Свойства и качества на постните грундове

Гипсовият, креденият, и казеиновият грунд се наричат още и постни, понеже не съдържат в състава си никакво блажно масло (ленено масло, безир и пр.). Това е от голямо значение не само за грунда, но и за по-нататъшното запазване на картините.


Не трябва да се забравя,че колкото в дадена картина маслото е по-малко, толкова това е в плюс за картината. Маслата причиняват не само неприятно пожълтяване на боите от картината, но и редица други процеси, като посивяване, срастване, осапуняване и пр, С течение на времето последните причиняват от своя страна катастрофални дефекти в картината.
Постните грундове са много бели. Белотата е храна за боите отдолу. Вследствие на нея те се запазват за дълго време свежи,чисти и прозрачни.

Доброкачественият постен грунд се познава по следното:
1. Не боядисва пръстите на ръката, като ги прекараме леко по повърхността му (преди да е изциклен или шлифован). Ако боядисва, това означава, че съставът на разтвора или казеиновото лепило са били в много слаба пропорция.
2. Не трябва да има никакви пукнатини. Те се получават: а) вследствие на силно натискане при шлифоването или цикленето; б) когато сместа за грундиране е била много гъста; в) когато лепилото не е било прясно, а престояло (мухлясало) или пък сме намазвали отделните пластове много бързо един след друг.
3. Не трябва да има шупли или мехурчета. Те се дължат или на престояло и мухлясало лепило, или пък на ненавременно поставяне на стипцата в сместа (направо в разтвора, след като туткалът е бил вече разтворен), ако сме си послужили с нея за заздравяване на лепилото. .Мехурчетата могат да се явят също така, ако сме си послужили вместо с тежка с лека креда, която преди това не е била накисната във вода.
4. Постните грундове имат и следното много важно предимство — могат да се употребят веднага след направата им, понеже съхнат за няколко часа.
5. Постните грундове са много добри основи за акварел (ако не се изолират), гваш, темпера и маслени бои.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , ,