Архив за категория Автори

Духът изразен чрез материята

Пловдивската галерия “Ромфея” приюти новата съвместна изложба на карловските скулптори Николина Канарова и Недко Кръстев. Предлагаме ви словото на изкуствоведа Димитър Инджов, с която бе открита експозицията. В началото на ноември творбите ще бъдат показани и в Карлово.

 

Днес пред прага на 21 век, когато рухват морални ценностни системи от цели поколения, когато духовното, вечното, божественото бива изтласкано в някой непотребен ъгъл на съвременния живот, когато прагматизмът, сребролюбието, духовната нищета модните и модерни актуални прояви, скрити зад маската на артистичността или „новото послание на новия век” вземат връх, когато се опитват да ни полират и уеднаквят съзнанието и вкусовете – да творим истински, стойностно изкуство, е най-малкото непрактично. Рискуваш да те определят за динозавър и да те отритнат.

(more…)

Радул Шишков – Освободеност и виталност на формата

Странен е светът на артиста. В нито едно общество на професионалисти няма такова безмилостно противопоставяне и отрицание на себеподобни. В нито една друга област няма толкова самоубийства.

Художникът, който е една изключително чувствителна, деликатна и лесно ранима личност, въпреки цялата си крехка същност е способен на чудовищни издевателства над събратята си. Най-големият враг на художника е другият художник. Интригите, завистта, лицемерието, ехидността са присъщи и на най-големия гений в изобразителното изкуство. Това е средата в която думите убиват по-сигурно и по-често от неизлечим вирус. Художникът е един безкрайно надарен артист, който изпълнява космична мисия. Той е гръмоотводът, който улавя искрата на своето време и я трансформира върху платната си.

(more…)

Марко Хаджиколев – Едно дълго и жадувано завръщане

(По повод ретроспективната изложба на художника МАРКО ХАДЖИКОЛЕВ в Дружеството на Пловдивските художници гр. Пловдив – 2002, месец юни)

Има една древна история. Някога в Китай се разхождали трима мъдреци и разглеждали различни произведения на изкуството. Когато стигнали до статуята на Буда се спрели и дълго, дълго я съзерцавали мълчаливо. В един момент от гърдите на единия се изтръгнала продължителна въздишка. Най-младият учудено го погледнал поради лаконичността на възхищението му. Тогава старият мъдрец казал: “Думите бяха малко в повече, а мълчанието е недостатъчно”. Тази легенда точно показва какво би трябвало да бъде отношението към изкуството. Основното му предназначение е да провокира, да бъде храна за душата. Със своите обеми, форми, пластични решения, съчетания на тонове, баланс, хармония на багрите, противопоставяне на топло и студено, бяло и черно, умело използване на светлината и др., изкуството основно трябва да въздействува, а не да разказва.

(more…)