<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Изкуство Нет &#187; терпентин</title>
	<atom:link href="http://www.izkustvo.net/tag/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.izkustvo.net</link>
	<description>Изкуство Нет</description>
	<lastBuildDate>Thu, 15 Dec 2011 15:15:37 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.1</generator>
		<item>
		<title>Терпентинови масла</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 20:37:50 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[масла]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>
		<category><![CDATA[терпентин]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=88</guid>
		<description><![CDATA[От тях разгледахме двойно пречистения френски терпентин с оглед на употребата му като разредител на смолите, които влизат като съставни части при направата на фирнисите. Последните намират голямо приложение при грундирането като изолатори. Казахме там, ще повторим и тук, че същите тези фирниси намират голяма употреба както при направата на боите, така и при приготовлението [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>От тях разгледахме двойно пречистения френски терпентин с оглед на употребата му като разредител на смолите, които влизат като съставни части при направата на фирнисите.<br />
Последните намират голямо приложение при грундирането като изолатори.<br />
Казахме там, ще повторим и тук, че същите тези фирниси намират голяма употреба както при направата на боите, така и при приготовлението на емулсии и фиксативи.<br />
Казаното за добиването, свойствата, изпитването и съхраняването на двойно пречистения френски терпентин важи и за останалите терпентинови масла.<br />
В настоящата част при разглеждането на свързвателите ще се спрем по-подробно върху ролята на терпентиновото масло като свързвател.<br />
Взето само за себе си, терпентиновото масло не може да служи като свързвател, защото излетява бързо и не притежава изискванията, които трябва да има всеки свързвател, т. е. да обвърже прахолинките от боите на прах една с друга и с грунда.<br />
Върху маслената боя той действува по-скоро разрушително, защото разяжда блажните масла; вмъква се между отделните части на боята, а след това излетява, без да остави нищо след себе си, което да поддържа адхезията между тях и грунда.<br />
Прекомерната употреба на терпентиново масло действува особено вредно върху постен грунд. Има случаи, когато боята се олющва на дребни люспи непосредствено след засъхването й.<br />
Чрез употребата на голямо количество терпентиново масло се постига матовина на картината, но се засилва до много голяма степен и посивяването на боите.<br />
При фирнисиране такива картини се променят до неузнаваемост. Бързото излетяване на терпентиновото масло може да предизвика напуквания и върху изолиран грунд, ако картината се постави да съхне на слънце.<br />
Това се случва и тогава, когато картината не е била направена в един сеанс, а в няколко, като боите при първоначалното покриване на платното са били разредени силно с терпентиново масло.<br />
При разтеглива маслена боя някои художници прибягват до разреждането й с терпентиново масло. Не е за учудване, че боята им с това не става по-лесно размазваема.<br />
Терпентиновото масло излетява, а маслото от боята вследствие на това засъхва по-бързо. Тъй като терпентиновото масло лесно ускорява съхненето на блажните масла, не трябва да се употребява като прибавка в разредители, чието предназначение е да съхнат бавно.<br />
Въпреки че свойството на терпентиновото масло да разяжда боите е добре известно на художниците, те малко се грижат за това.<br />
Има случаи, когато съвсем безсмислено се работи само с терпентиново масло или със силно разредени с него разредители върху недобре засъхнали пластове от картината.<br />
Нищо чудно, че в такива случаи вследствие на срастването, което се получава в пластовете, на боите поради разтварянето им от терпентина, картината силно потъмнява.<br />
Още по-опасно е размекването на почти засъхнали пластове от бои с терпентиново масло, за да се получи общ тон. Такива картини не само че потъмняват, но се и напукват.<br />
Прекомерното употребление на терпентиновото масло е причина за почерняването на много от съвременните картини.</p>
<p><span id="more-88"></span></p>
<p><strong>Терпиново масло</strong></p>
<p>То се получава от терпентиновото масло, като му се действува със сярна киселина и алкохол.<br />
