Пета група — ЗЕЛЕНИ БОИ

От зелените бои най-голямо приложение в живописта и приложните изкуства поради своята трайност намират следните бои: зелените земи, хромоксидната зелена (огнена и матова) и тъмната постоянна зелена, а по-малко или никак: светлата постоянна зелена, кобалтовата зелена, кадмиевожълтата зелена, синьозеленият окис, зеленият цинобър, цинковожълтата зелена и медните зелени, като: швайнфуртската, покривната зелена, Паоло Веронезе и пр.

Зелена земя — Зеленая земля — Terre verde naturelle — brulee — Grunerde   —   Veroneser Erde

Зелената земя е естествен продукт, който се получава при разпадането на базалта и други минерали.
Състои се от кремъчна земя (силициев двуокис), глина, железен окис, магнезий, калий и натрий, които са съединени помежду си по химически начин.
При различни зелени земи те са в различна пропорция една към друга, поради което и цветът им е различен.
Зелената боя се е употребявала в най-старо време. Понастоящем се добива в Италия, Чехия, Тирол, Кипър и др. места и според това носи името си веронска, чешка и пр. Най-доброкачествена е веронската зелена земя, която се добива от Монтеа Балдо при Верона.Тя има маслинен цвят. Чешката и кипърската зелена земя нямат толкова хубав цвят като веронската.

Вид, свойства, качества и недостатъци.
Зелената боя е сравнително лек прах, който има маслиненозелен цвят. Веронската зелена земя е по-слабо покривна от чешката.
Трайна е към светлината и в смеси с всички останали бои, поради което се употребява за направата на всички видове бои. Зелената боя не е отровна.
Особено ценна е във фреско, където служи да прикрепи и някои от останалите бои. Това й свойство обаче го притежават най-доброкачествените бои.
Долнокачествените изветряват и предизвикват ръждиви петна. Ето защо трябва да се изпробват.
Зелената боя не се разтваря в основи и не оцветява вода, амоняк и спирт. Разтваря се отчасти в солна киселина с жълтозеленикав оттенък. Ако се нагрее на огън, от кафена става до червенокафена — промяна, която се дължи на железния окис в състава й.
Зелената земя поема около 100% масло. Като темперна и маслена боя има лигав характер.
В България най-доброкачествени зелени земни бои се намират във вид на малки залежи в околностите на Перник. По интензивност те надминават веронската зелена земя.

Разпознаване.
При нагряване става кафена до червенокафена. Оцветява солната киселина жълтозелено, като отчасти се разтваря в нея.

Употребление.
Служи за направата на всички видове бои. Като маслена боя потъмнява малко.
Много добри резултати се получават с нея в месестите части, ако послужи в смес с бяла за подготовка при многослойна живопис. Топлите нюанси на месото получават нещо приятно и дълбоко по тон. Понеже доброкачественият естествен продукт се намира мъчно на пазара, вместо него мнозина художници си служат със смеси от хромоксидна зелена, охра, бяла и черна.

————————————————————————

Хромоксидна зелена огнена — Изумрудная зелень — Verte emeraude — Vert  Guignet — Vert Pennetier — Emeraud oxyd of chromium — Veridian

Тя е хромов окис, който има в състава си вода. Има лазурен характер. Притежава интензивен студено-зелен цвят. Не е отровна. Трайна е към основи и киселини.
Огнената хромоксидна зелена не трябва да оцветява вода, спирт и амоняк. Трайна е в смеси с всички други трайни бои и към светлината, поради което служи за направа на всички видове бои.
Като маслена боя поема 100% ленено масло, към което се прибавя 2% восък. В туба лесно става лигава. В темпера най-добре се стрива с яйчена емулсия. За да добие като маслена боя по-плътно тяло, огнената хромоксидна зелена се разтрива на два пъти, с промеждутък от 12—24 часа.
В търговията бива често подправяна със сажди, които се разпознават, като се разтрие огнената хромоксидна зелена с много масло и се остави за 24 часа да стои разстлана върху плочата. Саждите като по-леки изскачат на повърхността и покриват пласта с черен оттенък. Ако маслената хромоксидна зелена, след като постои известно време на палитрата, изгуби зеления си цвят и стане възчерна, това сочи, че е направена с прах, който е съдържал саждена черна.
Като се нагрее на огън, хромоксидната зелена огнена изгубва кристалната си вода и става по-топла по тон. Тя се превръща в хромоксидна зелена матова.

——————————————————————-

Хромоксидна зелена матова — Vert de chrome — Chromoxydgrun matt — Chrom green oxyd

Матовата хромоксидна зелена е по-тежка и по-покривна боя от огнената. Тя е също така интензивна.
Приближава се по тон до веронската зелена земя, поради което бива предпочитана пред нея. Тя е абсолютно трайна към светлината и в смеси с всички останали бои.
Намира широко приложение във всички живописни техники. Като маслена боя поема 30% масло. Въпреки това не съхне по-бързо от огнената хромоксидна зелена. Поради положителните си свойства матовата хромоксидна зелена трябва да се употребява много повече в живописта и приложните изкуства, отколкото това става в днешно време.

Разпознаване.
Огнената и зелената матова хромоксидна се разпознават чрез трайността си към основите и киселините.
—————————————————————————-
Тъмна постоянна зелена – Permanentgrun dunkel

Тъмната постоянна зелена се получава от смеси на огнена хромоксидна зелена и баритна жълта. Не е много интензивна боя. Трайна е в смеси с всички бои.
Намира приложение по-често в декоративните изкуства, отколкото в живописта.
———————————————————————-
Светла постоянна зелена —  Permanentgrun hell

Светлата постоянна зелена е трайна производна боя, ако е получена от смес на хромоксидна зелена с кадмиева жълта.
Често обаче вместо с кадмиева жълта бива добивана с цинкова жълта, поради което не е сигурна боя.
——————————————————————
Кобалтова зелена — Риниманова зелень —  Vert de cobalt — Kobaltgrun — Rinnmannsgrun — Cobalt green

Кобалтовата зелена е смес от кобалтов окис и цинков окис. Има жълто или синьозеленикав оттенък. Не е много интензивна боя.
Трайна е в смеси и към светлината, поради което може да се употреби във всички живописни техники. Кобалтовата зелена, понеже е кобалтово съединение, съхне много бързо. Има недостатъка да не се задържа много добре върху основите. Като маслена боя поема 30% масло, към което се прибавят 2% восък, за да не се втвърди в тубата.

Разпознаване.
Тя не се променя при нагряване. От горещи киселини става червеникава.

Употребление.
Поради приятния й тон и хубави оттенъци, които се получават чрез нея в месото, бива често употребявана от портретистите и маринистите.
—————————————————————————-
Синьозелен и зеленосин окис — Blaugrunoxyd und grunblauoxyd

Тези две бои са производни на кобалтовата синя. Трайни са и неотровни. От тях се получават малко тежки тонове.
Не са нужни много на художника; освен това са и много скъпи.
———————————————————————
Зелен ултрамарин — Gruner Ultramarin   —   Vert d`outremeur

Първият продукт, който се получава при добиването на синия ултрамарин, има зелен цвят. Той се нарича в този си вид — зелен ултрамарин.
Притежава свойствата и недостатъците на синия ултрамарин. Зеленият ултрамарин се употребява най-много в текстилното бояджийство.
Най-доброкачествените обаче могат да се употребяват в живописта и в декоративните изкуства.
————————————————————–
Зелена виктория — Зелен виктории —    Viktoriagrun

Тя е производна зелена, която се получава от най-различни смеси. Така например — от постоянна зелена и цинкова жълта, парижка синя и хромова жълта или други по-евтини смеси. Несигурна боя, поради което трябва да се отбягва при употреба за солидни художествени творби.
————————————————
Хромовожълта зелена — Chromgelbgrun   —   Chromgrun

Понякога с това име се обозначава много ценната за художника огнена хромоксидна зелена — най-често обаче боята е производна от хромова жълта и парижка синя.
Нетрайна боя, поради което трябва да се избягва.
————————————————————-
Копринена зелена — Seidengrun

Тази боя е също така производна. Явява се като вариант от хромово-жълта зелена и е нетрайна боя.
—————————————————
Зелен цинобър — Gruner Zinober

Названието й е съвсем безсмислено, защото тя няма нищо общо с цинобъра, а е производна боя от смеси на хромова жълта с парижка синя или други варианти на хромовата жълта. Нетрайна боя.
———————————————————
Зелени лакове —Hockersgrun — Laubgrun — Saftgrun — Grune Lacke

