Съставки на смесите, които служат за грундиране на основите

По-голямата част от разгледаните в глава първа на настоящото изложение материали не могат да се употребяват направо като основа за декоративни и живописни картини. Едни от тях не са достатъчно плътни; боите преминават на обратната им страна и се видоизменят много. Други са попивни, поради което върху тях се изразходват излишни количества от боите. На трети липсва достатъчно белота, която да служи като храна на картината; върху светла основа боите запазват за дълго време своята свежест и непроменливост. Ето защо, за да си гарантира по-сигурна, по-бърза и по-завършена работа, художникът прибягва до грундиране на основите. За целта той си служи с различни смеси. От тяхната доброкачественост зависи и доброкачествеността на грунда, а оттук и сигурността на цялата картина. Ето защо в настоящата глава ще се спрем по-подробно не само върху добиването, качеството и свойствата на отделните материали, съставки на смесите, които служат за грундиране на основите, но и върху лошите последствия от тяхната недоброкачественост, неправилна употреба и пр.

Материалите, които влизат като съставни части при направата на смесите за грундиране, се разделят на: лепила (свързватели), пълнители, изолатори, заздравители и прибавки.

Лепилата служат за създаване на компактна връзка между отдел¬ните частички на пълнителите, поради което се наричат още и свързватели.Пълнителите се състоят от дребни части, зърна, по-едри или по-дребни късове. Като се слепят отделните им части от лепилата, образуват върху основата плътна маса, която я прави непромокаема, плътна и бяла. Изолаторите се нанасят върху основите или готовия грунд, за да ги направят по-плътни; ограничават попивността на основите и грунда, чрез което улесняват до много голяма степен работата на художника. Заздравителите консервират лепилата и правят грунда твърд и неразтворим.Прибавките придават на грунда по-голяма еластичност.

I. ЛЕПИЛА ИЛИ СВЪРЗВАТЕЛИ
Лепилата се намират за продан във вид на прах, дребни парчета, плочи, късове и пр.
С изключение на течните растителни лепила всички са разтворими във вода. Това им свойство ги прави годни за целите на грундирането.
Те образуват с водата редки разтвори или каши, които имат доброто свойство не само да слепват съставните части на пълнителите, но и да се втвърдяват в по-късо или по-продължително време; образуват твърда и еластична корица, която е същината на грунда.
В зависимост от материалите, които се вземат при добиването им, лепилата се делят на: лепила от животински произход, растителна лепила и минерални свързватели.
Към животинските лепила спадат разните видове туткали, желатинът, глутолът и разните видове казеин. Растителни лепила са: виенският туткал, нишестето, безирът, маслата, фирнисите и някои от балсамите и глутолинът.
Варта и циментът са лепила от минерален произход.

А. ЖИВОТИНСКИ ЛЕПИЛА
Състав на животинските лепила. Главната съставна част на животинските лепила са глутинът и казеинът.
Глутинът се извлича от животински кожи, кости, жили и хрущяли и рибни кости, люспи и глави, а казеинът — от млякото на тревопасни животни.
Глутиновите лепила се наричат туткали, а млечните производни — казеин.

Туткалите, които са добити от животински кожи, съдържат най-голямо количество глутин, поради което са най-лепливи. Поради това им качество те намират най-широко употребление при грундирането на основите.
Добитите от животински кости, жили и хрущяли не са така доброкачествени. Туткалите от рибни остатъци не трябва въобще да се употребяват при грундирането на основите.
Добитият от мляко или извара казеин се равнява по качество на кожения туткал, В много случаи той е за предпочитане пред последния.

Кожен туткал

Добиване.
Има различни методи за добиването на кожения туткал от кожите на животни.
За да се добие по-голямо количество глутин, при някои от тези методи се прибягва до действието със силни киселини, които обаче впоследствие не се отстраняват достатъчно, вследствие на което добитият туткал има киселинен характер.
Както ще видим по-нататък, художникът непременно трябва да се справи с това обстоятелство, защото остатъците от киселините са вредни за някои от боите.
Коженият туткал се нарича още и кьолнски. Понеже една от главните съставки при смесите за грундиране е туткалът, всеки художник е длъжен да обърне особено внимание при купуването му от пазара.

Начин на разпознаване.
За да има коженият туткал голяма лепливост, което качество е най-важно при грундирането на основите, той трябва да отговаря на следните условия:

1. Да е много гъвкав и мъчно чуплив.
2. При чупене да дава много остър ръб и да оказва голямо съпротивление; при хвърляне върху пода да отскача и да дава ясен тон.
3. Доброкачественият туткал е много прозрачен и има силен блясък. Златожълтият му цвят не е винаги гаранция за доброкачественост; има туткали с тъмен цвят, които са толкова лепливи, колкото злато-жълтите, и обратно.
4. Коженият туткал не овлажнява на въздуха. Плочките му не се огъват от влагата, а остават винаги в плоска и правилна форма. Накиснат във вода, поема голямо количество от нея и вследствие на това увеличава обема си няколко пъти.
5. Доброкачественият туткал не се разтваря в студена вода във вид на пихтиеста маса; отделните парчета при накисването запазват формата си, въпреки че са увеличили обема си. Освен това той не оцветява водата и не й придава кисел мирис.

Киселинни остатъци в туткала и тяхното неутрализиране.

Киселинните остатъци в туткала най-лесно се установяват чрез измокряне със слюнка и разтриване с пръст. Ако има кисел мирис, това показва, че туткалът съдържа киселинни остатъци.
Киселият мирис се увеличава, като накиснем туткала във вода или го помиришем веднага след разтварянето му в нея. Най-сигурно обаче киселинните остатъци се констатират посредством лакмусова хартия.
Синята лакмусова хартия се боядисва от тях червено. Неутрализирането на киселинните остатъци става посредством натриева основа. Наливаме от нея в туткаления разтвор във вид на капки, докато почервенялата лакмусова хартия стане отново синя.
Лепливостта на туткала зависи много от начина на обваряването му, с каква вода сме го обварили и начина на консервирането му.
Сваряването на туткала трябва да става винаги във водна баня. Съдът, в който сме го накиснали и в който е престоял във вода 24 часа, се поставя в друг съд, в който има гореща вода. Накиснатият в продължение на 24 часа туткал във вода се разтваря във водната баня в продължение само на няколко минути.
Разтворът не бива да стане горещ, защото въпреки че е разтварян във водна баня, туткалът губи в този случай от лепливостта си.
Готварската сол унищожава лепливостта на туткала. Ето защо не бива да се вари никога туткал в морска вода. По същите съображения, както това видяхме вече при дъските, не трябва да се вземат за основи дъски, които са стояли в съприкосновение с морска вода.
Такива дъски почти не могат да се грундират с туткалени разтвори.
Всяко ново загряване на изстинал туткален разтвор става причина за намаляване на лепливостта му.
Ето защо в някои ръководства се препоръчва в туткалените разтвори да се поставя карболова или оцетна киселина.
Тези киселини наистина го държат винаги течен, вследствие на което не е нужно да се нагрява постоянно, обаче те са много вредни за ултрамарина. Последният мени цвета си върху грунд, направен с туткален разтвор, в който е поставена оцетна киселина, а кремзервайсът по същата причина изменя изцяло състава си.
Ето защо много по-добре е да се нагрява изстиналата туткалена смес, отколкото да се прибягва до помощта на тези киселини. Консервирането на туткала може да стане по много лесен и безопасен начин, като му се прибави малко смес от цинквайс и креда и се разбърка.
По този начин туткалът не мухлясва и запазва доста от лепливостта си в продължение на седмици.
Поради изтъкнатите по-горе съображения при грундирането на основите не трябва да се употребяват така наречените течни туткали, нито пък бързо разтворимите, които се продават на прах. Както едните, така и другите съдържат киселини.
За да се придаде гъвкавост на туткалените разтвори, в някои ръководства се препоръчва да им се поставя селитрена киселина, която впоследствие се неутрализира (по М. Дьорнер). Това се постига по следния безопасен начин: хладък туткален разтвор се разбърква с жълтък от яйце. При този случай трябва да се обърне особено внимание на температурата на разтвора.
Ако той е много горещ, жълтъкът се обварява и втвърдява, вместо да образува емулсия.

Повреди, които произтичат от недоброкачествени туткалени разтвори:
а) туткал, който е бил разтворен или нагрят направо на открит огън, а не е бил разтворен или нагрят във водна баня;
б) при употребата на туткален разтвор, който е престоял, без да е бил консервиран по посочения от нас начин чрез прибавка от цинквайс и креда;
в) ако туткалът е имал кисел мирис;
г) ако сме взели постоянно течен или бързо разтворим туткал.

При тези случаи грундът се напуква.
Грундът се избърсва, ако сме употребили мухлясал вече туткален разтвор.
В грунда се получават мехурчета, ако е употребен престоял, неконсервиран туткален разтвор.

Желатин

Желатинът е кожен туткал, който е много добре пречистен и излят вместо във вид на плочи на тънки прозрачни листа. По съдържание на глутин той не надминава доброкачествения кожен туткал.
По-скъп е от последния поради пречистването му — качество, което няма никакво значение при грундирането на основите. Желатинът има обаче този недостатък, че предизвиква напукване на грунда, ако той е получен от няколко пласта, нанесени един върху друг. Ето защо желатинът служи при грундирането или като съставна част на пласта от последното намазване, или пък се прекарва без всякакъв друг примес като последно намазване върху готовия вече и добре изсъхнал грунд.

Постоянно течни туткали

В търговията се срещат така наречените течни туткали. Те са добити най-често от рибни остатъци или други долнокачествени материали. Направени са постоянно течни посредством киселини. Имат слаба лепливост. Тези туткали могат да послужат само при направата на временни долнокачествени декоративни работи.

Бял (руски) туткал

Той се получава най-често от туткали, добити от кости. Белотата му произтича от цинквайса, кредата или друг някой пълнител, които се поставят в съдържанието му още при фабрикацията. Тези материали играят ролята на оцветители. Прибавят се към някои туткали, които при фабрикуването са станали много тъмни. Те не допринасят обаче с нищо към доброкачествеността им. Понеже белият туткал е много несигурен материал, не е за препоръчване да се употребява при направата на смеси за грундиране.

Заешки (френски) туткал

Заешкият туткал се продава във вид на големи бледожълти плочи. Има голяма лепливост, поради която често се явява като заместител на кожения туткал при направата на смеси за грундиране. Най-доброкачествени заешки туткали се фабрикуват във Франция, поради което те носят още и името френски туткали.

Пергаментен туткал (Cola di ritaglio)

Пергаментният туткал се добива от кожените отпадъци, които остават при добиването на кожения пергамент. Той може да се добие в малко количество от всеки художник по следния начин: обваряват се дребно нарязани парчета от кожи на агнета или козлета, докато се разтлеят изцяло във водата. Получава се гъста леплива течност.
Пергаментеният туткал служи за направата на емулсии, с които ще се работят надписи или миниатюри върху пергамент. Намира приложение и при грундирането по подобие на останалите кожени туткали.

