Блажни масла — Обща характеристика

Блажните масла са растителни мазнини. Към тях спадат лененото, маковото, ореховото, слънчогледовото, конопеното и др. масла.
Като намажем с тях бял лист хартия, оставят петно, което не се изгубва.
По това си свойство те се различават от етеричните масла, които изветряват и не остават никаква следа върху хартията.
Съставът на блажните масла е въглерод, кислород и водород. Те са глицериди, т. е. съединения на растителни киселини с глицерин.
При известни условия блажните масла могат да освободят глицерина си и да се осапунят. Ето защо те се наричат още и осапуняващи се масла.
Киселините, които влизат в състава на блажните масла, биват два вида: течни и твърди. Течните киселини са в по-голямо количество от твърдите.
Съставът им е различен. Докато течните киселини се състоят главно от линолова и линоленова киселина, твърдите киселини съдържат палмитинова и стеаринова киселина.

В зависимост от течните и твърдите съставни части на блажните масла са свойствата им да съхнат бързо, по-бавно или никак. Ето защо различаваме следните видове блажни масла: бързо съхнещи, бавно съхнещи и неизсъхващи.
Към бързо съхнещите масла спадат лененото, ореховото, маковото, конопеното, китайското дървено масло и банкуловото масло.
Бавно съхнещи блажни масла са: слънчогледовото, соеното, памучното, боровото и рициновото, а лешниковото масло, бадемовото масло и зехтинът са неизсъхващи масла.
Изсъхващите блажни масла имат свойството да се втвърдяват при по-късо или по-дълго съприкосновение с въздуха, а неизсъхващите остават течни.
Ето защо само първите са годни за целите на живописта и бояджийството. Изсъхването на маслата не е още достатъчно обяснено от науката. С този въпрос са се занимавали редица учени, като: холандския химик Мулдер, немските учени Вегер, Хепте, Фарион, японеца Хацура и др.
Предполага се, че течните киселини, които се намират в изсъхващите блажни масла, са онези вещества, които, като влязат в съприкосновение с въздуха, предизвикват втвърдяването. Понеже тези киселини са в по-голямо количество в тях, затова и те изсъхват, а при неизсъхващите преобладават твърдите киселини, поради което не изсъхват.
От казаното следва, че изсъхването на маслата представлява от себе си сложен химически процес. Той няма нищо общо със съхненето на водните или алкохолните свързватели, при които изсъхването се дължи на изпаряването на спирта или водата.
Втвърдяването на съхнещите блажни масла зависи от редица условия. Така например топлината, светлината и сухият въздух ускоряват този процес, а студът, влагата и тъмнината го забавят. Колко е голямо значението на тези фактори, се вижда от опитите на Вегер.
Масло, което изсъхва при нормална температура за 5—7 дни, при увеличение на температурата на 50 градуса изсъхва за 12 часа, при 95 градуса за 1 час, а при 120 градуса за 30 минути. Като се прибави към същото масло манганов сикатив, съхненето му се ускорява значително.
При обикновена температура то изсъхва за 14 часа, при 95 градуса за 30—40 минути, а при 120 градуса за 15—20 минути.

Светлината играе също така голяма роля при съхненето на маслата. В този случай особено енергично действуват преките слънчеви лъчи, понеже към тяхното действие се прибавя и топлината им. Масло, изложено на слънце, съхне два до три пъти по-бързо, отколкото ако съхне в стая на разсеяна светлина.
Особено активни са ултравиолетовите слънчеви лъчи. Те действуват като сикативи-катализатори.

Бързината на изсъхването зависи много от чистотата на маслото. Ако при добиването му не се отстранят водата, слизестите вещества и люспите, маслото ще съхне много по-бавно.
Други примеси към маслата, поставени с цел да ги фалшифицират, също така забавят тяхното съхнене.
Съхненето на маслата може да се ускори или забави от присъствието на боите. Умбрата например действува ускорително на съхненето, а цинобърът — закъснително.
Върху оловна плоча маслата съхнат също така по-бързо, отколкото върху желязна или друга някоя метална основа; върху желязна основа по-бързо, отколкото върху дървените основи и пр.
Ако намажем върху стъклена плоча тънък маслен пласт, той изсъхва бързо и образува гладка кожичка. Ако обаче пластът е дебел, съхненето се забавя; освен това се образува, особено при ленено масло, набръчкана кожичка.

