Едно от средствата, чрез които се ограничава до голяма степен хигроскопичността на основите, е напъването им върху дървени рамки или дървени или железни скари. Освен това чрез изпъването на основите се създават по-добри условия за тяхното грундиране и по-лека и удобна по-нататъшна работа при направата на самата художествена творба.
Има художници, които от небрежност не обръщат внимание на изпъването на основите. Опитът обаче в скоро време ги учи, че прибързаността е най-главната причина за явяването на някои мъчно отстраними впоследствие повреди в картините им.

ИЗПЪВАНЕ НА ХАРТИИТЕ

Изпъването на хартиите не е необходимо, щом върху тях ще се правят бързи скици с акварел, молив, туш и пр. В такива случаи художникът ги прикрепва временно с кабарчета или специални щипки за някой дебел картон или дъска. По-практични са блоковете, които се купуват наготово или се правят по поръчка при някой книговезец. Ако блокът ще служи за направата на скици с маслени бои, в такъв случай листата му трябва предварително да се грундират.
При солидни работи върху хартия, които ще се правят с акварел, темпера или маслена боя, хартията трябва непременно да се изпъне върху някоя друга по-устойчива основа — картон, дъска, шперплат и пр., или пък върху дървена рамка. Изпъването на хартията върху друга основа става по следния начин:

1. Приготвя се нишестено лепило, като се взема 50 г нишесте, което се забърква много добре в студена вода; образува се равномерно рядка каша, която се изсипва в 250 г кипяща на огън вода. Сместа се разбърква дотогава, докато се получи гъста смес, в която няма неразтрити бели буци от нишестето. След изсипване на нишестената каша в горещата вода съдът със сместа се сваля от огъня. Понякога разбъркването продължава, докато лепилото изстине.
2. Хартията се намокря от едната страна, а от другата се намазва тънко и много равномерно с нишестеното лепило, картонът, дъската и пр. се намазват също с лепило.
3. Поставя се хартията върху картона и се разтрива радиално от средата към краищата с бяла чиста кърпа дотогава, докато се изтласка всичкият въздух и хартията се прилепи равномерно навсякъде. Ако въздухът, който се намира между хартията и картона, не се изтласка равномерно, впоследствие се образуват мехурчета. Последните могат да се отстранят, като се разрежат, подлепят с лепило, намокрят с вода и отново прилепят към основата чрез поставяне под някаква тежест.

ИЗПЪВАНЕ НА  ХАРТИЯТА ВЪРХУ РАМКА

1. Намокря се хартията с вода и се оставя малко да засъхне.
2. Докато съхне хартията, външните страни на рамката се намазват с лепило.
3. Поставя се хартията върху рамката и се изпъва внимателно от всички страни, като се внимава да не се образуват набирания в ъглите или пък да не се скъса хартията от ръба на рамката.
Хартията за целта е от всяка страна с по 2—5 см по-голяма от рамката, а самата рамка трябва да е поставена под прав ъгъл. Страната на рамката към листа трябва да е отвзета под наклон. В противен случай вътрешният ръб на рамката се отпечатва върху листа.
Както при едното залепване, така също и при другото трябва да се внимава да не се изцапа листът с лепило от страната, на която ще се работи. За изсъхване на листа картонът или дъската се поставят под тежест, а рамката в хоризонтално положение. Ако не се спази това условие, картонът се извива, а листът върху рамката може да получи в долния си край радиални набръчквания поради стичането на водата.

ЗАСИЛВАНЕ НА КАРТОНИ, ШПЕРТПЛАТ, ЦЕЛОТЕКС И ЛИНОЛЕУМ

Засилването на картони, линолеум, шперплат или целотекс става върху рамка (за по-малки формати) или дървени скари (за по-големи формати), представляващи рамки, на които са поставени гъсти напречници. С изключение на линолеума всички останали основи, преди да се заковат с малки гвоздейчета към рамката или скарата, трябва да се намажат и от двете страни с туткален разтвор. Заковаването става в полумокро състояние. Туткаленият разтвор има следната пропорция: 80 г или 100 г туткал се разтваря в 1003 гр. хладка вода; туткалът преди разтварянето е бил счукан на дребно и накиснат 15—20 м. във вода. Разтварянето на туткала става във водна баня.
За да се ограничи хигроскопичността на картона, шперплата и целотекса, те се грундират и от двете страни, като от задната страна грундирането трябва непременно да е с маслен грунд или някое друго изолационно средство.