Рибен туткал

Рибеният туткал се добива от разни рибни остатъци, като: хриле, перки, кости, плавателни мехури и пр. В зависимост от това различаваме доброкачествени и долнокачествени рибни туткали. Най-доброкачественият от тях е руският рибен туткал, който се добива от плавателния мехур на някои черноморски и каспийски риби.
При направата на смеси за грундиране може да се вземе — било сам за себе си, или в състав на емулсии — само руският рибен туткал. Той е много еластичен. Разтваря се лесно в студена вода. Понеже се състои почти само от глутин, той е много леплив. В смеси с вода от него се вземат същите количества, както и при останалите кожени туткали и желатин. Доколко долнокачествените рибни туткали трябва да се отбягват, понеже се напукват лесно, съдим от едно предупреждение в записките на д-р Майерне, приятел на Рубенс и Ван Дайк. Последният е имал много лоши резултати с тях при направата на грундове.

Глутол

Глутолът е препарат, отскоро въведен в техниката. Приготовлява се от кожен туткал или казеин, върху който при фабрикуването се действува с формалин или друг някой алдехид. С вода образува твърди смеси, твърдостта на които зависи от количеството на алдехида.
Глутолът се получава по различни методи: известни са най-много методите на Шмид, фон Волтен и Шрьодер. В зависимост от тези методи, които се различават един от друг главно по различните количества алдехид, едни от глутолите трябва да се смесват с по-голямо количество вода, а други — с по-малко, за да се получат съответните разтвори при грундирането. Тъй като в търговията и практиката е много трудно да се установи кой глутол по кой метод е добит, при направата на смесите за грундиране той трябва да се отбягва като несигурен,

Казеинови лепила

Добиване. Казеиновото лепило се получава или направо от прясна, несолена извара, добита от бито краве мляко, или от така наречения технически казеин.

Добиване на казеиново лепило от извара

Изварата, от която искаме да добием казеиновото лепило, трябва непременно да отговаря на следните условия: да е прясна, несолена и добита от бито краве мляко. От осолена, блажна, стара извара не може да се добие лепило.

Изварата се поставя в порцеланов хаван или друг някой по-дълбок съд. С чука на хавана, с пръст или с гладка пръчка разбъркваме изварата добре, така че да изчезнат всички дребни и едри парчета. След това към нея прибавяме една четвърт или една пета от теглото на изварата гасена или негасена вар. Объркваме отново сместа с чука или пръчката. След няколко разбърквания сухата смес започва да става течна и да се полепва по стените на съда. Това показва, че изварата се е превърнала в казеиново лепило. Бъркането продължава дотогава, докато всички бели парчета изчезнат и лепилото при бъркането започне да пращи.
Така полученото казеиново лепило е много гъсто. За да можем да го употребим в смеси за грундиране, трябва да го разредим с 4—6 части (обемни) вода. Последната не трябва да се излее наведнаж в хавана, защото казеиновото лепило се отделя във вид на парцали и се смесва мъчно с водата. Ето защо тя се насипва на малки части; през цялото време бъркаме с чука сместа, докато се получи сивобяла еднородна рядка течност.

Свойства.
Извареното казеиново лепило вследствие на предизвиканото от бактерии гниене се разваля в много късо време. С него можем да си служим само 2—3 дни, и то при хладно време. Ето защо за препоръчване е от него да се прави толкова, колкото е необходимо за работата ни в един ден. Понеже се приготвя много лесно и бързо (за около 15 мин.), извареното казеиново лепило трябва да се приготвя и употребява винаги прясно .

Добиване на лепило от технически казеин (амонячно казеиново лепило)

Това лепило се добива от така наречения технически казеин, който се различава съществено от казеина, от който правят каши за малки бебета. Техническият казеин се прави във вид на дребни, подобни на грис жълти зърна. Казеинът за храна на бебета е бял прах, който се разтваря направо във вода, докато техническият — само в присъствие на кисел амониев карбонат или поташ.
Доброкачественият технически казеин отговаря на следните условия:
а) няма вкус и никакъв мирис;
б) не се разтваря в солна киселина, спирт, етер или направо във вода;
в) ако посипем с него синя лакмусова хартия, тя трябва да стане червена.

Добиването на лепилото от технически казеин става по следния начин: разбъркваме равномерно каша от 40 г технически казеин и 250 г студена вода. Съдът с кашата се поставя в друг съд с гореща вода (водна баня). След като постои съдът с кашата малко във водната баня, прибавяме 10 г кисел амониев карбонат, който преди това е бил разтворен в студена воца (по М. Дьорнер).
След изливането на амониевия карбонат настъпва веднага реакция. Чува се шумолене, което се дължи на отделянето на въглена киселина. Кашата увеличава обема си дотолкова, че ако съдът, в който се намира, не е достатъчно дълбок, тя прелива. След известно време, през което сме бъркали постоянно с пръчка, тя отново намалява обема си. Бъркането с пръчката или с четка продължава дотогава, докато от разтвора изчезнат всичките бели парчета и той стане равномерна сивобяла течност.
Полученото по този начин казеиново лепило е гъсто. За да можем да го употребим при направата на смесите за грундиране или за други цели, трябва да го разредим с 1—1,5 литра вода.

Свойства.
Амонячно-казеиновото лепило, наречено така за разлика от изварено-казеиновото лепило, е толкова доброкачествено, колкото и най-добрият кожен туткал. То не се разваля така бързо, както изварено-казеиновото лепило. Амонячно-казеиновото лепило не съдържа вредни за боите от картината амониеви остатъци, защото те излетяват във въздуха. Това лепило е за предпочитане пред всички течни казеинови лепила, които се продават на пазара; последните съдържат сода, боракс, калиева и натриева основа и др., които са много вредни за боите от картината.

Амонячно-казеиновото лепило може да се добие, като вземем вместо кисел амониев карбонат амоняк или поташ. Добиването му с амоняк има този недостатък, че продължава много време (с амониев карбонат само за 10—15 минути), а при добиването с поташ последният остава в лепилото и поради това е вреден за боите от картината, която бихме направили върху грунд, в чийто състав има такова лепило.
Ако някога ни се наложи да работим с готово течно казеиново лепило, което сме купили от пазара, преди употребата му в сместа за грундиране трябва да направим следния опит:
Потапяме в лепилото червена лакмусова хартия. Тя не трябва да стане синя. При промяна на лакмусовата хартия наливаме на капки в лепилото солна или оцетна киселина, докато посинялата лакмусова хартия стане отново червена.

Собственоръчно добиване на чист технически казеин

Ако на пазара липсва извара или технически казеин или ако ги има, но не са доброкачествени, всеки художник може сам да добие от бито краве мляко доброкачествен технически казеин. Млякото се нагрява на огън до 35—37°С. Махаме го от огъня и почваме да го бъркаме с чиста пръчка или четка, като същевременно сипваме разредена оцетна киселина. От последната млякото се пресича и в него започват да се отделят бели парцалчета. Оцетната киселина наливаме на капки дотогава, докато всичкото мляко се превърне на бели парцалчета. Поставяме течността отново на огън и я бъркаме дотогава, докато се загрее до 65°С.
При тази температура забелязваме, че парцалчетата започват да се слепват и да образуват топчета от различна големина. Сваляме течността от огъня и продължаваме да бъркаме, докато всички парцалчета се полепят във вид на бели топчета, които не са нищо друго освен технически казеин. За да отделим последните от суроватката, прецеждаме течността през сито или мрежа.
От получения по този начин технически казеин можем да получим веднага аконячко-казеиново лепило по посочения вече начин.
Ако обаче желаем да запазим добития от нас технически казеин за по-дълго време и след това при нужда да правим от него амонячно-казеиново лепило, трябва да постъпим по следния начин:
Останалите в ситото или кърпата бели топчета се загряват на огън до 30—40°С. След това, като им се изпари по-голямата част от водата и те станат сухи, изстискване ги през дребнозърнеста цедилка. Сушим тези дребни зърна бързо и внимателно на огън или на слънце, докато се изпари целият остатък от водата. Полученият сух технически казеин може да се запази с години, без да се развали. Главното условие е да го пазим от влага.

Употребление на животинските лепила.

Освен при направата на смеси за грундиране животинските лепила намират широко употребление още в бояджийството, дърводелството, резбарството, театралната декорация и пр. За художника-стенописец те са едни от най-главните работни материали — служат му в направата на разни видове емулсии, при гланцовата помпеанска техника, туткалената техника върху стена, техниката а Гвацо и пр. Както туткалите, така и казеините дават с варта много добри съединения, които се из¬ползуват най-рационално от художника-стенописец.

Б. РАСТИТЕЛНИ ЛЕПИЛА .

Растителните лепила се продават във вид на брашно или течности. Към първите спадат: виенският туткал, ръженото брашно, оризовото или картофеното нишесте, глутолинът и др., а към вторите — безирите, ленените масла, сикативите, венецианският терпентин, смолестите фирниси и др. Брашнените лепила се смесват с водата и образуват каши, от които, като ги разредим повече или по-малко, се образуват течности, с които си служим при смесите за грундиране. Течните растителни лепила, както ще видим по-нататък, се добиват от семената на лена, конопа, слънчогледа и др. или от балсамите, които изтичат от иглолистните дървета. Те се употребяват в смесите за грундиране сами или пък смесени с животинските лепила за разлика от брашнените, които се употребяват винаги сами. Ако смесим последните с животински лепила, грундът се напуква.

Виенски туткал

Той се нарича още обущарско лепило или пап-чириш. Виенският туткал се добива от пшеничено брашно, на което се действува с някой ферментационен бактерий. Най-често се употребява за слепване на кожа с кожа, поради което намира голямо приложение в обущарството. Виенският туткал намира по-малко приложение при грундирането на основите. Той се смесва във всякаква пропорция с вода. Ако се употреби в смеси с животински лепила при направата на смеси за грундиране, полученият грунд се напуква лесно. Ето защо, ако ни се наложи да го употребим за тази цел, трябва да го вземем сам за себе си. Освен това преди употребата му виенският туткал трябва да се неутрализира с някоя разредена киселина поради основния му характер, който е опасен за някои от боите в картината.

Ръжено брашно, оризово или картофено нишесте и др.
Добиват се от ръжта, ориза, картофите и др. Главната им съставна част е скорбялата. Смесват се с водата във всякаква пропорция; при направата на смеси за грундиране намират по-широко приложение от виенския туткал.
Направата на лепило става по следния начин: Една обемна част от брашно или нишесте се обърква добре със студена вода. Получената равномерна рядка каша се излива в друг съд, в който възвират 15 обемни части вода. Сваляме съда от огъня и продължаваме да разбъркваме новата смес, докато изчезнат всички бели или малки буци. Често пъти бъркането продължава, докато сместа изстине. При бързо сипване на студената смес в горещата вода, ако не бъркаме постоянно, се образуват бели топчета. Последните се объркват мъчно със сместа.

Забележка.
Обемната част е произволна мярка. За нея в за¬висимост от нашата нужда може да послужи кафена чаша, по-голяма чаша, паница и пр. Така например, ако вземем една водна чаша брашно и 15 чаши вряла вода — ще се получи около 4 кг лепило, с което ще можем да грундираме около 10 кв. м плоскост.

