Туткал

Кожен туткал

Добиване.
Има различни методи за добиването на кожения туткал от кожите на животни.
За да се добие по-голямо количество глутин, при някои от тези методи се прибягва до действието със силни киселини, които обаче впоследствие не се отстраняват достатъчно, вследствие на което добитият туткал има киселинен характер.
Както ще видим по-нататък, художникът непременно трябва да се справи с това обстоятелство, защото остатъците от киселините са вредни за някои от боите.
Коженият туткал се нарича още и кьолнски. Понеже една от главните съставки при смесите за грундиране е туткалът, всеки художник е длъжен да обърне особено внимание при купуването му от пазара.

Начин на разпознаване.
За да има коженият туткал голяма лепливост, което качество е най-важно при грундирането на основите, той трябва да отговаря на следните условия:

1. Да е много гъвкав и мъчно чуплив.
2. При чупене да дава много остър ръб и да оказва голямо съпротивление; при хвърляне върху пода да отскача и да дава ясен тон.
3. Доброкачественият туткал е много прозрачен и има силен блясък. Златожълтият му цвят не е винаги гаранция за доброкачественост; има туткали с тъмен цвят, които са толкова лепливи, колкото злато-жълтите, и обратно.
4. Коженият туткал не овлажнява на въздуха. Плочките му не се огъват от влагата, а остават винаги в плоска и правилна форма. Накиснат във вода, поема голямо количество от нея и вследствие на това увеличава обема си няколко пъти.
5. Доброкачественият туткал не се разтваря в студена вода във вид на пихтиеста маса; отделните парчета при накисването запазват формата си, въпреки че са увеличили обема си. Освен това той не оцветява водата и не й придава кисел мирис.

Киселинни остатъци в туткала и тяхното неутрализиране.

Киселинните остатъци в туткала най-лесно се установяват чрез измокряне със слюнка и разтриване с пръст. Ако има кисел мирис, това показва, че туткалът съдържа киселинни остатъци.
Киселият мирис се увеличава, като накиснем туткала във вода или го помиришем веднага след разтварянето му в нея. Най-сигурно обаче киселинните остатъци се констатират посредством лакмусова хартия.
Синята лакмусова хартия се боядисва от тях червено. Неутрализирането на киселинните остатъци става посредством натриева основа. Наливаме от нея в туткаления разтвор във вид на капки, докато почервенялата лакмусова хартия стане отново синя.
Лепливостта на туткала зависи много от начина на обваряването му, с каква вода сме го обварили и начина на консервирането му.
Сваряването на туткала трябва да става винаги във водна баня. Съдът, в който сме го накиснали и в който е престоял във вода 24 часа, се поставя в друг съд, в който има гореща вода. Накиснатият в продължение на 24 часа туткал във вода се разтваря във водната баня в продължение само на няколко минути.
Разтворът не бива да стане горещ, защото въпреки че е разтварян във водна баня, туткалът губи в този случай от лепливостта си.
Готварската сол унищожава лепливостта на туткала. Ето защо не бива да се вари никога туткал в морска вода. По същите съображения, както това видяхме вече при дъските, не трябва да се вземат за основи дъски, които са стояли в съприкосновение с морска вода.
Такива дъски почти не могат да се грундират с туткалени разтвори.
Всяко ново загряване на изстинал туткален разтвор става причина за намаляване на лепливостта му.
Ето защо в някои ръководства се препоръчва в туткалените разтвори да се поставя карболова или оцетна киселина.
Тези киселини наистина го държат винаги течен, вследствие на което не е нужно да се нагрява постоянно, обаче те са много вредни за ултрамарина. Последният мени цвета си върху грунд, направен с туткален разтвор, в който е поставена оцетна киселина, а кремзервайсът по същата причина изменя изцяло състава си.
Ето защо много по-добре е да се нагрява изстиналата туткалена смес, отколкото да се прибягва до помощта на тези киселини. Консервирането на туткала може да стане по много лесен и безопасен начин, като му се прибави малко смес от цинквайс и креда и се разбърка.
По този начин туткалът не мухлясва и запазва доста от лепливостта си в продължение на седмици.
Поради изтъкнатите по-горе съображения при грундирането на основите не трябва да се употребяват така наречените течни туткали, нито пък бързо разтворимите, които се продават на прах. Както едните, така и другите съдържат киселини.
За да се придаде гъвкавост на туткалените разтвори, в някои ръководства се препоръчва да им се поставя селитрена киселина, която впоследствие се неутрализира (по М. Дьорнер). Това се постига по следния безопасен начин: хладък туткален разтвор се разбърква с жълтък от яйце. При този случай трябва да се обърне особено внимание на температурата на разтвора.
Ако той е много горещ, жълтъкът се обварява и втвърдява, вместо да образува емулсия.

Повреди, които произтичат от недоброкачествени туткалени разтвори:

а) туткал, който е бил разтворен или нагрят направо на открит огън, а не е бил разтворен или нагрят във водна баня;
б) при употребата на туткален разтвор, който е престоял, без да е бил консервиран по посочения от нас начин чрез прибавка от цинквайс и креда;
в) ако туткалът е имал кисел мирис;
г) ако сме взели постоянно течен или бързо разтворим туткал.

При тези случаи грундът се напуква.
Грундът се избърсва, ако сме употребили мухлясал вече туткален разтвор.
В грунда се получават мехурчета, ако е употребен престоял, неконсервиран туткален разтвор.

Желатин

Желатинът е кожен туткал, който е много добре пречистен и излят вместо във вид на плочи на тънки прозрачни листа. По съдържание на глутин той не надминава доброкачествения кожен туткал.
По-скъп е от последния поради пречистването му — качество, което няма никакво значение при грундирането на основите. Желатинът има обаче този недостатък, че предизвиква напукване на грунда, ако той е получен от няколко пласта, нанесени един върху друг. Ето защо желатинът служи при грундирането или като съставна част на пласта от последното намазване, или пък се прекарва без всякакъв друг примес като последно намазване върху готовия вече и добре изсъхнал грунд.

Постоянно течни туткали

В търговията се срещат така наречените течни туткали. Те са добити най-често от рибни остатъци или други долнокачествени материали. Направени са постоянно течни посредством киселини. Имат слаба лепливост. Тези туткали могат да послужат само при направата на временни долнокачествени декоративни работи.

Бял (руски) туткал

Той се получава най-често от туткали, добити от кости. Белотата му произтича от цинквайса, кредата или друг някой пълнител, които се поставят в съдържанието му още при фабрикацията. Тези материали играят ролята на оцветители. Прибавят се към някои туткали, които при фабрикуването са станали много тъмни. Те не допринасят обаче с нищо към доброкачествеността им. Понеже белият туткал е много несигурен материал, не е за препоръчване да се употребява при направата на смеси за грундиране.

Заешки (френски) туткал

Заешкият туткал се продава във вид на големи бледожълти плочи. Има голяма лепливост, поради която често се явява като заместител на кожения туткал при направата на смеси за грундиране. Най-доброкачествени заешки туткали се фабрикуват във Франция, поради което те носят още и името френски туткали.

Пергаментен туткал (Cola di ritaglio)

Пергаментният туткал се добива от кожените отпадъци, които остават при добиването на кожения пергамент. Той може да се добие в малко количество от всеки художник по следния начин: обваряват се дребно нарязани парчета от кожи на агнета или козлета, докато се разтлеят изцяло във водата. Получава се гъста леплива течност.
Пергаментеният туткал служи за направата на емулсии, с които ще се работят надписи или миниатюри върху пергамент. Намира приложение и при грундирането по подобие на останалите кожени туткали.

Рибен туткал

Рибеният туткал се добива от разни рибни остатъци, като: хриле, перки, кости, плавателни мехури и пр. В зависимост от това различаваме доброкачествени и долнокачествени рибни туткали. Най-доброкачественият от тях е руският рибен туткал, който се добива от плавателния мехур на някои черноморски и каспийски риби.
При направата на смеси за грундиране може да се вземе — било сам за себе си, или в състав на емулсии — само руският рибен туткал. Той е много еластичен. Разтваря се лесно в студена вода. Понеже се състои почти само от глутин, той е много леплив. В смеси с вода от него се вземат същите количества, както и при останалите кожени туткали и желатин. Доколко долнокачествените рибни туткали трябва да се отбягват, понеже се напукват лесно, съдим от едно предупреждение в записките на д-р Майерне, приятел на Рубенс и Ван Дайк. Последният е имал много лоши резултати с тях при направата на грундове.

Глутол

Глутолът е препарат, отскоро въведен в техниката. Приготовлява се от кожен туткал или казеин, върху който при фабрикуването се действува с формалин или друг някой алдехид. С вода образува твърди смеси, твърдостта на които зависи от количеството на алдехида.
Глутолът се получава по различни методи: известни са най-много методите на Шмид, фон Волтен и Шрьодер. В зависимост от тези методи, които се различават един от друг главно по различните количества алдехид, едни от глутолите трябва да се смесват с по-голямо количество вода, а други — с по-малко, за да се получат съответните разтвори при грундирането. Тъй като в търговията и практиката е много трудно да се установи кой глутол по кой метод е добит, при направата на смесите за грундиране той трябва да се отбягва като несигурен,

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Тагове: , , ,