Трета група — ЧЕРВЕНИ БОИ

Между многобройните червени бои, които се продават в днешно време на пазара, много малко са тези от тях, които могат да послужат за целите на живописта. Ето защо както от научна, така и от практична гледна точка най-трайни и най-приложими са следните червени бои: печените червени охри и тъмни окиси, червеният кадмий, ализариновият краплак и каменовъглената боя хелиохтроет (истинска хелиочервена).
Цинобърът е боя със съмнителни качества, а останалите червени, като: оловния минимум, хромовата червена, кармина и др., не трябва да се употребяват въобще за живописни цели.

Печени червени охри
В търговията червените охри имат най-различен цвят и най-различни названия. Всички те са бои от земен произход, получени чрез по-слабо или по-силно нагряване на жълтите или тъмните охри. При по-слабо нагряване се получават по-светли червени, а при по-силно — тъмночервени или виолетови.
Червените охри се намират често в готов вид в природата във вулканични области. При собственоръчното им добиване чрез нагряване на светли и тъмни охри трябва да се спазва следното — да не съдържат вар. Последното се разпознава, като ги полеем със солна киселина — те не трябва да шумят.
В зависимост от цвета и произхода им червените охри носят следните названия:

1. Печена светла охра — Gebraunter lichter Ocker, която е получена от нагорещяване на светла охра до светлочервен цвят.
2. Печена златна охра — Gebraunter Gold Ocker, получена от изпичането на златна охра. Притежава по-тъмночервен цвят от печената светла охра.
3. Синапената земя (синопил, Sinopeerde), която има червен цвят, подобен на цинобъра, червен болус (Roter Bolus) и др. са червени, които се намират в готово състояние в природата.
Известни са били на старите наши и чуждестранни майстори. В Боянската черква червените тонове по томборина на куполата и пандантивите са правени със синопска земя, която е донасяна в България от Армения.
4. Сангин — (Rotel Rubrica, рубрика), е глина, оцветена с безводен железен окис. Има червен цвят. Служи най-често за направата на сангин за рисуване.
5. Червена пуцуолска земя (красная земля пуцуола, Terra di Puzzioli) се добива в околността на Неапол, при селището Пуцуоли. Тя има сложен състав. Състои се от глина, железен окис, вар, магнезий, калий и натрий. Има хубав, топъл керемиденочервен цвят. В търговията се срещат червени пуцуолски земи, които имат освен горния и други състави, вследствие на което и качеството им е различно.
6. Освен тези червени охри има и други, които носят най-различни названия, като: Розова земя, Земя от Тревизо, Индийска червена. Персийска червена, Венецианска червена и др.

Употребление.
Всички тези червени охри са много трайни към светлината и в смеси с други бои, поради което служат за направата на всички видове бои — маслени, темперни, за мокро фреско и др.
При направата на маслени бои поемат 40—50% масло. Съхнат доста добре и имат полупокривен или покривен характер. В България има на много места червени охри. Най-доброкачествени се намират в Източните Родопи, в околностите на Крумовград.

Разпознаване.
При умерено нагряване червените охри не променят цвета си; при нагорещяване стават по-тъмночервени и запазват този си цвят в студено състояние. Те са трайни към основите и студените киселини, обаче са слабо разтворими в нагрята солна киселина.


Червени марси — Marsrote

Тези червени се получават при нагряването на изкуствено добитите жълти марси.
Цветът им зависи от температурата при нагорещяването. Колкото тя е по-висока, толкова и цветът им е по-тъмночервен.
Червените марси са по-прозрачни от естествените червени охри. Трайни са към светлината и в смеси с всички трайни бои, поради което намират употреба при направата на акварел, темпера, маслени, минерални бои и пр. Като маслени бои поемат 50—60% масло, поради което съхнат по-бавно от естествените червени охри.

Разпознаване.
Червени марси, които се състоят само от глина и железен окис, се разтварят при нагряване от разредени солна и азотна киселини.


Железни окиси — Eisenoxyde — Английска червена — Капут мортуум — Помпеанска червена — Ван Дайк червена — Английская красния — Помпеанская красная — Красний Вандайк — Rouge anglais — Rouge Van Dyk — Caput mortuum — Englischrot — Vandyckrot — Eisenoxyd — Englischered — Brown red — Red oxid of iron

Всички тези червени бои спадат към групата на добитите по изкуствен начин железни окиси.
За разлика от червените марси те се състоят от чист безводен железен окис.
Видът, свойствата и качествата им са близки на естествените червени охри. Намират приложение при направата на всички видове бои, предназначени за художнически цели.
В търговията се срещат подправени железни окиси, които се употребяват за декоративни цели. Някои от тях, като английската червена, могат да съдържат гипс, поради което преди употребата им за направа на бои за мокро фреско трябва да се подложат на съответна проба. Маслените английски червени често са пресилени, поради което добиват лигав характер и имат слаба покривност.
Изкуствените железни окиси са трайни, ако ги употребим сами за себе си и в смеси с всички трайни бои. Имат покривен характер и съхнат добре. Като маслени бои поемат 40 — 50% масло.

Разпознаване.
Разтварят се в нагрята разредена солна киселина и образуват жълт разтвор. В концентрирана солна киселина се разтварят и в студено състояние. Образува се утайка от глина или баритна бяла.


Кадмиева червена — Красний кадмий — Rouge de Cadmium — Kadmium rot — Cadmium red

Червените кадмий се въведоха в живописта преди около 60 години.
Получават се по описания при жълтите и оранжевите кадмий начин като последен продукт.
Тялото на боята е баритна бяла, която е оцвегена от сернистия кадмий (кадмиев сулфид), така че светлите червени кадмии имат в съдържанието си 76% шпат, а тъмните -—58% баритна 5яла. Присъствието на последната не трябва да се смята като фалшификат, а като необходима съставна част, защото кадмият, взет сам за себе си, е безтелесен и в този си вид не може да се употреби за целите на живописта и приложните изкуства.
В търговията различаваме различни нюанси от червен кадмий — светъл, тъмен, карминов и пр. По трайност в смеси и интензивност на тона те надминават цинобрите, поради което се употребяват за направа на пастелни, темперни и всички други видове бои. Червените кадмий са най-трайните измежду кадмиевите бои. С право те заместват цинобъра в мократа фрескова техника, където при изсъхване не менят цвета си. Разтрити с масла, червените кадмии добиват особен красив цвят. Червеният кадмий е покривен и съхне добре. Тази боя е сравнително доста скъпа, поради което се продава само за художнически цели.


Краплакове — Крапп-лакки – Laque de garance — Krapplack – Pink Madder

Краплаковите бои са били известни още в Рим. За тяхното добиване и употреба имаме сведения от Плиний и Витрувий. Намират също така голямо приложение и през епохата на Възраждането.
В днешно време краплаковете се получават от корените на краповото растение или багрилната морена, най-хубавият вид от които носи названието Rubbia tinctorum. Корените се сушат, стриват се на прах и се префинват чрез утаяване. В търговията най-доброкачествени са онези, които идат от Смирна и о-в Кипър под названието лизари и ализари.
В състава на суровия продукт ализари се намират най-различни багрилни вещества. Най-важни обаче от тях са ализаринът и пурпуринът. Първият е траен към светлината, а вторият — нетраен. Ето защо само естествени краплакове, които съдържат голямо количество ализарин, се употребяват за целите на живописта. Колкото естествените краплакове съдържат повече пурпурни, толкова те са по-светли, и, обратно, колкото са по-тъмни, толкова е по-голямо количеството ализарин, от което следва, че най-трайни са виолетовите краплакове, а най-нетрайни — светлочервените и розовите.

Добиването на естествения (Wurzelkrapplack) краплак от ализари става по следния начин: сварява се ализари във вид на гъста течност, в която се налива 10% стипцен разтвор, а след това натриева основа. Към цветната течност се прибавя и глиан. От стипцата и основата багрилното вещество се отделя и свързва с глината, която след това се изсушава и разтрива във вид на дребен прах.
Добитите по този начин естествени краплакове не са абсолютно чисти, понеже не може да се отдели изцяло само ализарин и в състава им има винаги и известно количество пурпурни, рубиацин, хлироген, еритрозит и други нетрайни багрилни вещества. В търговията имат най-различни оттенъци: жълти, кафени, сини, розови, червени и виолетови.
Носят названията Wurzelkrapplack, Вандайков или Рубенсов крап, Рембрандов крап, жълт, печен и пр. краплак. Най-траен от тях е виолетовият вурцелкраплак.

Нетрайността на естествените краплакове към светлината даде повод да се потърси друга боя, добита по изкуствен начин.
След дълги опити се изнамери каменовъглената боя ализаринкраплак, която напоследък намира най-голямо приложение в живописта.
При изкуствения ализаринен краплак нетрайното багрилно вещество пурпурин е почти изцяло отстранено. В съдържанието на боята остава само ализаринът. Оттук и по-голямата трайност на ализарин-краплака от вурцелкраплака. За отбелязване е, че при изкуствените краплакове са трайни не само виолетовите, но и червените и розовите.
Ализариновият краплак се продава във вид на дребни лекочупливи парчета. Онези от тях, които се продават във вид на кристали, не трябва да се употребяват за направата на бои. Стритият прах от първите трябва да се измие с вода,за да се отстрани колата,която е взета при производството им с цел да се образуват парчетата.

Свойства.
Ализаринкраплакът изгаря при нагорещяване и образува сива пепел. Не е отровен. Разтвори със спирт не трябва да се оцветяват. Той се разтваря изцяло в амоняк. Ако прибавим на амонячния разтвор солна киселина, на дъното трябва да се утаи краплакът. Ако разтворът остане червен, това показва, че има друг някой каменовъглен примес или кармин. Ализаринените краплакове не са абсолютно трайни към светлината, но са по-трайни към нея от естествените. С масла съхнат бавно.

Употребление.
Ализаринкраплаковете служат за направата на всички видове бои освен на тези за мокро фреска, при което са нетрайни. Като маслена боя поемат 70% масло, в което поради това, че съхнат бавно, се прибавя 10% дамарен или мастиков фирнис. При употребата им, особено върху бяла основа, трябва да се смесват с малко оловна бяла. В противен случай се напукват.

Разпознаване.
Ализаринкраплаковете при нагорещяване изгарят във вид на сива пепел. Разтвор от спирт не трябва да се оцветява. Ако се прибави солна киселина към разтвора на ализаринкраплак в амоняк, разтворът не трябва да остане червен; краплакът се утаява на дъното. Оцветяването на разтвора показва, че е направен от друга някоя каменовъглена боя или кармин.


Истинска хелиочервена — Helioechtrot
Откакто по научен и практически път се установи, че цинобърът е несигурна боя и че на него се дължат известни повреди в картините, днешната химия започна да търси други бои — негови заместители.
При разглеждането на кадмиевата червена установихме, че тя може да го замести напълно. Втората боя, която напоследък започва да има реномето на пълен заместител на цинобъра, е червената каменовъглена боя, истинската хелиочервена.
Направените с нея опити в акварелната, пастелната, темперната, мократа фрескова и минералната техника са дали досега много добри резултати. Мои опити с истинската хелиочервена в смеси с масло дадоха също така много добри резултати. М. Дьорнер споменава обаче за случаи, при които истинската хелиочервена като маслена боя станала след известно време кафена.

Разпознаване.
Ако нагреем истинската хелиочервена силно на огън, изгаря във вид на черна пепел, в която се съдържат бели остатъци от глиан, взета при фабрикуването й като тяло на боята на прах.

Употребление.
Истинската хелочервена може да послужи за направа на всички видове бои. Тя има силен червен цвят, който по интензивност може да замести и най-яркия цинобър — едно основание при фабричното му производство да се поставят като фалшификат и големи количества креда, които намаляват яркостта на тона му. Присъствието на креда се разпознава чрез много силио нагорещяване, при което тя посивява, като се обръща в негасена вар.


Цинобър — Киноварь — Vermillon de Chine — Cinobre — Zinober — Chinesikcher Karmin — Scharlach

Цинобърът е бил известен още в Египет, Гърция и Рим. Гърците са го наричали «миллос», а римляните — «миниум».
В природата цинобрени залежи се намират в голямо количество. Най-доброкачествените са в околностите на Алмадена в Испания, на Индриа в Австрия и Китай. Естественият продукт се нарича планински цинобър. По химически състав той е сернист живак (живачен сулфид). Сернистият живак се явява в две състояния: едното от тях е аморфно тяло, което има черен цвят, а другото — кристалинно тяло, цветът на което е червен. Цинобърът е именно кристалинен сернист живак (живачен сулфид).

На нас не ни е известен начинът на добиване на цинобъра в древността, нито пък средствата, с които са си служили, за да го предпазят от почерняването, което настъпва при него под действието на слънчевите лъчи. Обясненията за почерняването на цинобъра са най-различни. Най-убедителното от тях е, че под действието на слънчевата светлина кристалният му строеж се превръща постепенно в аморфен, вследствие на което той става на черни петна.
Този недостатък на естествения цинобър е принудило художниците да потърсят начин за добиване на цинобъра по изкуствен път. Първи пионери в това направление са били през XIII в. алхимиците. В днешно време добиването на изкуствен цинобър става по фабричен начин, в големи размери, поради което той е изцяло заместил естествения цинобър на пазара.

Добиване.
Различават се два начина за добиване на изкуствен цинобър: мокър и сух. При мокрия начин се получават светлите немски цинобри, а при сухия — по-тъмните и по-студени цветове. Названията им са най-различни: планински цинобър, карминов цинобър, патентован цинобър, китайски цинобър, шарлахов, антимонен, гозинов и пр. цинобри. От тях най-доброкачествен е китайският цинобър, а най-долнокачествени са последните три.

Свойства.
По-голяма част от изкуствените цинобри също така чернеят от светлината.
Отначало се появяват малки черни петна, а след това цялата плоскост става черна.
Средства за изправянето на този недостатък не са намерени. Предполага се, че старите майстори са се справяли с този недостатък на цинобъра, като са го покривали с тънки лазури от краплак. Доказано е от някои учени, че маслата и смолите засилват чернеенето на цинобъра, а животинските лепила го отслабват. Проф.Айбнер е сполучил да добие цинобър, който не се променя от действието на светлината. За съжаление обаче той още не е разпространен в търговията.

Цинобърът е тежка покривна боя, която съхне бавно. Някои фабрикати са слабо отровни, други, като антимоновия цинобър — силноотровни. Като маслена боя поема 35—20% масло, на което трябва да се прибавят 2% восък, за да не се втвърди в тубата. Цинобърът не се разтваря в разредени киселини и основи. Ако го нагорещим силно, изгаря със син пламък, без да остави почти никакъв остатък. Тъмните цинобри са по-трайни от светлите. Примеси на оловна бяла към тъмен цинобър засилват трайността му (Кайм и Дьорнер). Цинобърът не трябва да се смесва с медните зелени, защото почернява в много скоро време.

Употребление.
Цинобърът е съмнителна по трайност към светлината и в смеси боя, поради което от него трябва да се употребяват само онези качества, за които има достатъчни доказателства, че са издръжливи като маслени, темперни, акварелни и др. бои. Освен това при направата на бои за мокро фреско той трябва да се изпита и за трайност към варта,
В заключение ще кажем, че при наличността на кадмиевата червена и истинската хелиочервена в днешно време цинобърът е излишен върху палитрата на художника.


Оловна (Сатурнена) червена — Сурик — Rouge de Saturne — Minium, min orange — Bleimennige — Orangemennige — Pariserrrot — Saturn red — Red led

Сатурнената или оловната червена е червен оловен окис, който се добива при силно нагорещяване на оловната бяла в присъствие на въздух.
Тя е много отровна боя, чувствителна към сероводород, разлага се от солната киселина, а към основите — трайна.
Оловната червена не трябва да оцветява алкохол. Като боя на прах става в скоро време черна.

Употребление.

Оловната червена може да се употреби само като маслена боя.
Поема 35% масло, на което трябва да се поставят 2% восък, за да не се втвърди боята в тубата.
В смеси с оловна бяла по-скоро изсветлява, отколкото чернее. При мокра фрескова техника чернее.
При направата на маслена боя трябва да се приготовлява винаги прясна. Оловната червена служи при фабрикацията на каменовъглените бои, за да придаде тяло на червените каменовъглени бои-лакове. Трайността им обаче при отделните бои не е еднаква.


Хромова червена — Rouge de chrome — Chromrot — Chrom red

Съставът й е основен оловно-хромов окис. Подобно на хромовата жълта и тя съхне бързо и е отровна боя.
При нагорещяване става червенокафена, а от действието на оцетната киселина става тъмна; чрез последното й свойство се различава от цинобъра, който остава червен.
Хромовата червена е една от боите, която ни показва най-нагледно значението на големината на зърното за цвета на боята. Ако я разтрием малко повече, отколкото е необходимо, тя става жълточервена. Ето защо при разтриването й трябва да се внимава много. Едно леко разтриване с чук или шпахтел е достатъчно.
В смес с оловна бяла хромовата червена дава студени, малко замърсени тонове, а получените на стена са тежки и нетрайни.


Кармин — Кармин — Laque cramoisie — Carmin — Crimson lake

Карминът е открит през 1518 г. от един пизански монах. Фабрикуването му започва през 1656 г.
Суровият продукт за добиването на кармина се получава от крилата на паразитната въшка коченила, която живее по кактусите (caccus cacti) в Мексико, Алжир и други места.
От него се получава багрилното вещество (карминова киселина), която оцветява взетите за тяло глини или вар.
Кармините имат много по-хубави цветове от краплаковете. В миналото те са се ползували с много по-голяма популярност от последните. Те обаче са много нетрайни, поради което са станали причина за големи повреди в картините от миналото. За да се убедим доколко карминът е нетраен, поставяме хартии с тънко намазани акварелни слоеве за няколко часа на слънце. От тях не остава почти нищо, защото боята се обезцветява. Обезцветяването на кармина като маслена боя върви по-бавно. Но и от нея с течение на времето не остава нищо.
В търговията карминът се среща под най-различни названия. Най-доброто му качество се нарича «накарат». В амоняк карминът се разтваря изцяло, като става цинобрено червен. Във вода не се разтваря, а нагорещен изгаря, като остава бяла пепел и мирис на изгорено рогово вещество.
Близко до кармина са: карминовият лак, мюнхенският лак, пурпурен лак, виенски, флорентински, робертов, гираниев лак и пр., всички еднакво нетрайни към светлината.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,