Терпентино-смолест фирнис

Добиване.
Смолестите фирниси се получават от дамарова или мастикова смола, която се разтваря в чисто (двойно пречистено) френско терпентиново масло. Разтварянето на смолата в терпентиново масло става по студен или по топъл начин. В зависимост от това полученият фирнис има светложълт или жълтокафен цвят. По-доброкачествен е терпентино-смолестият фирнис, добит по студен начин. Обикновено в търговията се продават фирниси, добити при фабрикацията им по топъл начин.
Понеже получаването на терпентино-смолестия фирнис по студен начин е много просто и лесно, а полученият продукт е не само много по-евтин, но и по-доброкачествен от фабричния, за препоръчване е всеки художник сам да си го приготовлява.



Получаване на терпентино-смолестия фирнис.

Дамаровата или мастиковата смола се счуква на много дребен прах. Взетото количество се измерва в някакъв съд по обем, след това се поставя в някаква тънка материя (тюл, тензух, марля и пр.), която се превързва с по-дълъг конец във форма на възел. Образуваната по този начин топка се поставя в широкогърлест съд. С краищата на конеца привързваме тази топка така, че тя да виси свободно в съда, без да се допира до стените му или до пода. Наливаме след това в него три обемни части терпентиново масло, като за мярка ни служи съдът, в който сме премерили преди това смолата. Така че след разтварянето на смолата (тя се разтваря изцяло в терпентиновото масло) ще се получи фирнис в пропорция 1:3.
Покриваме съда и чакаме 24 часа. Вследствие на проникването на терпентина през редките стени на плата през това време смолата се е разтворила около 2/3 в него. Възелът се е удължил. За да се разтвори остатъкът от смолата, привързваме възела по-надолу и поставяме топката да виси отново в терпентина. Този път обаче я потапяме съвсем малко. След нови 36 часа остатъкът от смолата се разтваря напълно. В плата остават само нечистотии, които изхвърляме.
Полученият по този начин фирнис е чист и прозрачен.
За да се ускори процесът на разтварянето, в някои ръководства се препоръчва целият процес да се извърши на водна баня, като температурата на водата се поддържа постоянно. Понеже не се съкратява много времето, необходимо за добиването на фирниса, намираме този начин за излишен. Други някои препоръчват очуканата на прах смола да се изсипе направо в съда и да се разбърква от време на време. Опитът обаче показва, че смолата се събира на дъното на съда и образува гъста маса, която не може да се разбърка с нищо. В случая не помагат и стъклени парчета, които други автори препоръчват да се поставят в съда, за да се отбегне събирането на смолата на дъното му. Гъстата маса се разтваря най-добре от парите на терпентина, ако съдът се обърне с гърлото надолу. Но това изисква много време.
Ето защо препоръчаният от нас начин е сравнително най-бързият и най-лесният. При него не остават никакви нечистотии от смолата в състава на фирниса.

Свойства.

Смолестият фирнис е прозрачна светложълта или кафена течност. Придава на боите прозрачност, ускорява съхненето на блажните масла. Поставен върху засъхнали пластове от маслена боя, придава на последните свежест, дълбочинен блясък и прозрачност.

Употребление.
Смолестият фирнис служи при направата на някои от смесите за грундиране. При грундирането най-често обаче се употребява като изолатор. Поради изтъкнатите по-горе свойства той намира широко приложение като фирнис за маслени картини, влиза като съставна част на маслената боя и някои от темперните емулсии и пр. Той е въобще един от най-важните материали в съвременната живопис.
За получаването на доброкачествен терпентино-смолест фирнис много важно условие е доброкачествеността на материалите, от които той е направен. Ето защо ще разгледаме, макар и накратко, добиването, свойствата, качествата и пр. както на смолите, така и на терпентиновото масло.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , ,