В търговията съществуват най-различни качества цинкова бяла. Цветът им е от чисто бял до тъмносив. Колкото цинквайсът е по-сив, толкова е по-долнокачествен.
Различните качества имат следните названия: червен, зелен, сребърен и пр. печати. При направата на смеси за грундиране най-широко употребление намират зеленият и сребърният печат.
По-долнокачествената цинкова бяла е подправена с долнокачествени примеси. Понеже този пълнител е много важен при направата на смесите за грундиране, трябва да се подложи непременно на проба.

Опити.
Най-лесната проба е чрез силно нагряване на огън. Поставя се прах от цинкова бяла върху края на ножчето за рисуване и се държи над пламъка на спиртник.
Прахът пожълтява от силната температура, като изстине обаче, става отново бял. Ако има примеси от креда, посивява и при изстиване запазва сивия си цвят.
Последната констатация има значение само ако ще правим от праха маслена боя за рисуване.

Употребление.
Цинковата бяла намира широко приложение при направата на смеси за грундиране, винаги обаче в смес с друг някой пълнитeл. Ако я употребим сама за себе си, грундът се напуква. Понеже оцетната киселина разрушава цинковата бяла, то върху грунд, направен с нея, не трябва да се работи с разредител на бои, който съдържа тази киселина (оцетна емулсия).

С ъ х р а н я в а н е.
Понеже цинквайсът мени състава си при съприкосновение с въздуха, трябва да се съхранява в добре затворени съдове.
Освен това преди употребата му в смеси за грундиране трябва непременно да се нагрее силно (до пожълтяване) на огън, за да се изпари поетата от него влага.
При неспазването на тази на пръв поглед не толкова важна препоръка в грунда се явяват напуквания.

Забележка.
Цинковата бяла, както и други някои от пълнителите са едни от най-важните материали при направата на пастелни, темперни, маслени и др. бои.
Ето защо в отдел «Бои на прах» ще ги разгледаме още веднаж, и то подробно с оглед на приложението им.
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Добиване.
В големи количества оловната бяла се добива от оловото, като му се въздействува с пари от оцетна киселина и въгледвуокис, или от оловния ацетат при въздействие с пари от основен оловен ацетат.

В малко количество може да се добие от всеки художник по следния начин:
До половината на някакъв съд се налива оцет и над него се поставя да виси (без да се допира до оцета) оловна плоча. След това съдът се затваря много добре.
След известно време под действието на оцетните пари оловната плоча се покрива с бял прах, който е оловна бяла. Обираме праха и оставяме плочата отново в първото й положение.
Това се повтаря, докато се насъбере желаното количество оловна бяла.

Свойства.
Оловната бяла е бял тежък прах. Продава се обаче понякога и във вид на конусовидни парчета. Прахът е по-доброкачествен, защото не съдържа оловно белило, което влиза в субстанцията на боята при фабрикуването й (оловното белило е вредно за много от боите, с които се смесва). Конусообразните парчета са освен това и непрактични. За да ги употребим, трябва да ги стрием на прах .
Те са твърди и много мъчно се стриват. Освен това при стриването може да вдишаме праха от боята, който е много отровен.
При разтриване оловната бяла поема много и малко количество ленено масло (15 %). Това й свойство е положително качество на боята.
Оловната бяла съхне бързо и има покривен характер, което я прави една от най-важните бои в маслената живопис.
При грундирането се употребява само в смеси, които ще послужат за направата на маслен грунд.

Опити.
Оловната бяла е сравнително скъпа боя. Ето защо тя бива често подправяна с долнокачествени материали.

Най-лесният и практичен начин за разпознаване доброкачествеността на кремзервайса е следният:
Подлагаме го на проба чрез нагряване на огън. Доброкачествената оловна бяла пожълтява и запазва този си жълт цвят и след като изстине. Получената жълта боя е оловен окис, който не трябва да се употребява като боя, защото е вреден за някои от останалите бои.
Ако след нагряването в оловната бяла се забелязват бели частички, това показва, че тя е подправена с баритна бяла или някоя долнокачествена глина. Посивели частички сочат присъствието на оловно белило. Такава боя на прах трябва да се промие с вода и след това да се изсуши преди употребата й в смес с блажни масла.

2. Примеси от баритна бяла и глина могат да се констатират и по следния начин: поливаме кремзервайс на прах с разредена силитрена или концентрирана оцетна киселина. Оловната бяла се разтваря с шум от тези две киселини. Ако има примеси от глина и баритна бяла, те не се разтварят и остават бели.

Употребление.
Оловната бяла се употребява само при направата на маслен грунд. Понеже прахът е много отровен, при вдишване и при отворени рани трябва да се внимава много. С него трябва да се работи на открит въздух. Носът и устата се покриват с мокра кърпа.
Откритите рани трябва да се превържат добре. Ако сме работили в затворено помещение, попадалият прах трябва да се избърше с мокра кърпа.
Оцетната киселина мени състава му. Ето защо с него не трябва да се работи върху грунд, туткалът на който е бил консервиран с тази киселина, нито с разредител, който съдържа оцетна киселина (оцетна емулсия).
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974