Архив за категория Материали за рисуване

Свързватели при направата на разните видове бои

Свързвателите, които се употребяват при направата на пастелните, темперните, маслените и другите видове бои, са течности, които се получават било като се разтворят растителни и животински лепила във вода, било пък като се разтворят балсамите, смолите и восъците в алкохол, терпентиново или блажно масло.
Самите масла са също така и свързватели. В зависимост от тази тяхна разтворимост свързвателите се разделят на водни, алкохолни и маслени.
(more…)

Блажни масла – маслени свързватели

Маслените свързватели намират много широко приложение при направата на маслени и темперни бои и по-малко при останалите видове бои.
Под форма на фирниси, сикативи, лакове, разтвори на восъци в терпентиновото масло те служат и като прибавки към свързвателите на боите, а така също и като техни разредители при употребата им в картината.
В зависимост от техния състав, произход, свойства, външен вид и пр. маслените свързватели се делят на блажни и етерични масла, балсами, смоли, талкове и восъци.

(more…)

Ленено масло – особености

Ленено масло — Льнянное масло — Leinol

Лененото масло разгледахме с оглед на употребата му като съставна част при направата на смеси за грундиране.
Понеже то е едно от най-много употребяваните масла при направа на маслени бои, емулсии и разредители, ще го разгледаме по-подробно в този отдел.

Добиване.
Лененото масло се добива от зрелите семена на лена. Най-доброкачествени ленени семена има в Съветска Русия, Холандия и Германия. В България ленени култури има в Добруджа.
Добиването на маслото става чрез изстискване по студен и топъл начин. При втория често се прибягва до действие с киселини, серовъглерод и пр.
При добиването на лененото масло по студен начин семената се смилат на дребно и след това се изстискват с преси при голямо налягане.
По този начин се добива много малко масло. За целите на живописта обаче то е най-годното. Има светложълт цвят и на първо време почти никакъв мирис.
Последният се явява впоследствие. Добитото по студен начин ленено масло съдържа много малко или никак остатъци от люспици и кожички. То е течно. Съхне бързо с приятен гланц. Замръзва под —16°С.
Понякога за добиването на ленено масло по студен начин се вземат недостатъчно узрели семена, от които маслото се изтисква по-лесно.
Добитото масло има обаче млечнобял, мътен вид, който се получава от образувалата се емулсия между водните съставни части на незрялото масло и маслените му части. Такова размътено масло не бива да се употребява за целите на маслената живопис.
В темперната живопис обаче може да се употреби за направата на емулсии. Понеже при добиването по студен начин се получава много малко количество ленено масло, производителите отбягват добиването му по този начин.
Светложълтите ленени масла, които се продават на пазара, са най-често избелени ленени масла, добити по топъл начин.

При добиването на лененото масло по топъл начин семената се смилат на каша и силно се нагряват, а след това се подлагат на пресуване.
За да се получи по-голямо количество масло, към кашата се прибавя сероводород, някои киселини и др., които впоследствие се неутрализират.
В зависимост от температурата и начина на добиването полученото масло има тъмножълт до тъмнокафен цвят — не е така течно, както добитото по студен начин, понеже съдържа големи количества люспици, кожички и др. твърди части. Последните са причина маслото да има силен, неприятен мирис, да замръзва под минус 16°С и да съхне по-бавно.
Някои ленени масла, добити с помощта на сероводород, даже не изсъхват в продължение на месеци, въпреки че с тях е била стрита оловна бяла (М. Дьорнер).
Подобно на всички блажни масла лененото също се състои от въглерод, водород и кислород. То съдържа твърдите палмитинова и стеаринова киселини и течните: олеинова (4,5%), линолова (58,8%), линоленова (20,1%) и изоленова (2,7%) киселина (според проф. Айбнер).

Изпитване.
Доброкачественото ленено масло може да се изпробва по следните начини:
1. Смес от една обемна част масло и една обемна част варна вода при силно разклащаме в стъклен съд дава веднага трайно съединение.
2. 10 г. ленено масло, 15 г. калциева основа и 3 г. спирт дават сапун, който се разтваря във вода с много чиста пяна.
Сапун, който не дава чиста пяна, показва, че маслото е било подправено.