ЗАСИЛВАНЕ НА ДЪСКИ

За да се образува по-голяма основа за картина от по-голям формат, трябва да се сглобят няколко дъски посредством чеп и улей, като фугите, които ще се образуват при съединяването на отделните дъски една с друга, се слепят с някои тънки материи (тензух, хасе и пр.). Това обаче не е достатъчно, за да се ограничи хигроскопичността. Ето защо на задната страна на дъските се поставят на чеп и улей повече или по-малко напречници. Ако картината ще е много голяма, дъските се заздравяват и с надлъжни напречници, така че ведно с хоризонталните образуват скара. Напречниците — както едните, така и другите — не трябва да се слепват при сглобяването им на чеп и улей с гъст туткал, като това се прави в някои случаи от дърводелците. Дъската трябва да се остави да извършва свободно своето свиване и разпускане. При слепване с туткал тя се измята и напуква.
В някои италиански рецепти като средство против хигроскопичността се препоръчва да се обваряват дъските в растителни масла. Независимо от това, че върху такива дъски може да се направи само маслен грунд, а вследствие на многото масло в дъските и грунда самата картина пожълтява в много късо време, такива големи дъски се обваряват много мъчно по липса на удобни за целта съдове.

За ограничаване на хигроскопичността като по-сигурни могат да се препоръчат следните два метода:

1. Дъските, въпреки че са сухи, да се подложат по-продължително време под въздействието на силно нагорещени пари, през които белтъчните вещества ще се неутрализират, а оттук ще се ограничи свиването и разпускането на дървения материал. По практически съображения това подлагане под действието на нагорещени пари трябва да се извърши преди сглобяването на отделните дъски.
2. Дъската да се грундира и от двете страни, като грундът от задната страна е блажен. За препоръчване е и намазването на задната страна с някои от изолаторите, които ще разгледаме по-нататък в нашето изложение.

ИЗПЪВАНЕ НА ПЛАТНА

Изпъване на платна върху дървени рамки.

Преди да разгледаме изпъването на платната, нека видим на какви условия трябва да отговаря рамката, върху която ще се извършва изпъването. Тя трябва да отговаря на следните условия:

1. Да е от сухо дърво.
2. Да е сглобена под прав ъгъл.
3. Страната й, която ще остане под платното, да е отвзета толкова под наклон, че вътрешният ръб на рамката в никой случай да не се отпечатва върху платното.
4. При рамки, по-големи от 1 кв. м, трябва да има напречници на кръст.
5. При рамка с подвижно сглобяване да се контролира през цялото време на опъването (с правоъгълен триъгълник) страните й да останат под прав ъгъл едни към други.
6. При същата рамка трябва да има клинове, които се поставят впоследствие, за да я направят по-устойчива. Клиновете трябва да се набият равномерно, и то така, че страните да останат под прав ъгъл.
7. Ако си послужим с вече употребявани веднаж сглобяеми рамки на герунг, в никой случай едни и същи страни при старото сглобяване да не съвпадат една с друга при новото сглобяване. От практика се знае, че такива повторни сглобявания на едни и същи страни са причината за бързото изкривяване на рамката.

За изпъването на платното са необходими чук, клещи и гвоздейчета с широки глави или кабарчета. При по-големи формати са необходими специални клещи-изтеглячи.
Платното, което ще изпъваме, трябва да е по-голямо от рамката с 3—4 см, за да може при изпъването свободно да се държи с пръстите на ръцете или клещите.