Както споменахме по-горе, процесът на втвърдяването на маслата при тяхното съхнене не е още достатъчно уяснен. Трудността при разрешението на този въпрос се явява от обстоятелството, че изсъхващите масла не са химически индивидуалности, а са смес от такива.
Установено е само, че без присъствието на кислород маслата не съхнат, че те увеличават с 15% обема си при съхненето и че най-голямото им тегло съвпада с момента, когато те са поели най-голямо количество кислород.
Под действието на кислорода се образуват някои летливи материи, като вода, въглеокис, оцетна киселина и пр.; под негово действие обаче се образуват и някои твърди части, които не излетяват и остават в блажното масло.
Този двоен процес продължава до пълното окисляване на маслото. Дотогава то увеличава обема си, а след това започва да го намалява вследствие на загубата на гореказаните вещества.
При намаляването на обема се явява свиване, което предизвиква набръчквания в кожичката, а даже и напуквания в маслените пластове.

Втвърденото блажно масло се обръща в така наречената линоксинна кожичка. Тя за дълго време обхваща прахолинките от боите на прах.
С течение на времето обаче линоксинната кожичка намалява обема си — от гъвкава и еластична тя става чуплива, вследствие на което и боите в стари картини се напукват.
Ето защо при направата на картини трябва да се отбягва употребата на сикативи с цел да се ускори съхненето ка маслата.
Не трябва да се забравя, че в боята ще настъпи онзи момент, когато за съхненето на маслото ще се изисква забавяне, което придава на линоксинната кожичка известна еластичност.
Успоредно с oгъването на линоксинната кожичка на блажните масла върви и покафеняването им, вследствие на което картините добиват старинен галериен тон.
При добро гледане на картините (в сухи и с умерена светлина стаи) този процес на разрушение може да настъпи след по-дълго време.

С течение на времето съхнещите блажни масла пожълтяват. Пожълтяването започва ведно с настъпване процеса на съхненето. Отначало обаче е незабележимо.
Впоследствие то се засилва и видоизменя до голяма степен вида на студените тонове. Тъмнината, влагата, оловната бяла засилват пожълтяването на блажните масла.
Причините не са изяснени от научна гледна точка.
Тъй като пожълтяването на маслата се разпростира само върху повърхността им, направени са опити за отстраняването му, обаче без резултат, защото в маслото се съдържат материи, които продължават да го предизвикват.
Ето защо поставянето на картините за известно време на слънце или покриването им с бяла попивателна хартия, напоена с кислородна вода, трябва да се считат като временни средства срещу пожълтяването.
Пожълтяването на боите може да настъпи и при картини, които са правени с нож в техниката а ла прима. То се дължи на отделянето на маслото от боята, което се предизвиква при налягането с ножа.

Старите майстори са познавали лошото действие, което упражнява пожълтялото масло върху студените тонове ст картината. Ето защо Ван Дайк е правел според записките на приятеля му д-р Майерне и в маслените си картини сините части в дрехи, пердета и пр. с темперна боя, която жълтее много по-малко.
Гъстотата на съхнещите блажни масла се намира в зависимост зт температурата. При по-висока температура маслата са по-течни, отколкото при по-ниска температура. Ето защо зимно време е за препоръчване към маслото, с което ще се разрежда боята, ако се работи навън пейзаж, да се постави по-голяма доза терпентиново масло.
Съхнещите блажни масла се смесват с водата, но не се разтварят в нея; като по-леки те плават над водата. Благодарение на свойствата им да се смесват с водата се получават емулсиите за темперните бои.
Маслата биват често подправяни. Фалшификатите от тях се разпознават много мъчно. Най-често за чистотата им се съди по скоростта на съхненето им, цвета и мириса. Тюленова мас, рибни мазнини и пр. се разпознават най-лесно чрез помирисване на самите масла. Смолести прибавки се разпознават по виолетовия цвят.
Съхнещите блажни масла служат за направа на маслени бои, емулсии и разредители на маслените бои.
Избелване на блажните масла

Избелването на блажните масла се прави от търговците и фабрикантите с цел да им се придаде по-красив вид чрез премахване на жълтия или кълтокафения им цвят.
За съжаление резултатът от избелването е много краткотраен. Щом избеленото блажно масло влезе в съприкосновение с въздуха, то отново пожълтява.
Ето защо, ако сме работили картината си с разредител, в който е имало избелено блажно масло, или сме си послужили с такова масло при направата на маслените бои, след известно време поради бързото пожълтяване на избелялото масло настъпват непредвидени промени в картината.
Начините за избелване на маслата са най-различни. Прибягва се до така нареченото «бяло обваряване», което става при краткотрайното въздействие на невисока температура или чрез загряване над обезмаслени животински въглища.
Най-прозрачни и безцветни са маслата, които са обварени в смес с флоридска земя. При употреба обаче и едните, и другите стават силно жълти.
Ако художникът желае сам да си избели маслото, може да стори това по следния начин: напълва догоре безцветен стъклен съд с блажно масло, запушва го добре със запушалка и го оставя на слънце в продължение на няколко седмици. Мартенското слънце избелва най-бързо блажните масла.
Някои художници не пълнят стъклото догоре, а само наполовина. Така маслото наистина се избелва по-бързо, обаче то става и разтегливо поради съприкосновението му с въздуха,който го окислява само отчасти. В някои случаи такова масло се вкисва.
Сгъстяване на блажните масла чрез поставяне на слънце

