Posts Tagged ‘терпентин’

Терпентинови масла

От тях разгледахме двойно пречистения френски терпентин с оглед на употребата му като разредител на смолите, които влизат като съставни части при направата на фирнисите.
Последните намират голямо приложение при грундирането като изолатори.
Казахме там, ще повторим и тук, че същите тези фирниси намират голяма употреба както при направата на боите, така и при приготовлението на емулсии и фиксативи.
Казаното за добиването, свойствата, изпитването и съхраняването на двойно пречистения френски терпентин важи и за останалите терпентинови масла.
В настоящата част при разглеждането на свързвателите ще се спрем по-подробно върху ролята на терпентиновото масло като свързвател.
Взето само за себе си, терпентиновото масло не може да служи като свързвател, защото излетява бързо и не притежава изискванията, които трябва да има всеки свързвател, т. е. да обвърже прахолинките от боите на прах една с друга и с грунда.
Върху маслената боя той действува по-скоро разрушително, защото разяжда блажните масла; вмъква се между отделните части на боята, а след това излетява, без да остави нищо след себе си, което да поддържа адхезията между тях и грунда.
Прекомерната употреба на терпентиново масло действува особено вредно върху постен грунд. Има случаи, когато боята се олющва на дребни люспи непосредствено след засъхването й.
Чрез употребата на голямо количество терпентиново масло се постига матовина на картината, но се засилва до много голяма степен и посивяването на боите.
При фирнисиране такива картини се променят до неузнаваемост. Бързото излетяване на терпентиновото масло може да предизвика напуквания и върху изолиран грунд, ако картината се постави да съхне на слънце.
Това се случва и тогава, когато картината не е била направена в един сеанс, а в няколко, като боите при първоначалното покриване на платното са били разредени силно с терпентиново масло.
При разтеглива маслена боя някои художници прибягват до разреждането й с терпентиново масло. Не е за учудване, че боята им с това не става по-лесно размазваема.
Терпентиновото масло излетява, а маслото от боята вследствие на това засъхва по-бързо. Тъй като терпентиновото масло лесно ускорява съхненето на блажните масла, не трябва да се употребява като прибавка в разредители, чието предназначение е да съхнат бавно.
Въпреки че свойството на терпентиновото масло да разяжда боите е добре известно на художниците, те малко се грижат за това.
Има случаи, когато съвсем безсмислено се работи само с терпентиново масло или със силно разредени с него разредители върху недобре засъхнали пластове от картината.
Нищо чудно, че в такива случаи вследствие на срастването, което се получава в пластовете, на боите поради разтварянето им от терпентина, картината силно потъмнява.
Още по-опасно е размекването на почти засъхнали пластове от бои с терпентиново масло, за да се получи общ тон. Такива картини не само че потъмняват, но се и напукват.
Прекомерното употребление на терпентиновото масло е причина за почерняването на много от съвременните картини.

(more…)

Балсами

Балсамите са особени сокове, изтичащи от растенията. За разлика от гумите са неразтворими във водата. Те съдържат етерични масла и смоли.
Като стоят кратко време на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Последните в скоро време изветряват и стават на люспи.
Балсамите носят още и названието терпентини. Различаваме два вида балсами или терпентини: благородни и обикновени.
Към благородните балсами спадат венецианският, страсбургският и канадският терпентин, а към обикновените — копайва балсамът, боровите терпентини и елемовият балсам.
Едните се различават от другите по следните свойства: докато благородните балсами имат приятен мирис и придават на боите емайлност и възможност за голяма нюансировка, обикновените миришат неприятно и не могат да служат за целите на живописта.
Благородните терпентини се разтварят лесно в терпентиново масло, етер, бензин и петрол. В спирт и амоняк не стават мътни. Разтопени в блажни масла, се съединяват с тях, при изстиване обаче отново се отделят. Те съдържат 20—30% етерично масло.
Обикновените балсами стават мътни в разтвори със спирт или амоняк. Имат мътен жълтеникав или отиващ към черно цвят. Служат за добиването на долнокачествени терпентинени масла. Получените от балсамите смоли, като колофон и др., са много долнокачествени.
При направата на боите могат да се употребят, и то в много малки количества, само благородните балсами. Същите намират приложение най-много като съставни части на разредителите за маслени бои или на някои от темперните емулсии.

(more…)

Терпентино-смолест фирнис

Добиване.
Смолестите фирниси се получават от дамарова или мастикова смола, която се разтваря в чисто (двойно пречистено) френско терпентиново масло. Разтварянето на смолата в терпентиново масло става по студен или по топъл начин. В зависимост от това полученият фирнис има светложълт или жълтокафен цвят. По-доброкачествен е терпентино-смолестият фирнис, добит по студен начин. Обикновено в търговията се продават фирниси, добити при фабрикацията им по топъл начин.
Понеже получаването на терпентино-смолестия фирнис по студен начин е много просто и лесно, а полученият продукт е не само много по-евтин, но и по-доброкачествен от фабричния, за препоръчване е всеки художник сам да си го приготовлява.

(more…)