Глутолин

Глутолинът се добива от дървесина. По състав той е метилова хидро-целулоза. Продава се във вид на паста или плочи. Глутолинът, който се продава във вид на паста, се разредява направо със студена вода, а този на плочи трябва да се счука на дребни парчета, които се поставят във вряла вода. Получава се гъсто лепило, към което в зависимост от целта, за която ще бъде употребено, се прибавят по-големи или по-малки количества вода.

Глутолинът има следните свойства:
1. Напуква се по-малко от животинските лепила.
2. След засъхването лесно се измива с вода. Ето защо не трябва да се употребява за работи, които ще бъдат изложени на дъжд.
3. Позволява при декоративни работи намазване на гладки и равномерни плоскости.

Употребление.
Служи за груба декоративна работа, грундиране на рамки и др. нетрайни работи.

Течни растителни свързватели

Влажните масла: ленено, конопено, слънчогледово, орехово и пр., техните фирниси, наречени безири, балсамите, смолите и етерични масла и фирниси, добити от тях, се употребяват при направата на смесите за грундиране. Взети сами за себе си или във връзка с животинските лепила, те играят ролята на свързватели. По-голямата част от тези свързватели забавят съхненето на смесите за грундиране; стават причина да пожълтява грундът, поради което тяхното употребление трябва да става в ограничени до минимум количества. Течните свързватели обаче придават на грунда еластичност и ограничават попивната способност на основите. Това ги прави за някои художници много необходим материал при грундирането на основите.
Течните растителни свързватели ще разгледаме в по-големи подробности в съответните отдели за блажни и етерични масла, балсами, смоли и пр. Ето защо в настоящата глава ще се спрем на техните свойства, качество и пр. дотолкова, доколкото това ще ни е необходимо да знаем, преди да ги употребим в направата на смесите за грундиране. Тези основни знания ще ни предпазят от някои грешки, които могат да станат съдбоносни не само за грунда, но и за цялата картина.

Ленено масло

Добиване.
Има два начина за добиване на ленено масло от зрелите семена на лена: студен и топъл. При студения начин семената се смилат на дребно и след това се изстискват с преси при голямо налягане. Този начин на добиване е примитивен. При него се получава много малка част от маслото, което се съдържа в семената на лена.
Обаче, както ще видим по-долу, добитото по този начин масло е много по-доброкачествено за целите на грундирането, отколкото онова, което е добито по топъл начин. При топлия начин с помощта на особена машина семената се смилат на каша. Към нея се прибавят: сероводород, някои киселини и др., чрез които се разтваря всичкото масло и цялото съдържание на семето. Впоследствие тези разтворители се премахват по химически начин от маслото. По топлия начин кашата се подлага под действието на висока температура. В зависимост от това и добитото масло има по-светъл или по-тъмен цвят.
Почистването от киселините, сероводорода и пр. не е винаги пълно. Ето защо и добитото по топъл начин ленено масло не е така доброкачествено за целите на грундирането. Колкото и да са малко, киселините и другите остатъци са вредни за боите на картината.

Свойства.
Студено добитото ленено масло има светложълт цвят и сравнително приятен мирис. Замръзва при 16° С. Добитото по топъл начин масло има тъмножълт до тъмнокафен цвят и замръзва над 16СС. Мирисът му е много неприятен.

Опитни методи.
Доброкачествеността на лененото масло може да се изпита по следните начини:
1. Смесва се една обемна част ленено масло с една обемна част варна вода. Ако маслото е доброкачествено, веднага се съединява с варната вода и образува с нея трайно съединение.
2. 10 г ленено масло, 15 г калиева основа и 3 г спирт трябва да дадат сапун, който се разтваря във водата с чиста пяна. Сапун, който не дава чиста пяна, показва, че маслото е подправено с долнокачествени масла.

Употребление.
При грундирането лененото масло се употребява, като му се прибавя 2 % сикатив, който ускорява съхненето му. Този процент обаче не трябва да се надвишава, защото по-голямо количество сикатив може да предизвика напукване в грунда. 2 % сикатив практически се добива по следния начин: Отмерва се от височината на маслото в дадено стъкло 1/50 ч. (напр. при 10 см височина — 2 мм). Колкото е тази петдесетинка, толкова наливаме в стъклото сикатив.
Лененото масло намира широко приложение също и при направата на прибавките към смесите за грундиране.

Съхраняване на лененото масло.
Лененото масло трябва да се държи в добре затворени стъклени съдове винаги на тъмно. Между запушалката на стъклото и нивото на маслото не трябва да има въздух. За да се постигне това изискване, при всяко отливане на маслото трябва да се поставят в стъклото дребни речни камъчета или стъклени зърна, които повдигат нивото му.

Безир
Безирът е фирнис, добит от блажните масла. Най-доброкачествен е този, който е получен от ленено масло. Безирът се получава от маслата чрез обваряване в присъствие на кобалтови, манганови, оловни и др. съединения, които му придават качеството да засъхва много по-бързо от маслата.
Понеже при добиването на безира се образуват отровни пари, не е за препоръчване собственоръчното му приготовление.

Свойства.
Безирът има по-светъл или по-тъмен цвят в зависимост от температурата, при която е бил обварен. Ако е доброкачествен, засъхва за 8—15 ч, без да образува неравномерна и лепкава корица. Засъхналият пласт е прозрачен и еластичен.
Безирите биват често фалшифицирани било при самото им добиване, като са били употребени долнокачествени блажни масла, които колкото и да са обварявани, не дават задоволителни за целите на грундирането резултати, било след тяхната направа.
Опит.
За да се убедим в доброкачествеността на безира, постъпваме по следния начин: разтриваме 1 г безир върху стъкло с площ 1 кв. м и го оставяме да изсъхне.Разтриването на пласта трябва да стане равномерно навсякъде. То става с пръст. Съхненето на безира върху стъклото се извършва при умерена температура (15°С), а не до печка или на слънце. Доброкачественият безир изсъхва за 8—15 часа или най-много за 24 часа. Ако в този срок пластът не е изсъхнал, а след изсъхването си е лепкав, с неравномерна корица и пр., това показва, че безирът е подправен с долнокачествени масла. При дращене с нож корицата се огъва и издава ясен звук.

Употребление.
Доброкачественият безир е най-употребяемият растителен свързвател при направата на смесите за грундиране. Долнокачественият обаче причинява силни пожълтявания на грунда. В такъв случай за предпочитане пред него е ленено масло с 2% сикатив.
Безирът се съхранява като лененото масло.

Венециански терпентин
Добиване. Венецианският терпентин е балсам, който изтича от листопадния бор. При добиването му нараняват дънерите на бора със специални ножчета и поставят в улеообразните отвори специални тенекийки, през които изтича балсамът в поставени отдолу съдове. Най-доброкачествен венециански терпентин се добива от листопадния бор в Южна Франция, Северна Испания, Гърция, СССР и Америка.

Свойства.
Доброкачественият венециански терпентин има жълт до тъмнокафен цвят. Бива прозрачен или съвсем малко замътен, полутечен до много гъст и разтеглив. Мирише сравнително приятно. Специфичното му тегло е 1,185. Разтваря се във всякаква пропорция с терпентиновото масло (ако това стане във водна баня, разтварянето се ускорява), спирт, етер, бензин и др.

Опит.
Понеже в търговията се среща често венециански терпентин, който е добит по изкуствен начин от долнокачествени смоли, необходимо е преди употребата му да направим следния опит:
Разтваряме 1 ч. венециански терпентин в 5 ч. амоняк. Разтворът трябва да стане чист и прозрачен. Мътилката сочи, че терпентинът е подправен или изкуствено добит.

Употребление.
Венецианският терпентин се употребява при направата на смеси за грундиране или като съставна част при прибавките с цел да се придаде на грунда по-голяма еластичност. Най-често за целта той се употребява, като се разреди с терпентиново масло във водна баня в пропорция: 1 об. ч. венец, терпентин и 2—4 (в зависимост от гъстотата на венецианския терпентин) об.ч. терпентиново масло.

Терпентино-смолести фирниси

Д о б и в а н е.
Смолестите фирниси се получават от дамарова или мастикова смола, която се разтваря в чисто (двойно пречистено) френско терпентиново масло. Разтварянето на смолата в терпентиново масло става по студен или по топъл начин. В зависимост от това полученият фирнис има светложълт или жълтокафен цвят. По-доброкачествен е терпентино-смолестият фирнис, добит по студен начин. Обикновено в търговията се продават фирниси, добити при фабрикацията им по топъл начин.
Понеже получаването на терпентино-смолестия фирнис по студен начин е много просто и лесно, а полученият продукт е не само много по-евтин, но и по-доброкачествен от фабричния, за препоръчване е всеки художник сам да си го приготовлява.

Получаване на терпентино-смолестия фирнис.
Дамаровата или мастиковата смола се счуква на много дребен прах. Взетото количество се измерва в някакъв съд по обем, след това се поставя в някаква тънка материя (тюл, тензух, марля и пр.), която се превързва с по-дълъг конец във форма на възел. Образуваната по този начин топка се поставя в широкогърлест съд. С краищата на конеца привързваме тази топка така, че тя да виси свободно в съда, без да се допира до стените му или до пода. Наливаме след това в него три обемни части терпентиново масло, като за мярка ни служи съдът, в който сме премерили преди това смолата. Така че след разтварянето на смолата (тя се разтваря изцяло в терпентиновото масло) ще се получи фирнис в пропорция 1:3.
Покриваме съда и чакаме 24 часа. Вследствие на проникването на терпентина през редките стени на плата през това време смолата се е разтворила около 2/3 в него. Възелът се е удължил. За да се разтвори остатъкът от смолата, привързваме възела по-надолу и поставяме топката да виси отново в терпентина. Този път обаче я потапяме съвсем малко. След нови 36 часа остатъкът от смолата се разтваря напълно. В плата остават само нечистотии, които изхвърляме.
Полученият по този начин фирнис е чист и прозрачен.
За да се ускори процесът на разтварянето, в някои ръководства се препоръчва целият процес да се извърши на водна баня, като температурата на водата се поддържа постоянно. Понеже не се съкратява много времето, необходимо за добиването на фирниса, намираме този начин за излишен. Други някои препоръчват очуканата на прах смола да се изсипе направо в съда и да се разбърква от време на време. Опитът обаче показва, че смолата се събира на дъното на съда и образува гъста маса, която не може да се разбърка с нищо. В случая не помагат и стъклени парчета, които други автори препоръчват да се поставят в съда, за да се отбегне събирането на смолата на дъното му. Гъстата маса се разтваря най-добре от парите на терпентина, ако съдът се обърне с гърлото надолу. Но това изисква много време.
Ето защо препоръчаният от нас начин е сравнително най-бързият и най-лесният. При него не остават никакви нечистотии от смолата в състава на фирниса.

Свойства.
Смолестият фирнис е прозрачна светложълта или кафена течност. Придава на боите прозрачност, ускорява съхненето на блажните масла. Поставен върху засъхнали пластове от маслена боя, придава на последните свежест, дълбочинен блясък и прозрачност.

