Четвърта група — СИНИ БОИ

Към трайните и най-употребими сини бои се числят: естествен и изкуствен син ултрамарин, парижката синя, кобалтовата синя и цьолиновата синя, а по-малко употребяеми са кралската синя, кобалтовият виолет, червените и виолетовите ултрамарини, мангановата синя, индигото и сините медни бои.

Естествен ултрамарин — Лапие лазурь – Antremer Lapis – Lasursteinblau – Ultramarine genuine

Естествената ултрамаринена синя се добива от полублагородния минерал лапис лацули, залежи от който има най-много в Сибир, Китай, Тибет, Бухара и Южна Америка.
Боята се получава от камъка посредством трудно преработване, при което от 100 части минерал се добиват 2—З части боя и доста голямо количество нечисти остатъци, които се наричат ултрамаринена пепел.
Естественият ултрамарин е въведен в живописта през XV в. Бил е много рядък на пазара и се е продавал на много висока цена. В миналото от него са били изразходвани за нуждите на цялата европейска живопис 4 фунта. В днешно време някои фирми го произвеждат също. Цената му обаче е 40 пъти по-голяма от тази на изкуствения ултрамарин.
Старите майстори са употребявали ултрамарина като лазура върху светла подготовка. За да не пожълтява от маслата, те са полагали най-големи грижи. Така например Ван Дайк го е употребявал и в маслени картини като темперна боя. Холандските майстори са го употребявали поради скъпата му цена не в смеси, при които би се изразходвала много боя, а като тънко намазване върху светло моделирани части от картината (драперии, небета, съдове и пр.). За да се получат нюанси от него, полагали са се отгоре му много леки светлоохрени тонове. Естественият ултрамарин е по-траен от изкуствения ултрамарин.


Изкуствен ултрамарин Ультрамарин Гиме — Ontremer-Bleu de Paris – Ultra-mainblau – French blue – Guimets-blue

Изкуствената ултрамаринена синя се явява в живописта вследствие скъпото производство на естествената ултрамаринена синя.
Науката отдавна е почнала да търси начин за добиването й. Едва в 1827 г. френският инженер Гиме открива начин за добиването на изкуствен ултрамарин, а немският химик Гмелин усъвършенствува този начин и го използува за индустриални цели.

Добиване.
Съставът на изкуствените ултрамарини е каолин, глауберова сол, сода, сяра и въглен, които се вземат в най-различни пропорции едно към друго, чрез което се получават и различните оттенъци на боята. Тази смес се нагрява силно в специални тигли, без присъствие на въздух. Отначало се получава боя със зелен цвят, която се нарича изкуствен зелен ултрамарин. След това се прибавят 8% сяра и пак се нагорещява силно, вследствие на което се получава синият ултрамарин.
Светлите ултрамарини са направени често с прибавки от гипс, глина или вар, а тъмните — с глицерин или захарен сироп, които им придават дълбочина.

Свойства.
По цвят, състав и свойства изкуственият ултрамарин се доближава много до естествения.
Той не е отровен, много чувствителен е към разредената оцета киселина, от въздействието на която мени цвета си.
Той изпуска сероводород и става безцветен. Ето защо в емулсиите не трябва да се поставя и най-малко количество оцет.
Кобалтовата киселина и стипцата също така обезцветяват изкуствения ултрамарин, поради което върху грундове, ощавени със стипца, не трябва да се употребява.
Сернистата киселина също разрушава ултрамарина и поради това той не трябва да се употребява върху външни стени в големи градове, където от употребата на каменни въглища въздухът се замърсява със сажди, които се натрупват върху стените и го обезцветяват.
Ултрамаринът не се изменя от основите, поради което може да се употреби върху стена. При нагряване също не се изменя. Ако изкуствен ултрамарин стане по-светъл при нагряване, това показва, че съдържа влага или глицерин. За фреско се взема само такъв ултрамарин, който не се изменя при наряване.
Изкуственият ултрамарин не се обезцветява от вода, алкохол и амоняк. Той е траен към светлината и в смеси с други бои освен с медните.