Продава се в течно и твърдо състояние. Употребява се от някои художници вместо терпентиново масло,защото не излетява така бързо.<br />
Получени са досега сравнително добри резултати, за които поради липса на отдалеченост по време не може да се даде крайна преценка.</p>
<p><strong>Заместители на терпентиновото масло</strong></p>
<p>Така наречените немски, шведски, руски, полски, белгийски, български и пр. терпентинови масла се получават при суха дестилация на катран от корени на бор.<br />
Имат неприятен мирис, съхнат лошо и оставят много неразтворени части и други остатъци и нечистотии.<br />
Разпознават се, като се смесят с концентрирана солна киселина, от която стават червенокафени. От нея чистите терпентинови масла стават жълтеникави.</p>
<p><strong>Смолени спиртове</strong></p>
<p>Те се получават от долнокачествени смоли. След засъхване лепнат.<br />
Служат за подправка на терпентиновото масло.</p>
<p><strong>Патентовани терпентинови масла</strong></p>
<p>Те са продукти, добити от петрол. Служат за бояджийски и евтини декоративни цели, но не и за целите на живописта.</p>
<p><strong>Терпентинови заместители от петролни продукти</strong></p>
<p>Служат за почистване на четките и палитрата, а ако са чисти — като чистители при прочистването на стари картини.</p>
<p>© Кирил Цонев, &#8220;Технология на изящните изкуства&#8221;, София 1974.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Балсами</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%b8/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%b8/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 20:28:35 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[балсами]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[терпентин]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=86</guid>
		<description><![CDATA[Балсамите са особени сокове, изтичащи от растенията. За разлика от гумите са неразтворими във водата. Те съдържат етерични масла и смоли. Като стоят кратко време на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Последните в скоро време изветряват и стават на люспи. Балсамите носят още и названието терпентини. Различаваме два вида [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Балсамите са особени сокове, изтичащи от растенията. За разлика от гумите са неразтворими във водата. Те съдържат етерични масла и смоли.<br />
Като стоят кратко време на въздуха, балсамите изгубват етеричното си масло и се превръщат в смоли. Последните в скоро време изветряват и стават на люспи.<br />
Балсамите носят още и названието терпентини. Различаваме два вида балсами или терпентини: благородни и обикновени.<br />
Към благородните балсами спадат венецианският, страсбургският и канадският терпентин, а към обикновените — копайва балсамът, боровите терпентини и елемовият балсам.<br />
Едните се различават от другите по следните свойства: докато благородните балсами имат приятен мирис и придават на боите емайлност и възможност за голяма нюансировка, обикновените миришат неприятно и не могат да служат за целите на живописта.<br />
Благородните терпентини се разтварят лесно в терпентиново масло, етер, бензин и петрол. В спирт и амоняк не стават мътни. Разтопени в блажни масла, се съединяват с тях, при изстиване обаче отново се отделят. Те съдържат 20—30% етерично масло.<br />
Обикновените балсами стават мътни в разтвори със спирт или амоняк. Имат мътен жълтеникав или отиващ към черно цвят. Служат за добиването на долнокачествени терпентинени масла. Получените от балсамите смоли, като колофон и др., са много долнокачествени.<br />
При направата на боите могат да се употребят, и то в много малки количества, само благородните балсами. Същите намират приложение най-много като съставни части на разредителите за маслени бои или на някои от темперните емулсии.</p>
<p><span id="more-86"></span></p>
<p><strong>Венециански терпентин — Венецианский терпентин — Venezianer terpentin   —   Terebentina larisina</strong></p>
<p>Венецианският терпентин се добива от листопадния бор. За целта дънерите на бора се нараняват със специални ножчета.<br />
В получените улеообразни отвори се поставят тенекийки, които отвеждат балсама в поставени отдолу съдове.<br />
Най-доброкачествен венециански терпентин се добива в Триентинската област в Италия, в Южна Франция, Северна Испания, Гърция и Русия.<br />
В търговията често се среща замърсен с дървени люспици, мравки и др. нечистотии.<br />
Ако е чист, венецианският терпентин има жълт до тъмнокафен цвят; бива прозрачен или много малко замътен; полутечен, до много гъст и разтеглив.<br />