Употребление.
Смолестият фирнис служи при направата на някои от смесите за грундиране. При грундирането най-често обаче се употребява като изолатор. Поради изтъкнатите по-горе свойства той намира широко приложение като фирнис за маслени картини, влиза като съставна част на маслената боя и някои от темперните емулсии и пр. Той е въобще един от най-важните материали в съвременната живопис.
За получаването на доброкачествен терпентино-смолест фирнис много важно условие е доброкачествеността на материалите, от които той е направен. Ето защо ще разгледаме, макар и накратко, добиването, свойствата, качествата и пр. както на смолите, така и на терпентиновото масло.

Мастикова смола (сакъз или дъвка) Resina Mastix

Добиване.
Мастиковата смола се добива от храстовидното дърво Pistacia Lenticus, което расте в южните части на остров Хиос, по други средиземноморски острови, Североафриканския бряг, Афганистан, Белуджистан, Индия и пр. Най-доброкачествена е хиоската мастикова смола. Смолата изтича понякога сама през особени каналчета и се втвърдява на повърхността на дървото във вид на сълзообразни зърна. За да се получи по-голямо производство, местното население прави в основите на клоните специални нарези от средата на юни до края на август. Една част от смолата капе върху специално поставени отдолу каменни плочи, а друга се втвърдява направо на дървото във вид на зърна след 2—3 седмично престояване на въздух. Втвърдената на дървото смола е по-доброкачествена от тази, която е покапала върху плочите.

Свойства.
Доброкачествената хиоска мастикова смола е едро-зърнеста. Зърната й достигат 2—3 мм в диаметър. Те изглеждат отвън прашни. Имат жълт цвят и са лесно чупливи; при чупене имат силен блясък. Ако поставим хиоската смола в устата, дъвче се лесно и образува със слюнката разтеглив сакъз. С това си свойство тя се отличава от всички останали мастикови смоли и от колофона. Хиоската мастикова смола се разтваря 70 % в бензин; другите мастикови смоли — само 12 %, а в терпентин — 95—98%.

Опити.
Понеже хиоската дъвка бива имитирана често, като се добива по изкуствен начин, при които й се добавят долнокачествени примеси от други мастикови смоли или колофон, трябва да се внимава много. Най-лесният начин за разпознаване е чрез дъвчене. Само хиоската мастикова смола образува в устата силно разтеглива дъвка. Останалите стават на песъчлива каша, която не може да се разтяга, а колофонът остава на пясък в устата.
Друг начин за разпознаване на доброкачествената хиоска мастикова смола е следният: тя се разтваря в оцетна киселина и към този разтвор се прибавя сярна киселина. При чиста дъвка не става никаква промяна. Ако разтворът почервенее, това показва, че хиоската смола е подправена с колофон.

Употребление.
Дъвката служи за направата на фирниси, получени от разтварянето й в терпентин или алкохол. В първия случай се получават смолести терпентинени фирниси, а във втория случай — спиртни. Разтворена с бензин или етер, дава хубави фиксативи за пастел, въглен и пр. За направата на фирнисите и фиксативите трябва да се взима само хиоска мастикова смола, защото направените с другите мастикови смоли фирниси и фиксативи пожълтяват на въздуха в скоро време.

Начин на съхраняване.
Както мастиковата смола, така и нейните фирниси трябва да се съхраняват на тъмно място, далеч от огън, в добре запушени съдове. Фирнисът освен това трябва да има винаги изравнено ниво с дъното на запушалката. Повишаване на нивото след отливане на фирниса се постига, като се поставят в него стъклени или порцеланови зърна, дребни речни камъчета и пр.

Дамарена смола

Д о б и в а н е.
Дамарената смола се добива от дамарения бор, който расте в Индия и Малайския архипелаг. Най-доброкачествената дамарена смола е тази, която се добива в Индия от растенията шореа и хопеа. В търговията тя носи името «Батавийски дамар». Продава се в аптеките и дрогериите. Батавийската дамарена смола е във вид на едри колкото орех зърна, продълговати или безформени парчета, които са покрити със сивобял прах. Като ги счупим, те са безцветни, чисти като кристал и имат силен блясък. Парчета, които имат при счупване жълт цвят, са от долнокачествени смоли. Дамарената смола, която се продава във вид на прах, е подправена най-често с колофон. Ето защо такава смола не трябва да се употребява за целите на живописта.
Доброкачествената батавийска дамарена смола се разтваря изцяло в терпентиново масло и бензол, а по-малко в спирт, етер и бензин.

Опити:
1. Ако дадена дамарена смола не се разтвори в продължение на 36 часа изцяло в чисто терпентиново масло, това показва, че не е доброкачествена. Колкото разтварянето е по-слабо, толкова и смолата е по-долнокачествена.
2. Примеси от колофон се констатират по следния начин: счукваме на дребен прах 2 г дамарена смола и я изсипваме в 20 куб. см амоняк. Смолата се разтваря в амоняка чрез силно разклащане на стъклото. Чакаме половин час, след което наливаме в разтвора оцетна киселина. Ако настъпи размътване на разтвора, това показва, че дамарената смола е подправена с колофон.

Употребление.
Дамарената смола служи за направата на фирниси, които се употребяват при направата на смеси за грундиране, за изолиране и пр. Фирниси, които са направени от дамарена смола, подправена с колофон, изветряват. Колофонените частици губят връзката с терпентиновото масло и се отделят на повърхността във вид на дребен прах. Фирниси, направени с други дамарени смоли (не батавийски), силно пожълтяват.

Терпентиново масло — Oleum Terebinthiae

Добиване.
Между художниците в България терпентиновото масло се нарича само с думата терпентин. В настоящия труд ние възприемаме това популярно название, въпреки че то е погрешно. В техниката се прави строга разлика между терпентиновото масло и терпентина. Терпентинът е балсам, който изтича от иглолистните дървета във вид на гъста течност. Терпентиновото масло се добива от този балсам чрез дестилация подобно на ракията от кашата на диви сливи, сини сливи и др. плодове. Терпентиновото масло има много голямо приложение в декоративното изкуство и живописта, а терпентинът — почти никакво. Доброкачествеността на терпентиновото масло зависи както от доброкачествеността на терпентиновия балсам, така също и от начините, по които е добито и пречистено маслото. Не всички иглолистни дървета дават еднакво доброкачествен естествен продукт. Балсамът на морския бор (pinus pinaster), който расте покрай източните брегове на Средиземно море и Бискайския залив, е най-подходящият за добиване на терпентиново масло. От него се получава така нареченото френско терпентиново масло, което служи най-често за целите на художника-приложник или живописец. При добиването му е взет най-доброкачествен естествен продукт, а освен това се полагат и особени грижи при пречистването му. Ето защо, когато се купува от аптеките терпентиново масло, трябва да се изисква двойно пречистено — френско.

Американските, българските и руските терпентинови масла не са така доброкачествени като френските. Последните могат да се заместят отчасти от гръцките и испанските, при които балсамът е също така от морски бор. Само че те не са така фино пречистени, както френското терпентиново масло.

Свойства.
Терпентиновото масло е слабо жълтеникаво. Има своеобразен мирис на борова гора и остър, силно дразнещ вкус. То се изпарява бързо, поради което се нарича още и етерично масло или есенция. Специфичното му тегло е между 0,858 и 0,877. Възвира между 155 и 165°С. Терпентиновото масло се смесва във всякаква пропорция с блажните масла, спирта, чистия алкохол, етера, хлороформа, бензина, петрола, чистата (безводна) оцетна киселина и др.

Опити.
Терпентиновото масло е подправяно често с някои от долнокачествените блажни масла, петрол, бензин и пр. Освен това то бива замърсявано от дървесинни остатъци, които не са били премахнати при дестилацията му.

1. Най-лесният и практичен начин за установяване доброкачествеността на терпентиновото масло е следният: Намазваме с абсолютно чиста четка малка част от доброкачествена бяла рисувателна хартия и отбелязваме с молив границата на образувалото се отгоре петно. Ако е доброкачествено, Терпентиновото масло трябва да се изпари от хартията в продължение най-много на 1 ч. и да не остави върху нея никаква следа. По-бавното изпаряване сочи, че е имитирано с петрол или долнокачествени масла, а оставената следа показва нечистотии от дървесинни части, масла, петрол и други подправки.
2. Долнокачественото терпентиново масло се разпознава лесно по тежкия си неприятен мирис. Някои миришат на петрол.
3. Ако терпентиновото масло съдържа вода, разпознава се по след¬ния начин: смесваме една обемна част терпентиново масло с три обемни части бензин. Сместа не трябва да стане мътна. Ако това се случи, в терпентина има вода. Тази констатация е много важна, защото, ако за фиксиране на картини или като разредител на боите употребим фирнис, направен с воден терпентин, водата става причина за появяването на така наречената «синя болест». Борбата с нея не е лесна. Ето защо препоръчваме да се постави в стъкления съд с терпентино-смолестия фирнис парче негасена вар, която поема влагата и предотвратява по този начин болестта.
4. Наличието на петролни продукти в съдържанието на Терпенти¬новото масло се разпознава по следния начин: смесваме в стъклен съд в пропорция 1:1 терпентиново масло и обезводнен анилин и разклащаме силно съда. След пет минути от разклащането в стъклото трябва да се образува едноцветна постоянна смес. Ако се образуват два разноцветни пласта, това показва, че терпентинът е подправен с петролни продукти .

5. Доброкачественото терпентиново масло се разпознава при смес на оловна бяла, ленено масло и терпентиново масло. За целта сместа трябва да е много рядка. След половин час терпентиновото масло се отделя на повърхността на сместа.

Съхраняване на терпентиновото масло.
Терпентиновото масло се видоизменя лесно от въздуха и светлината. Ето защо то трябва да се съхранява в добре запушени и тъмни стъклени съдове (терпентиновото масло, което съдържа вода, се изменя много от въздуха и светлината). На въздух и под действието на светлината терпентиновото масло оксидира бързо, осмолява се и се сгъстява; реагира киселинно и се разтваря много лесно от алкохол. Оксидирало, терпентиновото масло разтваря слабо смолите; направеният с него смолест фирнис не съхне бързо и остава лепкав.
Ето защо при съхраняването му трябва непременно да се спазва и следното: нивото на маслото да е изравнено винаги със запушалката на стъкления съд, като при отливане от него се поставят стъклени или порцеланови топчета или дребни камъчета. Терпентиновото масло, което е стояло в стъкло наполовина пълно (макар съдът да е бил добре запушен и да не е бил изложен на светлина), не трябва да се употребява за направата на смолест фирнис. Последният не съхне бързо и става лепкав.

Понеже топлината ускорява изпаряването на терпентиновото масло, той трябва да се съхранява далеч от огън. Освен това последният причинява лесно пожар, защото терпентиновото масло е лесно запалително, силно избухливо в запушен съд при огън.

