Posts Tagged ‘изкуство’

За иконописта и стенопиството

За иконописта и стенопиството употребяваните материали са различни. За една икона е необходимо да се приготви преди всичко хубава и здрава дъска, която да не се пука и да не се криви, да не е податлива на червоядство. За да се избегне червоедината, старите майстори са при­лагали два начина: първо дъските, на които ще се рисуват икони, е трябвало да бъдат от стари дървета, рязани късно през есента или през зимата. С това те са целели да употребят дърво, в което е била пре­късната до възможния предел вегетацията, соковете в дървото са на­малели, то е с малко белтъчини, а с повече таниново съдържание. Твър­достта на дървото в този случай е по-голяма и това го предпазва от чер­веите. За още по-голяма сигурност майсторите са прилагали и след­ното: когато иконата е била готова, намазвали са я с горещ зехтин от всички страни освен от лицевата страна. Резбите от иконостасите са потапяли изцяло в горещ зехтин или безир тогава, когато са искали да остане резбата оригинална — без грундиране и позлатяване.

(more…)

Занаятът в изкуството

От всички пластични изкуства живописта е онова изкуство, което най-много зависи от материала, с който си служи художникът, за да даде траен и съвършен израз на това, което го вълнува. В основата на всяко голямо живописно произведение лежи добре разбран и овладян във всичките му детайли занаят. Невъзможно е най-рационалното използуване на възможностите, които дава даден материал при разните видове живописни техники, без да се познава тоя материал. Всеки голям художник независимо от времето и от школата, към която принадлежи, чувствува естествена нужда да гарантира трайност на произведението си, чрез което то служи като документ на личното му и на неговата епоха мировъзрение. Отличителен белег за големите епохи в изкуството е наличността на един силно развит занаят. Големи художници от миналото, като Джото, Ван Ейк, Леонардо, Дюрер, Тициан, Веласкес, Рубенс, Рембранд, са били и най-големи техници на своето време. В миналите епохи художникът е бил член на една непрекъсната верига. На раменете на предходните поколения стоят краката на следващите. Знанието и моженето се основават на една здрава традиция, познаваща най-дълбоко средствата си. Ателието на майстора на школата е едновременно и училище, и работилница, и висш духовен център. Големите майстори са намирали нови изразни средства, чрез които е ставало възможно те да изразят най-ясно, най-трайно и най-художествено мирогледа на своето време. Техните нововъведения обаче не стоят изолирани сами за себе си, а се основават на опита от миналото.

(more…)