Тези лакове са нетрайни смеси от жълти лакове и пруска синя; не трябва да се употребяват за солидни творби.
—————————————
Цинкова зелена — Zinkgrun   —  Zinkgelbgrun

Получава се от парижката синя и цинковата жълта; или от смеси от огнена хромоксидна зелена и цинкова жълта.
Понякога по погрешка названието цинкова зелена се дава на кобалтовата зелена.
От казаното за по-голяма част от зелените бои се вижда, че при тях съществува голяма несигурност. Ето защо художникът трябва да се откаже от производните зелени и да ги добива сам чрез смесване на трайни жълти и сини бои.
——————————————————————
Малахитна зелена — Малахитовая зелень — Горная зелень – Berggrun — Verte de montagne — Vert malachite —Mineralgrun — Malachite green

Съставът на днешната малахитна зелена е основна въглемедна сол (основен меден карбонат). В древността се е получавала от минерала малахит. Тя е най-трайната от всички медни бои.
——————————————————————–
Брауншвайгска зелена — Брауншвейгская зелень – Vert de Brunsvic — Vert mineral – Neuviedergrun

Тя е открита в 1764 г. в Брауншвайг, откъдето носи и името си. Под това название има обаче много зелени медни бои, чийто състав е несигурен, а също така е и качествено много несигурна боя.
——————————————————————
Бременска зелена — Бременскaя зелень — Vert de Breme — Blaugrun – Kalkgrun

Също така несигурна по състав и качество медна зелена боя със светло-зелен цвят.
———————————————————————-
Френска зелена — Фращузская зелень — Ярь медянка — Vert de gris— Verdet — Grunspan — Verdisgris

Френската зелена има най-често яркозелен цвят. По химически състав тя е основна оцетно-медна сол (основен меден ацетат).
Съставът й обаче не винаги е един и същ, поради което има различни оттенъци в цвета си — от яснозелен до синьозелен.
Френската зелена е била известна още на древните гърци и римляни. Деви я е открил в помпеанските стенописи и в украсата на термите на Тита.
Чернотата на много от испанските и венецианските картини от VI и VI! в. според Чьорч се дължи на френската зелена. За да се избегне лошото й действие върху другите бои, по времето на Леонардо да Винчи тази боя е била употребявана изолирана между два пласта от фирнис.
По същия начин тя е била вероятно употребявана и от Ван Дайк, в картините на когото, особено в драпериите, се е запазила доста добре.
В днешно време тя се добива най-много във Франция, откъдето носи и името си.
Френската зелена е много отровна и нетрайна боя. Не трябва да се употребява.
————————————————————————-
Шелева зелена — Шеелева зелень — Vert de Scheele — Swedischgrun — Scheellsches grun – Green bice

Медна боя, която е много нетрайна в смеси с оловни и серни бои. Името си носи от нейния откривател — шведския химик Шееле. Много отровна боя.
—————————————————————–
Швайнфуртска зелена  – Швейнфуртская зелень — Английская зелень — Neugrun — Vert de mitis —  Vert Paul Veronese – Schweinfurtergrun – Emerald green

Химическият й състав е основен медно-арсенов окис (меден ацетат). Тя е най-отровната и най-опасната от всички медни бои.
За да се прикрие нейната отровност, в търговията се среща под най-различни измислени имена. Могат да се наброят над 50 названия, между които е смарагдена зелена.
Швайнфуртската зелена има синьозелен или жълтозелен цвят. Сам по себе си цветът й е доста подкупващ и би могъл да се употреби, ако не беше нетрайността на боята в смеси с кадмиевата жълта, цинобъра, ултрамарина, оловната бяла, с които дава черни съединения.
Може да се употреби обаче сама за себе си както във фресковата, така също и в маслената живопис при условие, че при направата на боята се прояви голяма предпазливост, защото вдишването на праха й причинява отравяне. Във водни, туткалени и сухи техники (пастела) швайнфуртската зелена поради отровния си характер не трябва да се употребява.
Като маслена боя поема 30% масло. Съхне добре и е трайна към светлината.

Разпознаване.

Швайнфуртската зелена, пък и всички останали медни зелени бои, разгледани по-горе, се разпознават по това, че оцветяват амоняка в дълбоко син цвят.
Швайнфуртската зелена става черна при нагряване и издава мирис на чесън, което сочи арсениковия й произход. В калиева основа се обезцветява, като става бледоохрена, а в сярна киселина се разтваря и става синкава.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,