Те са силно сгъстени чрез обваряване ленени масла, на които са прибавени големи количества метални окиси.
Продават се разредени с терпентин. Засилват до мого голяма степен съхненето на блажните масла, понеже спомагат за поемането на кислорода от въздуха.
Това засилване на съхненето на блажните масла, което понякога, ако се вземе по-голямо количество сикатив, може да се извърши само в няколко часа, не е без лоши последствия.
Сикативът предизвиква в картините големи и дълбоки пукнатини. Ето защо художникът трябва да се въздържа от употребата им. Ако се наложи да се прибегне към тях, в никой случай не трябва да се вземе повече от 2% от съдържанието на маслото.
Освен напукванията сикативите предизвикват лепкав щрих на боята и кален вид след засъхването й. От тях най-много страдат светлите и студените тонове на бои като оловната бяла и неаполитанската жълта, които и без това съхнат бързо.
На тях не бива да се поставя сикатив. Като прибавка до 2% сикативите могат да намерят оправдание само в най-долния пласт, в така наречената подготовка на многослойна живопис, при условие, че работата е бърза и няма достатъчно време да се изчаква съхненето на този пласт.
Ако се употреби обаче в горните пластове, които се намират върху недобре засъхнали долни, непременно се явяват напуквания вследствие на силното им свиване.

Сикативът на Кутре съдържа много голямо количество олово и манган. Станал е причина за напуквания на голям брой картини.
Харлемският сикатив, ако се състои от сгъстено масло и дамарен или мастиков терпентинен фирнис, не предизвиква никакви повреди с картината.
Кобалтовият сикатив на Фидлер, както сочи названието му, се състои от силно обварено масло и кобалтов окис. Има светъл цвят. Трябва да се употребява много икономично.
Оловнозахарното ленено масло на Хаузер предизвиква потъмняване на боите и изветрява.
Масла на пасти — те са гъсти съединения, подобни на помади. Получават се от смеси на силно сгъстени масла и восък. Трябва да се употребяват с много голяма осторожност.

Маслено-смолести лакове

В търговията се срещат и така наречените маслено-смолести лакове, които се получават чрез обваряване на дамарената или мастиковата смола в ленено, маково или орехово масло.
Полученият блажен лак има тъмен цвят, поради което жълтее много силно. Придава на картините неприятен блясък. Маслено-смолестият лак може да се употреби само като прибавка към разредителите на боите.
Той не може да служи за крайно фирнисиране на картините, понеже причинява силни пожълтявания.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Свойства.
Безирът има по-светъл или по-тъмен цвят в зависимост от температурата, при която е бил обварен. Ако е доброкачествен, засъхва за 8—15 ч, без да образува неравномерна и лепкава корица. Засъхналият пласт е прозрачен и еластичен.
Безирите биват често фалшифицирани било при самото им добиване, като са били употребени долнокачествени блажни масла, които колкото и да са обварявани, не дават задоволителни за целите на грундирането резултати, било след тяхната направа.

Опит.
За да се убедим в доброкачествеността на безира, постъпваме по следния начин: разтриваме 1 г безир върху стъкло с площ 1 кв. м и го оставяме да изсъхне.Разтриването на пласта трябва да стане равномерно навсякъде. То става с пръст. Съхненето на безира върху стъклото се извършва при умерена температура (15°С), а не до печка или на слънце. Доброкачественият безир изсъхва за 8—15 часа или най-много за 24 часа. Ако в този срок пластът не е изсъхнал, а след изсъхването си е лепкав, с неравномерна корица и пр., това показва, че безирът е подправен с долнокачествени масла. При дращене с нож корицата се огъва и издава ясен звук.

Употребление.
Доброкачественият безир е най-употребяемият растителен свързвател при направата на смесите за грундиране. Долнокачественият обаче причинява силни пожълтявания на грунда. В такъв случай за предпочитане пред него е ленено масло с 2% сикатив.
Безирът се съхранява като лененото масло.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974