Самото изпъване се започва от средата на четирите страни на платното. При забиването на първите четири гвоздейчета трябва да се внимава те да са разположени две по две точно едно срещу друго и да изпъват един и същ конец от основата и вътъка на платното. След изпъването в средата на платното трябва да се образуват правилно изпънати квадратчета на точен кръст. Отначало тези първоначални гвоздейчета не се забиват докрай, а самото изпъване като временно не е така силно.

При втория етап изпъването става от която и да е страна на рамката, която се държи с лицето на платното навън и успоредно на тялото ни (отвесно към пода). При големи формати се започва с изпъването на една от по-големите страни. Най-напред от едната страна на централното гвоздейче почваме да забиваме други гвоздейчета, като преди това сме издърпали леко платното перпендикулярно към нас с едната ръка, а с другата — встрани, към съответния ъгъл. Няколко сантиметра преди ъгъла спираме с изпъването, като оставяме тази част да я изпънем впоследствие. По същия начин се постъпва и с другата част от платното на същата страна. През цялото време се внимава конецът (нишката), който върви успоредно с ръба на рамката, да е равномерно изпънат.

При третия етап изпъването се пренася на срещуположната страна. При нея изпъването е много по-силно. Освен това внимаваме конецът, който върви перпендикулярно към нас, да върви в същото направление и към ръба на страната, която изпъваме. Хоризонталният конец от втората страна трябва да върви също така успоредно с ръба на страната, която изпъваме.

При четвъртия и петия етап изпъваме останалите две страни, като внимаваме да се образуват навсякъде точни, кръстробразни пресичания от основни и вътъчни конци. Вълнообразни конци сочат неравномерно изпъване. Частите при ъглите се изпъват най-после.

При материи, които са много разтегливи, трябва да си послужим с две последователни изпъвания. Има материи, които само на 1 кв. м се изпъват с по няколко сантиметра. Някои ръководства препоръчват такива материи да се изпънат в мокро състояние. С това обаче не се постига нищо съществено. Практично е при такива материи да си послужим с кабарчета, които не се забиват докрай, за да може при повторното изпъване да върви по-бързо работата, която среща пречки, ако сме работили с дълги гвоздейчета, които сме забили докрай.
Изпъване на платна върху под.

Често пъти на художника се налага да грундира по-голямо количество платно. Понеже не разполага с нужния брой рамки, той поставя дълги парчета от платното върху някой под, като отдолу подлага вестник или друга някоя хартия. Някои оставят да лежи платното им направо на пода. И в единия, и в другия случай след грундирането на платното такива художници виждат големи трудности при отстраняването на залепилите се по платното парчета хартия или трески от пода. При отлепването им грундът се напуква. Ето защо при такива случаи най-практично е, ако няма достатъчно летви, с които да се накове една обща голяма рамка на пода, на местата, където ще се кове, да се поставят малки дъсчици или свитъци от хартия в дебелина, която да гарантира едно отдалечаване на платното от пода поне с 1 см. По този начин се избягват всички посочени по-горе мъчнотии и повреди на грунда.

При увиване на дълго платно на руло, пък и при обикновено увиване на картини трябва да се спазва следното: лицето на платното да остане навън. Картини, които са стояли увити на руло по-продължително време, преди отвиването им трябва да се поставят за късо време в някой зимник или друго влажно помещение. Ако отвиването стане наведнаж, вследствие на внезапното движение може да последва напукване на боите и грунда.

Понеже платното е чувствително към удари отвън, за препоръчване е при работене вън от ателието художникът да си служи със специално направени сгъваеми рамки. Ако се употребят несгъваеми (клинови) рамки, платното се увива на руло и изпъва върху тях на самото място на работата.

ИЗПЪВАНЕ НА ПЛАТНОТО ВЪРХУ ДРУГИ ОСНОВИ

Платната могат да се залепват върху картони, дъски, шперплат и др. твърди основи с цел да се направят по-устойчиви или пък да се придаде на основата по-приятна фактура. Начинът на залепването им е, както този на хартиите. Освен нишестеното лепило, упоменато на същото място, може да се употреби и туткален разтвор (150 г туткал, разтворен в 1000 г вода (във водна баня). В този случай при грундирането на платната не си служим с предварително намазване с туткалена вода. Освен това грундът трябва да се направи с по-гъст туткален разтвор (150 г туткал на 1000 г вода).

