<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Изкуство Нет &#187; лепило</title>
	<atom:link href="http://www.izkustvo.net/tag/%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.izkustvo.net</link>
	<description>Изкуство Нет</description>
	<lastBuildDate>Thu, 15 Dec 2011 15:15:37 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
		<item>
		<title>Туткал</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d1%83%d1%82%d0%ba%d0%b0%d0%bb/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d1%83%d1%82%d0%ba%d0%b0%d0%bb/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 19:15:58 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[лепила]]></category>
		<category><![CDATA[лепило]]></category>
		<category><![CDATA[туткал]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=70</guid>
		<description><![CDATA[Кожен туткал Добиване. Има различни методи за добиването на кожения туткал от кожите на животни. За да се добие по-голямо количество глутин, при някои от тези методи се прибягва до действието със силни киселини, които обаче впоследствие не се отстраняват достатъчно, вследствие на което добитият туткал има киселинен характер. Както ще видим по-нататък, художникът непременно [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong><em>Кожен туткал</em></strong></p>
<p>Добиване.<br />
Има различни методи за добиването на кожения туткал от кожите на животни.<br />
За да се добие по-голямо количество глутин, при някои от тези методи се прибягва до действието със силни киселини, които обаче впоследствие не се отстраняват достатъчно, вследствие на което добитият туткал има киселинен характер.<br />
Както ще видим по-нататък, художникът непременно трябва да се справи с това обстоятелство, защото остатъците от киселините са вредни за някои от боите.<br />
Коженият туткал се нарича още и кьолнски. Понеже една от главните съставки при смесите за грундиране е туткалът, всеки художник е длъжен да обърне особено внимание при купуването му от пазара.</p>
<p><span id="more-70"></span></p>
<p><strong><em>Начин на разпознаване.<br />
</em></strong>За да има коженият туткал голяма лепливост, което качество е най-важно при грундирането на основите, той трябва да отговаря на следните условия:</p>
<p>1. Да е много гъвкав и мъчно чуплив.<br />
2. При чупене да дава много остър ръб и да оказва голямо съпротивление; при хвърляне върху пода да отскача и да дава ясен тон.<br />
3. Доброкачественият туткал е много прозрачен и има силен блясък. Златожълтият му цвят не е винаги гаранция за доброкачественост; има туткали с тъмен цвят, които са толкова лепливи, колкото злато-жълтите, и обратно.<br />
4. Коженият туткал не овлажнява на въздуха. Плочките му не се огъват от влагата, а остават винаги в плоска и правилна форма. Накиснат във вода, поема голямо количество от нея и вследствие на това увеличава обема си няколко пъти.<br />
5. Доброкачественият туткал не се разтваря в студена вода във вид на пихтиеста маса; отделните парчета при накисването запазват формата си, въпреки че са увеличили обема си. Освен това той не оцветява водата и не й придава кисел мирис.</p>
<p><strong><em>Киселинни остатъци в туткала и тяхното неутрализиране.</em></strong></p>
<p>Киселинните остатъци в туткала най-лесно се установяват чрез измокряне със слюнка и разтриване с пръст. Ако има кисел мирис, това показва, че туткалът съдържа киселинни остатъци.<br />
Киселият мирис се увеличава, като накиснем туткала във вода или го помиришем веднага след разтварянето му в нея. Най-сигурно обаче киселинните остатъци се констатират посредством лакмусова хартия.<br />
Синята лакмусова хартия се боядисва от тях червено. Неутрализирането на киселинните остатъци става посредством натриева основа. Наливаме от нея в туткаления разтвор във вид на капки, докато почервенялата лакмусова хартия стане отново синя.<br />
Лепливостта на туткала зависи много от начина на обваряването му, с каква вода сме го обварили и начина на консервирането му.<br />
Сваряването на туткала трябва да става винаги във водна баня. Съдът, в който сме го накиснали и в който е престоял във вода 24 часа, се поставя в друг съд, в който има гореща вода. Накиснатият в продължение на 24 часа туткал във вода се разтваря във водната баня в продължение само на няколко минути.<br />
