се направят грапавини върху много гладките тухли, защото върху тях мазилката може много лесно да се напука. Изчукването става със специален каменарски чук, длето или с телена четка.
3. Ако има тухли, които да изскачат напред от перпендикулярното ниво на стената, те трябва да се изравнят с останалите тухли чрез изчукване. Неравности в нивото на тухлите предизвикват неравности в дебелината на мазилката, а оттук — напуквания на мазилката.
4. Художникът-стенописец трябва да разшири и почисти няколко сантиметра в дълбочина фугите между тухлите. Това става с помощта на чук, длето или телена четка, с които се отстранява хоросанът между тухлите. Ако това почистване не стане, връзката между мазилката за мокро фреско и стената не е така здрава и може да се случи не само напукване, но и свличане на самата мазилка.
При стари каменни стени стенописецът е длъжен да отстрани всички меки камъни, които са най-често причината за стенната болест, а много твърдите камъни, които не поемат водата и не задържат добре мазилката, трябва да се направят грапави с чук и длето.
Каменните стени са най-удобни за направата на картини в техниката на сухото фреско.

НОВИ ТУХЛЕНИ СТЕНИ

От казаното дотук за старите тухлени и каменни стени следва, че при направата на новата стена, върху която е проектирано да се прави стенопис, трябва да се отстранят всички евентуални грешки, които посочихме по-горе, а именно:
1. Да не се употребяват виолетови тухли, тухли, които са били печени с каменни въглища, такива, които са лежали върху пепел или влажна земя,а и тухли, които поради това, че са правени по фабричен начин в много гладки калъпи, са останали много гладки, както и добре подредени в перпендикулярно ниво тухли.
2. Да се предпочитат ясночервени, ръчно направени тухли; гладките да се направят грапави с телени четки.
3. Да се изисква от предприемача и архитекта следното:
а) фугите между тухлите да се оставят много по-големи от обикновено, така че да се образува дебел пласт от хоросан;
б) самият хоросан да е направен по посочения от нас (при направата на мазилките) начин, а пясъкът и варта да отговарят на условията, които ще разгледаме по-нататък в нашето изложение;
в) да се оставят достатъчно отвори в новата стена, за да може тя да изсъхне добре;
г) при високи стени, таванени стени и кубета да се предвидят скрити вентилации или отвори за вентилиране.

V. ДРУГИ ВИДОВЕ ОСНОВИ

Освен разгледаните дотук основи на пазара има и редица други още от най-различен произход. Така например при по-специални случаи художникът-приложник може да работи върху стъкло, порцелан, печена глина, азбест, вълнени сукна, етернит, гьон и др. Някои от тези основи се грундират, за да станат годни за употреба, а върху други се работи направо. В отдела «Грундиране на основите» ние даваме някои от начините за грундиране на тези основи. Азбестът и етернитът могат да послужат като основи за подвижни стенописи, които след направата им се вграждат върху стена.

Въведените напоследък от немската индустрия алуминиеви листа, които са пригодени като основи за голяма част от живописните техники чрез електролизна преработка, и картоните с вълнообразни засилвачи, чрез които се цели да се намали хигроскопичността им, могат да се употребяват както за целите на живописта, така също и за тези на приложните изкуства.
Като нови, неизследвани още достатъчно чрез практиката, материалите подлежат обаче на проучване.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , , ,