Към алкохолните свързватели спадат част от фирнисите, разгледани от нас при грундирането като изолатори, а към маслените свързватели спадат блажните и етеричните масла, балсамите, смолите, лаковете и восъците.
С оглед на тяхната много голяма приложимост при направата на разните видове бои ще разгледаме маслените свързватели в настоящата глава много по-подробно.

Ролята, която играят свързвателите при направата на пастелните, темперните, маслените и др. видове бои, е двояка. От една страна,те служат да създадат връзка между отделните прахолинки на боите на прах, а, от друга — да свържат самите пастелни, темперни и ир. бои с грунда.
Освен това от тях се изисква да образуват в по-къс или по-дълъг срок здрави, твърди, еластични и прозрачни корици, да са за дълго време в състояние да следват свиването и разпускането на основите, предизвикано от хигроскопичността им, без да се напукат или олющят.
Корицата на свързвателите предпазва боите от атмосферните влияния, а при по-голяма част от тях и от измиване от вода.

ВОДНИ СВЪРЗВАТЕЛИ

Както споменахме по-горе, към водните свързватели спадат разтвори на кожения туткал, желатина, белия (руски), заешкия, пергаментния и рибния туткал, глутола, казеините, брашната, нишестетата, глутолина, яйцето, гумите и варта във вода.
За да се избягнат излишни повторения ще споменем, че казаното за тези материали важи и тук. Ще разгледаме по-подробно само гумите, които намират по-широка употреба при направата на разните видове бои, отколкото като лепила при грундирането.

Гуми

От някои наши широколистни дървета, като черешата, вишната, сливата, прасковата и др., а така също и от някои тропически растения изтичат особени сокове, които се втвърдяват на въздуха. По външен вид, но не и по състав те много приличат на смолите, поради което погрешно се наричат черешови, сливови и пр. смоли.
В технологията те носят названието гуми. За разлика от смолите гумите не се разтварят в летливите и нелетливите масла и алкохолите, а само във водата. Те са лепливи, поради което служат за свързватели главно при направата на пастелни, акварелни и темперни бои.
За да послужат като свързватели, те се обваряват във вода. В зависимост от количеството на гумите се получава по-рядък или по-гъст пихтиеобразен разтвор, който се прецежда чрез изстискване през рядка материя.
Към гумите, които намират най-широко приложение при направата на свързватели или разредители на пастелните, акварелните и темперните бои, спадат:
черешовата гума (керазинът), вишневата, сливовата и прасковата гума, арабската гума или кордофанът (сенегалска гума) и трагантът.

Черешова гума —  Cerasin   —   Kirschgummi

В търговията черешовата гума е сборно име за всички останали гуми, които се събират от черешовите, вишневите, сливовите, прасковите и др. широколистни дървета.
Прясно изтеклите гуми се разтварят много лесно във вода. Втвърдените на въздуха по подобие на туткалите трябва да се счукат на дребен прах и накиснат във вода, а след това се обваряват.
Най-често употребяваната пропорция е 100 г. гума в 1000 г. вода. Твърдата черешова гума може да се направи веднага разтворима във вода, като се полее със солна киселина.
Такива разтвори обаче трябва да се неутрализират с основа. При обваряването на черешовата гума с вода се получава гъста течност, която съдържа люспи от кората на дървото и други нечистотии. Ето защо тя трябва да се изстиска през рядка материя (тюл, американ и пр.), в която след изстискването остават тези нечистотии.
Всеки художник може сам дa си направи разтвор от черешовите и другите гуми. Трябва да се изберат едри, гладки, без люспи парчета.
Черешовото гумено лепило образува много лесно емулсии с маслата н балсамите.

Трагант — Traganth

Трагантът се продава във вид на бели или жълти спираловидни ленти. Жълтият трагант е по-доброкачествен от белия.
По подобие на туткалите и трагантът, за да се разтвори по-лесно във водата, се накисва предварително в малко количество от нея. И той се счуква на дребни парчета.
Разтварянето му във водата става още по-лесно, ако се накисне в спирт за горене. Пропорцията на свързвателя най-често е 40 г. трагант в 1000 г. вода.
Образувалата се след обваряването гъста, пихтиеста маса се изцежда чрез изстискване през рядка кърпа. Трагантът влиза лесно в емулсионна връзка с маслата. Най-често се употребява за направа на пастели или като прибавка към емулсиите от нишесте.

Арабска гума — Arabischer Gummi

Арабската гума се продава във вид на кръгли парчета, големи колкото лешници или орехи.
Най-доброкачествената арабска гума се нарича кордофан (сенегалска гума). За да се разтвори във водата, арабската гума трябва да се счука на прах и след това да се постави постепенно на малки количества във вряща вода.
Най-често пропорцията на свързвателя е 1 об. част арабска гума и 2 об. части вода. Получената гъста пихтиеобразна маса се прецежда чрез изстискване през рядка материя. В това й състояние тя лесно влиза в емулсионна връзка с маслата.
Арабската гума не се понася със смолите. Тя служи най-често като свързвател при направата на акварелните бои и при правене на пробите на боите за трайност към светлината.
За последната цел разтворът с вода трябва да е много по-рядък. Вземат се около 100 г. гума и 1000 г. вода.

АЛКОХОЛНИ СВЪРЗВАТЕЛИ

Алкохолните свързватели намират много рядко употреба при направата на пастелни, темперни, маслени и други видове бои.
Те се получават от разтвори на смоли или масла в спирт. Тъй като спиртът излетява в много скоро време, алкохолните свързватели се втвърдяват извънредно бързо.
Най-голямо приложение намират под формата на изолатори при грундирането на основите или при направата на някои от цветните грундове.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Блажни масла — Обща характеристика

Блажните масла са растителни мазнини. Към тях спадат лененото, маковото, ореховото, слънчогледовото, конопеното и др. масла.
Като намажем с тях бял лист хартия, оставят петно, което не се изгубва.
По това си свойство те се различават от етеричните масла, които изветряват и не остават никаква следа върху хартията.
Съставът на блажните масла е въглерод, кислород и водород. Те са глицериди, т. е. съединения на растителни киселини с глицерин.
При известни условия блажните масла могат да освободят глицерина си и да се осапунят. Ето защо те се наричат още и осапуняващи се масла.
Киселините, които влизат в състава на блажните масла, биват два вида: течни и твърди. Течните киселини са в по-голямо количество от твърдите.
Съставът им е различен. Докато течните киселини се състоят главно от линолова и линоленова киселина, твърдите киселини съдържат палмитинова и стеаринова киселина.

В зависимост от течните и твърдите съставни части на блажните масла са свойствата им да съхнат бързо, по-бавно или никак. Ето защо различаваме следните видове блажни масла: бързо съхнещи, бавно съхнещи и неизсъхващи.
Към бързо съхнещите масла спадат лененото, ореховото, маковото, конопеното, китайското дървено масло и банкуловото масло.
Бавно съхнещи блажни масла са: слънчогледовото, соеното, памучното, боровото и рициновото, а лешниковото масло, бадемовото масло и зехтинът са неизсъхващи масла.
Изсъхващите блажни масла имат свойството да се втвърдяват при по-късо или по-дълго съприкосновение с въздуха, а неизсъхващите остават течни.
Ето защо само първите са годни за целите на живописта и бояджийството. Изсъхването на маслата не е още достатъчно обяснено от науката. С този въпрос са се занимавали редица учени, като: холандския химик Мулдер, немските учени Вегер, Хепте, Фарион, японеца Хацура и др.
Предполага се, че течните киселини, които се намират в изсъхващите блажни масла, са онези вещества, които, като влязат в съприкосновение с въздуха, предизвикват втвърдяването. Понеже тези киселини са в по-голямо количество в тях, затова и те изсъхват, а при неизсъхващите преобладават твърдите киселини, поради което не изсъхват.
От казаното следва, че изсъхването на маслата представлява от себе си сложен химически процес. Той няма нищо общо със съхненето на водните или алкохолните свързватели, при които изсъхването се дължи на изпаряването на спирта или водата.
Втвърдяването на съхнещите блажни масла зависи от редица условия. Така например топлината, светлината и сухият въздух ускоряват този процес, а студът, влагата и тъмнината го забавят. Колко е голямо значението на тези фактори, се вижда от опитите на Вегер.
Масло, което изсъхва при нормална температура за 5—7 дни, при увеличение на температурата на 50 градуса изсъхва за 12 часа, при 95 градуса за 1 час, а при 120 градуса за 30 минути. Като се прибави към същото масло манганов сикатив, съхненето му се ускорява значително.
При обикновена температура то изсъхва за 14 часа, при 95 градуса за 30—40 минути, а при 120 градуса за 15—20 минути.

Светлината играе също така голяма роля при съхненето на маслата. В този случай особено енергично действуват преките слънчеви лъчи, понеже към тяхното действие се прибавя и топлината им. Масло, изложено на слънце, съхне два до три пъти по-бързо, отколкото ако съхне в стая на разсеяна светлина.
Особено активни са ултравиолетовите слънчеви лъчи. Те действуват като сикативи-катализатори.

Бързината на изсъхването зависи много от чистотата на маслото. Ако при добиването му не се отстранят водата, слизестите вещества и люспите, маслото ще съхне много по-бавно.
Други примеси към маслата, поставени с цел да ги фалшифицират, също така забавят тяхното съхнене.
Съхненето на маслата може да се ускори или забави от присъствието на боите. Умбрата например действува ускорително на съхненето, а цинобърът — закъснително.
Върху оловна плоча маслата съхнат също така по-бързо, отколкото върху желязна или друга някоя метална основа; върху желязна основа по-бързо, отколкото върху дървените основи и пр.
Ако намажем върху стъклена плоча тънък маслен пласт, той изсъхва бързо и образува гладка кожичка. Ако обаче пластът е дебел, съхненето се забавя; освен това се образува, особено при ленено масло, набръчкана кожичка.

Както споменахме по-горе, процесът на втвърдяването на маслата при тяхното съхнене не е още достатъчно уяснен. Трудността при разрешението на този въпрос се явява от обстоятелството, че изсъхващите масла не са химически индивидуалности, а са смес от такива.
Установено е само, че без присъствието на кислород маслата не съхнат, че те увеличават с 15% обема си при съхненето и че най-голямото им тегло съвпада с момента, когато те са поели най-голямо количество кислород.
Под действието на кислорода се образуват някои летливи материи, като вода, въглеокис, оцетна киселина и пр.; под негово действие обаче се образуват и някои твърди части, които не излетяват и остават в блажното масло.
Този двоен процес продължава до пълното окисляване на маслото. Дотогава то увеличава обема си, а след това започва да го намалява вследствие на загубата на гореказаните вещества.
При намаляването на обема се явява свиване, което предизвиква набръчквания в кожичката, а даже и напуквания в маслените пластове.

Втвърденото блажно масло се обръща в така наречената линоксинна кожичка. Тя за дълго време обхваща прахолинките от боите на прах.
С течение на времето обаче линоксинната кожичка намалява обема си — от гъвкава и еластична тя става чуплива, вследствие на което и боите в стари картини се напукват.
Ето защо при направата на картини трябва да се отбягва употребата на сикативи с цел да се ускори съхненето ка маслата.
Не трябва да се забравя, че в боята ще настъпи онзи момент, когато за съхненето на маслото ще се изисква забавяне, което придава на линоксинната кожичка известна еластичност.
Успоредно с oгъването на линоксинната кожичка на блажните масла върви и покафеняването им, вследствие на което картините добиват старинен галериен тон.
При добро гледане на картините (в сухи и с умерена светлина стаи) този процес на разрушение може да настъпи след по-дълго време.

С течение на времето съхнещите блажни масла пожълтяват. Пожълтяването започва ведно с настъпване процеса на съхненето. Отначало обаче е незабележимо.
Впоследствие то се засилва и видоизменя до голяма степен вида на студените тонове. Тъмнината, влагата, оловната бяла засилват пожълтяването на блажните масла.
Причините не са изяснени от научна гледна точка.
Тъй като пожълтяването на маслата се разпростира само върху повърхността им, направени са опити за отстраняването му, обаче без резултат, защото в маслото се съдържат материи, които продължават да го предизвикват.
Ето защо поставянето на картините за известно време на слънце или покриването им с бяла попивателна хартия, напоена с кислородна вода, трябва да се считат като временни средства срещу пожълтяването.
Пожълтяването на боите може да настъпи и при картини, които са правени с нож в техниката а ла прима. То се дължи на отделянето на маслото от боята, което се предизвиква при налягането с ножа.

Старите майстори са познавали лошото действие, което упражнява пожълтялото масло върху студените тонове ст картината. Ето защо Ван Дайк е правел според записките на приятеля му д-р Майерне и в маслените си картини сините части в дрехи, пердета и пр. с темперна боя, която жълтее много по-малко.
Гъстотата на съхнещите блажни масла се намира в зависимост зт температурата. При по-висока температура маслата са по-течни, отколкото при по-ниска температура. Ето защо зимно време е за препоръчване към маслото, с което ще се разрежда боята, ако се работи навън пейзаж, да се постави по-голяма доза терпентиново масло.
Съхнещите блажни масла се смесват с водата, но не се разтварят в нея; като по-леки те плават над водата. Благодарение на свойствата им да се смесват с водата се получават емулсиите за темперните бои.
Маслата биват често подправяни. Фалшификатите от тях се разпознават много мъчно. Най-често за чистотата им се съди по скоростта на съхненето им, цвета и мириса. Тюленова мас, рибни мазнини и пр. се разпознават най-лесно чрез помирисване на самите масла. Смолести прибавки се разпознават по виолетовия цвят.
Съхнещите блажни масла служат за направа на маслени бои, емулсии и разредители на маслените бои.
Избелване на блажните масла

Избелването на блажните масла се прави от търговците и фабрикантите с цел да им се придаде по-красив вид чрез премахване на жълтия или кълтокафения им цвят.
За съжаление резултатът от избелването е много краткотраен. Щом избеленото блажно масло влезе в съприкосновение с въздуха, то отново пожълтява.
Ето защо, ако сме работили картината си с разредител, в който е имало избелено блажно масло, или сме си послужили с такова масло при направата на маслените бои, след известно време поради бързото пожълтяване на избелялото масло настъпват непредвидени промени в картината.
Начините за избелване на маслата са най-различни. Прибягва се до така нареченото «бяло обваряване», което става при краткотрайното въздействие на невисока температура или чрез загряване над обезмаслени животински въглища.
Най-прозрачни и безцветни са маслата, които са обварени в смес с флоридска земя. При употреба обаче и едните, и другите стават силно жълти.
Ако художникът желае сам да си избели маслото, може да стори това по следния начин: напълва догоре безцветен стъклен съд с блажно масло, запушва го добре със запушалка и го оставя на слънце в продължение на няколко седмици. Мартенското слънце избелва най-бързо блажните масла.
Някои художници не пълнят стъклото догоре, а само наполовина. Така маслото наистина се избелва по-бързо, обаче то става и разтегливо поради съприкосновението му с въздуха,който го окислява само отчасти. В някои случаи такова масло се вкисва.
Сгъстяване на блажните масла чрез поставяне на слънце

Сгъстените на слънце блажни масла се получават по следния начин: поставя се в стъклена вана или друг някой широк плосък съд блажно масло, което се разстила на дебелина най-много до 1/2 см. За да не падат прахолинки и други нечистотии в маслото, съдът се покрива със стъклена плоча, на която отдолу са прикрепени коркови тапи.
Разстоянието, което се образува между стъклената плоча и съда, трябва да е достатъчно голямо, за да може въздухът да има свободен достъп до маслото.
Така приготвен, съдът се поставя на слънце. От време на време блажното масло се разбърква с лъжица с цел да се предотврати образуването на кожичка и да се даде достъп на въздуха до всички части на блажното масло.
В зависимост от силата и температурата на слънцето блажното масло се сгъстява в по-къс или по-продължителен срок до гъстотата на мед за ядене, след което се прибира в тъмно стъкло.Мартенското слънце сгъстява най-бързо маслото.
Този начин на сгъстяване на блажните масла е много стар. Бил е практикуван от почти всички стари майстори. Намира широко приложение в картините на Рубенс.
Старите майстори са сгъстявали маслата в оловни съдове.

Сгъстеното на слънце блажно масло има следните предимства:
1. Съхне по-бързо от несгъстените блажни масла.
2. Придава на щриха емайлен характер.
3. Не се напуква, понеже е много еластично.
4. Позволява като никой друг материал най-фини нюанси на тоновете.
5. В смеси с мастиков или дамарен терпентинен фирнис придава на картината приятен гланц, поради което за дълго време не е необходимо фирнисиране на картината.
6. Действува подобно на сикатив ускорително на засъхването на другите масла.
Очистване на маслата

Маслата често съдържат вода, твърди растителни люспици и др. неразтворими частици, които забавят съхненето им и засилват по всяка вероятност пожълтяването им.
Такива масла освен това са разтегливи и лепливи. За да станат по-чисти и по-редки, те се очистват от тези съставни части. Начините за очистване на блажните масла са следните:
1. Маслото се прецежда през дребно счукани дървени въглища. По този начин Дюрер е приготовлявал маслата си.
2. В маслото се прибавя парче гасена вар, която поглъща водата му.
3. Маслото се разбърква добре с прясно паднал, чист, рохкав сняг и се оставя да замръзне няколко дни. След това се внася в незатоплена стая, където се размразява бавно. Този начин има недостатъка, че в маслото при размразяването остава вода от стопения сняг. Освен това почистването може да се извърши само зимно време, и то само с достатъчно чист сняг.
4. Маслото се оставя на спокойствие продължително време. Люспиците и другите твърди частички се утаяват от само себе си. На дъното се образува мътилка. Масло, което е стояло две години на спокойствие, се е самопречистило достатъчно.
5. Най-добрият начин за очистване на блажни масла е чрез изкуствена баритна бяла. За целта последната се нагрява леко на огън, за да се изпари влагата, а след това се изсипва в стъкления съд, разклаща се силно и се оставя на спокойствие. Това се повтаря няколко пъти. Баритната бяла като тежка материя повлича със себе си всички чужди на молекулата на маслото частички. Баритната бяла е индиферентно тяло. Тя няма никакво влияние върху блажното масло.
Понякога частички от баритната бяла остават да плават в маслото. Те не пречат. Ако обаче желаем да ги утаим, в маслото се насипва малко количество терпентиново масло или бензин. Същото нещо се постига, като маслото се нагрее леко на огън. Ако художникът няма под ръка изкуствена баритна бяла, вместо нея той може да си послужи с добре промит и изсушен дребен пясък, прах от стъкло или креда.
Не е за препоръчване очистването на маслата с вода, спирт, сол и пр., защото, особено при прясно масло се образува емулсия или пък в маслото остават чужди вещества.
Очистване на блажните масла от киселини

При частично окисляване на маслата се образуват понякога свободни киселини, които причиняват гранясване. Маслото става разтегливо и мирише на кисело.
Такива масла предизвикват бързо втвърдяване на боите в тубите, ако с тях сме направили маслени бои.
За да се очистят от свободните киселини, към маслата се прибавят дребно счукана гасена вар, креда или оловна бяла на прах, които се разклащат силно и се оставят да се утаят в стъклото.
Понякога пресните гранясали масла се съединяват с гасената вар или оловната бяла. Образува се сива мътилка, която мъчно се премахва. Прибавки от бензин в такива случаи не винаги помагат. Ето защо с такива масла можем да си послужим само при направата на емулсии за темпера.
Съхраняване на блажните масла

Блажните масла трябва да се съхраняват в добре запушени, напълнени догоре съдове, на хладно и тъмно място.
В противен случай с течение на времето те стават гъсти, разтегливи, могат да гранясат и пр. Ако се отсипе от маслото за употреба, за да се изравни нивото му със запушалката, се прибавят дребни камъчета, стъклени перли и пр.
При разтриване на бои с недобре съхранявано масло се получават бои, които се теглят на конци. Ето защо с развалено старо масло не трябва да се приготовляват маслени бои.
За да се отстрани този недостатък, към маслото може .да се прибави малко яйчена или казеинова емулсия, глинен хидрат или пък 2% восък, разреден с терпентин 1:3. И тези материали обаче не винаги помагат, а още по-малко, ако се плюе с плюнка, както това се практикува от някои бояджии.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Лененото масло разгледахме с оглед на употребата му като съставна част при направата на смеси за грундиране.
Понеже то е едно от най-много употребяваните масла при направа на маслени бои, емулсии и разредители, ще го разгледаме по-подробно в този отдел.

Добиване.
Лененото масло се добива от зрелите семена на лена. Най-доброкачествени ленени семена има в Съветска Русия, Холандия и Германия. В България ленени култури има в Добруджа.
Добиването на маслото става чрез изстискване по студен и топъл начин. При втория често се прибягва до действие с киселини, серовъглерод и пр.
При добиването на лененото масло по студен начин семената се смилат на дребно и след това се изстискват с преси при голямо налягане.
По този начин се добива много малко масло. За целите на живописта обаче то е най-годното. Има светложълт цвят и на първо време почти никакъв мирис.
Последният се явява впоследствие. Добитото по студен начин ленено масло съдържа много малко или никак остатъци от люспици и кожички. То е течно. Съхне бързо с приятен гланц. Замръзва под —16°С.
Понякога за добиването на ленено масло по студен начин се вземат недостатъчно узрели семена, от които маслото се изтисква по-лесно.
Добитото масло има обаче млечнобял, мътен вид, който се получава от образувалата се емулсия между водните съставни части на незрялото масло и маслените му части. Такова размътено масло не бива да се употребява за целите на маслената живопис.
В темперната живопис обаче може да се употреби за направата на емулсии. Понеже при добиването по студен начин се получава много малко количество ленено масло, производителите отбягват добиването му по този начин.
Светложълтите ленени масла, които се продават на пазара, са най-често избелени ленени масла, добити по топъл начин.

При добиването на лененото масло по топъл начин семената се смилат на каша и силно се нагряват, а след това се подлагат на пресуване.
За да се получи по-голямо количество масло, към кашата се прибавя сероводород, някои киселини и др., които впоследствие се неутрализират.
В зависимост от температурата и начина на добиването полученото масло има тъмножълт до тъмнокафен цвят — не е така течно, както добитото по студен начин, понеже съдържа големи количества люспици, кожички и др. твърди части. Последните са причина маслото да има силен, неприятен мирис, да замръзва под минус 16°С и да съхне по-бавно.
Някои ленени масла, добити с помощта на сероводород, даже не изсъхват в продължение на месеци, въпреки че с тях е била стрита оловна бяла (М. Дьорнер).
Подобно на всички блажни масла лененото също се състои от въглерод, водород и кислород. То съдържа твърдите палмитинова и стеаринова киселини и течните: олеинова (4,5%), линолова (58,8%), линоленова (20,1%) и изоленова (2,7%) киселина (според проф. Айбнер).

Изпитване.
Доброкачественото ленено масло може да се изпробва по следните начини:
1. Смес от една обемна част масло и една обемна част варна вода при силно разклащаме в стъклен съд дава веднага трайно съединение.
2. 10 г. ленено масло, 15 г. калциева основа и 3 г. спирт дават сапун, който се разтваря във вода с много чиста пяна.
Сапун, който не дава чиста пяна, показва, че маслото е било подправено.

Употребление.
Видяхме, че лененото масло се употребява при направата на смеси за грундиране. За целта към лененото масло трябва да се прибави 2% сикатив.
Последният ускорява съхненето му. Лененото масло обаче намира най-широко приложение при направата на маслени бои, на разредители за маслени бои, при направата на емулсии за темпера и пр.
В тънки слоеве лененото масло съхне за около 3—4 дни. Отначало то е течно, после става лепливо, а след това се втвърдява бързо. Ако е взето на дебел пласт, образува кожа. Ето защо бои, разтрити само с него, трябва да се нанасят на тънки пластове.
Освен това нови пластове от такива бои трябва да. се нанасят върху добре изсъхнали долни пластове. Ако долният пласт не е засъхнал, получава се напукване на горните пластове от бои вследствие на свиването, което става с течение на времето в поменатия пласт.
Лененото масло придава на боите гладък и маслен характер. За да се придаде на щриха при работа с него по-голяма пастозност, прибавя му се 2% восък. От последния обаче не трябва да се взема по-голямо количество, защото се получава обратен резултат.
Чрез своя гладък и маслен характер лененото масло е отговаряло много на гладкия начин при работата на старите майстори. Ето защо то е било най-често употребявано от тях и се споменава в старите художнически ръководства като най-доброкачественото блажно масло.
Въпреки недостатъците на лененото масло, към които се прибавя и склонността му да жълтее, в днешно време то е едно от най-често и най-много употребяваните блажни масла по следните причини: не е така маслено, вследствие на което се улеснява работата с него; дава най-малко напукване на боите и съхне най-бързо.
При направата на маслени бои с него си служим главно за разтриване на тъмните бавно съхнещи бои. Понеже с казеина силно жълтее, не трябва да се взема за направата на казеинови емулсии.

Съхраняване.
Лененото масло трябва да се съхранява на хладно място в напълнени догоре и добре запушени съдове.
При отливане от него нивото трябва да се изравни със запушалката, като се поставят в съда дребни камъчета или стъклени перли.
По този начин не се позволява достъпът на въздух, който чрез частично окисляване ще причини гранясване на маслото.

Сгъстено на слънце ленено масло

Описаното по-горе ленено масло се употребява най-често за направата на маслени бои.
Като разредител обаче много художници предпочитат сгъстеното на слънце ленено масло.
За целта лененото масло се изчиства от твърдите частички с баритна бяла и от свободните киселини с оловна бяла, пясък и пр.
Сгъстеното на слънце ленено масло съхне по-бързо от обикновеното. Получава на въздух емайлност, а като засъхне — приятен гланц.
То е било употребявано от Рубенс, Веласкес и др. стари майстори, които са го сгъстявали в оловни съдове.

Устойчиво ленено масло

Нарича се постоянно или трайно, защото е много по-устойчиво към атмосферните влияния, отколкото обикновеното ленено масло и безира.
Служи за направа на бои, които ще бъдат изложени на силни промени, като дъжд, слънце, студ и вятър.
Устойчивото ленено масло се добива от обикновеното чрез нагряване в присъствието на въглеокис.
То има зеленикав цвят, съхне по-бавно от обикновеното ленено масло. Придава на боите голяма емайлност и приятен гланц.
Чрез него се получават леки преливания при нюансировката на боите. Това му свойство се засилва още повече, ако се прибави към него венециански терпентин, дамаров или мастиков терпентинен фирнис.
Устойчивото масло се нарича в търговията английски лак.

Озонирано ленено масло

Озонираното ленено масло се добива от обикновеното чрез изваряване и продухване със струи от кислород.
Получава се гъсто масло, което се намира в последния си стадий преди засъхването, поради което то съхне много бързо. Озонираното масло е много гъсто.
Придава на маслените бои голяма емайлност. То се употребява при направата на линолеум.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Те са силно сгъстени чрез обваряване ленени масла, на които са прибавени големи количества метални окиси.
Продават се разредени с терпентин. Засилват до мого голяма степен съхненето на блажните масла, понеже спомагат за поемането на кислорода от въздуха.
Това засилване на съхненето на блажните масла, което понякога, ако се вземе по-голямо количество сикатив, може да се извърши само в няколко часа, не е без лоши последствия.
Сикативът предизвиква в картините големи и дълбоки пукнатини. Ето защо художникът трябва да се въздържа от употребата им. Ако се наложи да се прибегне към тях, в никой случай не трябва да се вземе повече от 2% от съдържанието на маслото.
Освен напукванията сикативите предизвикват лепкав щрих на боята и кален вид след засъхването й. От тях най-много страдат светлите и студените тонове на бои като оловната бяла и неаполитанската жълта, които и без това съхнат бързо.
На тях не бива да се поставя сикатив. Като прибавка до 2% сикативите могат да намерят оправдание само в най-долния пласт, в така наречената подготовка на многослойна живопис, при условие, че работата е бърза и няма достатъчно време да се изчаква съхненето на този пласт.
Ако се употреби обаче в горните пластове, които се намират върху недобре засъхнали долни, непременно се явяват напуквания вследствие на силното им свиване.

Сикативът на Кутре съдържа много голямо количество олово и манган. Станал е причина за напуквания на голям брой картини.
Харлемският сикатив, ако се състои от сгъстено масло и дамарен или мастиков терпентинен фирнис, не предизвиква никакви повреди с картината.
Кобалтовият сикатив на Фидлер, както сочи названието му, се състои от силно обварено масло и кобалтов окис. Има светъл цвят. Трябва да се употребява много икономично.
Оловнозахарното ленено масло на Хаузер предизвиква потъмняване на боите и изветрява.
Масла на пасти — те са гъсти съединения, подобни на помади. Получават се от смеси на силно сгъстени масла и восък. Трябва да се употребяват с много голяма осторожност.