Сгъстените на слънце блажни масла се получават по следния начин: поставя се в стъклена вана или друг някой широк плосък съд блажно масло, което се разстила на дебелина най-много до 1/2 см. За да не падат прахолинки и други нечистотии в маслото, съдът се покрива със стъклена плоча, на която отдолу са прикрепени коркови тапи.
Разстоянието, което се образува между стъклената плоча и съда, трябва да е достатъчно голямо, за да може въздухът да има свободен достъп до маслото.
Така приготвен, съдът се поставя на слънце. От време на време блажното масло се разбърква с лъжица с цел да се предотврати образуването на кожичка и да се даде достъп на въздуха до всички части на блажното масло.
В зависимост от силата и температурата на слънцето блажното масло се сгъстява в по-къс или по-продължителен срок до гъстотата на мед за ядене, след което се прибира в тъмно стъкло.Мартенското слънце сгъстява най-бързо маслото.
Този начин на сгъстяване на блажните масла е много стар. Бил е практикуван от почти всички стари майстори. Намира широко приложение в картините на Рубенс.
Старите майстори са сгъстявали маслата в оловни съдове.

Сгъстеното на слънце блажно масло има следните предимства:
1. Съхне по-бързо от несгъстените блажни масла.
2. Придава на щриха емайлен характер.
3. Не се напуква, понеже е много еластично.
4. Позволява като никой друг материал най-фини нюанси на тоновете.
5. В смеси с мастиков или дамарен терпентинен фирнис придава на картината приятен гланц, поради което за дълго време не е необходимо фирнисиране на картината.
6. Действува подобно на сикатив ускорително на засъхването на другите масла.
Очистване на маслата

Маслата често съдържат вода, твърди растителни люспици и др. неразтворими частици, които забавят съхненето им и засилват по всяка вероятност пожълтяването им.
Такива масла освен това са разтегливи и лепливи. За да станат по-чисти и по-редки, те се очистват от тези съставни части. Начините за очистване на блажните масла са следните:
1. Маслото се прецежда през дребно счукани дървени въглища. По този начин Дюрер е приготовлявал маслата си.
2. В маслото се прибавя парче гасена вар, която поглъща водата му.
3. Маслото се разбърква добре с прясно паднал, чист, рохкав сняг и се оставя да замръзне няколко дни. След това се внася в незатоплена стая, където се размразява бавно. Този начин има недостатъка, че в маслото при размразяването остава вода от стопения сняг. Освен това почистването може да се извърши само зимно време, и то само с достатъчно чист сняг.
4. Маслото се оставя на спокойствие продължително време. Люспиците и другите твърди частички се утаяват от само себе си. На дъното се образува мътилка. Масло, което е стояло две години на спокойствие, се е самопречистило достатъчно.
5. Най-добрият начин за очистване на блажни масла е чрез изкуствена баритна бяла. За целта последната се нагрява леко на огън, за да се изпари влагата, а след това се изсипва в стъкления съд, разклаща се силно и се оставя на спокойствие. Това се повтаря няколко пъти. Баритната бяла като тежка материя повлича със себе си всички чужди на молекулата на маслото частички. Баритната бяла е индиферентно тяло. Тя няма никакво влияние върху блажното масло.
Понякога частички от баритната бяла остават да плават в маслото. Те не пречат. Ако обаче желаем да ги утаим, в маслото се насипва малко количество терпентиново масло или бензин. Същото нещо се постига, като маслото се нагрее леко на огън. Ако художникът няма под ръка изкуствена баритна бяла, вместо нея той може да си послужи с добре промит и изсушен дребен пясък, прах от стъкло или креда.
Не е за препоръчване очистването на маслата с вода, спирт, сол и пр., защото, особено при прясно масло се образува емулсия или пък в маслото остават чужди вещества.
Очистване на блажните масла от киселини