Разтворът не бива да стане горещ, защото въпреки че е разтварян във водна баня, туткалът губи в този случай от лепливостта си.<br />
Готварската сол унищожава лепливостта на туткала. Ето защо не бива да се вари никога туткал в морска вода. По същите съображения, както това видяхме вече при дъските, не трябва да се вземат за основи дъски, които са стояли в съприкосновение с морска вода.<br />
Такива дъски почти не могат да се грундират с туткалени разтвори.<br />
Всяко ново загряване на изстинал туткален разтвор става причина за намаляване на лепливостта му.<br />
Ето защо в някои ръководства се препоръчва в туткалените разтвори да се поставя карболова или оцетна киселина.<br />
Тези киселини наистина го държат винаги течен, вследствие на което не е нужно да се нагрява постоянно, обаче те са много вредни за ултрамарина. Последният мени цвета си върху грунд, направен с туткален разтвор, в който е поставена оцетна киселина, а кремзервайсът по същата причина изменя изцяло състава си.<br />
Ето защо много по-добре е да се нагрява изстиналата туткалена смес, отколкото да се прибягва до помощта на тези киселини. Консервирането на туткала може да стане по много лесен и безопасен начин, като му се прибави малко смес от цинквайс и креда и се разбърка.<br />
По този начин туткалът не мухлясва и запазва доста от лепливостта си в продължение на седмици.<br />
Поради изтъкнатите по-горе съображения при грундирането на основите не трябва да се употребяват така наречените течни туткали, нито пък бързо разтворимите, които се продават на прах. Както едните, така и другите съдържат киселини.<br />
За да се придаде гъвкавост на туткалените разтвори, в някои ръководства се препоръчва да им се поставя селитрена киселина, която впоследствие се неутрализира (по М. Дьорнер). Това се постига по следния безопасен начин: хладък туткален разтвор се разбърква с жълтък от яйце. При този случай трябва да се обърне особено внимание на температурата на разтвора.<br />
Ако той е много горещ, жълтъкът се обварява и втвърдява, вместо да образува емулсия.</p>
<p><strong><em>Повреди, които произтичат от недоброкачествени туткалени разтвори:</em></strong></p>
<p>а) туткал, който е бил разтворен или нагрят направо на открит огън, а не е бил разтворен или нагрят във водна баня;<br />
б) при употребата на туткален разтвор, който е престоял, без да е бил консервиран по посочения от нас начин чрез прибавка от цинквайс и креда;<br />
в) ако туткалът е имал кисел мирис;<br />
г) ако сме взели постоянно течен или бързо разтворим туткал.</p>
<p>При тези случаи грундът се напуква.<br />
Грундът се избърсва, ако сме употребили мухлясал вече туткален разтвор.<br />
В грунда се получават мехурчета, ако е употребен престоял, неконсервиран туткален разтвор.</p>
<p><strong><em>Желатин</em></strong></p>
<p>Желатинът е кожен туткал, който е много добре пречистен и излят вместо във вид на плочи на тънки прозрачни листа. По съдържание на глутин той не надминава доброкачествения кожен туткал.<br />
По-скъп е от последния поради пречистването му — качество, което няма никакво значение при грундирането на основите. Желатинът има обаче този недостатък, че предизвиква напукване на грунда, ако той е получен от няколко пласта, нанесени един върху друг. Ето защо желатинът служи при грундирането или като съставна част на пласта от последното намазване, или пък се прекарва без всякакъв друг примес като последно намазване върху готовия вече и добре изсъхнал грунд.</p>
<p><strong><em>Постоянно течни туткали</em></strong></p>
<p>В търговията се срещат така наречените течни туткали. Те са добити най-често от рибни остатъци или други долнокачествени материали. Направени са постоянно течни посредством киселини. Имат слаба лепливост. Тези туткали могат да послужат само при направата на временни долнокачествени декоративни работи.</p>
<p><strong><em>Бял (руски) туткал</em></strong></p>
<p>Той се получава най-често от туткали, добити от кости. Белотата му произтича от цинквайса, кредата или друг някой пълнител, които се поставят в съдържанието му още при фабрикацията. Тези материали играят ролята на оцветители. Прибавят се към някои туткали, които при фабрикуването са станали много тъмни. Те не допринасят обаче с нищо към доброкачествеността им. Понеже белият туткал е много несигурен материал, не е за препоръчване да се употребява при направата на смеси за грундиране.</p>
<p><strong><em>Заешки (френски) туткал</em></strong></p>
<p>Заешкият туткал се продава във вид на големи бледожълти плочи. Има голяма лепливост, поради която често се явява като заместител на кожения туткал при направата на смеси за грундиране. Най-доброкачествени заешки туткали се фабрикуват във Франция, поради което те носят още и името френски туткали.</p>
<p><strong><em>Пергаментен туткал (Cola di ritaglio)</em></strong></p>
<p>Пергаментният туткал се добива от кожените отпадъци, които остават при добиването на кожения пергамент. Той може да се добие в малко количество от всеки художник по следния начин: обваряват се дребно нарязани парчета от кожи на агнета или козлета, докато се разтлеят изцяло във водата. Получава се гъста леплива течност.<br />
Пергаментеният туткал служи за направата на емулсии, с които ще се работят надписи или миниатюри върху пергамент. Намира приложение и при грундирането по подобие на останалите кожени туткали.</p>
<p><strong><em>Рибен туткал</em></strong></p>
<p>Рибеният туткал се добива от разни рибни остатъци, като: хриле, перки, кости, плавателни мехури и пр. В зависимост от това различаваме доброкачествени и долнокачествени рибни туткали. Най-доброкачественият от тях е руският рибен туткал, който се добива от плавателния мехур на някои черноморски и каспийски риби.<br />
При направата на смеси за грундиране може да се вземе — било сам за себе си, или в състав на емулсии — само руският рибен туткал. Той е много еластичен. Разтваря се лесно в студена вода. Понеже се състои почти само от глутин, той е много леплив. В смеси с вода от него се вземат същите количества, както и при останалите кожени туткали и желатин. Доколко долнокачествените рибни туткали трябва да се отбягват, понеже се напукват лесно, съдим от едно предупреждение в записките на д-р Майерне, приятел на Рубенс и Ван Дайк. Последният е имал много лоши резултати с тях при направата на грундове.</p>
<p><strong><em>Глутол</em></strong></p>
<p>Глутолът е препарат, отскоро въведен в техниката. Приготовлява се от кожен туткал или казеин, върху който при фабрикуването се действува с формалин или друг някой алдехид. С вода образува твърди смеси, твърдостта на които зависи от количеството на алдехида.<br />
Глутолът се получава по различни методи: известни са най-много методите на Шмид, фон Волтен и Шрьодер. В зависимост от тези методи, които се различават един от друг главно по различните количества алдехид, едни от глутолите трябва да се смесват с по-голямо количество вода, а други — с по-малко, за да се получат съответните разтвори при грундирането. Тъй като в търговията и практиката е много трудно да се установи кой глутол по кой метод е добит, при направата на смесите за грундиране той трябва да се отбягва като несигурен,</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d1%83%d1%82%d0%ba%d0%b0%d0%bb/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Казеинови лепила</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 19:13:16 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[казеин]]></category>
		<category><![CDATA[казеинови лепила]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[лепило]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=69</guid>
		<description><![CDATA[Добиване. Казеиновото лепило се получава или направо от прясна, несолена извара, добита от бито краве мляко, или от така наречения технически казеин. Добиване на казеиново лепило от извара Изварата, от която искаме да добием казеиновото лепило, трябва непременно да отговаря на следните условия: да е прясна, несолена и добита от бито краве мляко. От осолена, [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong><em>Добиване.</em></strong></p>
<p>Казеиновото лепило се получава или направо от прясна, несолена извара, добита от бито краве мляко, или от така наречения технически казеин.</p>
<p><strong><em>Добиване на казеиново лепило от извара</em></strong></p>
<p>Изварата, от която искаме да добием казеиновото лепило, трябва непременно да отговаря на следните условия: да е прясна, несолена и добита от бито краве мляко. От осолена, блажна, стара извара не може да се добие лепило.</p>
<p>Изварата се поставя в порцеланов хаван или друг някой по-дълбок съд. С чука на хавана, с пръст или с гладка пръчка разбъркваме изварата добре, така че да изчезнат всички дребни и едри парчета. След това към нея прибавяме една четвърт или една пета от теглото на изварата гасена или негасена вар. Объркваме отново сместа с чука или пръчката. След няколко разбърквания сухата смес започва да става течна и да се полепва по стените на съда. Това показва, че изварата се е превърнала в казеиново лепило. Бъркането продължава дотогава, докато всички бели парчета изчезнат и лепилото при бъркането започне да пращи.<br />
Така полученото казеиново лепило е много гъсто. За да можем да го употребим в смеси за грундиране, трябва да го разредим с 4—6 части (обемни) вода. Последната не трябва да се излее наведнаж в хавана, защото казеиновото лепило се отделя във вид на парцали и се смесва мъчно с водата. Ето защо тя се насипва на малки части; през цялото време бъркаме с чука сместа, докато се получи сивобяла еднородна рядка течност.</p>
<p><span id="more-69"></span></p>
<p><strong><em>Свойства.<br />
</em></strong>Извареното казеиново лепило вследствие на предизвиканото от бактерии гниене се разваля в много късо време. С него можем да си служим само 2—3 дни, и то при хладно време. Ето защо за препоръчване е от него да се прави толкова, колкото е необходимо за работата ни в един ден. Понеже се приготвя много лесно и бързо (за около 15 мин.), извареното казеиново лепило трябва да се приготвя и употребява винаги прясно .</p>
<p><strong><em>Добиване на лепило от технически казеин (амонячно казеиново лепило)</em></strong></p>
<p>Това лепило се добива от така наречения технически казеин, който се различава съществено от казеина, от който правят каши за малки бебета. Техническият казеин се прави във вид на дребни, подобни на грис жълти зърна. Казеинът за храна на бебета е бял прах, който се разтваря направо във вода, докато техническият — само в присъствие на кисел амониев карбонат или поташ.<br />
Доброкачественият технически казеин отговаря на следните условия:<br />
а) няма вкус и никакъв мирис;<br />
б) не се разтваря в солна киселина, спирт, етер или направо във вода;<br />
в) ако посипем с него синя лакмусова хартия, тя трябва да стане червена.</p>
<p>Добиването на лепилото от технически казеин става по следния начин: разбъркваме равномерно каша от 40 г технически казеин и 250 г студена вода. Съдът с кашата се поставя в друг съд с гореща вода (водна баня). След като постои съдът с кашата малко във водната баня, прибавяме 10 г кисел амониев карбонат, който преди това е бил разтворен в студена воца (по М. Дьорнер).<br />
След изливането на амониевия карбонат настъпва веднага реакция. Чува се шумолене, което се дължи на отделянето на въглена киселина. Кашата увеличава обема си дотолкова, че ако съдът, в който се намира, не е достатъчно дълбок, тя прелива. След известно време, през което сме бъркали постоянно с пръчка, тя отново намалява обема си. Бъркането с пръчката или с четка продължава дотогава, докато от разтвора изчезнат всичките бели парчета и той стане равномерна сивобяла течност.<br />
Полученото по този начин казеиново лепило е гъсто. За да можем да го употребим при направата на смесите за грундиране или за други цели, трябва да го разредим с 1—1,5 литра вода.</p>
<p><strong><em>Свойства.<br />
</em></strong>Амонячно-казеиновото лепило, наречено така за разлика от изварено-казеиновото лепило, е толкова доброкачествено, колкото и най-добрият кожен туткал. То не се разваля така бързо, както изварено-казеиновото лепило. Амонячно-казеиновото лепило не съдържа вредни за боите от картината амониеви остатъци, защото те излетяват във въздуха. Това лепило е за предпочитане пред всички течни казеинови лепила, които се продават на пазара; последните съдържат сода, боракс, калиева и натриева основа и др., които са много вредни за боите от картината.</p>
<p>Амонячно-казеиновото лепило може да се добие, като вземем вместо кисел амониев карбонат амоняк или поташ. Добиването му с амоняк има този недостатък, че продължава много време (с амониев карбонат само за 10—15 минути), а при добиването с поташ последният остава в лепилото и поради това е вреден за боите от картината, която бихме направили върху грунд, в чийто състав има такова лепило.<br />
