СЪСТАВ НА СМЕСТА ЗА ПОЛУМАСЛЕН ГРУНД
1 об. ч. креда или непечен гипс;
1 об. ч. цинкова бяла;
1 об. ч. туткален разтвор в пропорция 75 г туткал, 1000 г вода;
1/4, 1/3, 1/2 до 1 об. ч. безир.

Отначало объркваме кредата (непечен гипс) с цинкова бяла, след това прибавяме към тях една малка част от туткаления разтвор и разбъркваме сместа на гъста каша.
Разредяваме последната с останалата обемна част от туткалената вода и продължаваме да бъркаме, докато изчезнат всички неразтрити части от кредата и цинковата бяла. След това с едната ръка наливаме безира постепенно, във вид на капки, а с другата бъркаме постоянно дотогава, докато безирът се смеси напълно с останалата смес.
Смесването на безира с останалата смес трябва да стане в студено състояние. Ако тя е топла, безирът се отделя на повърхността веднага след направата на сместа. Същото нещо става и в случая, когато излеем безира наведнъж, а не на капки, макар че сместа е била студена.
За да се получи равномерна смес, трябва да я прецедим било през гъсто телено сито, било през тънък гъст тюл. След направата сместа за грундиране трябва да е толкова рядка, че да тече свободно от натопената в нея четка. Понякога при долнокачествени материали се налага да я разредим с малко туткален разтвор, защото става гъста и не се маже свободно и леко; пластът освен това става неравномерен и дебел.
Ако смесим кредата и цинковата бяла най-напред с безир, а след това прибавим туткаления разтвор, ще постъпим неправилно — образуват се малки блажни топчета, които не се смесват с туткаления разтвор.
Ако нямаме доброкачествен безир, можем да употребим вместо него доброкачествено ленено масло, към състава на което трябва да се прибави 2% сикатив.

Направа.
Туткалосването, намазванията на отделните пластове от сместа, сухото изглаждане на грунда, стърженето на тези пластове с ножче от самобръсначка, заздравяването и изолирането на грунда, както и оцветяването му се извършват по начините, които разгледахме при гипсовия грунд. Ще прибавим към горното: ако пропуснем туткалосването и мажем грунда направо върху основата, той става много постен и попивен, защото част от свързвателите му се всмукват от основата.
При полумасления грунд не трябва да се вземат орехово или маково масло (и с 2% сикатив), защото изсъхват бавно и лошо.
Забележка. Ако остане смес след направата на грунда, тя може да се използува при друго грундиране, като се налее отгоре й вода, след като сместа е замръзнала. В противен случай водата се смесва със сместа за грунда. Ако съдът е празен, той и четката се измиват добре с вода и сапун.

Употребление.
Полумасленият грунд може да се употреби веднага след направата му, ако сме взели 1/4 или 1/3 об. ч. безир; при 3/2 или 1 об. ч. безир трябва да се чака 1—2 дни, за да се даде възможност на безира да изсъхне и в най-долните пластове. Тъй като лененото масло съхне по-бавно от безира, при употреба трябва да чакаме няколко дни.
Върху полумасления грунд се работи много добре както с маслена, така също и с темперна боя. Може да се работи даже и с акварел, ако сме взели при направата на сместа по-малко безир и сме го заздравили с 4% формалин.
Забележка. Понеже при масления грунд са свързани по механичен път маслени и водни частички, вследствие на което се образува емулсия, свързана от своя страна с пълнителите, полумасленият грунд се нарича в някои ръководства още и темперен грунд.
Понеже полумаслените грундове съдържат масло, пластовете им трябва да са тънки. В този им вид те се получават най-добре чрез стъргане. От влагата и тъмнината полумасленият грунд пожълтява. Ето защо той трябва да се съхранява с лице към светлината. Пожълтелият полумаслен грунд става отново бял, ако се постави за известно време под действието на светлината (не на слънце).

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974