Картоните се добиват подобно на хартиите от каша, която се състои от ленени или памучни парцали, дървесина, слама и някакво лепило (туткал, казеин, растителни лепила). По-дебелите картони се състоят от по няколко пласта. В зависимост от материала, който е употребен при направата на картоните, различаваме парцалени и дървесинни картони. Най-доброкачествени са онези картони, които са направени само от парцали.

Свойства.

Доброкачествените картони са твърди, гъвкави и нечупливи. Лепилото им е добре проникнало навсякъде; те са добре пресувани. При нарязване с нож нарязването поради плътността им става много трудно, а самият нарез е остър, бляскав и без шупли. Парцалените картони не се прояждат от червеи. Маслата не проникват дълбоко в структурата им, поради което те с течение на времето остават гъвкави — обстоятелство, което ги прави много годни като основи за картини.
Недостатъците на картоните са: чувствителност към светлината, от действието на която се изменят силно; те са много хигроскопични; долнокачествените картони се огъват даже и тогава, когато сме взели всички мерки за тяхното подобрение (изпъване на рамка, грундиране от двете страни и пр.).
Дървесинените картони, които са много по-долнокачествени от парцалените, се разпознават по лесната им чупливост; нарезът им е матов и много шуплест. Отделните пластове се различават по дебелината им, а наличието на сламени влакна понякога се вижда много ясно. Пластовете на такива долнокачествени картони лесно се разлепват при намокряне с туткалена вода. Освен това те поемат много жадно последната, набъбват и се огъват вълнообразно.

НАЧИНИ ЗА   РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДОБРОКАЧЕСТВЕНИТЕ КАРТОНИ
При свиване на някой от ъглите на картона той не трябва да се чупи. Доброкачествените само се огъват и след известно време отново се изправят. При олющване не трябва да се цепят на дълги ленти. Погледнати откъм дебелината им, не трябва да се различават отделни пластове.
Българските картони са направени най-често от дървени отпадъци или слама, поради което са долнокачествени. По-рано на пазара имаше доброкачествени ленени картони, които се внасяха от чужбина.

Употребление.
Картоните служат като основа на картини за всички живописни техники. Широко приложение намират в театралната декорация и при направата на подвързии.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Материали:
1. Бимсщайн на прах или «икономия» (прах, който се употребява за почистване на съдове. Той не е нищо друго освен много фин пясък, който е добре пречистен и се състои от доста остри и равномерни зърна).
2. Нишестено лепило.

Направа. Направата на постния пастелен грунд върху твърди основи се извършва по описания в статията за Гипсовия грунд начин.

Полумаслен пастелен грунд

С «икономия» пастеленият грунд се прави, като за свързвател ни служи сместа, която разгледахме при направата на кредения грунд, и малко безир. Пропорциите на сместа са следните:
1 об. ч. креда;
1 об. ч. цинквайс;
1/2 об. ч.  «икономия»;
1 об. ч. туткален разтвор;
1/2 об. ч. безир.
Забележка. Обемната част на пясъка «икономия» може да се увеличи или намали в зависимост от това, дали художникът желае да получи по-гладка или по-грапава основа.

Понеже направеният с «икономия» грунд съдържа пясък, той се нарича още и пясъчен.
Направата на пясъчния грунд става чрез натупкване, което се извършва с добре изстискана от ръба на съда четка.
Върху грунда не трябва да се натрупват много влажни места. Последните се изсушават с полусуха четка. Сместа на грунда трябва да се разбърква при всяко потапяне на четката, защото пясъкът като по-тежък се утаява на дъното на съда.
Понеже бимсщайнът в повечето случаи е цветен, нишестеният пастелен грунд не се оцветява. Пясъчният обаче трябва да се оцвети с някоя боя, която, преди да се постави в сместа за грундиране, се разбърква отделно с туткален разтвор.

Освен за пастел пясъчният грунд може да се употреби и като заместител на хоросанена мазилка.
При този случай се правят следните три пласта:

Първи етап.
Туткалосване с туткален разтвор 80:1000.

Втори етап.
След засъхване на туткаления пласт се нанася чрез натупкване следната смес:
1 об. ч. креда:
1 об. ч., цинквайс;
1 об. ч.  “икономия”;
1 1/2 об.  ч. от гореказания туткален разтвор:
1/2 об. ч   безир.

Натупкването трябва да е извършено много грижливо. Пластът да е тънък, равномерен и полусух. Трябва да се разбърква, за да не би пясъкът, който е по-тежък, да се утаи на дъното на съда.

Трети етап.
След засъхването на първия натупкан пласт прави се втори, сместа на който вместо една част «Икономия» съдържа 2—3 части. Туткаленият разтвор може да остане в същата мярка, както е в рецептата, или да се увеличи с 1/2 обемна част. Безирът може също да се увеличи. Нишестеният пастелен грунд съхне бързо, поради което може да се употреби още същия ден, когато е направен. Грундът с «Икономия» съхне по-бавно. За засъхването му трябва да се изчакат поне !4 часа, след изтичането на които може да бъде употребен.

Маслен пастелен грунд върху твърди основи

Материали.
За направата на масления пастелен грунд върху твърди основи си служим със следните материали:
1) бимсщайн на прах,
2) безир или ленено масло.

Направа.
Както при пастеления грунд.
При маслен пастелен грунд се употребява безир или ленено масло. Те играят ролята на нишестето.
Тези блажни свързватели изискват по-дълго време за съхнене. Ето защо грундът може да се употреби след няколко дни.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974