Маслено-смолести лакове

В търговията се срещат и така наречените маслено-смолести лакове, които се получават чрез обваряване на дамарената или мастиковата смола в ленено, маково или орехово масло.
Полученият блажен лак има тъмен цвят, поради което жълтее много силно. Придава на картините неприятен блясък. Маслено-смолестият лак може да се употреби само като прибавка към разредителите на боите.
Той не може да служи за крайно фирнисиране на картините, понеже причинява силни пожълтявания.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Ореховото масло се добива чрез изстискване на ядките на ореха, които за целта се накисват във вода, а след това се обелват от люспиците им.
Ядките на ореха съдържат 65% блажно масло, което на български се нарича шарлаган. Ореховото масло е светло и без вкус, ако е прясно добито по студен начин от добре изсушени орехи. Добитото от пресни орехи и по топъл начин мирише тежко и има жълтозеленикав цвят.
Ореховото масло става гъсто при 13°С, а се втвърдява при —30°С. То съдържа в малки количества твърдите миристинова и лауринова киселина и течните 6% олеинова, 80% линоленова киселина. Съхне по-бавно от лененото масло — при нормални условия за около 5—6 дни.
То лесно гранясва. Има течен характер и служи за работи,в които ще има да се предават с голяма точност тънки и дребни подробности. Ето защо е било употребявано от Дюрер за направата на космите в брадите и мустаците на портретираните от него хора.
Ореховото масло изсъхва в цялото си тяло, ако е нанесено на тънки пластове. И то като лененото не предизвиква напуквания, ако се употреби правилно. Ореховото масло не образува нагъвания на корицата, поради което е по-надеждно от лененото масло.
Ван Дайк е употребявал ореховото масло за разтриване на бялата боя, а Леонардо да Винчи, който описва подробно в своя «Трактат за живописта» начина за добиването му, препоръчва сгъстеното на слънце орехово масло.

Маково масло — Макoвoе масло —  Mohnol

Маковото масло се добива от семената на мака.
Качеството му зависи най-много от това, дали маслото е добито по студен начин и от семената на белия мак, или по топъл начин и от семената на някои другояче оцветени макове. Добитото от белия мак масло е почти безцветно и има приятен мирис.
Маковото масло се избелва на слънце по-бързо от лененото. Но и при него това няма значение, защото, като стои на въздуха, става отново жълто. Ето защо, за да не настъпят нежелани промени в картината, по-добре е да се работи с неизбелено маково масло.
Маковото масло бива често подправяно с неизсъхващи масла, които го правят лепливо. То е въведено в живописта през VII в. от холандските художници.

По химически състав маковото масло се различава значително от лененото масло. То съдържа около 5% твърди киселини, от които в най-голямо количество лауриновата киселина.
Понеже съдържа голямо количество, (около 30%) олеинова киселина, маковото масло съхне по-бавно от лененото. Според Айбнер то съдържа около 60% линолова киселина, никакви обаче други течни киселини. Маковото масло съхне за 6—8 дни. Линоксинната му кожичка не е така еластична, както на лененото масло.
Мнозина учени са против употребата на маковото масло в живописта. Проф. Айбнер го отрича изцяло, а проф.Таубер пише в «Technische Mitteiluhgen fur Malerei 1910—1919», че на него се дължат до голяма степен повредите в картините на половината от художниците на XIX в.
Други учени обаче, като Маке, Дьорнер, Киплик и др., са на мнение, че то може да се употреби, стига да се използуват рационално неговите предимства и да се знае как да се отбягват недостатъците му.
Предимствата на маковото пред лененото масло се състоят в следното: то е по-светло и по-малко жълтее. Освен това не образува дебела линоксинна кожица. Придава на боите пастозен характер.
Недостатъците му са, че съхне лошо и че ако се употреби в многослойна живопис, вследствие на бавното и лошо съхнене във вътрешността на пластовете предизвиква напукване.

Понеже маковото масло съхне по-бавно от лененото и хваща по-мъчно кора, с него може да се работи по-продължително време мокро в мокро. То обаче е най-подходящо за прима живопис.
В днешно време маковото масло се употребява за направа на белите бои. Докато при кремзервайса, на който придава пастозност, то дава хубави резултати, при цинковата бяла не трябва да си служим само с него, а със смес от ленено и маково масло.
В противен случай Цинковата бяла съхне лошо и много бавно, вследствие на което може да причини напуквания в картината.
Маковото масло гранясва по-бързо от лененото. За очистването му от свободни киселини, които причиняват този процес, си служим, както при лененото масло, с оловна бяла, пясък или калцинирана сода, който не съдържа вода.
Ако маковото масло стои дълго време в недобре напълнено стъкло, става лепливо. Разтрита с него боя се тегли на конци. За изправяне на този му дефект си служим с прибавяне на яйчени емулсии, глинен хидрат или восък, обаче не винаги с успех.
Безири, направени от маково масло, са по-долнокачествени от тези, направени от ленено масло. Те съхнат по-бавно и остават лепливи. Сгъстеното на слънце маково масло е също така по-долнокачествено от лененото, сгъстено на слънце.
Маховото масло се изпарява много лесно на слънце. Ето защо картини, правени с него, според проф. Айбнер, ако се сушат на слънце, получават много лесно напуквания.

Маковото масло не трябва да се употребява при грундирането. Бавното му съхнене с цинковата бяла и литопона предизвиква напуквания в още прясна картина.
За съжаление фабрикантите на платна, за да избягнат жълтеенето на платната поради употребата на лененото масло, го използуват често при направата на платната.
Тъй като в търговията художникът много мъчно може да контролира кога е направено платното, за да бъде достатъчно изсъхнало, а вследствие на това и да бъде годно за употреба, най-добре е художникът да не купува готовите грундирани платна.
Като разредител маковото масло също така трябва да се употребява много икономично. Опитите да се отстранят недостатъците му чрез смес и с дамаров или мастиков терпентинов фирнис не са дали необходимите резултати.

Конопено масло — Hanfol

Конопеното масло е много блажно. Студено добитото е безцветно, а добитото по топъл начин — зеленикаво.
Съхне по-бавно от маковото масло (8—9 дни). За целите на съвременната живопис не е годно, защото има много блажен характер, неприятен блясък и гладкост.
Конопеното масло гранясва най-бързо от всички блажни масла. Опити на проф. М. Дьорнер показват, че конопеното масло не жълтее, ако с него е разтрита оловна бяла.
То може да се употреби само в смеси с другите блажни масла.

Китайско дървено масло — Chinesisches Holzol

Въпреки че китайското дървено масло има някои добри свойства, като цялостното му изсъхване, то не може да се употреби, защото образува непрозрачна линоксидна кожичка.

Банкулово орехово масло — Bankulnussol

Това масло се препоръчва много горeщо от някои художници-практици, а от други се отрича изцяло.
Ако е добито по студен начин, то е светло и съхне бързо. Добитото по топъл начин е много гъсто и кафено.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Соево масло — Sojabohnenol

Соевото масло е течно, полуизсъхващо масло, което служи по-често за направата на фирниси, отколкото за приготовление на бои или разредители.
Някои фабриканти на бои, които желаят да задоволят искането на някои художници боите им да съхнат по-бавно, го употребяват прекомерно при направата на маслени бои.
Последствията обаче са бавно съхнене, потъмняване и лепливост на боите.

Памучно масло — Baumwollsamenol

Памучното масло е също така бавно съхнещо масло. Служи за подправка на лененото масло.. Има недостатъците на соевото масло.

Чамово (смърчово) и борово масло — Fichten — Kiefersamenole

Върху качествата на тези масла съществуват още спорове между хората на науката.
Едни твърдят, че те съхнат бързо и не жълтеят, че имат положителните свойства на лененото, маковото и ореховото масло.
Практиката обаче показва, че те жълтеят в продължение на 14 дни. Едни от тях съхнат действително бързо, други остават с месеци незасъхнали.
Кожичката им се набръчква силно (М. Дьорнер).

Рициново масло — Rizinusol

Рициновото масло е най-гъстото от всички блажни масла и е безцветно.
В тънки слоеве съхне за 40 дни, а в по-гъсти — никак. Рициновото масло не жълтее.
Намира употреба само като прибавка 5% към фирнисите за изолиране на грундовете. Прави изолаторите гъвкави и нечупливи.
Повече обаче от 5% не трябва да се взема, защото изолаторът става леплив.
Може да се употреби и като прибавка 2—3% към дамарения и мастиковия терпентинов фирнис при фирнисиране на стари картини, и то на тъмни места.

НЕИЗСЪХВАЩИ БЛАЖНИ МАСЛА

Към тях спадат лешниковото, бадемовото и зехтинът. Понеже не засъхват, причиняват потъмняване на боите.
Като прибавка към останалите масла забавят съхненето им и предизвикват лепливост на боите.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Получава се от нефта при фракционна дестилация. Различаваме петрол за горене и пречистен петрол.
Вторият се получава, като се действува на първия със сярна киселина, натриева основа и прекарване през вода.
Само чистият петрол е годен за художнически цели. Той е непроменлив, няма свойството да разяжда линоксинната корица на блажните масла и излетява без остатък.
Служи за почистване на картини, като прибавка към разредителите на боите и на фирнисите.
Виберовият фирнис, който се произвежда от фабриката Льофранк, е фирнис, който съдържа в себе си голяма доза чист петрол. Служи за промеждутъчно фирнисиране на маслени картини.
Обикновеният петрол излетява по-бавно от чистия. Оставя остатъци от по-тежки масла, които се намират в съдържанието му до 10 и повече проценти.
Причинява почерняване на боите. Последните остават понякога за дълго време лепкави.
Петролът е бил употребяван от италианските художници по времето на Ренесанса.
Наричали са го olio di sasso, olio di petra. В трактата на Леонардо да Винчи се споменава за него. Как е бил обаче употребяван, досега не е достатъчно изяснено.
Художникът Лудвиг се опита да въведе в Германия така наречената петролна маслена боя, която обаче, както ще видим по-нататък, не даде очакваните резултати.

Бензин

Бензинът изветрява без всякакъв остатък, поради което се употребява най-много за направа на фиксативи за пастел.
Като разредител той е негоден, защото разрежда силно боите и след това бързо излетява. Служи като чистител при реставрирането.

Вазелин

Вазелинът е неизсъхващо масло, поради което не трябва да се употребява нито при направата на бои, нито при приготвянето на разредители и чистители за рестарвиране на картини.

Парафин

Парафинът е минерален восък, който не може да замести в никакъв случай пчелния восък, защото придава на картините, ако с него е направен фирнис за крайно фирнисиране, неприятен стъклен блясък.

От каменовъгления катран се получават следните продукти:

Бензол

Бензолът разяжда много силно боите. Употребява се само чист бензол в смеси с пчелен восък с цел да се получи матовина в картината.
Ако бензолът не е чист, причинява почерняване в употребените места в картините. Парите му не са здравословни.

Толуол

Също така много силен разредител; употребява се най-често като чистител при реставрирането. За целта трябва да се взема само чист толуол.

Ксилол

Ксилолът служи за почистване на четки и за отстраняване на стари слоеве бои от развалени етюди.

Тетралин

Тетралинът се изпарява по-бавно от бензина. Има много неприятен мирис. Разяжда силно боите. Намазвания с бяла боя почерняват от него (М. Дьорнер).