В. МИНЕРАЛНИ СВЪРЗВАТЕЛИ
Минералните свързватели са гасената вар и циментът. Както показва самото им име, те са от минерален произход.
Имат свойството да се съединяват с водата в най-различни пропорции, като при това образуват по-гъсти или по-редки каши, които с течение на времето, в по-къс или по-дълъг срок, се втвърдяват.
Гасената вар и циментът се употребяват най-много при направата на хоросан, който служи за грунд върху тухлени или бетонни стени.
Ето защо те са едни от най-важните материали за художника-стенописец. Последният трябва да е запознат много добре със свойствата и качествата им, ако желае да избегне редица повреди в стенописите си, които се дължат не само на лошата направа на хоросана, но и на долнокачествеността на материала.
В това отношение той трябва да следва примера на Микеланджело, който при направата на фреските в Сикстинската капела се е грижил както за направата на мазилката, така и за доброкачествеността на варта и пясъка. При днешното индустриално производство художникът мъчно може да упражнява контрол.
Въпреки това той трябва да прави опити, чрез които да установява качеството на своите материали. Само по този начин ще може да осигури трайността на своите произведения.

Гасена вар (Калциев хидроокис)

Добиване.
Гасената вар се получава от негасената (калциев окис), като се полее последната с вода, при което се развива температура и се чува силен шум. Понеже доброкачествеността на гасената вар е напълно зависима от качеството на негасената вар, ще разгледаме в подробности добиването, свойствата и пр. на последната.

Добиване на негасената вар.
Тя се добива от варовития камък при силно нагряване с дървени въглища в специално приготвени за целта пещи.

Свойства.
Най-доброкачествена е варта, която е добита от варовици и е печена с дървени въглища. Ако при производството са употребени каменни въглища, което нещо се среща в днешно време доста често, то гасената вар изменя отчасти характера си; образува се серниста киселина и такава вар след изгасяването си има гипсов характер. Такава вар е неподходяща за направата на хоросан, който ще послужи за основа на мокро фреско, защото при засъхването си хоросанът не отделя калциев карбонат. Последният има свойството да се втвърдява на въздуха и образува тънка корица, чрез която боите се свързват при мокрото фреско с основата.
Ето защо фрески, правени с вар, която е печена с каменни въглища, много лесно изветряват на въздуха или се измиват в късо време от дъждовната вода.
Понякога варовикът, от който се добива негасената вар, съдържа магнезий. От такава негасена вар се получава така наречената «постна» гасена вар за разлика от онази, която не съдържа магнезий и се нарича «блажна» гасена вар.
Във връзка с тези две разновидности на варта съществува спор между специалистите по мокро фреско. Поставя се за разрешение въпросът: коя от двата вида гасена вар е по-удобна за направата на хоросан за мокро фреско? Основавайки се на изследванията си, проф. д-р Кайм заключава, че постната вар не отделя достатъчно количество калциев карбонат, който да свърже при мокрото фреско чрез корицата си боите с основата. Проф. Айбнер е на обратното мнение. Той твърди, че магнезиевата вар дава по-трайни и здрави мазилки. Тя отделя по-бавно, обаче достатъчно количество калциев карбонат, който в допир с въздуха дава на повърхността на мазилката много здрава корица.
Последната предпазва боите от по-нататъшни атмосферни влияния, вследствие на което фрески, правени върху хоросан от магнезиева вар, са много по-трайни от тези върху мазилка, направена с блажна вар.
Спорът на тези двама учени се потвърждава и опровергава от мазилки, правени в миналото. Има мазилки, които са правени с едната вар и са се запазили отлично, а има и такива, правени от другата вар, които също така са се запазили отлично. От това вадим заключението, че за трайността на мазилките и картините върху нея все пак си остава като най-важно нещо:

1.Как е приготвена гасената вар.
2.Как са направени хоросанът и мазилката.
3.Как е извършена самата живопис.

Ето защо ще се спрем подробно върху добиването и съхраняването на гасената вар (калциев хидроокис). Много важно условие при гасенето на негасената вар е тя да се гаси с достатъчно количество вода. В дървеното корито, в което ще гасим варта, преди да я пуснем да изтече в изкопаната за целта в земята яма, трябва да я разбъркаме така, че да представлява еднородна, средно течаща каша. Всички неразтворени части трябва да се отстранят със специална за целта лопата. Тези твърди части в гасената вар в никой случай не трябва да се счукват на дребно. Ако попаднат в състава на мазилката, при мокро фреско те причиняват изветряване на боите или напукване на самата мазилка.

Съхраняване.
Изтеклата в ямата гасена вар трябва да се покрие с пясък и земя, след като е постояла малко на въздуха и е хванала кора. Тази й покривка я предпазва от изпарения през лятото и от замръзване през зимата. Ето защо тя трябва да е дебела най-малко 1 м. Докато варта отлежава в ямата, трябва отвреме-навреме при специално оставени отверстия от единия край да се пуска по малко вода.

Свойства.
Отлежалата гасена вар с течение на времето утайва всички неразтворени при гасенето й малки твърди частички. От средно гъста каша с течение на времето вследствие изпаряването на част от водата й тя става гъста и блажна. В нея настъпват физически промени, които я правят много по-доброкачествена от гасената вар, която не е отлежала никак или за съвсем късо време. Въпреки че химическият състав на отлежала и неотлежала гасена вар е един и същ, опитът показва, че отлежалата е много по-доброкачествена. Ето защо гасената вар, която ще употребим за направата на мазилки за мокро фреско или друга някоя живописна техника, трябва да е отлежала най-малко две години.

Употребление.
Извадената от ямата гасена вар, преди да влезе в употребление, трябва да се почисти от:
1. Кората, която се е образувала на повърхността й.
2. От всички неразтворени частички чрез пресяване през дребно сито, като се внимава твърдите части да не се разтрият с останалата смес — те се отстраняват предпазливо.

Опити.
1. Ако искаме да проверим дали негасената вар съдържа гипс, правим следния опит: възваряваме на огъня смес от една об. част гасена вар и десет обемни части вода и прибавяме бариев хлорид. На дъното на стъкленицата не трябва да се образува бяла утайка.
2. Чистата негасена вар се разтваря с шум от солната киселина, а тази, която има гипс, не шуми. Ако има глина, тя въобще не се разтваря от киселината.

Цименти

Циментите са два вида; романов и портландов.
Романовият цимент е естествен хидравлин, който се състои от вар, наситена с кремъчна (силициева) киселина.
Циментът Портланд се състои от вар, глина и пясък. Понеже романовият цимент има в състава си по-малко количество вар, втвърдява се по-бързо.
Това му свойство го прави по-годен за направата на циментова мазилка, която служи като основа за стенописи.

II. ПЪЛНИТЕЛИ

Материалите, които влизат в състава на смесите за грундиране с цел да придадат на основата по-голяма плътност, непопиваемост и белина, се наричат пълнители.
За пълнители служат материали от минерален произход, метални производни, вкаменели предисторически животинки и др. Най-важните пълнители са:

1. Белите бои на прах: цинкова, оловна, титанова бяла, литопон, баритна бяла и др.
2. Кредата, мраморното брашно и непеченият гипс.
3. Бялата глина, бимсщайнът, талкът и др.
4. Пясък от твърди камъни.

За да се получат трайни смеси за направата на грунда, важно условие е пълнителите да са доброкачествени, сигурни и трайни. В търговията по-голяма част от тях биват подправяни с долнокачествени примеси.
Ето защо всеки художник трябва да знае не само техните свойства, качества и пр., но и начините за разпознаване на качеството им, ако желае да има сигурни и трайни грундове върху основите си за кавалетни и стенни картини.

А. БЕЛИ БОИ НА ПРАХ

Цинкова бяла (Zincum oxydatum crudum)

Добиване.
Цинковата бяла е цинков окис. Той се добива при нагряването на сух цинков карбонат до 300°С в присъствие на въздух.

Свойства.
Цинковата бяла има молекулно тегло 81,4. Тя е бял, лек прах; в смеси с животински и течни растителни лепила има полупокривен характер. Трайна е към светлината, но към влагата във въздуха е много чувствителна. Цинковата бяла поема влагата и става на дребни кристали или зърна, увеличава обема си и изветрява.
Понеже е слабо отровна, трябва да се предпазваме и да не вдишваме праха й.

В търговията съществуват най-различни качества цинкова бяла. Цветът им е от чисто бял до тъмносив. Колкото цинквайсът е по-сив, толкова е по-долнокачествен.
Различните качества имат следните названия: червен, зелен, сребърен и пр. печати. При направата на смеси за грундиране най-широко употребление намират зеленият и сребърният печат.
По-долнокачествената цинкова бяла е подправена с долнокачествени примеси. Понеже този пълнител е много важен при направата на смесите за грундиране, трябва да се подложи непременно на проба.

Опити.
Най-лесната проба е чрез силно нагряване на огън. Поставя се прах от цинкова бяла върху края на ножчето за рисуване и се държи над пламъка на спиртник.
Прахът пожълтява от силната температура, като изстине обаче, става отново бял. Ако има примеси от креда, посивява и при изстиване запазва сивия си цвят.
Последната констатация има значение само ако ще правим от праха маслена боя за рисуване.

Употребление.
Цинковата бяла намира широко приложение при направата на смеси за грундиране, винаги обаче в смес с друг някой пълнитeл. Ако я употребим сама за себе си, грундът се напуква. Понеже оцетната киселина разрушава цинковата бяла, то върху грунд, направен с нея, не трябва да се работи с разредител на бои, който съдържа тази киселина (оцетна емулсия).

С ъ х р а н я в а н е.
Понеже цинквайсът мени състава си при съприкосновение с въздуха, трябва да се съхранява в добре затворени съдове.
Освен това преди употребата му в смеси за грундиране трябва непременно да се нагрее силно (до пожълтяване) на огън, за да се изпари поетата от него влага.
При неспазването на тази на пръв поглед не толкова важна препоръка в грунда се явяват напуквания.

Забележка.
Цинковата бяла, както и други някои от пълнителите са едни от най-важните материали при направата на пастелни, темперни, маслени и др. бои.
Ето защо в отдел «Бои на прах» ще ги разгледаме още веднаж, и то подробно с оглед на приложението им.

Оловна бяла. Kremzerweis Plumbum Subcarbonicum

Оловната бяла е основен оловен карбонат —2РbСО3 Рb(ОН)2. В България най-доброкачествената оловна бяла се нарича с немската дума — кремзервайс.

Добиване.
В големи количества оловната бяла се добива от оловото, като му се въздействува с пари от оцетна киселина и въгледвуокис, или от оловния ацетат при въздействие с пари от основен оловен ацетат.

В малко количество може да се добие от всеки художник по следния начин:
До половината на някакъв съд се налива оцет и над него се поставя да виси (без да се допира до оцета) оловна плоча. След това съдът се затваря много добре.
След известно време под действието на оцетните пари оловната плоча се покрива с бял прах, който е оловна бяла. Обираме праха и оставяме плочата отново в първото й положение.
Това се повтаря, докато се насъбере желаното количество оловна бяла.