Употребление.
Изкуствената ултрамаринена синя се употребява за направата на всички видове бои. Като маслена боя поема 40% масло, към което се прибавя, за да не се втвърди в тубата, 2% восък. Той се разтрива на два пъти. В противен случай боята става течна след 12 часа.
Понеже изкуствената ултрамаринена синя може, ако е разтрита с яйчена емулсия, да отдели с течение на времето в темперната боя на туби сероводород, то тя се разтрива при фабрична направа на темперна боя с гумена емулсия.
Бялата глина, която се намира в състава на ултрамарина, може да предизвика с течение на времето изсветляване на тоновете, вследствие на коeто се получава замъгляване на маслената картина или така наречената ултрамаринена болест.

Разпознаване. Чистият изкуствен ултрамарин не се разтваря в амоняк и не го оцветява; всички разредени киселини го разтварят, при което той отделя малко количество сероводород и образува безцветна течност.


Виолетови и червени изкуствени ултрамарини — Rote und violette Ultramarin — Outremer violet

Те се получават, ако при добиването на синия ултрамарин се действува с газове от солна киселина.
Те са много слаби по тон бои. Трайни са във всички живописни техники. Тонът им не е много красив.


Парижка синя — Парижская лазурь — синь милори — Bleu de Prusse — Pariserblau — Berlinerblau — Bleu de Paris — Prussian bleu — Intense bleu

Парижката синя е открита през 1704 г. от берлинския фабрикант на бои Дисбах. През XIX в. производството на парижката синя се разпростира из цяла Европа.
В днешно време начините за добиване са най-различни, поради което има и най-различни по чистота видове, като: парижката, берлинската, антверпенската, пруската, минералната, желязната, хамбургската, китайската и др. сини.

Добиване.
Парижката синя се добива, като се действува на жълта синилна (кръвна) сол с разтвор от хлорно или друго някое желязно съединение.
Получава се много красива синя утайка, която се промива много трудно с вода. Парижката синя, която се явява като най-чиста и най-годна за целите на живописта синя, се състои от железен окис и циан. Тъй като едното вещество е минерално, а другото органично, боята заема средно място. На този си състав тя дължи и много голямата си интензивност.

Вид и свойства.
Парижката синя има меден блясък с червеникав оттенък. Продава се на парчета. Понеже има много голяма интензивност, бива често подправяна с баритна бяла, вар, гипс и др.
Такива фалшификати са синята милори, антверпенската, хамбургската и др. сини. Парижката синя е трайна към светлината. Не е отровна боя. Не е трайна към основите. В течни смеси с цинобър парижката синя се отделя.
Ако към смес от парижка синя и цинобър прибавим оловна бяла, парижката синя не се отделя. В акварел, ако стои на слънце, избелява. Поставена на тъмно, добива отново цвета си. Съхне добре н е полупокривна.

Разпознаване.
Парижката синя се обезцветява от калиевата основа, а при нагряване с достъп на въздух става червенокафена.

Употребление.
Парижката синя може да се употреби във всички живописни техники с изключение на стенната, където варта й действува като основа и в скоро време тя става ръждивочервена.
Дава хубави смеси с хромоксидна зелена и краплак. Трябва обаче да се употребява много икономично, защото придава на картината тежък характер. Като маслена боя поема 80% орехово или маково масло; съхне добре и бързо.


Кобалтова синя — Синий кобалт — Синяя тенара — Bleu de cobalt — Bleu de Thenard — Bleu celeste — Kobalt-blau — Thenardblau — Cobalt blue

Добиване.
Кобалтовата синя или така наречената от нашите художници кобалт, е кобалтов алуминат.
Състои се от бяла глина, която е тяло на боята и достига до 98%, и кобалтов окис -—2%. Понякога вместо глина се взема цинков окис.
По способа на Тенар кобалтовата синя се добива по следния начин: взема се водна фосфорна кобалтова сол (разтвор на кобалтов фосфат), която се смесва с прясно утаена глина. След това сместа се изсушава и се подлага на високо нагряване, при което двете съставни части влизат в химическо съединение.