При частично окисляване на маслата се образуват понякога свободни киселини, които причиняват гранясване. Маслото става разтегливо и мирише на кисело.
Такива масла предизвикват бързо втвърдяване на боите в тубите, ако с тях сме направили маслени бои.
За да се очистят от свободните киселини, към маслата се прибавят дребно счукана гасена вар, креда или оловна бяла на прах, които се разклащат силно и се оставят да се утаят в стъклото.
Понякога пресните гранясали масла се съединяват с гасената вар или оловната бяла. Образува се сива мътилка, която мъчно се премахва. Прибавки от бензин в такива случаи не винаги помагат. Ето защо с такива масла можем да си послужим само при направата на емулсии за темпера.
Съхраняване на блажните масла

Блажните масла трябва да се съхраняват в добре запушени, напълнени догоре съдове, на хладно и тъмно място.
В противен случай с течение на времето те стават гъсти, разтегливи, могат да гранясат и пр. Ако се отсипе от маслото за употреба, за да се изравни нивото му със запушалката, се прибавят дребни камъчета, стъклени перли и пр.
При разтриване на бои с недобре съхранявано масло се получават бои, които се теглят на конци. Ето защо с развалено старо масло не трябва да се приготовляват маслени бои.
За да се отстрани този недостатък, към маслото може .да се прибави малко яйчена или казеинова емулсия, глинен хидрат или пък 2% восък, разреден с терпентин 1:3. И тези материали обаче не винаги помагат, а още по-малко, ако се плюе с плюнка, както това се практикува от някои бояджии.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Ореховото масло се добива чрез изстискване на ядките на ореха, които за целта се накисват във вода, а след това се обелват от люспиците им.
Ядките на ореха съдържат 65% блажно масло, което на български се нарича шарлаган. Ореховото масло е светло и без вкус, ако е прясно добито по студен начин от добре изсушени орехи. Добитото от пресни орехи и по топъл начин мирише тежко и има жълтозеленикав цвят.
Ореховото масло става гъсто при 13°С, а се втвърдява при —30°С. То съдържа в малки количества твърдите миристинова и лауринова киселина и течните 6% олеинова, 80% линоленова киселина. Съхне по-бавно от лененото масло — при нормални условия за около 5—6 дни.
То лесно гранясва. Има течен характер и служи за работи,в които ще има да се предават с голяма точност тънки и дребни подробности. Ето защо е било употребявано от Дюрер за направата на космите в брадите и мустаците на портретираните от него хора.
Ореховото масло изсъхва в цялото си тяло, ако е нанесено на тънки пластове. И то като лененото не предизвиква напуквания, ако се употреби правилно. Ореховото масло не образува нагъвания на корицата, поради което е по-надеждно от лененото масло.
Ван Дайк е употребявал ореховото масло за разтриване на бялата боя, а Леонардо да Винчи, който описва подробно в своя «Трактат за живописта» начина за добиването му, препоръчва сгъстеното на слънце орехово масло.

Маково масло — Макoвoе масло —  Mohnol

Маковото масло се добива от семената на мака.
Качеството му зависи най-много от това, дали маслото е добито по студен начин и от семената на белия мак, или по топъл начин и от семената на някои другояче оцветени макове. Добитото от белия мак масло е почти безцветно и има приятен мирис.
Маковото масло се избелва на слънце по-бързо от лененото. Но и при него това няма значение, защото, като стои на въздуха, става отново жълто. Ето защо, за да не настъпят нежелани промени в картината, по-добре е да се работи с неизбелено маково масло.
Маковото масло бива често подправяно с неизсъхващи масла, които го правят лепливо. То е въведено в живописта през VII в. от холандските художници.

По химически състав маковото масло се различава значително от лененото масло. То съдържа около 5% твърди киселини, от които в най-голямо количество лауриновата киселина.
Понеже съдържа голямо количество, (около 30%) олеинова киселина, маковото масло съхне по-бавно от лененото. Според Айбнер то съдържа около 60% линолова киселина, никакви обаче други течни киселини. Маковото масло съхне за 6—8 дни. Линоксинната му кожичка не е така еластична, както на лененото масло.
Мнозина учени са против употребата на маковото масло в живописта. Проф. Айбнер го отрича изцяло, а проф.Таубер пише в «Technische Mitteiluhgen fur Malerei 1910—1919», че на него се дължат до голяма степен повредите в картините на половината от художниците на XIX в.
Други учени обаче, като Маке, Дьорнер, Киплик и др., са на мнение, че то може да се употреби, стига да се използуват рационално неговите предимства и да се знае как да се отбягват недостатъците му.
Предимствата на маковото пред лененото масло се състоят в следното: то е по-светло и по-малко жълтее. Освен това не образува дебела линоксинна кожица. Придава на боите пастозен характер.
Недостатъците му са, че съхне лошо и че ако се употреби в многослойна живопис, вследствие на бавното и лошо съхнене във вътрешността на пластовете предизвиква напукване.