Свойства.
Оловната бяла е бял тежък прах. Продава се обаче понякога и във вид на конусовидни парчета. Прахът е по-доброкачествен, защото не съдържа оловно белило, което влиза в субстанцията на боята при фабрикуването й (оловното белило е вредно за много от боите, с които се смесва). Конусообразните парчета са освен това и непрактични. За да ги употребим, трябва да ги стрием на прах .
Те са твърди и много мъчно се стриват. Освен това при стриването може да вдишаме праха от боята, който е много отровен.
При разтриване оловната бяла поема много и малко количество ленено масло (15 %). Това й свойство е положително качество на боята.
Оловната бяла съхне бързо и има покривен характер, което я прави една от най-важните бои в маслената живопис.
При грундирането се употребява само в смеси, които ще послужат за направата на маслен грунд.

Опити.
Оловната бяла е сравнително скъпа боя. Ето защо тя бива често подправяна с долнокачествени материали.

Най-лесният и практичен начин за разпознаване доброкачествеността на кремзервайса е следният:
Подлагаме го на проба чрез нагряване на огън. Доброкачествената оловна бяла пожълтява и запазва този си жълт цвят и след като изстине. Получената жълта боя е оловен окис, който не трябва да се употребява като боя, защото е вреден за някои от останалите бои.
Ако след нагряването в оловната бяла се забелязват бели частички, това показва, че тя е подправена с баритна бяла или някоя долнокачествена глина. Посивели частички сочат присъствието на оловно белило. Такава боя на прах трябва да се промие с вода и след това да се изсуши преди употребата й в смес с блажни масла.

2. Примеси от баритна бяла и глина могат да се констатират и по следния начин: поливаме кремзервайс на прах с разредена силитрена или концентрирана оцетна киселина. Оловната бяла се разтваря с шум от тези две киселини. Ако има примеси от глина и баритна бяла, те не се разтварят и остават бели.

Употребление.
Оловната бяла се употребява само при направата на маслен грунд. Понеже прахът е много отровен, при вдишване и при отворени рани трябва да се внимава много. С него трябва да се работи на открит въздух. Носът и устата се покриват с мокра кърпа.
Откритите рани трябва да се превържат добре. Ако сме работили в затворено помещение, попадалият прах трябва да се избърше с мокра кърпа.
Оцетната киселина мени състава му. Ето защо с него не трябва да се работи върху грунд, туткалът на който е бил консервиран с тази киселина, нито с разредител, който съдържа оцетна киселина (оцетна емулсия).

Титанова бяла (Титанвайс)
Титановата бяла е минерална боя. Добива се от тежкия минерал — титан, от който, носи и името си. Последният се стрива на прах.
Титановата бяла е тежък, бял прах; в смеси с лепила се получава боя, която има покривен характер. Съхне по-бързо от цинквайса и по-бавно от кремзервайса.
Титановата бяла е много трайна боя, ако не се смесва с блажни разредители. Опити на проф. М. Дьорнер показват, че Титановата бяла в смес с ленено или маково масло силно пожълтява. Ето защо тази боя трябва да се употребява само при направата на смеси за постни грундове.

Литопон

Литопонът се добива при омесването на баритна бяла, цинков сулфид и цинкова бяла. Той е бял, средно тежък прах; слабо отровен и нетраен към светлината и влагата.
Литопонът в смеси с разредители дава слабо покривна боя, понеже главната му съставна част е баритната бяла, която има негюкривен характер.
Често пъти при грундове, направени с литопон, се появяват тъмни петна, които оказват неприятно влияние върху боите от картината.
Ето защо литопонът не трябва да се употребява при направата на смеси за грундиране.

Баритна бяла — ВаS04 (швершпат или перманентвайс)

Баритната бяла се добива от швершпата. Тя е бял, тежък прах, който е траен към основите, киселините и топлината — свойства, чрез които го разпознаваме като подправка на кремзервайса и цинквайса.
Баритната бяла не е отровна. В смеси с блажни масла е много слабо покривна. Ето защо баритната бяла служи за направата само на постни смеси за грундиране, и то при липса на цинквайс или друг някой по-доброкачествен пълнител.

Креда — СаСО4 — Калциев карбонат — Calcium Carbonicum

Има два вида креди: лека и тежка.

Леката креда е чист калциев карбонат, който се добива по химически начин, като се действува на калциевия хлорид с натриев карбонат.
Леката креда е бял прах, без вкус и мирис. Продава се в дрогериите за направа на прах за зъби. Леката креда се смесва много мъчно с водните лепила.
Ето защо, преди да се употреби като пълнител при направата на смеси за грундиране, тя трябва да се накисне във вода. В противен случай в грунда се появяват мехурчета.
Леката креда, взета като пълнител в смесите за грундиране, има слаба покривност; причинява понякога напуквания на грунда.
Ето защо при направата на смеси за грундиране тя намира по-малко приложение от тежката креда.

Тежката креда е естествен продукт. Тя се намира в природата във вид на големи залежи.
Състои се от микроскопични черупчици на раци, молуски, бриоцени и др. дребни животни, които са живели на земята през кредния период.
Главният състав на тези черупчици е калциевият карбонат. Примесите от калциев фосфат, магнезиев карбонат, магнезиев фосфат, алуминиев силикат и др. са в много малки количества.
Кредата се добива от кредените залежи чрез разкопаване и оставяне под действието на въздуха, слънцето, дъжда, снега и студа. От тези атмосферни влияния големите парчета се разпадат на дребен прах, който се почиства чрез пресяване през сита и утаяване с вода.
Кредата се изсушава от водата и се пуска на пазара за продан. Ако кредените залежи са много бели и чисти от други примеси, тя се смила и пресява направо, без да се почиства чрез утаяване с вода. В първия случай кредата се продава като утаена и струва по-скъпо; втората е неутаена.

Най-доброкачествени са: френската — шампанска, и немската — рюгенска креда. По-рано те се намираха и на нашия пазар. Напоследък обаче местната креда ги измести. В България най-доброкачествени кредени залежи има в Никополско.

Свойства.
Кредата е бял прах. Понякога цветът й има слабожълтеникав оттенък.
Сивите креди трябва да се отбягват, защото, ако ги употребим като пълнители в грунда, особено при маслените смеси, явяват се сиви петна, които пречат на боите от картината.
Такава долнокачествена сива креда се нарича у нас на пазара винервайс.

Тежката креда е по-покривна от леката. Освен това тя е много евтина. Ето защо тежката креда се предпочита като пълнител при направата на смеси за грундиране.
Кредата се разтваря с шум в солна киселина. Основите не й действуват. При нагорещяване остава бяла, а при много висока температура се превръща в негасена вар.
Креда, която става червена, съдържа железен окис.

Употребление.
Кредата намира широко употребление като пълнител при направата на смеси за грундиране и като боя при суха фрескова техника, при направата на пастелни бои и пр.

Бял мрамор — Marmor album

Белият мрамор се състои от дребни кристали. По състав той стои близо до кредата. По-чист е от тежката креда.
Като се счукат и смелят парчета от бял мрамор, получава се материал, който е много доброкачествен като пълнител.
В зависимост от фиността при смилането различаваме мраморно брашно и мраморен пясък.
Мраморното брашно може да се употреби като пълнител при направата на смеси за всички основи, а мраморният пясък, като по-едър — само при грунд върху стена.
При счукването на белия мрамор трябва да се обърне внимание да не попаднат в състава на брашното или пясъка черни жили, които развалят качеството му.

Б. КАЛЦИЕВИ СУЛФАТИ

Калциевите сулфати се намират в природата като анхидрит (Са SО4), който не съдържа в молекулата си вода, и като гипс (СаSО4 . 2Н2О), в молекулата на който има вода.
Като се нагорещи естественият гипс, в зависимост от температурата се получават различни степени на така наречения гипс за скулптори.
Като пълнител най-често се взема непеченият или естествен гипс. Някои художници употребяват и печения гипс, като го смесват с вода и след втвърдяването му го смилат на прах.

Непечен гипс — Leichspat — Analin — Lenzin

Естественият или непечен гипс служи не само като пълнител, но и като свързвател.
Подобно на гасената вар и той може да се употреби при направата на специални гипсови мазилки върху стена, В този случай той играе ролята на свързвател.
Като пълнител естественият гипс служи най-често при направата на смеси за грундиране на твърди основи — дъски, шперплат, целотекс и картони.

Свойства.
Абсолютно чист непечен гипс може да се добие по химически начин. В този случай той се нарича Calcium Sulfuricum
Непеченият гипс се разтваря без шум в разредена солна киселина. При силно нагряване остава бял. Не е отровен. В смеси с лепила има слаба покривност.

Печен гипс — Calcium Sulfuricum ustum 2СаSО4 + Н2О

Печеният гипс има в молекулата си много по-малко вода от естествения или непечения гипс.
Ето защо, като се постави печен гипс във вода, той поема в молекулата си отново вода, развива температура и увеличава обема си.
Това му свойство го прави годен при направата на отливъци в скулптурата.

Старите наши майстори са употребявали печения гипс по следния начин: смесвали са го с много вода и разбърквали дотогава, докато се умъртви напълно.
След това отливали водата и утаената гипсова каша разстилали на тънък пласт върху бяла хартия. След изсушаване на слънце или до печка стривали гипса на дребен прах.

В. АЛУМИНИЕВИ СИЛИКАТИ

Бяла глина — Bolus alba; — Kaolin — Китайска глина; Порцеланова земя и др.

По състав всички са в главната си част алуминиеви силикати. Намират се широко разпространени в природата.
От порцелановата земя, която има в молекулата си вода, а в състава си примеси от пясък и калциев карбонат, се правят порцеланови изделия.

Бялата глина, най-доброто качество на която се нарича каолин, се продава във вид на бял или бледожълт прах, дребни и по-едри парчета.
Тя е по-тлъста от гипса и кредата, обаче е по-слабо покривна от тях, поради което служи по-рядко като пълнител при направата на смеси за грундиране.
Чистата бяла глина не се променя от топлината. Устойчива е към основите и киселините.

Употребление.
Преди употреба каолинът на парчета трябва да се стрие на дребен прах. Ако каолинът не е доброкачествен, може да причини олющвания в грунда.
Освен това според изследванията на М. Дьорнер с течение на времето бялата глина изветрява. Ето защо тя трябва да се употреби като пълнител само при направата на грунд, върху който ще се правят декоративни или живописни творби с временна стойност.

Бимсщайн — Lapis pumices

Бимсщайнът е вулканически минерал, по състав сроден с алуминиевите силикати. Цветът му е различен — от най-светъл до много тъмен.
Продава се на прах, на малки и големи парчета.

Употребление.
Бимсщайнът се употребява най-много за направата на грунд за пастели. При този грунд цветът му няма никакво значение.
Ако е на парчета, трябва да се стрие на дребен прах. Бимсщайнът намира приложение и при изглаждането на грундовете. В този случай се употребяват по-големи късове.

Талк — Talcum

Талкът е естествен магнезиев полисикат. Той е мек, бял прах. Не се разтваря от разредени студени киселини.
Талкът намира малко приложение като пълнител при направата на смеси за грундиране.

