Изкуство Нет

Циментите са два вида: романов и портландов.
Романовият цимент е естествен хидравлин, който се състои от вар, наситена с кремъчна (силициева) киселина.
Циментът Портланд се състои от вар, глина и пясък. Понеже романовият цимент има в състава си по-малко количество вар, втвърдява се по-бързо.
Това му свойство го прави по-годен за направата на циментова мазилка, която служи като основа за стенописи.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

За иконописта и стенопиството употребяваните материали са различни. За една икона е необходимо да се приготви преди всичко хубава и здрава дъска, която да не се пука и да не се криви, да не е податлива на червоядство. За да се избегне червоедината, старите майстори са при­лагали два начина: първо дъските, на които ще се рисуват икони, е трябвало да бъдат от стари дървета, рязани късно през есента или през зимата. С това те са целели да употребят дърво, в което е била пре­късната до възможния предел вегетацията, соковете в дървото са на­малели, то е с малко белтъчини, а с повече таниново съдържание. Твър­достта на дървото в този случай е по-голяма и това го предпазва от чер­веите. За още по-голяма сигурност майсторите са прилагали и след­ното: когато иконата е била готова, намазвали са я с горещ зехтин от всички страни освен от лицевата страна. Резбите от иконостасите са потапяли изцяло в горещ зехтин или безир тогава, когато са искали да остане резбата оригинална — без грундиране и позлатяване.

(more…)

Лутанията на архитектурата в последните сто години започнаха с настъпването на нашия век лека-полека да се уясняват. След дългогодишно безплодно имитиране на отдавна умрели стилове за пръв път от времето на барока и рококо тя търси да намери израз на искането на своето време и чрез собствени сили и средства за стил да стане отново водач в пластичните изкуства. Оплодена от опитите на художниците конструктивисти, архитектурата върви по свой собствен път. Обстоятелството, че и най-големите привърженици на «чистата и абсолютна плоскост» отстъпват от принципите си и започват да въвеждат не само стенната, но и подвижната (кавалетната) картина като неизбежен елемент за голата стена, няма защо да ни учудва. В повечето случаи виждаме чувството на съвременния архитект за нов обем, пространственост, органична връзка и абсолютно равновесие между хоризонтал и вертикал да се съгласува с чувството на съвременния скулптор и живописец. Придобивките на конструктивистите и кубистите се използуват въз връзка с една нова сюжетност. Става умело свързване на чисто реалистични образи с дадени конструктивни закони и синтезирано уравновесено съотношение на формата и боята. В последните години виждаме както в Европа, така и в Америка и особено в Мексико да си пробива път нашироко монументалната стенна живопис.
В миналото и в България е била много развита стенната живопис. Виждаме я не само по стените на църквите, традиция, която се е запазила и до днес, а и в частните къщи в замогващите се градове. Сега у нас се строят редица обществени монументални сгради, а и частният дом става все по-обширен и удобен за живеене. Време е нашият съвременен архитект да се занимае с тези факти и да помисли върху обстоятелството, че произведението му ще добие по-голямо съвършенство, ако в работата си привлече като помощници днешните наши живописци, декоратори и скулптори, тъй както това е ставало в миналото.
(more…)