1. Върху платната най-трайни са креденият, гипсовият и полумасленият грунд, които могат да бъдат или да не бъдат оцветени. По-малко трайни са казеиновият и яйченият грунд, а най-опасен за картината е масленият грунд по казаните вече по-горе съображения.
2. Копринени платна, хасета и други тънки материи се намазват само с волска жлъчка, разредена с вода.
3. Платната не трябва да се употребяват само с туткалено намазване освен при груби декоративни работи, чието предназначение е да служат за краткотрайни цели, защото боите се впиват в основата и я правят чуплива.
4. Пропорцията на туткаления разтвор е 65—80 г туткал на 1000 гр. вода. При по-силен туткален разтвор грундът се напуква, а при слаб се избърсва. Количеството на туткала зависи от гъстотата на основата.
5. При грундиране на платната са достатъчни 2—3 пласта, които са или само намазани, или намазани и изстъргани, или само изстъргани. Намазаните са по-груби — фактурата на платната се запазва при тях. Стърганите са гладки и равномерни. При тях пластът от грунда е по-тънък.
6. Ако не се спазва времето за съхнене на пластовете и те се намазват един върху друг в полумокро състояние, получават се остри по фактура грундове. Такива грундове се напукват лесно.
7. Ако креденият грунд не е направен сполучливо и ако след грундирането му от задната страна не се отстранят напукванията на грунда, той трябва да се измие добре с гореща вода. След засъхване на платното, без да се прави туткалосване, се нанася полумаслен грунд, защото постен грунд се напуква върху грундирана вече с него основа.
8. Понеже казеиновото лепило се съединява с маслата много мъчно, трябва да се отбягва при направата на полумаслени грундове.
9. За да се засили еластичността на грундовете върху платната, прибавя се към туткаления разтвор или жълтък от яйце, или бито краве мляко. Трябва да се отбягват прибавки като сапун, мед, глицерин и др., защото пречат за доброто съхнене на грунда, увеличават хигроскопичността на основата и причиняват силно потъмняване на някои от боите.

Изпитване на грунда върху платната

След направата на грунда върху платното той може да се изпита по следния начин: .
1. При натискане с пръст върху платното грундът не трябва да се напуква.
2. Ако движим леко пръстите си отзад по платното и същевременно слушаме с едното си ухо близо до платното, не трябва да се чува скърцане, или силно свистене. Ако се чува, това показва, че туткалосването на платното е било много мокро, т. е. че туткаленият разтвор е преминал на обратната страна на платното вследствие на силното натискане с четката за грундиране или че туткаленият разтвор е бил много гъст.
3. При накисване и престояване във водата доброкачественият креден, гипсов или казеинов грунд не трябва да се разкисне и отпадне от основата.

4. Ако се увие или пречупи някой от ъглите на грундираното платно, той е недоброкачествен. Даже и при по-силно увиване и разтриване на увитата част грундът не трябва да се напука или олющи.
Използуване на стари етюди и платна като основа за картини
Понякога по липса на средства или поради нехаресване на някой стар етюд или несполучлива картина художникът е заставен да използува платното като основа за нова картина. При такива случаи необходимо е да си уясним най-напред какво се разбира под понятието «старо платно» и в зависимост от това да пристъпим към изработването на нова картина. Така например стари етюди или картини, направени с пастозни бои, с много маслени разредители, върху блажен грунд, за да бъдат що-годе годни за новата им употреба като основи, трябва да са отлежали най-малко 10 години.
Това се налага поради обстоятелството, че много от процесите, като пълно изсъхване на маслата, срастване и пр., преди този срок не са преминали. В други случаи маслото от грунда, от боите или разредителите е преминало на обратаната страна на платното във вид на отделни петна или изцяло. В този случай срокът за изчакването за нова употреба трябва да се удължи още повече и т. н.

Стари етюди, развалени картини и пр. могат да послужат по следните начини като основи за нови картини:
1. Чрез грундиране с полумаслен грунд на обратната страна на платното, ако маслото от картината не е проникнало на обратната му страна, или с маслен грунд, ако е проникнало. Както в единия, така и в другия случай предварителното туткалосване се отбягва. Върху полумасления грунд работим, с темперни или маслени бои, а върху масления — само с маслени бои.
2. Чрез пълно отстраняване както на пласта от старата маслена или темперна боя, така и на грунда независимо от това, дали той е бил постен, полумаслен или маслен. Това се постига, като старата картина се обварява няколко часа в сапунена вода, след това се изстъргва внимателно с ножче за рисуване и се изпира със сапун. За да се отстранят по-лесно пластовете от боите и грунда, поставя се гъста каша от гасена вар, която престоява върху тях 24 и повече часа.
В някои ръководства препоръчват киселини или основи вместо вар. При тяхната употреба обаче съществува опасност от разяждане на самото платно. Изпирането на платното от сапуна и гасената вар трябва да се извърши с много вода, за да се отстранят всички остатъци от тях, които могат да бъдат вредни за новата картина.
3. Ако старата картина е била правена с по-постни разредители (терпентинено-смолести, терпентинено-балсамни и пр.) и тънки пластове от маслени или темперни бои върху постен или полумаслен грунд и е престояла повече от 10 години, тя може да послужи направо като основа за нова, и то само маслена картина.

Трябва да се спазва следното:
1. При преизпъване на старата картина върху рамка трябва да се използуват само старите места на гвоздейчетата. В противен случай грундът и старите пластове от боя се напукват много лесно.
2. Да се изстържат с ножче за рисуване всички пастозни места. Ако след изстъргването се окаже, че мястото не е изсъхнало, което често се случва при бавно съхнещите бои (цинквайс, кадмиуми и пр.), по-добре е върху такова платно за известно време да не се прави нова картина.
3. Пластовете, направени само с бяла боя, не трябва да се покриват при новата картина с бързо съхнещите лазурни бои като краплак, умбра, кобалт и др., без примеси от бяла, която ще им придаде полупокривен характер. Тънки, лазурно нанесени пластове от тези бои се напукват лесно върху пастозна основа от бяла боя.
4. Пластовете от боите на новата картина трябва да бъдат навсякъде по-пастозни от долните пластове. Трябва да се подбират по-покривни бои и да не се употребяват разредители.

Въпреки всичко казано дотук, ако сравним картина, направена върху стари пластове от боя, с картина, направена върху чисто платно, ще видим, че разликата между двете е голяма. Докато новата картина е още прясна, тази разлика не е толкова голяма, с течение на времето обаче тя постепенно се засилва. Тя става все по-замътена, неприятно маслена, тъмна и пожълтява. Освен това след дълги години някои от долните бои вследствие на срастването, осапуняването и пр. на маслената боя проникват през лежащия отгоре й пласт от боя и се явяват там, където са най-малко желани, поради което започват да пречат на общия вид на картината.

Недостатъци на грундираните фабрични платна и картони, които се доставят от чужбина
Въпреки че през последните 25 години саморъчната направа на грунда върху платната и картоните намери много последователи всред художниците, все още се намират приложници, живописци и любители, които вярват, че фабричните платна са по-доброкачествени. Заблудата им се дължи до голяма степен на неориентираност или пък на мързел. Ето защо, тъй като фабричният продукт няма никакво друго предимство освен леснината, с която се купува на пазара, ще разгледаме накратко само недостатъците на фабричните платна и картони. Те не трябва да служат за солидни декоративни и живописни картини по следните съображения:
1. Фабричните платна и картони са грундирани най-често с маслен грунд.
2. За да се направят по-еластични, фабричните платна и картони имат в състава на грунда опасни за боите от картината материали, като сапун, глицерин, мед и пр. Освен това всички тези прибавки засилват хигроскопичността.
3. Маслените платна и картони не задържат боите, ако са разредени с някой по-постен разредител; боите стоят отначало на капки, а като засъхнат, посивяват силно и впоследствие се напукват. Такива платна и картони трябва преди употребата им да се изтрият с амоняк или алкохол.
4. Готовите платна и картони са много по-скъпи от саморъчно направените.

При изследването на причините за силните напуквания в някои от картините на Мане, Курбе, Лайбл, Израели, Репин, Суриков, Левитан и др. художници от края на XIX в. се е установило, че те се дължат до голяма степен на маслени фабрични платна.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974