<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Изкуство Нет &#187; етерични масла</title>
	<atom:link href="http://www.izkustvo.net/tag/%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.izkustvo.net</link>
	<description>Изкуство Нет</description>
	<lastBuildDate>Thu, 15 Dec 2011 15:15:37 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
		<item>
		<title>Етерични масла</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 07 Apr 2008 09:45:18 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[етерични масла]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=90</guid>
		<description><![CDATA[Етеричните масла принадлежат по своя химически състав към въглеводородите. В зависимост от свойствата им да поемат или не кислород, те се делят на наситени и ненаситени. На въздух наситените етерични масла излетяват без остатък, а иенаситените поемат кислород и отчасти излетяват, отчасти се окисляват и осмoляват, като образуват твърди вещества. Към етеричните масла, които излетяват [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Етеричните масла принадлежат по своя химически състав към въглеводородите.<br />
В зависимост от свойствата им да поемат или не кислород, те се делят на наситени и ненаситени.<br />
На въздух наситените етерични масла излетяват без остатък, а иенаситените поемат кислород и отчасти излетяват, отчасти се окисляват и осмoляват, като образуват твърди вещества.<br />
Към етеричните масла, които излетяват без всякакъв остатък, спадат бензинът, бензолът и др. продукти. Те се добиват от нефта и каменовъгления катран. Поради своя произход те носят названието минерални етерични масла.<br />
По-голямата част от тях са слабо активни химически вещества.<br />
Етеричните масла, които на въздух отчасти излетяват и се окисляват, вследствие на което се осмоляват, се разделят на следните два вида:<br />
терпентинени масла и полуизветряващи етерични масла. Терпентинените масла имат свойството, като стоят на въздуха, да изветряват в по-голямата си част и да образуват осмолявания; състоят се от химически активни вещества, които се наричат терпени.<br />
Съставът на полуизветряващите етерични масла е различен от този на минералните и терпентинените масла. Освен въглеводороди и терпени те съдържат и някои кислородни съединения. При окисляване образуват твърди вещества.<br />
Както терпентинените, така и полуизветряващите етерични масла са продукти от растителен произход.<br />
Получават се било чрез дестилиране на части от растения, балсами и смоли, било чрез изстискване на части от растения.<br />
Всички етерични масла са лесно запалителни и избухливи при нагряване. Те трябва да се съхраняват на хладно и тъмно място, далеч от огън и в добре запушени съдове. Между нивото им и запушалката не трябва да има въздух, защото се окисляват.</p>
<p>© Кирил Цонев, &#8220;Технология на изящните изкуства&#8221;, София 1974.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Минерални етерични масла</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 07 Apr 2008 09:40:34 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[етерични масла]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=89</guid>
		<description><![CDATA[Минералните етерични масла като наситени не поемат кислород, поради което не се променят. Ако са чисти, те не оставят никакви остатъци след изветряването си. Минералните етерични масла не действуват чрез изпарението си нито ускорително, нито закъснително върху съхненето на блажните масла. Минералните етерични масла не се осапуняват. Служат главно за разредители и чистители. Само малка [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Минералните етерични масла като наситени не поемат кислород, поради което не се променят.<br />
Ако са чисти, те не оставят никакви остатъци след изветряването си.<br />
Минералните етерични масла не действуват чрез изпарението си нито ускорително, нито закъснително върху съхненето на блажните масла.<br />
Минералните етерични масла не се осапуняват. Служат главно за разредители и чистители. Само малка част от тях се употребява като свързватели при направата на маслени бои. Най-главното тяхно предназначение в живописта е да служат за направата на фиксативи за пастел, въглен и пр.<br />
Понеже бързо излетяват и не оставят никакви остатъци, ролята им като съставна част във фиксативите е незаменима.<br />
Към минералните етерични масла спадат и други някои продукти, като обикновения петрол за горене, парафина, вазелина и пр.<br />
Те оставят при изпарението си остатъци или пък са полутечни или твърди тела, които не се променят на въздуха.<br />
<span id="more-89"></span><br />
<strong> Петрол</strong></p>
<p>Получава се от нефта при фракционна дестилация. Различаваме петрол за горене и пречистен петрол.<br />
Вторият се получава, като се действува на първия със сярна киселина, натриева основа и прекарване през вода.<br />
Само чистият петрол е годен за художнически цели. Той е непроменлив, няма свойството да разяжда линоксинната корица на блажните масла и излетява без остатък.<br />
Служи за почистване на картини, като прибавка към разредителите на боите и на фирнисите.<br />
Виберовият фирнис, който се произвежда от фабриката Льофранк, е фирнис, който съдържа в себе си голяма доза чист петрол. Служи за промеждутъчно фирнисиране на маслени картини.<br />
Обикновеният петрол излетява по-бавно от чистия. Оставя остатъци от по-тежки масла, които се намират в съдържанието му до 10 и повече проценти.<br />
Причинява почерняване на боите. Последните остават понякога за дълго време лепкави.<br />
Петролът е бил употребяван от италианските художници по времето на Ренесанса.<br />
Наричали са го olio di sasso, olio di petra. В трактата на Леонардо да Винчи се споменава за него. Как е бил обаче употребяван, досега не е достатъчно изяснено.<br />
Художникът Лудвиг се опита да въведе в Германия така наречената петролна маслена боя, която обаче, както ще видим по-нататък, не даде очакваните резултати.</p>
<p><strong>Бензин</strong></p>
<p>Бензинът изветрява без всякакъв остатък, поради което се употребява най-много за направа на фиксативи за пастел.<br />
Като разредител той е негоден, защото разрежда силно боите и след това бързо излетява. Служи като чистител при реставрирането.</p>
<p><strong>Вазелин</strong></p>
<p>Вазелинът е неизсъхващо масло, поради което не трябва да се употребява нито при направата на бои, нито при приготвянето на разредители и чистители за рестарвиране на картини.</p>
<p><strong>Парафин</strong></p>
<p>Парафинът е минерален восък, който не може да замести в никакъв случай пчелния восък, защото придава на картините, ако с него е направен   фирнис   за  крайно фирнисиране, неприятен стъклен блясък.</p>
<p><strong>От каменовъгления катран се получават следните продукти:</strong></p>
<p><strong>Бензол</strong></p>
<p>Бензолът разяжда много силно боите. Употребява се само чист бензол в смеси с пчелен восък с цел да се получи матовина в картината.<br />
Ако бензолът не е чист, причинява почерняване в употребените места в картините. Парите му не са здравословни.</p>
<p><strong>Толуол</strong></p>
<p>Също така много силен разредител; употребява се най-често като чистител при реставрирането. За целта трябва да се взема само чист толуол.</p>
<p><strong>Ксилол</strong></p>
<p>Ксилолът служи за почистване на четки и за отстраняване на стари слоеве бои от развалени етюди.</p>
<p><strong>Тетралин</strong></p>
<p>Тетралинът се изпарява по-бавно от бензина. Има много неприятен мирис. Разяжда силно боите. Намазвания с бяла боя почерняват от него (М. Дьорнер).</p>
<p><strong>Декалин</strong></p>
<p>Декалинът не разяжда така силно боитe. Служи най-често като чистител при реставрацията на стари картини. За целта трябва да се употребява само чист дeкалин.</p>
<p>© Кирил Цонев, &#8220;Технология на изящните изкуства&#8221;, София 1974.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Полуизветряващи етерични масла</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 20:33:20 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[етерични масла]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=87</guid>
		<description><![CDATA[В съприкосновение с въздуха полуизветряващите етерични масла се изпаряват много по-бавно от терпентиновите масла и дават голямо количество смолести остатъци, които с течение на времето се втвърдяват. Подобно на терпентина и те разяждат силно боите. Полуизветряващите етерични масла се въведоха в живописта с цел да се използува тяхното по-бавно съхнене. Резултатите от тяхната употреба обаче [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>В съприкосновение с въздуха полуизветряващите етерични масла се изпаряват много по-бавно от терпентиновите масла и дават голямо количество смолести остатъци, които с течение на времето се втвърдяват.<br />
Подобно на терпентина и те разяждат силно боите. Полуизветряващите етерични масла се въведоха в живописта с цел да се използува тяхното по-бавно съхнене.<br />
Резултатите от тяхната употреба обаче са пожълтяване, почерняване и напукване на картините, ако не се употребяват в техниката а ла прима.<br />
При многослойна живопис тези дефекти се обясняват по следния начин: пожълтяването и почерняването се дължи на свойството им да разтварят долни засъхнали пластове боя, а напукванията се явяват поради бавното им изпарение.<br />
Това си свойство те проявяват много по-късно, след като блажните масла са вече засъхнали.<br />
Полуизветряващите етерични масла са негодни за направата на маслени бои и емулсии за темпера.<br />
<span id="more-87"></span><br />
<strong>Розмариново масло — Розмариновое масло — Rosmarioenol</strong></p>
<p>Розмариновото масло се получава от розмариновия храст, който расте в Южна Франция, Далмация и други страни.<br />
Най-доброкачествено масло се добива във Франция. Има слабозелен или безцветен вид и силен мирис.<br />
Розмариновото масло е силен разредител. Изпарява се по-бавно от терпентиновото масло.<br />
Може да се употреби само в прима живопис, защото при повторно живописване предизвиква разтваряне на долните пластове, вследствие на което боите потъмняват и се напукват.<br />
Последното се случва най-често, ако долният пласт е бил нанесен много тънко. Чистото розмариново масло се разпознава в смеси с алкохол.<br />
Две части от него и една част 90% спирт трябва да дават бистър разтвор. Розмариновото масло се осмoлява лесно на въздух и прави боите лепливи.<br />
При употреба трябва да се вземе от него много малко количество.</p>
<p><strong>Лавандулово (лавенделово) масло — Лавендлоувое масло — Lavendelol</strong></p>
<p>Лавандуловото масло се получава от цветовете на лавандуловото растение (Lavendula spica), което главно расте в Южна Франция.<br />
Има слабожълт или зеленикав цвят и мирише приятно. Съдържа повече смоли от терпентина и съхне по-бавно от розмариновото масло.<br />
Лавандуловото масло е силен разядител. В него се разтварят смолите. Лавандуловото масло разяжда силно долните пластове боя.<br />
Подобно на розмариновото масло и то причинява пожълтяване и напукване.<br />
Понеже лавандуловото масло се осапунява, намира приложение при направата на емулсии.<br />
Осмолява се лесно, поради което трябва да се съхранява в добре запушени съдове. Разтваря се в алкохол в пропорции 1:3.</p>
<p><strong>Спиково масло — Спиковое масло — Spikol</strong></p>
<p>Спиковото масло се получава от цялото лавандулово растение, поради което е много по-долнокачествено от лавандуловото масло.<br />
Всичко, казано за последното, важи и за него. Спиковото масло е било употребявано в някои редки случаи от Рубенс.</p>
<p><strong>Карамфилово масло — Nelkenol</strong></p>
<p>Най-доброкачественото карамфилово масло се добива от цветовете на карамфила, а долнокачествените масла — от стъблата му.<br />
Карамфиловото масло има много силен мирис; съхне и се изпарява много бавно.<br />
Последните му свойства се използуват от някои художници, за да поддържат картините си влажни за по-дълго време.<br />
Така например смес от цинкова бяла и карамфилово масло не засъхва върху изолиран грунд в продължение на 40 дни.<br />
Понеже карамфиловото масло разтваря долните пластове от бои, трябва да се употребява в много малко количество като прибавка към разредителя на боите.<br />
В противен случай вследствие на разтварянето на долните пластове от горния става потъване на горните пластове в долните; оттук и силно потъмняване на картината.<br />
Същото нещо важи и ако картината се напръска с карамфилово масло (с машинка за фиксиране).<br />
Гъстото карамфилово масло се разтваря изцяло в етер и алкохол. Като стои на светло, маслото в стъкления съд става в скоро време кафено.<br />
Същото обаче не се забелязва при употребата му в картината.</p>
<p><strong>Масло от копайва балсам — Масло копайского балъсама — Kopaiva-balsam</strong></p>
<p>Маслото (етерът) от копайва балсам се добива при дестилирането на копайва балсама, който ще разгледаме по-подробно при балсамите.<br />
Има силен мирис на овощия и прозрачен цвят. Съхне по-бързо от розмариновото масло, почти като лененото — за няколко дни.<br />
Съдържа в себе си долнокачествени смоли, които предизвикват лепкавост на боите, а след като изсъхнат — чупливост на пластовете.<br />
Маслото от копайва балсама по подобие на останалите бавно излетяващи етерични масла има свойството да разтваря долните пластове, поради което в картината се явяват потъмнявания.<br />
Това му свойство е много ценно при почистване на стари картини и затова се употребява много по-често в реставрирането, отколкото като свързвател или разредител в живописта.<br />
Някои немски фабрики го употребяват при направата на маслени бои като прибавка към свързвателя.</p>
<p><strong>Елемово масло — Elemiol<br />
</strong><br />
То се добива от елемовия балсам. Има силен мирис и свойство да разяжда. Ако се нанесе на тънък пласт, съхне в два-три дни.<br />
По съображенията, изтъкнати при маслото от копайва балсам, и това масло не трябва да намира употреба в маслената живопис нито при направата на боите, нито като съставна част на разредителите.</p>
<p><strong>Копалово масло — Кайепутово масло — Восъчно масло — Кехлибарено масло</strong></p>
<p>Поради отрицателните си свойства тези четири масла не трябва да се употребяват в живописта.</p>
<p><strong>Леко и тежко камфорово масло</strong></p>
<p>След изсъхването си тези масла остават лепливи. Имат силен мирис.<br />
Употребяват се като прибавки към бои, направени с петролни дестилати, или към фабричните разредители. Вредни са обаче и в единия, и в другия случай.</p>
<p><strong>Камфор — Kampfer</strong></p>
<p>Камфорът се продава във вид на кристално, твърдо, лесно изпаряемо, издаващо силен, неприятен мирис тяло.<br />
Не трябва да се употребява като средство за консервиране на темперни емулсии или на мастиковия терпентинен фирнис, защото е вреден.</p>
<p>© Кирил Цонев, &#8220;Технология на изящните изкуства&#8221;, София 1974.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%83%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d0%b5%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%b5%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