Г. ПЯСЪК

Добиване.
Пясъкът се добива по следните начини:
1. Чрез стриване на твърдите камъни: гнайс, гранит, порфир, кварц, мрамор, бимсщайн и др.
2. Чрез изкопаване от земята.
3. Чрез промиване на утаения от реките пясък.

Най-доброкачествен е стритият пясък, а най-често употребяваният е речният и земният.
Съдържанието на последните два вида е почти същото, само че има и други примеси, като слюда, глина и пр., от които тези пясъци, за да станат доброкачествени, трябва непременно да се пречистят.

Качества и недостатъци.
Доброкачественият пясък има еднакви по големина и твърдост зърна; не съдържа слюда, глина и др. примеси. Зърната му са ръбести.

1. За да се получат еднакво големи зърна, пясъкът се пресява през 4 мм и 1,5 мм телени сита. Големината на зърната е в зависимост от целите, за които ще употребим пясъка като пълнител.

2. Почистването на пясъка чрез утаяване във вода става по следния начин:
Поставя се пясък в съд с вода и се разбърква силно с пръчка. Оставят се да се утаят едрите части, като водата с по-леките части, които плават още в нея, се изливат. Обикновено слюдата и глината като по-леки отпадат ведно с водата при първите две изливания. Най-добре е обаче промиването да се повтори няколко пъти.

След промиването пясъкът се суши на хартия, дъска и пр., никога обаче на земята, защото се замърсява отново и може да предизвика стенна болест в мазилката. В смеси с вар трябва да се употреби непременно сух пясък, защото той се свързва в това си състояние много добре с нея. Мокрият пясък не дава добри съединения с варта.
Употребление.
Пясъкът се употребява като пълнител при на¬правата на хоросанени мазилки и пясъчен грунд. Доброкачествеността на грунда зависи много от доброкачествеността на пясъка. Ако пясъкът не е промит, мазилката и фресковата картина лесно изветряват; ако пък той не е достатъчно ръбест, какъвто е например речният пясък, стенната картина се измива лесно от дъждовната вода, в случай че фреската е на външната стена.
При употребата на мокър пясък вследствие на лошата спойка между него и варта в състава на хоросана стенната картина също така се измива лесно от дъждовната вода.
От казаното дотук следва, че стритият пясък, особено онзи, получен от бял мрамор или светъл бимсщайн, е най-доброкачествен.
Неспазването на горните упътвания довежда до съдбоносни за картината разрушения.

III. ЗАЗДРАВИТЕЛИ

С течение на времето животинските лепила, макар и да са в смеси в грунда, поемат влагата от въздуха и набъбват, вследствие на което предизвикват повреди в грунда, а оттук и в картината. Освен това, ако желаем да работим с акварел, гваш или темперни бои (при които живописни техники главният разредител е водата) върху постен грунд, той се измива лесно от водата.
Туткалът в грунда набъбва и предизвиква напуквания. Същото нещо се случва, ако при работата на пейзаж ни завари навън лошо време. Дъждът предизвиква същите повреди. Ето защо при направата на смесите за грундиране или върху готовия вече грунд се прибягва до употребата на така наречените заздравители. Те имат свойството да ощавят лепилата, чрез което грундът става неизмиваем от вода.
Заздравителите освен това правят грунда и по-твърд. За заздравители ни служат стипцата и формалинът — по-рядко танинът. Ще разгледаме тези два материала, за да знаем, изхождайки от свойствата и качествата им, да ги употребим правилно при грундирането.

СТИПЦА — ALUMEN ИЛИ АLAUN

Стипцата се добива при смесването на калиев и алуминиев сулфат. Продава се във вид на безцветни, прозрачни кристали или като бял кристален прах.
Стипцата има стипчав вкус, а разтворът й е кисел. Тя се разтваря по-лесно в топла, отколкото в студена вода.

Опит.
Доброкачествеността на стипцата се разпознава по следния начин:
Загряваме силно смес от 1 г стипца, 1 1/2 куб. см вода и 3 куб. см натриева основа. Образувалата се пара не трябва да оцвети червената лакмусова хартия в синьо.

Употребление.
Стипцата се поставя във водата, преди да сме разтворили туткала в нея.

ФОРМАЛИН — FORMALDEHYD SOLUTUS

Формалинът е 30—40 % разтвор на формалдехид. Формалинът се продава в аптеки и дрогерии. Той е бистра, безцветна течност, с много силен мирис, който дразни носа и очите. Смесва се във всякаква пропорция с вода.

Опит.
При потопяване във формалин синята лакмусова хартия не трябва да се оцвети в червено.

Употребление.
Формалинът се употребява във всички случаи за целите на художника като 4%-ен разтвор.
Добиването на 4%-ен разтвор става по следния начин: във водата, която сме налели в стъклен съд, се налива в размер 1/10 до 1/12 част от височината на водата купеният от аптеката 30—40% формалдехид (напр. при 10 см височина на водата се налива 0,8 до I см формалдехид).
Направата на 4%-ен разтвор може да се извърши и от аптекаря, обаче, тъй като той употребява за целта най-често дестилирана вода, която не е необходима за целите на художника, разтворът струва много скъпо. Като заздравител формалинът намира по-широко приложение от стипцата и танина.
Стипцата влияе върху ултрамарина, формалинът не. Освен за заздравяването на грунда формалинът се употребява и при много други случаи, които ще разгледаме по-нататък.

ЗАЗДРАВЯВАНЕ НА ГРУНДОВЕТЕ

Заздравяването (щавенето) на туткала става по два начина:
1. Чрез прибавяне към туткаления разтвор 1/10 част от теглото на туткала (преди разтварянето му във вода) на стипца или 4 % формалин.
Туткалената вода трябва да се употреби веднага.
2. Щавенето на туткала може да се извърши след направата или по време на направата на грунда.
За целта готовият грунд или отделните пластове, след като изсъхнат, се напръскват с устна фиксачка или пистолет.
Пръскането трябва да стане отдалече, за да се получат по-фини капки.

IV. ИЗОЛАТОРИ

Изолаторите се нанасят направо върху някои основи или готовия вече грунд с цел:
1. Да ги направят по-плътни и непромокаеми за разредителите, с които се разреждат боите при разните живописни техники.
2. Да удължат процеса на съхненето както на боите, така и на разредителите.
3. Да предпазят картината от действието на влагата, която прониква от задната страна на платното.

Споменатите в точка 1-ва и 2-ра подобрения улесняват до голяма степен работата на художника.
Понеже грундът не е така попивен, той може да контролира през цялото време на работата си силата и хармонията на отделните тонове.
От друга страна, понеже се удължава съхненето, времетраенето на работата мокро в мокро е по-дълго, поради което се правят по-хубави и меки преливания на тоновете, а самата работа добива свеж и по-завършен вид.
Върху изолирана основа или грунд картината за дълго време няма нужда от фиксиране. Тоновете остават прозрачни, чисти и приятно матови.
Изолаторите биват два вида: водни и смолести.

ВОДНИ ИЗОЛАТОРИ

За водни изолатори на грунда служат:
1. Разтвори на туткал или казеин във вода.
Пропорцията на туткала към водата е в зависимост от туткаления или казеинов разтвор, който сме употребили при направата на смесите за грундиране. Изолаторът трябва да е малко по-гъст от свързвателя.
Така например, ако при направата на грунда е употребена туткалена вода в пропорция 70 г туткал към 1000 г вода, за изолатора ще направим туткален разтвор 75 г туткал към 1000 г вода.

Употребление.
Водният изолатор се намазва върху готовия постен грунд. Бързо и леко след засъхването му се напръсква с 4% формалин, който го предпазва от измиване при употребата на водни: разредители на боите (при акварел — водата; при темпера — емулсията).

2. При полумаслен грунд горният изолатор не може да се употреби, защото грундът е по-блажен от него.
Ето защо за изолатор в този случай служи смес от туткалена вода и безир или ленено масло (на ленено масло трябва да се прибави 2 % сикатив или 1/10 смолест фирнис).
Пропорцията е различна в зависимост от влажността на грунда. Така например, ако при направата на полумасления грунд сме взели една четвърт обемна част масло, пропорцията на изолатора ще е следната: 2/3 туткалена вода и 1/3 безир или ленено масло (изолаторът е по-блажен с т грунда).
Този полумаслен воден разтвор може да се употреби и върху по-постен грунд, като му се прибави малко креда, цинкова боя и прах от дървени въглища.По този начин грундът получава лек сребрист оттенък.
И този изолатор се нанася бързо, леко и без повторения. Той трябва да лежи матов върху грунда. Понеже предназначението на изолатора е да ограничи отчасти попиваемостта на разредителите и боите, той трябва да е направен така, че да не се нарушава спойката на боите с грунда. В противен случай боите се напукват.
Маслените грундове не се изолират. Те са достатъчно блажни и е излишно да ги правим сще по-маслени. Освен че маслото причинява пожълтяване, боите върху много маслен грунд посивяват неприятно.

СМОЛЕСТИ ИЗОЛАТОРИ

Смолестите изолатори не са нищо друго освен смолести фирниси, които разгледахме по-горе. Дамарената и мастиковата смола обаче могат да се разтворят вместо в терпентин в спирт за горене или в чист алкохол.. В този случай вместо терпентинено-смолести фирниси се получават алкохолно-смолести фирниси.
Докато терпентинените фирниси намират най-широко употребление в живописта, за алкохолните трябва да се помни, че служат само за изолационни цели било като се намазват върху някои от основите и готовия грунд, било отзад върху картините, за да ги предпазят от действието на влагата.

Смолестите изолатори по подобие на водните изолатори не трябва да лъщят след намазването им. Последното се извършва бързо и леко. Върху изолиран грунд, който е станал лъскав вследствие на неуспешно изолиране, боите стоят много лошо. Освен това бързо съхнещи бои могат да се напукат много скоро.
Със смолестите изолатори се изолират най-често постните грундове или някои светли основи (хартия, целотекс, светъл шперплат), по-малко — полумаслените грундове, а маслените — никак.

В зависимост от материалите, от които са направени фирнисите, които ще послужат като изолатори, има:
1. Алкохолно-шеллаков фирнис
2. Алкохолно-мастиков фирнис
3. Терпентино-мастиков фирнис
4. Терпентино-дамарен фирнис.
Последните два фирниса разгледахме вече. На първите два ще се спрем, като разгледаме както направата им, така и доброкачествеността на материалите, от които са направени.

АЛКОХОЛНО-ШЕЛЛАКОВ ФИРНИС.

Добиване.
Този фирнис се добива, като се разтвори 1 об. ч. шеллак в 2 об. ч. спирт за горене или чист алкохол.
Към целия разтвор се прибавя 5 % рициново масло. За да се ускори разтварянето му в спирта, шеллакът трябва да се счука на дребен прах (независимо от това, дали сме взели за целта червен или бял шеллак). Белият шеллак се разтваря по-мъчно от червения. Ето защо в добре затворен съд накисваме в етер счукан на дребно бял шеллак и след 1—2 часа го поставяме в спирта. Разтварянето в този случай върви много по-бързо.

Нормално червеният шеллак се разтваря в спирта за 24 ч. Ако обаче поставим разтвора на тъмно и в гореща водна баня, като от време на време го разклащаме силно, разтварянето става по-бързо.