Гъстотата му зависи от количеството на етеричното масло, което cе съдържа в него, а бистротата му е в зависимост от това, дали има, или няма в него кристали от абатинова (абиетинова) киселина.<br />
Венецианският терпентин мирише сравнително приятно. Разтваря се във всякаква пропорция в терпентиново масло, а също така и в блажни масла. Разтварянето му се ускорява във водна баня.<br />
Венецианскияг терпентин се разтваря, без да потъмнее, в 80% алкохол и в амоняк в пропорция; 5 об. ч. амоняк, 1 об. ч. венециански терпентин.<br />
Нечистият венециански терпентин може да се очисти от корички, мравки и др. замърсявания било като се постави на слънце, било като се разреди с терпентиново масло и се прецеди през цедилка, направена от няколко пласта тюл, марля или друга рядка материя.<br />
Венецианският терпентин се разтваря също така в етер и бензин. Не жълтее. Той придава на боити емайлен характер и много приятен гланц. Позволява фини преливания в нюансите и тънък точен щрих. Всички тези негови свойства го правят материал, много годен за живописта.<br />
В смеси със сгъстено на слънцето ленено масло и терпентиново-смолести фирниси тези му качества се засилват още повече. В този си вид той е бил употребяван от Тициан, Рубенс и други стари майстори. Трябва обаче да се помни от всеки художник, че при направата на разредителите венецианският терпентин не трябва да е доминиращата съставна част, защото, взет в големи количества, съхне бавно и придава неприятен кожен вид на боите.<br />
При тъмни бои освен това се получават неприятен гланц и посинявания. Венецианският терпентин не може да послужи като краен фирнис при фирнисиране на завършените картини, защото е неиздръжлив на атмосферни влияния; смолите, които се съдържат в него, са лесно чупливи.<br />
Ван Дайк е употребявал венецианския терпентин, разреден с терпентиново масло, като промеждутъчен фирнис. Гореказаните му свойства позволяват мекота в преливанията при направата на ретуши или други някои допълнителни поправки.<br />
Ако днешният художник желае да го употреби за същата цел, той трябва да го разреди с терпентиново масло толкова, че да получи лекота при работата и мекота в преливанията.<br />
Пропорция не може да се даде, защото гъстотата на различните видове венециански терпентин е различна. При направата на емулсии, ако влезе в голямо количество като съставна част, причинява слепване на четката.<br />
Венецианският терпентин е много подходящ в така наречената смесена техника, при която се нанасят лазури, направени със смес от него и сгъстено на слънце масло.</p>
<p>Начини за разпознаване.<br />
Ако разтворим 5 об. ч. амоняк в 1 об. ч. венециански терпентин и разтворът cтане мътен, това показва, че е подправен с изкуствено получен венециански терпентин.</p>
<p><strong>Страсбургски терпентин</strong></p>
<p>Страсбургският терпентин се получава от белия бор, който расте в Алпите, на о-в Хиос и други места. Той е прозрачен и жълтее слабо.<br />
Има всички положителни и много ценни за живописеца свойства на венецианския терпентин, поради което намира широко приложение.<br />
Бил е употребяван от немските художници на Рейнската школа и старите фламандски майстори като съставна част от разредителите на боите.</p>
<p><strong>Канадски балсам — Канадский бальзам — Kanada-Balsam</strong></p>
<p>Канадският балсам е близък по състав на страсбургския терпентин.<br />
Той е почти безцветен, прозрачен и чист. Като засъхне, не дава кристали и не чернее, поради което служи като лепило в оптиката за слепване на лещи.<br />
Може да намери приложение като прибавка при направата на бои и като съставна част на разредителите на боите.</p>
<p><strong>Изкуствени терпентини</strong></p>
<p>Изкуствените терпентини се добиват при дестилирането на долнокачествени смоли. Служат за подправка на благородните балсами.</p>
<p><strong>Обикновени терпентини</strong></p>
<p>Те се добиват от боровете, чамовете и хвойните. Имат неприятен мирис. Служат за добиване на долнокачествени терпентинови масла и нетрайната мека смола колофон, за която ще говорим по-подробно впоследствие.</p>
<p><strong>Копайва балсам — Копайски бальзам— Kopaivabalsam</strong></p>
<p>Копайва балсамът се получава от южноамериканското растение от рода на Copaifera. Състои се от етерично масло и мека смола.<br />
При различни балсами тези му съставни части са в различно съотношение, поради което едни от тях са по-светли, а други по-гъсти и по-тъмни.<br />