Понеже маковото масло съхне по-бавно от лененото и хваща по-мъчно кора, с него може да се работи по-продължително време мокро в мокро. То обаче е най-подходящо за прима живопис.
В днешно време маковото масло се употребява за направа на белите бои. Докато при кремзервайса, на който придава пастозност, то дава хубави резултати, при цинковата бяла не трябва да си служим само с него, а със смес от ленено и маково масло.
В противен случай Цинковата бяла съхне лошо и много бавно, вследствие на което може да причини напуквания в картината.
Маковото масло гранясва по-бързо от лененото. За очистването му от свободни киселини, които причиняват този процес, си служим, както при лененото масло, с оловна бяла, пясък или калцинирана сода, който не съдържа вода.
Ако маковото масло стои дълго време в недобре напълнено стъкло, става лепливо. Разтрита с него боя се тегли на конци. За изправяне на този му дефект си служим с прибавяне на яйчени емулсии, глинен хидрат или восък, обаче не винаги с успех.
Безири, направени от маково масло, са по-долнокачествени от тези, направени от ленено масло. Те съхнат по-бавно и остават лепливи. Сгъстеното на слънце маково масло е също така по-долнокачествено от лененото, сгъстено на слънце.
Маховото масло се изпарява много лесно на слънце. Ето защо картини, правени с него, според проф. Айбнер, ако се сушат на слънце, получават много лесно напуквания.

Маковото масло не трябва да се употребява при грундирането. Бавното му съхнене с цинковата бяла и литопона предизвиква напуквания в още прясна картина.
За съжаление фабрикантите на платна, за да избягнат жълтеенето на платната поради употребата на лененото масло, го използуват често при направата на платната.
Тъй като в търговията художникът много мъчно може да контролира кога е направено платното, за да бъде достатъчно изсъхнало, а вследствие на това и да бъде годно за употреба, най-добре е художникът да не купува готовите грундирани платна.
Като разредител маковото масло също така трябва да се употребява много икономично. Опитите да се отстранят недостатъците му чрез смес и с дамаров или мастиков терпентинов фирнис не са дали необходимите резултати.

Конопено масло — Hanfol

Конопеното масло е много блажно. Студено добитото е безцветно, а добитото по топъл начин — зеленикаво.
Съхне по-бавно от маковото масло (8—9 дни). За целите на съвременната живопис не е годно, защото има много блажен характер, неприятен блясък и гладкост.
Конопеното масло гранясва най-бързо от всички блажни масла. Опити на проф. М. Дьорнер показват, че конопеното масло не жълтее, ако с него е разтрита оловна бяла.
То може да се употреби само в смеси с другите блажни масла.

Китайско дървено масло — Chinesisches Holzol

Въпреки че китайското дървено масло има някои добри свойства, като цялостното му изсъхване, то не може да се употреби, защото образува непрозрачна линоксидна кожичка.

Банкулово орехово масло — Bankulnussol

Това масло се препоръчва много горeщо от някои художници-практици, а от други се отрича изцяло.
Ако е добито по студен начин, то е светло и съхне бързо. Добитото по топъл начин е много гъсто и кафено.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Соево масло — Sojabohnenol

Соевото масло е течно, полуизсъхващо масло, което служи по-често за направата на фирниси, отколкото за приготовление на бои или разредители.
Някои фабриканти на бои, които желаят да задоволят искането на някои художници боите им да съхнат по-бавно, го употребяват прекомерно при направата на маслени бои.
Последствията обаче са бавно съхнене, потъмняване и лепливост на боите.

Памучно масло — Baumwollsamenol

Памучното масло е също така бавно съхнещо масло. Служи за подправка на лененото масло.. Има недостатъците на соевото масло.

Чамово (смърчово) и борово масло — Fichten — Kiefersamenole

Върху качествата на тези масла съществуват още спорове между хората на науката.
Едни твърдят, че те съхнат бързо и не жълтеят, че имат положителните свойства на лененото, маковото и ореховото масло.
Практиката обаче показва, че те жълтеят в продължение на 14 дни. Едни от тях съхнат действително бързо, други остават с месеци незасъхнали.
Кожичката им се набръчква силно (М. Дьорнер).