ЗАЛЕПВАНЕ НА ПЛАТНА ВЪРХУ СТЕНИ

Понякога работодателите изискват, следвайки една несъстоятелна мода, останала от края на XIX в., стенописите да се изпълняват вместо направо на самата стена, върху платно, което се залепва върху стената. При залепването на платно върху стена си служим със следните лепила:

1. Гъста смес от кремзервайс и безир, която, след като се разтрие много добре, трябва да е по-гъста от бялата боя в туба.
2. 200 г туткал, разтворен в 1000 г вода.
3. Три обемни части нишестено лепило се разбъркват в топло състояние с една обемна част венециански терпентин.

Стената, върху която ще се залепи платното, се почиства с телена четка и стъклена хартия. По нея не трябва да личат никакви пясъчни зърна от мазилката, защото се отпечатват през платното и създават неприятна повърхност.
Както стената, така също и платното трябва добре да се намажат с някое от горните лепила. Залепването става по следния начин: поставя се платното върху стената и се разтрива добре с дланите на ръцете от центъра към краищата. Понякога при изпъване на по-големи платна върху стена е необходимо да работят по няколко души. Разтрива се радиално от центъра към краищата, докато всичкият въздух, намиращ се между платното и стената, се изтласка навън. Ако останат мехури, това показва, че на съответното място или лепилото не е достатъчно, или пък е останал въздух.

След първоначалното притискане и прилепване на платното към стената се прибягва до изглаждане с желязна ютия. Ако лепилото е било от кремзервайс и безир, ютията не трябва да е топла.
Ако след изглаждането с ютията мехурите не изчезнат, тогава трябва да се прибегне било до разлепване на платното и намазване на съответното място с лепило, било до разрязване на мехура и попълване с лепило.

При гладенето на наставени платна трябва да се обърне особено внимание на наставяните места да не би чрез прекомерно натискане да се отпечатат подгънатите ръбове на платното.
Температурата на топлата ютия трябва да е умерена. В противен случай платното може да прегори или най-малко да пожълтее.

ЗАЛЕПВАНЕ НА КАРТИНА ВЪРХУ СТЕНА

Понякога декоративната творба или монументалната картина, вместо да се рисува направо върху стената или на залепено върху нея платно, се приготвя в завършен вид в ателието и след това се залепва върху стената. Нека веднага отбележим, че залепването на картини върху стена е по-сложна работа и поради това изисква известна предварителна техническа подготовка на лицето, което ще се наеме да я извърши.

При залепването на картини върху стена си служим освен със споменатите кремзервайсово и нишестено лепило още и със следното лепило:

1 об. ч. бял колофон,
1/3 об. ч. терпентин,
1/10 об. ч. бял пчелен восък

За да се смесят тези съставни части, разбъркваме ги в съд, поставен във водна баня, докато се образува гъста еднородна каша.
Необходим е освен това и разтвор от 1 об. ч. бял пчелен восък и 4 об. ч. терпентин, които се смесват една с друга във водна баня.

Стената, върху която ще се залепи картината, трябва да се почисти с телена четка и стъклена хартия, така че да не личат никакви пясъчни зърна по нея. Пясъчните зърна се отпечатват и през най-дебелите пластове от боя и развалят вида на картината.

Преди да пристъпим към залепване на картината върху стената, трябва да намажем картината откъм задната й страна най-напред с лек пласт от копайва балсам, а след това с разтвора от 1 об. ч. бял пчелен восък и 4 об. ч. терпентин. След тези две намазвания намазваме със шпахтел върху стената някое от гореизброените лепила. Не чакаме да засъхне лепилото, както това се препоръчва в някои ръководства, а веднага пристъпваме към залепването на картината върху стената.