Ако някога ни се наложи да работим с готово течно казеиново лепило, което сме купили от пазара, преди употребата му в сместа за грундиране трябва да направим следния опит:<br />
Потапяме в лепилото червена лакмусова хартия. Тя не трябва да стане синя. При промяна на лакмусовата хартия наливаме на капки в лепилото солна или оцетна киселина, докато посинялата лакмусова хартия стане отново червена.</p>
<p><strong><em>Собственоръчно добиване на чист технически казеин</em></strong></p>
<p>Ако на пазара липсва извара или технически казеин или ако ги има, но не са доброкачествени, всеки художник може сам да добие от бито краве мляко доброкачествен технически казеин. Млякото се нагрява на огън до 35—37°С. Махаме го от огъня и почваме да го бъркаме с чиста пръчка или четка, като същевременно сипваме разредена оцетна киселина. От последната млякото се пресича и в него започват да се отделят бели парцалчета. Оцетната киселина наливаме на капки дотогава, докато всичкото мляко се превърне на бели парцалчета. Поставяме течността отново на огън и я бъркаме дотогава, докато се загрее до 65°С.<br />
При тази температура забелязваме, че парцалчетата започват да се слепват и да образуват топчета от различна големина. Сваляме течността от огъня и продължаваме да бъркаме, докато всички парцалчета се полепят във вид на бели топчета, които не са нищо друго освен технически казеин. За да отделим последните от суроватката, прецеждаме течността през сито или мрежа.<br />
От получения по този начин технически казеин можем да получим веднага аконячко-казеиново лепило по посочения вече начин.<br />
Ако обаче желаем да запазим добития от нас технически казеин за по-дълго време и след това при нужда да правим от него амонячно-казеиново лепило, трябва да постъпим по следния начин:<br />
Останалите в ситото или кърпата бели топчета се загряват на огън до 30—40°С. След това, като им се изпари по-голямата част от водата и те станат сухи, изстискване ги през дребнозърнеста цедилка. Сушим тези дребни зърна бързо и внимателно на огън или на слънце, докато се изпари целият остатък от водата. Полученият сух технически казеин може да се запази с години, без да се развали. Главното условие е да го пазим от влага.</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b5%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Растителни лепила</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 19:10:50 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[лепило]]></category>
		<category><![CDATA[растителни лепила]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=68</guid>
		<description><![CDATA[Растителните лепила се продават във вид на брашно или течности. Към първите спадат: виенският туткал, ръженото брашно, оризовото или картофеното нишесте, глутолинът и др., а към вторите — безирите, ленените масла, сикативите, венецианският терпентин, смолестите фирниси и др. Брашнените лепила се смесват с водата и образуват каши, от които, като ги разредим повече или по-малко, [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Растителните лепила се продават във вид на брашно или течности. Към първите спадат: виенският туткал, ръженото брашно, оризовото или картофеното нишесте, глутолинът и др., а към вторите — безирите, ленените масла, сикативите, венецианският терпентин, смолестите фирниси и др. Брашнените лепила се смесват с водата и образуват каши, от които, като ги разредим повече или по-малко, се образуват течности, с които си служим при смесите за грундиране. Течните растителни лепила, както ще видим по-нататък, се добиват от семената на лена, конопа, слънчогледа и др. или от балсамите, които изтичат от иглолистните дървета. Те се употребяват в смесите за грундиране сами или пък смесени с животинските лепила за разлика от брашнените, които се употребяват винаги сами. Ако смесим последните с животински лепила, грундът се напуква.</p>
<p><span id="more-68"></span></p>
<p><strong><em>Виенски туткал</em></strong></p>
<p>Той се нарича още обущарско лепило или пап-чириш. Виенският туткал се добива от пшеничено брашно, на което се действува с някой ферментационен бактерий. Най-често се употребява за слепване на кожа с кожа, поради което намира голямо приложение в обущарството. Виенският туткал намира по-малко приложение при грундирането на основите. Той се смесва във всякаква пропорция с вода. Ако се употреби в смеси с животински лепила при направата на смеси за грундиране, полученият грунд се напуква лесно. Ето защо, ако ни се наложи да го употребим за тази цел, трябва да го вземем сам за себе си. Освен това преди употребата му виенският туткал трябва да се неутрализира с някоя разредена киселина поради основния му характер, който е опасен за някои от боите в картината.</p>
<p><strong><em>Ръжено брашно, оризово или картофено нишесте и др.</em></strong></p>
<p><strong></strong><br />
Добиват се от ръжта, ориза, картофите и др. Главната им съставна част е скорбялата. Смесват се с водата във всякаква пропорция; при направата на смеси за грундиране намират по-широко приложение от виенския туткал.<br />
Направата на лепило става по следния начин: Една обемна част от брашно или нишесте се обърква добре със студена вода. Получената равномерна рядка каша се излива в друг съд, в който възвират 15 обемни части вода. Сваляме съда от огъня и продължаваме да разбъркваме новата смес, докато изчезнат всички бели или малки буци. Често пъти бъркането продължава, докато сместа изстине. При бързо сипване на студената смес в горещата вода, ако не бъркаме постоянно, се образуват бели топчета. Последните се объркват мъчно със сместа.</p>
<p><em>Забележка.</em><br />
Обемната част е произволна мярка. За нея в зависимост от нашата нужда може да послужи кафена чаша, по-голяма чаша, паница и пр. Така например, ако вземем една водна чаша брашно и 15 чаши вряла вода — ще се получи около 4 кг лепило, с което ще можем да грундираме около 10 кв. м плоскост.</p>
<p><strong><em>Глутолин</em></strong></p>
<p>Глутолинът се добива от дървесина. По състав той е метилова хидроцелулоза. Продава се във вид на паста или плочи. Глутолинът, който се продава във вид на паста, се разредява направо със студена вода, а този на плочи трябва да се счука на дребни парчета, които се поставят във вряла вода. Получава се гъсто лепило, към което в зависимост от целта, за която ще бъде употребено, се прибавят по-големи или по-малки количества вода.</p>
<p>Глутолинът има следните свойства:<br />
1. Напуква се по-малко от животинските лепила.<br />
2. След засъхването лесно се измива с вода. Ето защо не трябва да се употребява за работи, които ще бъдат изложени на дъжд.<br />
3. Позволява при декоративни работи намазване на гладки и равномерни плоскости.</p>
<p>Употребление.<br />
Служи за груба декоративна работа, грундиране на рамки и др. нетрайни работи.</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d1%80%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Нишестено лепило</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 11:42:15 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Рецепти за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[лепило]]></category>
		<category><![CDATA[нишестено лепило]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=33</guid>
		<description><![CDATA[Приготвя се, като се взема 50 г нишесте, което се забърква много добре в студена вода; образува се равномерно рядка каша, която се изсипва в 250 г кипяща на огън вода. Сместа се разбърква дотогава, докато се получи гъста смес, в която няма неразтрити бели буци от нишестето. След изсипване на нишестената каша в горещата [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Приготвя се, като се взема 50 г нишесте, което се забърква много добре в студена вода; образува се равномерно рядка каша, която се изсипва в 250 г кипяща на огън вода. Сместа се разбърква дотогава, докато се получи гъста смес, в която няма неразтрити бели буци от нишестето. След изсипване на нишестената каша в горещата вода съдът със сместа се сваля от огъня. Понякога разбъркването продължава, докато лепилото изстине.</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
<p><em>Бележка от Мила: аз го приготвям с обикновено бяло брашно.<strong> </strong></em></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d0%bb%d0%be/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