Рициново масло — Rizinusol

Рициновото масло е най-гъстото от всички блажни масла и е безцветно.
В тънки слоеве съхне за 40 дни, а в по-гъсти — никак. Рициновото масло не жълтее.
Намира употреба само като прибавка 5% към фирнисите за изолиране на грундовете. Прави изолаторите гъвкави и нечупливи.
Повече обаче от 5% не трябва да се взема, защото изолаторът става леплив.
Може да се употреби и като прибавка 2—3% към дамарения и мастиковия терпентинов фирнис при фирнисиране на стари картини, и то на тъмни места.

НЕИЗСЪХВАЩИ БЛАЖНИ МАСЛА

Към тях спадат лешниковото, бадемовото и зехтинът. Понеже не засъхват, причиняват потъмняване на боите.
Като прибавка към останалите масла забавят съхненето им и предизвикват лепливост на боите.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Получава се от нефта при фракционна дестилация. Различаваме петрол за горене и пречистен петрол.
Вторият се получава, като се действува на първия със сярна киселина, натриева основа и прекарване през вода.
Само чистият петрол е годен за художнически цели. Той е непроменлив, няма свойството да разяжда линоксинната корица на блажните масла и излетява без остатък.
Служи за почистване на картини, като прибавка към разредителите на боите и на фирнисите.
Виберовият фирнис, който се произвежда от фабриката Льофранк, е фирнис, който съдържа в себе си голяма доза чист петрол. Служи за промеждутъчно фирнисиране на маслени картини.
Обикновеният петрол излетява по-бавно от чистия. Оставя остатъци от по-тежки масла, които се намират в съдържанието му до 10 и повече проценти.
Причинява почерняване на боите. Последните остават понякога за дълго време лепкави.
Петролът е бил употребяван от италианските художници по времето на Ренесанса.
Наричали са го olio di sasso, olio di petra. В трактата на Леонардо да Винчи се споменава за него. Как е бил обаче употребяван, досега не е достатъчно изяснено.
Художникът Лудвиг се опита да въведе в Германия така наречената петролна маслена боя, която обаче, както ще видим по-нататък, не даде очакваните резултати.

Бензин

Бензинът изветрява без всякакъв остатък, поради което се употребява най-много за направа на фиксативи за пастел.
Като разредител той е негоден, защото разрежда силно боите и след това бързо излетява. Служи като чистител при реставрирането.

Вазелин

Вазелинът е неизсъхващо масло, поради което не трябва да се употребява нито при направата на бои, нито при приготвянето на разредители и чистители за рестарвиране на картини.

Парафин

Парафинът е минерален восък, който не може да замести в никакъв случай пчелния восък, защото придава на картините, ако с него е направен фирнис за крайно фирнисиране, неприятен стъклен блясък.

От каменовъгления катран се получават следните продукти:

Бензол

Бензолът разяжда много силно боите. Употребява се само чист бензол в смеси с пчелен восък с цел да се получи матовина в картината.
Ако бензолът не е чист, причинява почерняване в употребените места в картините. Парите му не са здравословни.

Толуол

Също така много силен разредител; употребява се най-често като чистител при реставрирането. За целта трябва да се взема само чист толуол.

Ксилол

Ксилолът служи за почистване на четки и за отстраняване на стари слоеве бои от развалени етюди.

Тетралин

Тетралинът се изпарява по-бавно от бензина. Има много неприятен мирис. Разяжда силно боите. Намазвания с бяла боя почерняват от него (М. Дьорнер).

Декалин

Декалинът не разяжда така силно боитe. Служи най-често като чистител при реставрацията на стари картини. За целта трябва да се употребява само чист дeкалин.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Терпиново масло

То се получава от терпентиновото масло, като му се действува със сярна киселина и алкохол.
Продава се в течно и твърдо състояние. Употребява се от някои художници вместо терпентиново масло,защото не излетява така бързо.
Получени са досега сравнително добри резултати, за които поради липса на отдалеченост по време не може да се даде крайна преценка.

Заместители на терпентиновото масло

Така наречените немски, шведски, руски, полски, белгийски, български и пр. терпентинови масла се получават при суха дестилация на катран от корени на бор.
Имат неприятен мирис, съхнат лошо и оставят много неразтворени части и други остатъци и нечистотии.
Разпознават се, като се смесят с концентрирана солна киселина, от която стават червенокафени. От нея чистите терпентинови масла стават жълтеникави.

Смолени спиртове

Те се получават от долнокачествени смоли. След засъхване лепнат.
Служат за подправка на терпентиновото масло.

Патентовани терпентинови масла

Те са продукти, добити от петрол. Служат за бояджийски и евтини декоративни цели, но не и за целите на живописта.