Вид и свойства.
Кобалтовата синя не е отровна. Има и лазурен, и покривен характер. Съхне бързо. Трайна е към светлината и в смеси с всички останали бои.
В зависимост от качеството на кобалтовия окис тя е по-силно или по-слабо интензивна. Кобалтовата синя дава тонове, по-студени от тези на ултрамарина.
При пожълтяването на маслените картини цветът й силно се изменя.

Употребление.
Кобалтовата синя се употребява за направата на всички видове бои. Като маслена боя поема 100% ленено масло, въпреки това съхне бързо и предизвиква бързо съхнене на смесените с нея бои. Ако се положи върху недобре засъхнали долни пластове в картината, става причина за напукването на боите.

Разпознаване.
Кобалтът е траен към киселини и основи. На топлина не се променя.


Смалта — Шмальта — Smalte —Bleu de Smalt — Smalt Zuffer

Смалтата е калиево стъкло, което съдържа кобалт. В миналото тази боя е била употребявана много повече.
В днешно време при наличността на кобалта тя е излишна, защото е много слаба по тон, разлага се лесно и има песъчлива структура.
Някои бои съдържат освен кобалт и арсеник, поради което сместа е отровна.


Цьолинова синя – Церулеум — Целин — Bleu coeraleum — Cerulen blue

Цьолиновата синя има ясносин цвят с малко зеленикав оттенък. По химическия си състав е много близка до синия кобалт.
Вместо цинков окис или бяла глина понякога се взема за тяло оловен окис. В този случай тя е отровна боя. Трайна е във всички бои.
Поради хубавия си син цвят се употребява от пейзажистите в небето. Със земните охри дава хубави хладни нюанси в месото.


Кобалтов виолет — Violet de Cobalt — Kobaltviolet – Cobalt violet

В търговията има два вида кобалтов виолет. Едната боя е светловиолетова, а другата — тъмновиолетова.
Първата се добива по метода на Гентеле. Тя е арсено-кобалтово съединение, много отровна и клони към силно потъмняване.
Тъмният кобалтов виолет е фосфорно-кобалтово съединение. Не е отровна и е много трайна както към светлината, така също и в смеси с другите бои.
Ето защо от двата вида кобалтов виолет трябва да се употребява във всички живописни техники само тъмният.


Кралска синя — Королевская лазур — Konigsblau

Кралската синя е производна боя. Получава се било от смеси на кобалт с оловна бяла, било от ултрамарин и оловна бяла.
Като производна от ултрамарин е за предпочитане, защото при пожълтяване на маслата получените от нея тонове не се изменят така силно.
И едната, и другата боя могат да послужат за направа на всички видове бои.


Манганов виолет — Manganviolett   —   Nurnberger violett

Мангановият виолет е трайна, неотровна и непроменлива при нагряване боя. Употребява се най-често за направа на бои за мокро фреско.


Индиго — Индиго — Кубовая краска — Indigo

Индигото е боя, която има и в днешно време значение само при боядисването на прежди, материи и пр.
Тя е била известна още в древния Египет. През XVI в. добива голяма популярност и се въвежда в живописта, където поради нетрайността си е причинила редица повреди в картините на старите майстори, особено в тези на Веронезе.
Понеже е нетрайна боя, не трябва да се употребява в никоя от живописните техники. В днешно време вместо растителната боя индиго на пазара има каменовъглена боя — тиоиндиго, която е трайна само като акварелна боя, но и тя е излишна боя.


Планинска синя — Горная синь — Голубец — Blue verditer — Bergblau — Bremerblau — Cendres Blue — Mineralblau — Kalkblau  —  Himmelblau

Тя е медна синя боя, която е нетрайна и много отровна.
Не се понася в смеси с оловна бяла, цинобър, кадмиите, поради което не трябва да се употребява за направата на никоя от боите.
Медната синя позеленява с маслата. Старите майстори са били принудени по липса на днешните трайни сини бои да си служат с планинската синя.
Релмановите изследвания показват, че те са я употребявали само като темперна боя, която е била включвана между два пласта фирнис, без да се смесва с други бои.
Това иде да ни покаже, че старите майстори са познавали недостатъците на своите материали и са знаели как да се справят с тях.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Тагове: ,