Самото залепване на картината става по начина, описан от нас при залепване на платната върху стена. Тук обаче трябва да се спазва следното:

1. При триене с дланите да се постави бяла чиста кърпа върху картината. В противен случай тя се замърсява.
2. Ако лепилото е от кремзервайс, в никакъв случай не трябва да си служим с топла ютия, защото от топлината безирът прониква върху картината, вследствие на което се образуват жълти петна.
3. Преди да почнем да гладим с ютията, ръбовете на която в този случай трябва да са непременно заоблени, за да не се образуват отпечатъци, трябва да намажем картината най-напред с копайва балсам, а след това с разтвор от бял пчелен восък и терпентин.
4. Ютията не трябва да се нагорещява на открит огън, нито да съдържа огън; тя се нагрява на електрическа скара и след това се избърсва добре с кърпа. След избърсването й се намазва с разтвор от бял пчелен восък. Ако не спазим тези изисквания, боите на картината се разтопяват от горещата ютия и полепват върху нея. Ако не е намазана с восък — също. Освен това при много гореща ютия боите пожълтяват. Дали ютията е гореща, се познава при намазването й с разтвор от бял пчелен восък и терпентин. Тя не трябва да цвърти.
5. При гладенето с ютията не трябва да оставяме много на едно и също място, а трябва да гладим равномерно навсякъде.
6. Особено внимание трябва да се обърне на мястото, където боята е пастозна. При гореща ютия пластовете се разтопяват и изгарят, а при много гладене стават неприятно лъскави.
7. В никой случай картината не трябва да се намазва с масло, безир и пр. вместо с восък преди започване на гладенето, както това се препоръчва понякога, защото картината не само пожълтява, но може и да прегори.
8. След изглаждането може да се явят мехури. В такъв случай, ако лепилото е засъхнало вече и картината не може да се отлепи от близката до мехура страна, мехурите трябва да се разрежат; попълват се с лепило, като с него се намазват и краищата на нареза и след това се изглаждат по описания по-горе начин.
Ако след изглаждането част от лепилото се появи през картината на повърхността й, то се отстранява заедно с пластовете от копайва балсам и восъка с памук, натопен в терпентин, а след това добре изстискан. При почистването памукът се движи кръгообразно.
9. При гладенето особено внимание трябва да се обърне също и на местата, където са наставени парчетата на платното (в някоя голяма картина, която не е от едно парче). При продължително гладене ръбовете на ставката се отпечатват и действуват много неприятно.
10. При картини, правени с темперни бои, трябва да се спазва следното:
а. Не трябва да си служим с топла ютия.
б. Не трябва да намазваме хартията отгоре с копайва балсам и разтвор от бял пчелен восък и терпентин. С копайва балсам картината се маже само откъм задната й страна преди залепването върху стената.
в.  Не трябва да чистим картината след залепването й с терпентин.

ЗАСИЛВАНЕ НА МЕТАЛНИ ОСНОВИ, АЗБЕСТ, ЕТЕРНИТ И ДР.

Всички тези основи в зависимост от големината им се прикрепват с гвоздейчета към дървени скари или рамки.
Въпреки че азбестът не е хигроскопичен, и той трябва да се постави на рамка или скара поради крехкостта си.
Особени правила за засилването на тези основи няма. Казаното за рамките при изпъването на другите основи важи и при тях.

ЗАСИЛВАНЕ НА СТЪКЛЕНИ ОСНОВИ

Стъклата за прозорци и картини, както и по-дебелите от тях, които служат за разни други цели, могат да послужат за основи на картини, направени в техниката на сграфито, енкаустика, темперни и маслени бои..
Независимо от дебелината им стъклата трябва да се засилят след завършване на картината. Това става най-често чрез хартия, която се залепва отдолу върху картината. Стъклата, които имат в структурата си арматура, не е необходимо да се засилват с хартия.

ДЪРВЕНИ ИЛИ ЖЕЛЕЗНИ СКАРИ И ТЕЛЕНИ МРЕЖИ  КАТО ОСНОВА ЗА ПОДВИЖНИ ФРЕСКИ

Върху дървени или железни скари, със или без телена мрежа, могат да се направят основи за подвижни фрески до 1,50 кв. м. Направата и нанасянето на хоросанената мазилка, която е част от тези основи, по практически съображения ще разгледаме по-нататък в нашето изложение. В настоящата глава ще разгледаме само приготвянето на скарата.

Скарата се състои от рамка, дървени летви, железни пръчки или телена мрежа.
Рамката трябва да отговаря на следните условия:
1. Да е много по-здрава от обикновена дървена рамка (4:4 до 10:10), защото трябва да носи голяма тежест.
2. Да има улей на предната част от вътрешните й страни, който да послужи да се задържа мазилката за стените на рамката.
3. Страните й, които няма да са в допир с хоросанената мазилка, да се намажат добре с катран, който ще я предпазва от загниване, в случай че подвижната фреска се вгради в някоя стена.

Скарата се образува или от галванизирани железни пръчки, или от летви от твърдо дърво, което се намазва с някои от изолаторите, доито ще разгледаме по-нататък в нашето изложение. Най-често, обаче за целта се употребяват галванизирани телени мрежи, които се подлепват с дебела хартия или тънък пласт гипс.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Общо правило при цветните грундове е, че те придават по-голяма дълбочина и сложност на тоновете, а оттук по-голяма пространственост в картината.Върху сивите цветни грундове боите стават матови и малко убити, затова пък изглеждат по-дълбоки. Те са много удобни за тонове в месото. Ето защо трябва да се предпочитат при картини с голи тела. Топлите цветни грундове намаляват силата и свежестта на студените тонове, засилват обаче общата хармония в картината. При тях има опасност от попадане в много ниска хармония. Ето защо трябва да се търси още от самото начало по-голяма светлина на тоновете. За да се получи по-голямо богатство в оттенъците, при започването на картината трябва да се положат по-студени и по-контрастни тонове от тези на основата.
При маслената техника върху цветни грундове трябва да се отбягват лазурните тонове, защото лесно се поглъщат от основата и губят от своята свежест. Освен това при фирнисиране лазурните тонове стават нечисти. В темперната техника обаче лазурните тонове са една истинска необходимост: чрез тях картината се обогатява в колористично отношение. Получават се най-неочаквани, богати и много приятни по своето оптично въздействие полутонове. При цветния грунд трябва да се помни и следното: контрастните тонове се унищожават взаимно, вследствие на което се получават убити тонове, а топли с топли или студени върху студени се силно степенуват. Цветните грундове могат да се употребяват за работа отгоре им с пастел, гваш, темпера и маслена боя.

Свойства и качества на постните грундове.

Гипсовият, креденият, и казеиновият грунд се наричат още и постни, понеже не съдържат в състава си никакво блажно масло (ленено масло, безир и пр.). Това е от голямо значение не само за грунда, но и за по-нататъшното запазване на картините.
Не трябва да се забравя,че колкото в дадена картина маслото е по-малко, толкова това е в плюс за картината. Маслата причиняват не само неприятно пожълтяване на боите от картината, но и редица други процеси, като посивяване, срастване, осапуняване и пр, С течение на времето последните причиняват от своя страна катастрофални дефекти в картината.
Постните грундове са много бели. Белотата е храна за боите отдолу. Вследствие на нея те се запазват за дълго време свежи,чисти и прозрачни.

Доброкачественият постен грунд се познава по следното:
1. Не боядисва пръстите на ръката, като ги прекараме леко по повърхността му (преди да е изциклен или шлифован). Ако боядисва, това означава, че съставът на разтвора или казеиновото лепило са били в много слаба пропорция.
2. Не трябва да има никакви пукнатини. Те се получават: а) вследствие на силно натискане при шлифоването или цикленето; б) когато сместа за грундиране е била много гъста; в) когато лепилото не е било прясно, а престояло (мухлясало) или пък сме намазвали отделните пластове много бързо един след друг.
3. Не трябва да има шупли или мехурчета. Те се дължат или на престояло и мухлясало лепило, или пък на ненавременно поставяне на стипцата в сместа (направо в разтвора, след като туткалът е бил вече разтворен), ако сме си послужили с нея за заздравяване на лепилото. .Мехурчетата могат да се явят също така, ако сме си послужили вместо с тежка с лека креда, която преди това не е била накисната във вода.
4. Постните грундове имат и следното много важно предимство — могат да се употребят веднага след направата им, понеже съхнат за няколко часа.
5. Постните грундове са много добри основи за акварел (ако не се изолират), гваш, темпера и маслени бои.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

СЪСТАВ НА СМЕСТА ЗА ПОЛУМАСЛЕН ГРУНД
1 об. ч. креда или непечен гипс;
1 об. ч. цинкова бяла;
1 об. ч. туткален разтвор в пропорция 75 г туткал, 1000 г вода;
1/4, 1/3, 1/2 до 1 об. ч. безир.

Отначало объркваме кредата (непечен гипс) с цинкова бяла, след това прибавяме към тях една малка част от туткаления разтвор и разбъркваме сместа на гъста каша.
Разредяваме последната с останалата обемна част от туткалената вода и продължаваме да бъркаме, докато изчезнат всички неразтрити части от кредата и цинковата бяла. След това с едната ръка наливаме безира постепенно, във вид на капки, а с другата бъркаме постоянно дотогава, докато безирът се смеси напълно с останалата смес.
Смесването на безира с останалата смес трябва да стане в студено състояние. Ако тя е топла, безирът се отделя на повърхността веднага след направата на сместа. Същото нещо става и в случая, когато излеем безира наведнъж, а не на капки, макар че сместа е била студена.
За да се получи равномерна смес, трябва да я прецедим било през гъсто телено сито, било през тънък гъст тюл. След направата сместа за грундиране трябва да е толкова рядка, че да тече свободно от натопената в нея четка. Понякога при долнокачествени материали се налага да я разредим с малко туткален разтвор, защото става гъста и не се маже свободно и леко; пластът освен това става неравномерен и дебел.
Ако смесим кредата и цинковата бяла най-напред с безир, а след това прибавим туткаления разтвор, ще постъпим неправилно — образуват се малки блажни топчета, които не се смесват с туткаления разтвор.
Ако нямаме доброкачествен безир, можем да употребим вместо него доброкачествено ленено масло, към състава на което трябва да се прибави 2% сикатив.

Направа.
Туткалосването, намазванията на отделните пластове от сместа, сухото изглаждане на грунда, стърженето на тези пластове с ножче от самобръсначка, заздравяването и изолирането на грунда, както и оцветяването му се извършват по начините, които разгледахме при гипсовия грунд. Ще прибавим към горното: ако пропуснем туткалосването и мажем грунда направо върху основата, той става много постен и попивен, защото част от свързвателите му се всмукват от основата.
При полумасления грунд не трябва да се вземат орехово или маково масло (и с 2% сикатив), защото изсъхват бавно и лошо.
Забележка. Ако остане смес след направата на грунда, тя може да се използува при друго грундиране, като се налее отгоре й вода, след като сместа е замръзнала. В противен случай водата се смесва със сместа за грунда. Ако съдът е празен, той и четката се измиват добре с вода и сапун.

Употребление.
Полумасленият грунд може да се употреби веднага след направата му, ако сме взели 1/4 или 1/3 об. ч. безир; при 3/2 или 1 об. ч. безир трябва да се чака 1—2 дни, за да се даде възможност на безира да изсъхне и в най-долните пластове. Тъй като лененото масло съхне по-бавно от безира, при употреба трябва да чакаме няколко дни.
Върху полумасления грунд се работи много добре както с маслена, така също и с темперна боя. Може да се работи даже и с акварел, ако сме взели при направата на сместа по-малко безир и сме го заздравили с 4% формалин.
Забележка. Понеже при масления грунд са свързани по механичен път маслени и водни частички, вследствие на което се образува емулсия, свързана от своя страна с пълнителите, полумасленият грунд се нарича в някои ръководства още и темперен грунд.
Понеже полумаслените грундове съдържат масло, пластовете им трябва да са тънки. В този им вид те се получават най-добре чрез стъргане. От влагата и тъмнината полумасленият грунд пожълтява. Ето защо той трябва да се съхранява с лице към светлината. Пожълтелият полумаслен грунд става отново бял, ако се постави за известно време под действието на светлината (не на слънце).

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

1 об. ч.  (произволна мярка) креда;
1 об. ч. цинкова бяла;
1 об. ч. тутк. разтвор, на който пропорцията е 70—75 г туткал на 1000 г вода (по М. Дьорнер),
1 жълтък на 1 кг туткален разтвор, разбъркан с него в хладко състояние.

Креденият грунд е най-удобен обаче за платно.

Ето защо в рецептата намалихме гъстотата на туткаления разтвор, като вземаме вместо 80—100 г туткал само 70—75 г. Ако ще се грундира някоя от твърдите основи, пропорцията 80—100 г туткал в 1000 г вода се запазва. При грундирането на платно се взема по-рядък туткален разтвор, защото то не понася по-гъстите разтвори — те причиняват леко напукване на грунда. При американ и други редки основи трябва да се вземе 65 г туткал на 1000 г вода. Разбира се, грундът отнема известно време да изсъхне, така че много художници посещават casino.com (http://www.casino.com/ru/), играят карти, докато не се уверят, че платното е изсъхнало и напълно готово за рисуване. Зависи изцяло от вас това, което решите да правите, просто се уверете, че грундът е добре изсъхнал, преди да започнете живописта.

Разбъркването на сместа и туткалосването се извършват и при кредения грунд върху платно по начина, посочен при гипсовия грунд.

Вторият етап — намазването на пластовете от сместа, се видоизменя в следното:
1. Първият пласт не се натупква, а се маже с четката. Той трябва да е много тънък и много равномерен. Това се постига с полупълна, изцедена по ръба на съда четка. Намазването трябва да е леко, да попълва добре порите на плантото и да бъде равномерно, така че, като гледаме платното срещу светлина, да не личат никакви по-тъмни или по-светли петна. Останалите пластове се намазват по описания на стр. 145 начин. Броят на всички пластове върху платно е по-малък. З—4 намазвания в кръстообразно разположение са достатъчни. За изчакването на отделните пластове да засъхнат е достатъчно 1 час време.
2. При кредения грунд е много целесъобразно пластовете да се изстръгват през един с ножче за рисувне. При това стъргане, за да не се отпечатат ръбовете на рамката върху платното, между него и рамката се поставя тънък картон. Намираме за много практично стъргането да се извършва вместо с ножче за рисуване с ножче от самобръсначка без нарез, което се държи под 25—30° наклон към основата.
При изстръгване на грунда с ножче от самобръсначка не се намазва цялата основа, а само толкова, колкото е широчината на четката, с която грундираме. Изстръгваме тази част и след това правим ново намазване с четката. Изстръгваме и тази част, като внимаваме особено мястото на наставянето на двете намазвания да не остане по-дебело от другите части на намазването, и т. н.
3. При креден грунд върху платно не се прибягва до циклене на грунда. При посоченото по-горе изстръгване не е необходимо даже и сухо шлифоване. Понякога, когато основата е мъхеста или има възли, си служим със стъклена хартия. С нея почистваме грунда посредством кръгообразни движения. Почистването на големите възли става, като опрем отзад с пръст възела, а отпред трием със стъклена хартия.
Ако се разслаби платното на това място, намокряме го отзад с полумокро парцалче.

При кредени грундове върху платно, които са само мазани, структурата на платното се запазва.
Грундове със стъргани през един пластове са по-гладки от тях и много по-равномерни. Кой начин на нанасяне на грунда върху основата е по-целесъобразен, това е въпрос, който всеки художник ще разреши с оглед на своята техника. И двата начина са добри, ако се направят с внимание и обич.
Заздравяването и изолирането на кредения грунд върху платно става по описания при гипсовия грунд начин.
Платната могат да се изолират от задната им страна било с кредения грунд, който след това е изолиран, било с някой от смолестите изолатори.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.