Терпентинови заместители от петролни продукти

Служат за почистване на четките и палитрата, а ако са чисти — като чистители при прочистването на стари картини.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Розмариновото масло се получава от розмариновия храст, който расте в Южна Франция, Далмация и други страни.
Най-доброкачествено масло се добива във Франция. Има слабозелен или безцветен вид и силен мирис.
Розмариновото масло е силен разредител. Изпарява се по-бавно от терпентиновото масло.
Може да се употреби само в прима живопис, защото при повторно живописване предизвиква разтваряне на долните пластове, вследствие на което боите потъмняват и се напукват.
Последното се случва най-често, ако долният пласт е бил нанесен много тънко. Чистото розмариново масло се разпознава в смеси с алкохол.
Две части от него и една част 90% спирт трябва да дават бистър разтвор. Розмариновото масло се осмoлява лесно на въздух и прави боите лепливи.
При употреба трябва да се вземе от него много малко количество.

Лавандулово (лавенделово) масло — Лавендлоувое масло — Lavendelol

Лавандуловото масло се получава от цветовете на лавандуловото растение (Lavendula spica), което главно расте в Южна Франция.
Има слабожълт или зеленикав цвят и мирише приятно. Съдържа повече смоли от терпентина и съхне по-бавно от розмариновото масло.
Лавандуловото масло е силен разядител. В него се разтварят смолите. Лавандуловото масло разяжда силно долните пластове боя.
Подобно на розмариновото масло и то причинява пожълтяване и напукване.
Понеже лавандуловото масло се осапунява, намира приложение при направата на емулсии.
Осмолява се лесно, поради което трябва да се съхранява в добре запушени съдове. Разтваря се в алкохол в пропорции 1:3.

Спиково масло — Спиковое масло — Spikol

Спиковото масло се получава от цялото лавандулово растение, поради което е много по-долнокачествено от лавандуловото масло.
Всичко, казано за последното, важи и за него. Спиковото масло е било употребявано в някои редки случаи от Рубенс.

Карамфилово масло — Nelkenol

Най-доброкачественото карамфилово масло се добива от цветовете на карамфила, а долнокачествените масла — от стъблата му.
Карамфиловото масло има много силен мирис; съхне и се изпарява много бавно.
Последните му свойства се използуват от някои художници, за да поддържат картините си влажни за по-дълго време.
Така например смес от цинкова бяла и карамфилово масло не засъхва върху изолиран грунд в продължение на 40 дни.
Понеже карамфиловото масло разтваря долните пластове от бои, трябва да се употребява в много малко количество като прибавка към разредителя на боите.
В противен случай вследствие на разтварянето на долните пластове от горния става потъване на горните пластове в долните; оттук и силно потъмняване на картината.
Същото нещо важи и ако картината се напръска с карамфилово масло (с машинка за фиксиране).
Гъстото карамфилово масло се разтваря изцяло в етер и алкохол. Като стои на светло, маслото в стъкления съд става в скоро време кафено.
Същото обаче не се забелязва при употребата му в картината.

Масло от копайва балсам — Масло копайского балъсама — Kopaiva-balsam

Маслото (етерът) от копайва балсам се добива при дестилирането на копайва балсама, който ще разгледаме по-подробно при балсамите.
Има силен мирис на овощия и прозрачен цвят. Съхне по-бързо от розмариновото масло, почти като лененото — за няколко дни.
Съдържа в себе си долнокачествени смоли, които предизвикват лепкавост на боите, а след като изсъхнат — чупливост на пластовете.
Маслото от копайва балсама по подобие на останалите бавно излетяващи етерични масла има свойството да разтваря долните пластове, поради което в картината се явяват потъмнявания.
Това му свойство е много ценно при почистване на стари картини и затова се употребява много по-често в реставрирането, отколкото като свързвател или разредител в живописта.
Някои немски фабрики го употребяват при направата на маслени бои като прибавка към свързвателя.

Елемово масло — Elemiol

То се добива от елемовия балсам. Има силен мирис и свойство да разяжда. Ако се нанесе на тънък пласт, съхне в два-три дни.
По съображенията, изтъкнати при маслото от копайва балсам, и това масло не трябва да намира употреба в маслената живопис нито при направата на боите, нито като съставна част на разредителите.

Копалово масло — Кайепутово масло — Восъчно масло — Кехлибарено масло

Поради отрицателните си свойства тези четири масла не трябва да се употребяват в живописта.

Леко и тежко камфорово масло

След изсъхването си тези масла остават лепливи. Имат силен мирис.
Употребяват се като прибавки към бои, направени с петролни дестилати, или към фабричните разредители. Вредни са обаче и в единия, и в другия случай.