Най-доброкачествен копайва балсам е пара. Той се състои от 90% етерично масло.<br />
По-долнокачествени са маракайбо и ангостура, а най-долнокачествени са гюрон и сегура балсам.<br />
Последните не бива да се употребяват нито в живописта, нито при реставрирането, защото съдържат много голямо (40—50%) количество нетрайна мека смола.<br />
Пара балсамът е светложълт, с приятен .мирис на овощия.<br />
Мнението на различни учени за употребата на копайва балсама при направата на маслени бои е различно.<br />
Докато едни (Бергер, Киплик) са на мнение, че той може да се употреби, и то в значително количество, други (Дьорнер) го приемат с уговорката, че бои, направени с него, могат да се употребят само при техниката а ла прима.<br />
Тъй като копайва балсамът притежава свойството да разяжда долни слоеве от боя и в такива слоеве от разядена боя горните потъват, вследствие на което пожълтяват и почерняват, а след време дори се и напукват, ние се присъединяваме към мнението на М. Дьорнер, а именно, че копайва балсамът може да се употреби само като съставна част на бои, с които ще се работи а ла прима, без много повтаряния.<br />
При тази техника неговите лоши качества няма да могат да се проявят, а само положителните — да изпъне кожичката на лененото масло и да не й позволи да се набръчка. По-добре е обаче да се употреби като съставна част на разредителите на боите.<br />
Копайва балсамът е отличен като чистител и регенератор при реставрирането. Той има свойството да възстановява стара чуплива линоксинна кожичка на лененото масло.<br />
Изпъва я, ако е набръчкана, и я поддържа в това състояние. От него също така се избистрят потъмнели стари картини.<br />
Особено добре действува копайва балсамът на стари, изгубили молекулярната си връзка и адхезионните си свойства терпентино-смолести фирниси.<br />
Освен това копайва балсамът поради свойството си да разяжда е много ценен при премахването на стари нечистотии върху картината.<br />
Ето защо той. се употребява при регенерационния метод на Петенкофер, за който ще говорим по-подробно впоследствие.<br />
Копайва балсамът влиза като съставна част на немските фабрични бои Мусини, Фидлер и Беренд.</p>
<p><strong>Елеми балсам — Елеми бальзам — Elemibalsam</strong></p>
<p>Елеми балсамът има светложълт и жълтомлечен цвят. Употребява се при реставрирането, понеже и той подобно на копайва балсама има свойството да разяжда.<br />
Не трябва да се употребява при направа на разредители на маслени бои, защото смолата му лесно изветрява и боите, направени с него, се покриват с кристали.<br />
Същото нещо важи и за смолата Елеми.</p>
<p>© Кирил Цонев, &#8220;Технология на изящните изкуства&#8221;, София 1974.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%b8/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Терпентино-смолест фирнис</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82-%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%81/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82-%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%81/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 20:07:12 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[терпентин]]></category>
		<category><![CDATA[фирнис]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=81</guid>
		<description><![CDATA[Добиване. Смолестите фирниси се получават от дамарова или мастикова смола, която се разтваря в чисто (двойно пречистено) френско терпентиново масло. Разтварянето на смолата в терпентиново масло става по студен или по топъл начин. В зависимост от това полученият фирнис има светложълт или жълтокафен цвят. По-доброкачествен е терпентино-смолестият фирнис, добит по студен начин. Обикновено в търговията [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong>Добиване.</strong><br />
Смолестите фирниси се получават от дамарова или мастикова смола, която се разтваря в чисто (двойно пречистено) френско терпентиново масло. Разтварянето на смолата в терпентиново масло става по студен или по топъл начин. В зависимост от това полученият фирнис има светложълт или жълтокафен цвят. По-доброкачествен е терпентино-смолестият фирнис, добит по студен начин. Обикновено в търговията се продават фирниси, добити при фабрикацията им по топъл начин.<br />
Понеже получаването на терпентино-смолестия фирнис по студен начин е много просто и лесно, а полученият продукт е не само много по-евтин, но и по-доброкачествен от фабричния, за препоръчване е всеки художник сам да си го приготовлява.</p>
<p><span id="more-81"></span><br />
<strong><br />
Получаване на терпентино-смолестия фирнис.</strong><br />
Дамаровата или мастиковата смола се счуква на много дребен прах. Взетото количество се измерва в някакъв съд по обем, след това се поставя в някаква тънка материя (тюл, тензух, марля и пр.), която се превързва с по-дълъг конец във форма на възел. Образуваната по този начин топка се поставя в широкогърлест съд. С краищата на конеца привързваме тази топка така, че тя да виси свободно в съда, без да се допира до стените му или до пода. Наливаме след това в него три обемни части терпентиново масло, като за мярка ни служи съдът, в който сме премерили преди това смолата. Така че след разтварянето на смолата (тя се разтваря изцяло в терпентиновото масло) ще се получи фирнис в пропорция 1:3.<br />
Покриваме съда и чакаме 24 часа. Вследствие на проникването на терпентина през редките стени на плата през това време смолата се е разтворила около 2/3 в него. Възелът се е удължил. За да се разтвори остатъкът от смолата, привързваме възела по-надолу и поставяме топката да виси отново в терпентина. Този път обаче я потапяме съвсем малко. След нови 36 часа остатъкът от смолата се разтваря напълно. В плата остават само нечистотии, които изхвърляме.<br />
Полученият по този начин фирнис е чист и прозрачен.<br />
За да се ускори процесът на разтварянето, в някои ръководства се препоръчва целият процес да се извърши на водна баня, като температурата на водата се поддържа постоянно. Понеже не се съкратява много времето, необходимо за добиването на фирниса, намираме този начин за излишен. Други някои препоръчват очуканата на прах смола да се изсипе направо в съда и да се разбърква от време на време. Опитът обаче показва, че смолата се събира на дъното на съда и образува гъста маса, която не може да се разбърка с нищо. В случая не помагат и стъклени парчета, които други автори препоръчват да се поставят в съда, за да се отбегне събирането на смолата на дъното му. Гъстата маса се разтваря най-добре от парите на терпентина, ако съдът се обърне с гърлото надолу. Но това изисква много време.<br />
Ето защо препоръчаният от нас начин е сравнително най-бързият и най-лесният. При него не остават никакви нечистотии от смолата в състава на фирниса.<br />
<strong><br />
Свойства.</strong><br />
Смолестият фирнис е прозрачна светложълта или кафена течност. Придава на боите прозрачност, ускорява съхненето на блажните масла. Поставен върху засъхнали пластове от маслена боя, придава на последните свежест, дълбочинен блясък и прозрачност.</p>
<p><strong>Употребление.</strong><br />
Смолестият фирнис служи при направата на някои от смесите за грундиране. При грундирането най-често обаче се употребява като изолатор. Поради изтъкнатите по-горе свойства той намира широко приложение като фирнис за маслени картини, влиза като съставна част на маслената боя и някои от темперните емулсии и пр. Той е въобще един от най-важните материали в съвременната живопис.<br />
За получаването на доброкачествен терпентино-смолест фирнис много важно условие е доброкачествеността на материалите, от които той е направен. Ето защо ще разгледаме, макар и накратко, добиването, свойствата, качествата и пр. както на смолите, така и на терпентиновото масло.</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%b5%d1%81%d1%82-%d1%84%d0%b8%d1%80%d0%bd%d0%b8%d1%81/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Терпентиново масло</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%be/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%be/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 19:57:15 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[масло]]></category>
		<category><![CDATA[терпентин]]></category>
		<category><![CDATA[терпентиново масло]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=78</guid>
		<description><![CDATA[Добиване. Между художниците в България терпентиновото масло се нарича само с думата терпентин. В настоящия труд ние възприемаме това популярно название, въпреки че то е погрешно. В техниката се прави строга разлика между терпентиновото масло и терпентина. Терпентинът е балсам, който изтича от иглолистните дървета във вид на гъста течност. Терпентиновото масло се добива от [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong><em>Добиване.</em></strong><br />
Между художниците в България терпентиновото масло се нарича само с думата терпентин. В настоящия труд ние възприемаме това популярно название, въпреки че то е погрешно. В техниката се прави строга разлика между терпентиновото масло и терпентина. Терпентинът е балсам, който изтича от иглолистните дървета във вид на гъста течност. Терпентиновото масло се добива от този балсам чрез дестилация подобно на ракията от кашата на диви сливи, сини сливи и др. плодове. Терпентиновото масло има много голямо приложение в декоративното изкуство и живописта, а терпентинът — почти никакво. Доброкачествеността на терпентиновото масло зависи както от доброкачествеността на терпентиновия балсам, така също и от начините, по които е добито и пречистено маслото. Не всички иглолистни дървета дават еднакво доброкачествен естествен продукт. Балсамът на морския бор (pinus pinaster), който расте покрай източните брегове на Средиземно море и Бискайския залив, е най-подходящият за добиване на терпентиново масло. От него се получава така нареченото френско терпентиново масло, което служи най-често за целите на художника-приложник или живописец. При добиването му е взет най-доброкачествен естествен продукт, а освен това се полагат и особени грижи при пречистването му. Ето защо, когато се купува от аптеките терпентиново масло, трябва да се изисква двойно пречистено — френско.</p>
<p>Американските, българските и руските терпентинови масла не са така доброкачествени като френските. Последните могат да се заместят отчасти от гръцките и испанските, при които балсамът е също така от морски бор. Само че те не са така фино пречистени, както френското терпентиново масло.</p>
<p><span id="more-78"></span></p>
<p><strong><em>Свойства.<br />
</em></strong>Терпентиновото масло е слабо жълтеникаво. Има своеобразен мирис на борова гора и остър, силно дразнещ вкус. То се изпарява бързо, поради което се нарича още и етерично масло или есенция. Специфичното му тегло е между 0,858 и 0,877. Възвира между 155 и 165°С. Терпентиновото масло се смесва във всякаква пропорция с блажните масла, спирта, чистия алкохол, етера, хлороформа, бензина, петрола, чистата (безводна) оцетна киселина и др.</p>
<p><strong><em>Опити.</em></strong><br />
Терпентиновото масло е подправяно често с някои от долнокачествените блажни масла, петрол, бензин и пр. Освен това то бива замърсявано от дървесинни остатъци, които не са били премахнати при дестилацията му.</p>
<p>1. Най-лесният и практичен начин за установяване доброкачествеността на терпентиновото масло е следният: Намазваме с абсолютно чиста четка малка част от доброкачествена бяла рисувателна хартия и отбелязваме с молив границата на образувалото се отгоре петно. Ако е доброкачествено, Терпентиновото масло трябва да се изпари от хартията в продължение най-много на 1 ч. и да не остави върху нея никаква следа. По-бавното изпаряване сочи, че е имитирано с петрол или долнокачествени масла, а оставената следа показва нечистотии от дървесинни части, масла, петрол и други подправки.<br />
2. Долнокачественото терпентиново масло се разпознава лесно по тежкия си неприятен мирис. Някои миришат на петрол.<br />
3. Ако терпентиновото масло съдържа вода, разпознава се по след¬ния начин: смесваме една обемна част терпентиново масло с три обемни части бензин. Сместа не трябва да стане мътна. Ако това се случи, в терпентина има вода. Тази констатация е много важна, защото, ако за фиксиране на картини или като разредител на боите употребим фирнис, направен с воден терпентин, водата става причина за появяването на така наречената «синя болест». Борбата с нея не е лесна. Ето защо препоръчваме да се постави в стъкления съд с терпентино-смолестия фирнис парче негасена вар, която поема влагата и предотвратява по този начин болестта.<br />
4. Наличието на петролни продукти в съдържанието на Терпенти¬новото масло се разпознава по следния начин: смесваме в стъклен съд в пропорция 1:1 терпентиново масло и обезводнен анилин и разклащаме силно съда. След пет минути от разклащането в стъклото трябва да се образува едноцветна постоянна смес. Ако се образуват два разноцветни пласта, това показва, че терпентинът е подправен с петролни продукти .</p>
<p>5. Доброкачественото терпентиново масло се разпознава при смес на оловна бяла, ленено масло и терпентиново масло. За целта сместа трябва да е много рядка. След половин час терпентиновото масло се отделя на повърхността на сместа.</p>
<p>Съхраняване на терпентиновото масло.<br />
Терпентиновото масло се видоизменя лесно от въздуха и светлината. Ето защо то трябва да се съхранява в добре запушени и тъмни стъклени съдове (терпентиновото масло, което съдържа вода, се изменя много от въздуха и светлината). На въздух и под действието на светлината терпентиновото масло оксидира бързо, осмолява се и се сгъстява; реагира киселинно и се разтваря много лесно от алкохол. Оксидирало, терпентиновото масло разтваря слабо смолите; направеният с него смолест фирнис не съхне бързо и остава лепкав.<br />
Ето защо при съхраняването му трябва непременно да се спазва и следното: нивото на маслото да е изравнено винаги със запушалката на стъкления съд, като при отливане от него се поставят стъклени или порцеланови топчета или дребни камъчета. Терпентиновото масло, което е стояло в стъкло наполовина пълно (макар съдът да е бил добре запушен и да не е бил изложен на светлина), не трябва да се употребява за направата на смолест фирнис. Последният не съхне бързо и става лепкав.</p>
<p>Понеже топлината ускорява изпаряването на терпентиновото масло, той трябва да се съхранява далеч от огън. Освен това последният причинява лесно пожар, защото терпентиновото масло е лесно запалително, силно избухливо в запушен съд при огън.</p>
<p>© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0%bb%d0%be/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Венециански терпентин</title>
		<link>http://www.izkustvo.net/%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd/</link>
		<comments>http://www.izkustvo.net/%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd/#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 05 Apr 2008 19:30:47 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Мила Василева</dc:creator>
				<category><![CDATA[Изобразително изкуство]]></category>
		<category><![CDATA[Материали за рисуване]]></category>
		<category><![CDATA[венециански терпентин]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил Цонев]]></category>
		<category><![CDATA[терпентин]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.izkustvo.org/?p=73</guid>
		<description><![CDATA[Добиване. Венецианският терпентин е балсам, който изтича от листопадния бор. При добиването му нараняват дънерите на бора със специални ножчета и поставят в улеообразните отвори специални тенекийки, през които изтича балсамът в поставени отдолу съдове. Най-доброкачествен венециански терпентин се добива от листопадния бор в Южна Франция, Северна Испания, Гърция, СССР и Америка. Свойства. Доброкачественият венециански [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong><em>Добиване.<br />
</em></strong>Венецианският терпентин е балсам, който изтича от листопадния бор. При добиването му нараняват дънерите на бора със специални ножчета и поставят в улеообразните отвори специални тенекийки, през които изтича балсамът в поставени отдолу съдове. Най-доброкачествен венециански терпентин се добива от листопадния бор в Южна Франция, Северна Испания, Гърция, СССР и Америка.</p>
<p><span id="more-73"></span></p>
<p><strong><em>Свойства.<br />
</em></strong>Доброкачественият венециански терпентин има жълт до тъмнокафен цвят. Бива прозрачен или съвсем малко замътен, полутечен до много гъст и разтеглив. Мирише сравнително приятно. Специфичното му тегло е 1,185. Разтваря се във всякаква пропорция с терпентиновото масло (ако това стане във водна баня, разтварянето се ускорява), спирт, етер, бензин и др.</p>
<p><strong><em>Опит.</em></strong><br />
Понеже в търговията се среща често венециански терпентин, който е добит по изкуствен начин от долнокачествени смоли, необходимо е преди употребата му да направим следния опит:<br />
Разтваряме 1 ч. венециански терпентин в 5 ч. амоняк. Разтворът трябва да стане чист и прозрачен. Мътилката сочи, че терпентинът е подправен или изкуствено добит.</p>
<p><strong><em>Употребление.<br />
</em></strong>Венецианският терпентин се употребява при направата на смеси за грундиране или като съставна част при прибавките с цел да се придаде на грунда по-голяма еластичност. Най-често за целта той се употребява, като се разреди с терпентиново масло във водна баня в пропорция: 1 об. ч. венец, терпентин и 2—4 (в зависимост от гъстотата на венецианския терпентин) об.ч. терпентиново масло.<br />
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.izkustvo.net/%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bf%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%bd/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

