Posts Tagged ‘масло’

Етерични масла

Етеричните масла принадлежат по своя химически състав към въглеводородите.
В зависимост от свойствата им да поемат или не кислород, те се делят на наситени и ненаситени.
На въздух наситените етерични масла излетяват без остатък, а иенаситените поемат кислород и отчасти излетяват, отчасти се окисляват и осмoляват, като образуват твърди вещества.
Към етеричните масла, които излетяват без всякакъв остатък, спадат бензинът, бензолът и др. продукти. Те се добиват от нефта и каменовъгления катран. Поради своя произход те носят названието минерални етерични масла.
По-голямата част от тях са слабо активни химически вещества.
Етеричните масла, които на въздух отчасти излетяват и се окисляват, вследствие на което се осмоляват, се разделят на следните два вида:
терпентинени масла и полуизветряващи етерични масла. Терпентинените масла имат свойството, като стоят на въздуха, да изветряват в по-голямата си част и да образуват осмолявания; състоят се от химически активни вещества, които се наричат терпени.
Съставът на полуизветряващите етерични масла е различен от този на минералните и терпентинените масла. Освен въглеводороди и терпени те съдържат и някои кислородни съединения. При окисляване образуват твърди вещества.
Както терпентинените, така и полуизветряващите етерични масла са продукти от растителен произход.
Получават се било чрез дестилиране на части от растения, балсами и смоли, било чрез изстискване на части от растения.
Всички етерични масла са лесно запалителни и избухливи при нагряване. Те трябва да се съхраняват на хладно и тъмно място, далеч от огън и в добре запушени съдове. Между нивото им и запушалката не трябва да има въздух, защото се окисляват.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Минерални етерични масла

Минералните етерични масла като наситени не поемат кислород, поради което не се променят.
Ако са чисти, те не оставят никакви остатъци след изветряването си.
Минералните етерични масла не действуват чрез изпарението си нито ускорително, нито закъснително върху съхненето на блажните масла.
Минералните етерични масла не се осапуняват. Служат главно за разредители и чистители. Само малка част от тях се употребява като свързватели при направата на маслени бои. Най-главното тяхно предназначение в живописта е да служат за направата на фиксативи за пастел, въглен и пр.
Понеже бързо излетяват и не оставят никакви остатъци, ролята им като съставна част във фиксативите е незаменима.
Към минералните етерични масла спадат и други някои продукти, като обикновения петрол за горене, парафина, вазелина и пр.
Те оставят при изпарението си остатъци или пък са полутечни или твърди тела, които не се променят на въздуха.
(more…)

Терпентинови масла

От тях разгледахме двойно пречистения френски терпентин с оглед на употребата му като разредител на смолите, които влизат като съставни части при направата на фирнисите.
Последните намират голямо приложение при грундирането като изолатори.
Казахме там, ще повторим и тук, че същите тези фирниси намират голяма употреба както при направата на боите, така и при приготовлението на емулсии и фиксативи.
Казаното за добиването, свойствата, изпитването и съхраняването на двойно пречистения френски терпентин важи и за останалите терпентинови масла.
В настоящата част при разглеждането на свързвателите ще се спрем по-подробно върху ролята на терпентиновото масло като свързвател.
Взето само за себе си, терпентиновото масло не може да служи като свързвател, защото излетява бързо и не притежава изискванията, които трябва да има всеки свързвател, т. е. да обвърже прахолинките от боите на прах една с друга и с грунда.
Върху маслената боя той действува по-скоро разрушително, защото разяжда блажните масла; вмъква се между отделните части на боята, а след това излетява, без да остави нищо след себе си, което да поддържа адхезията между тях и грунда.
Прекомерната употреба на терпентиново масло действува особено вредно върху постен грунд. Има случаи, когато боята се олющва на дребни люспи непосредствено след засъхването й.
Чрез употребата на голямо количество терпентиново масло се постига матовина на картината, но се засилва до много голяма степен и посивяването на боите.
При фирнисиране такива картини се променят до неузнаваемост. Бързото излетяване на терпентиновото масло може да предизвика напуквания и върху изолиран грунд, ако картината се постави да съхне на слънце.
Това се случва и тогава, когато картината не е била направена в един сеанс, а в няколко, като боите при първоначалното покриване на платното са били разредени силно с терпентиново масло.
При разтеглива маслена боя някои художници прибягват до разреждането й с терпентиново масло. Не е за учудване, че боята им с това не става по-лесно размазваема.
Терпентиновото масло излетява, а маслото от боята вследствие на това засъхва по-бързо. Тъй като терпентиновото масло лесно ускорява съхненето на блажните масла, не трябва да се употребява като прибавка в разредители, чието предназначение е да съхнат бавно.
Въпреки че свойството на терпентиновото масло да разяжда боите е добре известно на художниците, те малко се грижат за това.
Има случаи, когато съвсем безсмислено се работи само с терпентиново масло или със силно разредени с него разредители върху недобре засъхнали пластове от картината.
Нищо чудно, че в такива случаи вследствие на срастването, което се получава в пластовете, на боите поради разтварянето им от терпентина, картината силно потъмнява.
Още по-опасно е размекването на почти засъхнали пластове от бои с терпентиново масло, за да се получи общ тон. Такива картини не само че потъмняват, но се и напукват.
Прекомерното употребление на терпентиновото масло е причина за почерняването на много от съвременните картини.

(more…)