Камфор — Kampfer

Камфорът се продава във вид на кристално, твърдо, лесно изпаряемо, издаващо силен, неприятен мирис тяло.
Не трябва да се употребява като средство за консервиране на темперни емулсии или на мастиковия терпентинен фирнис, защото е вреден.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Американските, българските и руските терпентинови масла не са така доброкачествени като френските. Последните могат да се заместят отчасти от гръцките и испанските, при които балсамът е също така от морски бор. Само че те не са така фино пречистени, както френското терпентиново масло.

Свойства.
Терпентиновото масло е слабо жълтеникаво. Има своеобразен мирис на борова гора и остър, силно дразнещ вкус. То се изпарява бързо, поради което се нарича още и етерично масло или есенция. Специфичното му тегло е между 0,858 и 0,877. Възвира между 155 и 165°С. Терпентиновото масло се смесва във всякаква пропорция с блажните масла, спирта, чистия алкохол, етера, хлороформа, бензина, петрола, чистата (безводна) оцетна киселина и др.

Опити.
Терпентиновото масло е подправяно често с някои от долнокачествените блажни масла, петрол, бензин и пр. Освен това то бива замърсявано от дървесинни остатъци, които не са били премахнати при дестилацията му.

1. Най-лесният и практичен начин за установяване доброкачествеността на терпентиновото масло е следният: Намазваме с абсолютно чиста четка малка част от доброкачествена бяла рисувателна хартия и отбелязваме с молив границата на образувалото се отгоре петно. Ако е доброкачествено, Терпентиновото масло трябва да се изпари от хартията в продължение най-много на 1 ч. и да не остави върху нея никаква следа. По-бавното изпаряване сочи, че е имитирано с петрол или долнокачествени масла, а оставената следа показва нечистотии от дървесинни части, масла, петрол и други подправки.
2. Долнокачественото терпентиново масло се разпознава лесно по тежкия си неприятен мирис. Някои миришат на петрол.
3. Ако терпентиновото масло съдържа вода, разпознава се по след¬ния начин: смесваме една обемна част терпентиново масло с три обемни части бензин. Сместа не трябва да стане мътна. Ако това се случи, в терпентина има вода. Тази констатация е много важна, защото, ако за фиксиране на картини или като разредител на боите употребим фирнис, направен с воден терпентин, водата става причина за появяването на така наречената «синя болест». Борбата с нея не е лесна. Ето защо препоръчваме да се постави в стъкления съд с терпентино-смолестия фирнис парче негасена вар, която поема влагата и предотвратява по този начин болестта.
4. Наличието на петролни продукти в съдържанието на Терпенти¬новото масло се разпознава по следния начин: смесваме в стъклен съд в пропорция 1:1 терпентиново масло и обезводнен анилин и разклащаме силно съда. След пет минути от разклащането в стъклото трябва да се образува едноцветна постоянна смес. Ако се образуват два разноцветни пласта, това показва, че терпентинът е подправен с петролни продукти .

5. Доброкачественото терпентиново масло се разпознава при смес на оловна бяла, ленено масло и терпентиново масло. За целта сместа трябва да е много рядка. След половин час терпентиновото масло се отделя на повърхността на сместа.

Съхраняване на терпентиновото масло.
Терпентиновото масло се видоизменя лесно от въздуха и светлината. Ето защо то трябва да се съхранява в добре запушени и тъмни стъклени съдове (терпентиновото масло, което съдържа вода, се изменя много от въздуха и светлината). На въздух и под действието на светлината терпентиновото масло оксидира бързо, осмолява се и се сгъстява; реагира киселинно и се разтваря много лесно от алкохол. Оксидирало, терпентиновото масло разтваря слабо смолите; направеният с него смолест фирнис не съхне бързо и остава лепкав.
Ето защо при съхраняването му трябва непременно да се спазва и следното: нивото на маслото да е изравнено винаги със запушалката на стъкления съд, като при отливане от него се поставят стъклени или порцеланови топчета или дребни камъчета. Терпентиновото масло, което е стояло в стъкло наполовина пълно (макар съдът да е бил добре запушен и да не е бил изложен на светлина), не трябва да се употребява за направата на смолест фирнис. Последният не съхне бързо и става лепкав.

Понеже топлината ускорява изпаряването на терпентиновото масло, той трябва да се съхранява далеч от огън. Освен това последният причинява лесно пожар, защото терпентиновото масло е лесно запалително, силно избухливо в запушен съд при огън.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974