Употребление.
Видяхме, че лененото масло се употребява при направата на смеси за грундиране. За целта към лененото масло трябва да се прибави 2% сикатив.
Последният ускорява съхненето му. Лененото масло обаче намира най-широко приложение при направата на маслени бои, на разредители за маслени бои, при направата на емулсии за темпера и пр.
В тънки слоеве лененото масло съхне за около 3—4 дни. Отначало то е течно, после става лепливо, а след това се втвърдява бързо. Ако е взето на дебел пласт, образува кожа. Ето защо бои, разтрити само с него, трябва да се нанасят на тънки пластове.
Освен това нови пластове от такива бои трябва да. се нанасят върху добре изсъхнали долни пластове. Ако долният пласт не е засъхнал, получава се напукване на горните пластове от бои вследствие на свиването, което става с течение на времето в поменатия пласт.
Лененото масло придава на боите гладък и маслен характер. За да се придаде на щриха при работа с него по-голяма пастозност, прибавя му се 2% восък. От последния обаче не трябва да се взема по-голямо количество, защото се получава обратен резултат.
Чрез своя гладък и маслен характер лененото масло е отговаряло много на гладкия начин при работата на старите майстори. Ето защо то е било най-често употребявано от тях и се споменава в старите художнически ръководства като най-доброкачественото блажно масло.
Въпреки недостатъците на лененото масло, към които се прибавя и склонността му да жълтее, в днешно време то е едно от най-често и най-много употребяваните блажни масла по следните причини: не е така маслено, вследствие на което се улеснява работата с него; дава най-малко напукване на боите и съхне най-бързо.
При направата на маслени бои с него си служим главно за разтриване на тъмните бавно съхнещи бои. Понеже с казеина силно жълтее, не трябва да се взема за направата на казеинови емулсии.

Съхраняване.
Лененото масло трябва да се съхранява на хладно място в напълнени догоре и добре запушени съдове.
При отливане от него нивото трябва да се изравни със запушалката, като се поставят в съда дребни камъчета или стъклени перли.
По този начин не се позволява достъпът на въздух, който чрез частично окисляване ще причини гранясване на маслото.


Сгъстено на слънце ленено масло

Описаното по-горе ленено масло се употребява най-често за направата на маслени бои.
Като разредител обаче много художници предпочитат сгъстеното на слънце ленено масло.
За целта лененото масло се изчиства от твърдите частички с баритна бяла и от свободните киселини с оловна бяла, пясък и пр.
Сгъстеното на слънце ленено масло съхне по-бързо от обикновеното. Получава на въздух емайлност, а като засъхне — приятен гланц.
То е било употребявано от Рубенс, Веласкес и др. стари майстори, които са го сгъстявали в оловни съдове.

Устойчиво ленено масло

Нарича се постоянно или трайно, защото е много по-устойчиво към атмосферните влияния, отколкото обикновеното ленено масло и безира.
Служи за направа на бои, които ще бъдат изложени на силни промени, като дъжд, слънце, студ и вятър.
Устойчивото ленено масло се добива от обикновеното чрез нагряване в присъствието на въглеокис.
То има зеленикав цвят, съхне по-бавно от обикновеното ленено масло. Придава на боите голяма емайлност и приятен гланц.
Чрез него се получават леки преливания при нюансировката на боите. Това му свойство се засилва още повече, ако се прибави към него венециански терпентин, дамаров или мастиков терпентинен фирнис.
Устойчивото масло се нарича в търговията английски лак.

Озонирано ленено масло

Озонираното ленено масло се добива от обикновеното чрез изваряване и продухване със струи от кислород.
Получава се гъсто масло, което се намира в последния си стадий преди засъхването, поради което то съхне много бързо. Озонираното масло е много гъсто.
Придава на маслените бои голяма емайлност. То се употребява при направата на линолеум.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.