Свойства.
Алкохолно-шеллаковият фирнис съхне много бързо. Образува твърда, нееластична корица, ако го употребим без 5 % рициново масло. Фирнис, направен от червен шеллак, боядисва в розово грунда, в състава на който има цинкова бяла. Това се дължи на процеси, които не са от значение за художника.

Употребление.
Алкохолно-шеллаковият фирнис се нанася бързо и леко върху грунда. Това става най-добре с памук, който трябва да е полумокър. Ако памукът не е изстискан, получават се лъскави части върху грунда. Изолаторът се нанася във вид на ленти, допиращи се една до друга, без да се покриват. Върху лъскави части от грунда боята не се задържа добре, а някои бързосъхнещи бои могат даже и да се напукат.
Употребява се само при изолиране на грундовете, някои от основите и задната страна на платната. Винаги преди употреба стъклото с фирнис трябва да се разклаща.

Съхраняване.
Алкохолно-шеллаковият фирнис трябва да се съхранява само в стъклени тъмни съдове, далеч от огън и на тъмно. Тенекиени съдове се разяждат от киселината, която се отделя с течение на времето от шеллака. В светли съдове фирнисът се разлага от светлината, а ако е близо до огън, понеже е лесно запалителен, може да причини пожар.
Освен това изпаряването му се ускорява и пропорцията между шеллака и спирта се изменя.

АЛКОХОЛНО-МАСТИКОВ ФИРНИС

Добиване.
При направата на този фирнис вместо шеллак се взема мастикова смола, а разредителят е чист алкохол. Пропорцията е същата, както при алкохолно-шеллаковия фирнис:
1 об. ч. мастикова смола,
2 об. ч. чист алкохол,
0,5 об. ч. рициново масло.
Приготвянето на този фирнис става по описания вече начин при алкохолно-шеллаковия фирнис.

Свойства.
Алкохолно-мастиковият фирнис съхне по-бавно от шеллаковия. Корицата му е по-гъвкава. Не оцветява грунд, който е направен с цинквайс.

Употребление.
Може да се нанесе и с широка четка. Намира приложение само за изолационни цели.

Съхраняване.
При съхраняването трябва да се спазват същите изисквания, както при алкохолния шеллаков фирнис.

СПИРТ — ALCOHOL AETYLICUS

Добиване.
Спиртът се добива чрез ферментиране на гроздова или овощна захар.
В техниката най-широко употребление намира спиртът, добит от картофи, ечемик, царевица и др. зърнени храни.
В живописта се употребява както чистият алкохол, така също и спиртът за горене. Последният е получен от дървен спирт, към който са прибавени примеси, за да го направят негоден за пиене.
Спиртът за горене е достатъчно доброкачествен за направата на алкохолните фирниси.

ЧЕРВЕН ШЕЛЛАК — RESINA LACCA

Добиване.
Червеният шеллак се добива от изпражненията на женската гумена въшка.
След оплождането й тя се впива в младите клончета на гумените растения (лаково дърво), изсмуква от тях смола, която, като премине през вътрешността й, излиза във вид на изпражнение, което има характерен оранжев до светложълт цвят.
Така че шеллакът е смола, която има отчасти животински, отчасти растителен произход;

Изпражненията на многобройните въшки се откъсват ведно с клончетата и се обваряват в топла вода. Впоследствие по особени фабрични методи се получава шеллак.

Свойства.
Продава се във вид на различно оцветени блестящи люспи. Най-доброкачественият шеллак е оранжевият. Шеллакът се разтваря в амоняк, спирт, боракс, етер и основи. Не се разтваря в бензин и терпентиново масло.

Опити.
Ако желаем да се уверим дали шеллакът е имитиран с колофон, поставяме го в бензин или двойно пречистено терпентиново масло. Ако се разтвори, това показва, че има колофон, който е разтворим в тези разредители.

От шеллака може да се направи освен алкохолен фирнис още и така нареченият воден фирнис. Състои се от 150 г шеллак, 50 г боракс и 1 литър вода.

БЯЛ ШЕЛЛАК

Добиване. Белият шеллак се добива от червения, като му се действува с хлорна вар. Продава се във вид на увити бели пръчки, късове или на прах.

Съхраняване.
Много е важно съхраняването на белия шеллак. Той трябва да стои винаги под вода и на тъмно. Ако не се съхранява по този начин, изгубва способността си да се разтваря в спирт даже и тогава, когато го накисваме предварително в етер.

Свойства.
Има същите свойства, както червеният шеллак. Не оцветява грунда, направен с цинквайс. Белият шеллак бива подправян с колофон. Начините за разпознаване на последния са същите, както при червения (с поставяне в бензин или двойно пречистено терпентиново масло).

Забележка.
При разтваряне на червения и белия шеллак в спирт на дъното на спирта често се образува бяла утайка. Тя е неутрална към боите маса. Ако желаем да я отстраним, наливаме в разтвора бензин, който се свързва с нея и образува неразтворима в спирта смес.
При внимателно отливане тя се отстранява от фирниса.

V. ПРИБАВКИ

Към смесите за грундиране или готовия грунд някои художници поставят така наречените прибавки с цел да направят грунда по-еластиченг по-малко попивен и пр. Прибавките биват най-различни: терпентинено-смолести фирниси, разтвор на венециански терпентин в терпентиново масло, бито мляко (върху стена), сапунена вода, белтък или жълтък от яйце, някои емулсии и др.
Най-широко приложение като прибавки към грунда от времето на Ренесанса до днес са намирали и намират емулсиите, а от тях най-много яйчената емулсия. Ето защо ще разгледаме емулсиите по-подробно.

ЕМУЛСИИ

Емулсиите са смеси (дисперсии), в които по механичен начин или чрез химически реакции се създава връзка между блажни, белтъчни, смолести и пр. части и водата.
При механичния начин на добиване на емулсиите си служим със силно разклащане на сместа в добре затворени стъклени съдове или чрез разтриване в порцеланови хавани.
Към първия начин се прибягва по-често. При химическото добиване смесите се образуват вследствие на реакции.

Употребление.
Като прибавка към сместа за грундиране емулсиите не трябва да се вземат в голямо количество.
Върху готовия грунд емулсията трябва да се намаже в много тънък пласт, преди да сме направили заздравяването на грунда.
Забележка. Емулсиите ще бъдат разгледани по-обширно в част шеста.

ЯЙЧЕНА ЕМУЛСИЯ

Добиване.
За добиване на яйчена емулсия са необходими: яйце, ленено масло, терпентино-смолест фирнис и вода. Съотношението на тези съставки в емулсията е следното:
/ об. ч, цяло яйце или само неговият жълтък,
1/2 об. ч. ленено масло,
1/2 об. ч. терпентино-смолест фирнис.
? об. ч. вода (по М. Дьорнер).

Направата на емулсията става в стъклен съд, който се запушва добре с коркова тапа.
Свързването на отделните съставни части става чрез силно разклащане, и то по отбелязания по-горе ред:
1. Най-напред се поставя в стъклото съдържанието на едно яйце или жълтъкът на яйцето (жълтъкът се изважда от яйцето, като му се пробиват на върха и основата по една дупка, едната по-малка, другата по-голяма; жълтъкът изтича през по-голямата дупка). Разклащаме силно яйцето в стъклото дотогава, докато се разбие изцяло (за целта то може да се разбие и предварително в чиния с вилица). Образува се гъста течност, която се полепва по стените на съда. Чакаме последната да се стече на дъното и отвън на стъклото отбелязваме с туш нивото, до което е достигнало яйцето след стичането. Тази мярка ни служи за обемна мярка при останалите примеси.
2. Наливаме от лененото масло 1/2 об. част от съдържанието на яйцето и разклащаме двете съставки силно. Изчакваме да се стече сместа.
3. Наливаме 1/2 об. ч. от терпентино-смолестия фирнис, разклащаме сместа с трите съставки и чакаме да се стече от страните на съда. От фирниса сместа става бледожълта. Фирнисът за емулсия трябва да е по-гъст от обикновено. Пропорцията му е една част дамарова или мастикова смола, разтворена в две об. ч. двойно пречистено френско терпентиново масло.
4. Наливаме две обемни части вода или толкова, колкото е нивото на яйцето, маслото и фирниса, взети заедно. Пак разклащаме силно. Образува се равномерна, светложълта течност — яйчената емулсия.

Опит.
Ако желаем да се убедим дали емулсията е доброкачествена, наливаме няколко капки от нея в съд с вода.
Капките се разстилат равномерно във водата. Ако се отделят във вид на гъсти парцали, това показва, че емулсията не е била разбита добре.

Употребление.
Като постои яйчената емулсия в спокойно състояние, забелязваме, че съставните й части са се отделили една от друга.
Ето защо преди всяко отливане от емулсията тя трябва да се разклаща добре.
Тапата винаги да се оставя на чисто място и да се пази от замърсяване, даже и от пръстите на ръката, защото емулсията лесно се разваля от нечистотии.

Съхраняване.
Тапата винаги трябва да запушва добре стъклото. За да не се разваля емулсията, във водата, която поставяме в нея, трябва да се капнат няколко капки спирт за горене.
Той я предпазва от разваляне. Препоръчаните в някои ръководства други антисептични средства (карбол, киселини и пр.) са не само излишни, но и вредни.
Емулсия, която се е развалила вече поради гниенето на яйцето, мирише силно на гнило яйце. Такава емулсия не трябва да се употребява.
Стъкленият съд също, защото практиката показва, че колкото и да се чисти съдът, в който се е развалила веднаж емулсия, новата емулсия, направена в него, се разваля много бързо.

ЯЙЦЕ

Понеже яйцето служи като прибавка към смесите за грундиране или се намазва върху готовия грунд не само като съставка на емулсия, но и в сурово състояние, като се вземат поотделно било само жълтъкът или белтъкът, било цялото яйце, ще го разгледаме по-подробно.
Първото и най-важно условие е яйцето да бъде прясно. Консервираните яйца не дават доброкачествени емулсии.

Състав на жълтъка.
Жълтъкът се състои от 30 % несъхнещо яйчено масло, витамини, белтъчни вещества и лецитин. Маслото съхне бавно, а лецитинът спомага за образуването на емулсия с водата на жълтъка (жълтъкът, сам по себе си взет, е естествена емулсия).

Състав на белтъка.
Той се състои от 85 % вода, 1,2 % яйчено масло, 12% албумин. Последният се втвърдява от действието на светлината и при леко нагряване. Ето защо намазването само с белтък върху готов грунд трябва да се извърши само в един, и то много тънък пласт. За целта белтъкът се разбива преди това на пяна. В противен случай намазаният пласт се напуква. Същото важи и за жълтъка. Намазвания с жълтък и белтък или с цяло яйце трябва да се правят само върху постни или много малко блажни грундове, и то винаги след това грундът да е напръскан с 4% формалин.
Най-добри резултати с тях се получават, като им прибавим по малко цинкова бяла и креда и ги нанесем във вид на тънък и равномерен пласт.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , , , ,