Архив за категория Автори

Мартин Рангелов – скулптура

Авторът се представя:

Аз съм Мартин Рангелов.

Бях петгодишен, когато намерих начин да се потопя в света на фантазията и въображението. Тогава започнах да творя в сферата на изобразителното изкуство, създавайки скулптури. От самото начало моят стил предвещаваше изобразяването на измислени герои и образи, винаги със загадъчен чар и страховито присъствие.
В детските си години предпочитах пластелина за изработване на своите творби. Днес пресъздавам въображението си чрез полимерната глина. Моят голям фаворит и пионер в артистичните среди е Х.Р. Гигер, напуснал този свят неотдавна, но оставил след себе си своето наследство на идващите поколения.
Моят стил се изразява в това да преплета гротески и страховити персонажи с механичения облик, придавайки макар и не иновативно, но въздействащо творение!
До този момент, моята най-голяма гордост е фактът, че съм напълно и единствено самоук творец!

 

>> Мартин Рангелов във Facebook >>

 

Мартин Рангелов - скулптура

Мартин Рангелов – скулптура

(more…)

Радко Мурзов

Радко Мурзов  е завършил Художествената академия – специалност живопис – през 1970 г. Член на СБХ – София – от 1976 г. Има 28 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, както и участия в общи и колективни изложби в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония и Португалия. Работи в областта на кавалетната и монументална живопис, рисунката, пластиката и графиката. Носител е на наградата „Варна“ в областта на културата. Съчетава художническата практика – ръководител е на детска школа по живопис в гр. Варна с международна известност. Получил е 98 медала и 400 грамоти от международни конкурси по детската рисунка. Негови картини притежават Националната художествена галерия , Софийската градска галерия, много галерии в страната както и частни колекционери в цял свят.

 Контакти:
e-mail:  artmurzov@abv.bg
tel.: 052 785520
GSM:  0885 296 466

(more…)

Теореализмът на Чавдар Пашев

В края на 2012 година се озовах в Милано, заедно със семейството си, в апартамента на Енрико Карузо. Един велик човек, починал твърде млад, но поне признат, както от сънародниците си, така и от целия свят. Лежах в огромното легло, слушах класическа музика и размишлявах за живота и невероятните превратности, които ни спохождат. Питах се дали Енрико е доволен от съдбата си, тези 48 години били ли са достатъчни? Струвало ли си е да изтърпи всичките трудности и изпитания и каква е цената на славата? Бил ли е щастлив под оглушителните аплодисменти в Америка и Ла Скала? Намерил ли е покой сега, когато той и неговата история вдъхновяват Лучо Дала да създаде една от най-чувствените и разтърсващи балади, посветени на най-човешкото и велико чувство – любовта? Въобще, въпросите ме връхлитаха непрекъснато и в хотела, и в Ла Скала, и в градската галерия, и между картините в Пинакотеката. Превръщаха се в лавина, която ме затискаше и не ми даваше мира. Ненадейно, някак си неочаквано, но сякаш съвсем естествено, мислите ми се насочиха към картините на Чавдар Пашев и него самия. И докато Енрико Карузо е пеел по улиците и в началото невероятният му глас не е бил признат нито в родината му, нито от собствените му учители, то той познава славата и световната почит. Пред таланта му се прекланят всички, дори великият Шаляпин го поставя по-високо от себе си.

(more…)