Декалин

Декалинът не разяжда така силно боитe. Служи най-често като чистител при реставрацията на стари картини. За целта трябва да се употребява само чист дeкалин.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Терпиново масло

То се получава от терпентиновото масло, като му се действува със сярна киселина и алкохол.
Продава се в течно и твърдо състояние. Употребява се от някои художници вместо терпентиново масло,защото не излетява така бързо.
Получени са досега сравнително добри резултати, за които поради липса на отдалеченост по време не може да се даде крайна преценка.

Заместители на терпентиновото масло

Така наречените немски, шведски, руски, полски, белгийски, български и пр. терпентинови масла се получават при суха дестилация на катран от корени на бор.
Имат неприятен мирис, съхнат лошо и оставят много неразтворени части и други остатъци и нечистотии.
Разпознават се, като се смесят с концентрирана солна киселина, от която стават червенокафени. От нея чистите терпентинови масла стават жълтеникави.

Смолени спиртове

Те се получават от долнокачествени смоли. След засъхване лепнат.
Служат за подправка на терпентиновото масло.

Патентовани терпентинови масла

Те са продукти, добити от петрол. Служат за бояджийски и евтини декоративни цели, но не и за целите на живописта.

Терпентинови заместители от петролни продукти

Служат за почистване на четките и палитрата, а ако са чисти — като чистители при прочистването на стари картини.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Розмариновото масло се получава от розмариновия храст, който расте в Южна Франция, Далмация и други страни.
Най-доброкачествено масло се добива във Франция. Има слабозелен или безцветен вид и силен мирис.
Розмариновото масло е силен разредител. Изпарява се по-бавно от терпентиновото масло.
Може да се употреби само в прима живопис, защото при повторно живописване предизвиква разтваряне на долните пластове, вследствие на което боите потъмняват и се напукват.
Последното се случва най-често, ако долният пласт е бил нанесен много тънко. Чистото розмариново масло се разпознава в смеси с алкохол.
Две части от него и една част 90% спирт трябва да дават бистър разтвор. Розмариновото масло се осмoлява лесно на въздух и прави боите лепливи.
При употреба трябва да се вземе от него много малко количество.

Лавандулово (лавенделово) масло — Лавендлоувое масло — Lavendelol

Лавандуловото масло се получава от цветовете на лавандуловото растение (Lavendula spica), което главно расте в Южна Франция.
Има слабожълт или зеленикав цвят и мирише приятно. Съдържа повече смоли от терпентина и съхне по-бавно от розмариновото масло.
Лавандуловото масло е силен разядител. В него се разтварят смолите. Лавандуловото масло разяжда силно долните пластове боя.
Подобно на розмариновото масло и то причинява пожълтяване и напукване.
Понеже лавандуловото масло се осапунява, намира приложение при направата на емулсии.
Осмолява се лесно, поради което трябва да се съхранява в добре запушени съдове. Разтваря се в алкохол в пропорции 1:3.

Спиково масло — Спиковое масло — Spikol

Спиковото масло се получава от цялото лавандулово растение, поради което е много по-долнокачествено от лавандуловото масло.
Всичко, казано за последното, важи и за него. Спиковото масло е било употребявано в някои редки случаи от Рубенс.

Карамфилово масло — Nelkenol

Най-доброкачественото карамфилово масло се добива от цветовете на карамфила, а долнокачествените масла — от стъблата му.
Карамфиловото масло има много силен мирис; съхне и се изпарява много бавно.
Последните му свойства се използуват от някои художници, за да поддържат картините си влажни за по-дълго време.
Така например смес от цинкова бяла и карамфилово масло не засъхва върху изолиран грунд в продължение на 40 дни.
Понеже карамфиловото масло разтваря долните пластове от бои, трябва да се употребява в много малко количество като прибавка към разредителя на боите.
В противен случай вследствие на разтварянето на долните пластове от горния става потъване на горните пластове в долните; оттук и силно потъмняване на картината.
Същото нещо важи и ако картината се напръска с карамфилово масло (с машинка за фиксиране).
Гъстото карамфилово масло се разтваря изцяло в етер и алкохол. Като стои на светло, маслото в стъкления съд става в скоро време кафено.
Същото обаче не се забелязва при употребата му в картината.

Масло от копайва балсам — Масло копайского балъсама — Kopaiva-balsam

Маслото (етерът) от копайва балсам се добива при дестилирането на копайва балсама, който ще разгледаме по-подробно при балсамите.
Има силен мирис на овощия и прозрачен цвят. Съхне по-бързо от розмариновото масло, почти като лененото — за няколко дни.
Съдържа в себе си долнокачествени смоли, които предизвикват лепкавост на боите, а след като изсъхнат — чупливост на пластовете.
Маслото от копайва балсама по подобие на останалите бавно излетяващи етерични масла има свойството да разтваря долните пластове, поради което в картината се явяват потъмнявания.
Това му свойство е много ценно при почистване на стари картини и затова се употребява много по-често в реставрирането, отколкото като свързвател или разредител в живописта.
Някои немски фабрики го употребяват при направата на маслени бои като прибавка към свързвателя.

Елемово масло — Elemiol

То се добива от елемовия балсам. Има силен мирис и свойство да разяжда. Ако се нанесе на тънък пласт, съхне в два-три дни.
По съображенията, изтъкнати при маслото от копайва балсам, и това масло не трябва да намира употреба в маслената живопис нито при направата на боите, нито като съставна част на разредителите.

Копалово масло — Кайепутово масло — Восъчно масло — Кехлибарено масло

Поради отрицателните си свойства тези четири масла не трябва да се употребяват в живописта.

Леко и тежко камфорово масло

След изсъхването си тези масла остават лепливи. Имат силен мирис.
Употребяват се като прибавки към бои, направени с петролни дестилати, или към фабричните разредители. Вредни са обаче и в единия, и в другия случай.

Камфор — Kampfer

Камфорът се продава във вид на кристално, твърдо, лесно изпаряемо, издаващо силен, неприятен мирис тяло.
Не трябва да се употребява като средство за консервиране на темперни емулсии или на мастиковия терпентинен фирнис, защото е вреден.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.