Цветни постни грундове върху платно, шперплат и целотекс

Цветните постни грундове могат да се получат по два начина:
1. Чрез прибавяне на някоя боя на прах към сместа за грундиране при направата на последното намазване.
За да се смеси тази боя на прах със сместа за грундиране много по-практично е да я разредим отделно със съответното лепило, употребено при даден грунд, и след това на малки части да я прибавим към сместа за грундиране.
Ако я изсипем направо в сместа, рискуваме някои части да останат неразбъркани и впоследствие да предизвикат петна в грунда.
Така добитият цветен грунд се нарича гвашов за разлика от лазурния, който се добива, като оцветим някои от алкохолните изолатори – алкохолно-мастиков или алкохолно-шеллаков фирнис.
За оцветяването на грундовете се вземат най-често топли или неутрални цветове като: разните видове охри, английска червена, печена сиена, умбра, чешка зелена земя, различни топли или студени сиви, получени от охра и черна или умбра и чешка зелена земя и т. н.
Тонът, който ще подбере художникът, е в зависимост не само от неговия вкус, но и от целите, които преследва в картината.
В много случаи основният тон ще се използува на места било в цялата му стойност, било чрез леки замъглявания със смеси от лазурни и полупокривни лазурни и покривни и т. н. маслени или темперни тонове.

Старите майстори са оцветявали често своите грундове. Така например Веласкес, Греко, Паоло Веронезе са си служили със сиви, матови или лазурни оцветявания, Тициан, Ван Дайк и други майстори са предпочитали тъмноохрени, светлоохрени и пр., а Рубенс — червени или сиви. През .времето на рококо италиански, френски и немски художници си служат с така наречените червени болузки грундове, които са улеснявали много работата им, понеже червеният тон от грунда е бил използуван в части от месото в картините им.
Върху лазурните цветни грундове се получават по-огнени, обаче не толкова въздушни тонове, а върху гвашовите не така огнени, но по-матови, по-въздушни и прозрачни тонове.
За действието на цветния грунд върху боите от картината в общи черти може да се каже следното: белият грунд като бял неутрален тон не оказва никакво цветно въздействие върху положените отгоре му тонове. Тъй като върху него всички тонове стоят еднакво добре, той дава на художника най-големи колористични възможности. Ако обаче се работи върху белия грунд направо с пастозна боя, без тя да е изградена от отделни степенуващи се — топли с по-топли, студени върху топли и пр. тонове, получените тонове изглеждат, като че ли са варосани. Освен това белият грунд предизвиква плиткост и кухост не само в отделните тонове, но и в цялата картина.

Общо правило при цветните грундове е, че те придават по-голяма дълбочина и сложност на тоновете, а оттук по-голяма пространственост в картината.Върху сивите цветни грундове боите стават матови и малко убити, затова пък изглеждат по-дълбоки. Те са много удобни за тонове в месото. Ето защо трябва да се предпочитат при картини с голи тела. Топлите цветни грундове намаляват силата и свежестта на студените тонове, засилват обаче общата хармония в картината. При тях има опасност от попадане в много ниска хармония. Ето защо трябва да се търси още от самото начало по-голяма светлина на тоновете. За да се получи по-голямо богатство в оттенъците, при започването на картината трябва да се положат по-студени и по-контрастни тонове от тези на основата.
При маслената техника върху цветни грундове трябва да се отбягват лазурните тонове, защото лесно се поглъщат от основата и губят от своята свежест. Освен това при фирнисиране лазурните тонове стават нечисти. В темперната техника обаче лазурните тонове са една истинска необходимост: чрез тях картината се обогатява в колористично отношение. Получават се най-неочаквани, богати и много приятни по своето оптично въздействие полутонове. При цветния грунд трябва да се помни и следното: контрастните тонове се унищожават взаимно, вследствие на което се получават убити тонове, а топли с топли или студени върху студени се силно степенуват. Цветните грундове могат да се употребяват за работа отгоре им с пастел, гваш, темпера и маслена боя.

Свойства и качества на постните грундове.

Гипсовият, креденият, и казеиновият грунд се наричат още и постни, понеже не съдържат в състава си никакво блажно масло (ленено масло, безир и пр.). Това е от голямо значение не само за грунда, но и за по-нататъшното запазване на картините.
Не трябва да се забравя,че колкото в дадена картина маслото е по-малко, толкова това е в плюс за картината. Маслата причиняват не само неприятно пожълтяване на боите от картината, но и редица други процеси, като посивяване, срастване, осапуняване и пр, С течение на времето последните причиняват от своя страна катастрофални дефекти в картината.
Постните грундове са много бели. Белотата е храна за боите отдолу. Вследствие на нея те се запазват за дълго време свежи,чисти и прозрачни.

Доброкачественият постен грунд се познава по следното:
1. Не боядисва пръстите на ръката, като ги прекараме леко по повърхността му (преди да е изциклен или шлифован). Ако боядисва, това означава, че съставът на разтвора или казеиновото лепило са били в много слаба пропорция.
2. Не трябва да има никакви пукнатини. Те се получават: а) вследствие на силно натискане при шлифоването или цикленето; б) когато сместа за грундиране е била много гъста; в) когато лепилото не е било прясно, а престояло (мухлясало) или пък сме намазвали отделните пластове много бързо един след друг.
3. Не трябва да има шупли или мехурчета. Те се дължат или на престояло и мухлясало лепило, или пък на ненавременно поставяне на стипцата в сместа (направо в разтвора, след като туткалът е бил вече разтворен), ако сме си послужили с нея за заздравяване на лепилото. .Мехурчетата могат да се явят също така, ако сме си послужили вместо с тежка с лека креда, която преди това не е била накисната във вода.
4. Постните грундове имат и следното много важно предимство — могат да се употребят веднага след направата им, понеже съхнат за няколко часа.
5. Постните грундове са много добри основи за акварел (ако не се изолират), гваш, темпера и маслени бои.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: , , , ,